Кольо Парамов за Faktor.bg

Западните разузнавателни централи откриват много сериозно обстоятелство, което раздвижва фундамента на политиката в света. Констатациите са, че желанието за изява на китайските олигарси, които са доста активни, доведе до рязкото покачване на търговската релизация на азиатската страна. За последните 10 години се забелязва развитие на всички отрасли и това започва да безпокои западните разузнавачи, както и техните правителства, включително и това на САЩ. Имам предвид най-вече Обединеното кралство. 

Прави впечатление, че атаката на Китай води до рязко покачване на производителността на труда. Китай може да се превърне в много силна страна. Тази условност се повтаря в модела на поведение в някои източноевропейски страни, както и в Русия. Ако всичко това продължи със същия темп и през следващите 10 г., то през 2030 – 2035 г. атаката срещу Западна Европа и САЩ ще стане много сериозна, тъй като са концентрирани много средства в малко хора. Службите, които се занимават с препроектирането на тази част от света, разбират, че силата на парите ще променят олигарсите. В последствие те ще станат трудно управляеми, трябва да се вземат сериозни мерки навреме. Именно затова, те вече са насочени към смяна на елитите в Русия и в Източна Европа. Тя предполага именно разкриване на системата от възможностите на новопоявилите се олигарси.

Имаме много слаба схема на демокрация

с беден народ, нисък стандарт на живот и зависимост от политическата класа, която държи само на едно. Тя иска да ликвидира мощта на държавата и чрез търговски схеми на пазарното стопанство разрешава на единици много бързо да влязат в държавата и да получат огромни средства, с които да препроектират своите бизнес начинания и мигновено да изнесат огромни пари в чужбина, легитимирайки ги чрез офшорните схеми. Този вариант съзнава наченки и основание да се мисли, че политическата класа е изцяло обвързана с корупционни методи за преразпределяне на държавни поръчки. 

България е ясно по какъв парадоксален начин се проявява тази тенденция през последните 9 месеца и от търговете за получаване на 75% от електроенергията и от изнасянето ѝ срещу 200-300% печалба. Вместо на Румънската енергийна боса, изнасяме ток на два пъти по-скъпата гръцка борса. Това означава едно – олигархията е диктувала на правителството, за да моделира подобен процес. За западните служби и най-вече за МОСАД е ясно, че трябва да започне да се разкриват носителите на големите пари в Източна Европа, както и възможните лидери, които са зависими от корупционната база, която оставя при зависимост и с нисък стандарт на живот. Много фрапиращо е, че страната ни губи своето място като вторичен преразпределитен на отношенията в самата държава, а на преден план излизат олигарсите, които взимат решенията. 

През последния месец България показа, че няма способността, организационния опит и дисциплиниращия ефект да разтовари едно малко корабче с торове в Черно море. Това е парадоксът на силата. Докато страната ни имаше Български морски флот, разполагаше със 125 елитни кораба и плавателни съдове със 80-100 000 тона вместимост, оперираше в океаните и беше риболовна страна. След продаването и обезкостяването на БМФ, ние не можем да разтоварим една гемия. Това е парадокс, който се забелязва веднага. Неспособността да се реагира на време при случая с „Вера Су“ моделира останалите процеси. Западните служби започват да разсъждават над това, че

изграждането на псевдоелити в Източна Европа

вече доказват неспособността си чрез лъжата, корупцията и изнасянето на мощни средства в офшорни сметки да докажат, че капитализмът и пазарното стопанство не сработиха, както трябваше, а родиха барони на политическата класа, която е тотално зависима от тях. По този първичен начин страните не могат да се управляват. „Пандора пейпърс“ сложи елементарно начало на новите процеси, които ще отидат по-далеч, защото и случаят „Магнитски“, и „Рико“ ще определят България като фокусираща база за насочване на негативния план в по-ясни позиции. Неслучайно са ангажирани най-големите медии в света. На тях им се дават своевременно данни от службите кой какви пари има и от какво е зависим. 

Целта е единствено да се сменят елитите в Източна Европа, за да не се обезцени стилът на капитализма. В офшорните компании до момента в света има събрани $11,7 трилиона по американски източници и 7,7 трилиона по европейски. Говорим за много големи средства, които могат да направят много интересни и тежки финансови ходове за половината планета. Именно това положение се нуждае от яростен контрол, свързан с моделирането на коренно различен тип за прехвърляне на средства, както и проследяването на високите норми на печалба в Източна Европа. Отхвърлянето на стандарта на цели народи по брутален начин доказва, че по грешния път не може да се върви. 

Чакаме времето да се натрупат определени тенденции

Нищо чудно България отново да стане експериментална площадка, както се случи с валутния борд, който се готвеше за Русия. Той не можеше да издържи и да се приложи в Русия. Ролята на Москва днес е много сериозно наблюдение. Руският външен министър заяви, че ще изтегли представителството на НАТО. Това вече е много голяма предпоставка за напрежение. Тогава може да се установят много различия около създаването на нов тип пазар, който да не е свързан с тежки зависимости. 

Не трябваше България да допуска олигарси да купуват, а след това да продават с 500% надценка тока ни. В момента имаме не държава, а територия, в която министрите се чудят какво да правят, защото нямат силите и властта, за да предизвикат респект. Абсурдно е МОН да поддържа някакви разпределители, които записали, че 40-50 000 деца са отишли на почивка и да им откраднат 10 млн. лв. Изпълнителен директор пък си вдигнал заплатата с 20 минимални. Тези безобразия са навсякъде заради липса на респект от страна на държава. Цените няма да паднат, а да се мисли за коренно различна доходна и икономическа политика. Назад връщане няма. Трябва да се приготвяме за всичко това. Ако ние бяхме в еврозоната, подобно нещо нямаше да се случи, защото олигарсите не го позволиха, за да не бъдат самите те натиснати. Не може да имаш най-ниските данъци, а в същото време – най-висок процент на бедни и гладни с най-ниските пенсии, а в същото време да парадираш, че си успял.