Васил Данов, военен журналист,  с 46-годишен стаж

- Виде ли кво стана? – с тържествуваща интонация ми се обажда дърто комуне, което още не съм разкарал заради съвместната ни офицерска служба в трудни за мен години.
- Е кво толкоз е станАло?
- Изтепали са 200 натовски генералли. Русняците ги намерИли на 150 метра под земята! – тържествува дядо червен полковник.

Побеснявам. Казвам му всичко, което мисля за него, за родата му на активни борци, за двете му академии, на майка му за... и т. н. Оттогава не ми се е обаждал.

Сещам се, че преди месец по някаква патриотарско-маргинална телевизийка попаднах на „междурнароден коментар“, в който звеноводка от ТКЗС „Път към комунизма“ задълбочено обясняваше как руска хиперзвукова ракета „Кинжал“ се била гмурнала под земята, ровила като японската къртица, дето прокопа столичното метро и накрая намерила

 „вражеския“ бункер

 Там 300 генерали от НАТО и предимно от САЩ чертаели карти и координирали бъдещото украинско настъпление. Двеста от генералите били убити на място. От оцелелите имало доста ранени, за които не се знае дали са оживели.
Текстът  завършва с  путинската партенка, че руснаците още не били започнали войната срещу Украйна. Ако пък я почнели, щяло да стане страшно...  
Досмеша ме, но после реших да си направя майтап. Обадих се в редакцията на маргиналната телевизийка. Обясних, че съм запасен офицер и поисках разяснения откъде са получили такива шокиращи данни и дали мога да цитирам въпросните източници. Обясниха, че тази информация е служебна, поверителна и с нея разполага само въпросната експертна тетка. Отказаха да ми дадат координати на международната „наблюдателка“ без нейно съгласие.
След няколко дни по вайбъра и във фейсбук получих същата снимка и доизмислени данни за бедните 200 или 300 натовски генерали, загинали на 150 м под земята.
Досега нито една държава от

 НАТО не е съобщила за свой загинал, ранен или починал генерал

 Нито едно семейство на генерал от натовска държава не е информирало по частен път, че техен близък е починал или загинал и предстои да бъде погребан, кремиран или не знам какво. 
Същата „международна“ леля в момента коментира други важни теми по същата путлеристка телевизия, която подробно отрази „честването“ на съветския 9 май около паметника на червената армия-окупатор и неразрешеното от столичния кмет шествие „Безсмъртен полк“, от което се отказаха даже в Русия.
Петте тетки от СЕМ все така напоително ми обясняват, че „контролират“ информационния поток, пресичат фейк- или фак-нюзовете и бдят за свободата на словото. Заедно с др. Волгин, с ръководствата на „националлните“ БНР и БНТ се опитват да ме убедят, че са безпристрастни, че радио- и телевизионните мисирки, които от десетилетия функционират като рупори на московската пропаганда, не отстъпват по нищо на най-уважаваните световни медии и не нарушават ни на йота европейските професионални и етични стандарти.
Ако не беше решението на европейските институции да бъдат 

прекъснати руските пропаГАДНИ телевизионни канали, 

още щяхме да гледаме съскащите проповеди на соловьовци и симонянки, а дебилният полугенерал Конашенков щеше да ни залива с потоци от фалшиви данни за мними победи на руските богатири при Бахмут и къде лли не. 
Защо ни следва такава зла карма? Да не би да сме Бога с камъни били, както казваха старите хора в рода на майка ми? Какво трябва да стане, за да скъсаме поне медийните окови, увити около врата ни още от септември 1944-а?
Бих отговорил с думите на президента Петър Стоянов. Когато през 1996 г. тръгнал на обиколка в „червения край“, известен и като област Монтана, възрастна женица със съпруг, измъчван в Белене, му рекла: „Що търсиш тука бре,  сине?! Тука куманистите са повече от ората...“