Кольо Парамов

„ЕШЕК ОЛЮР – КАЛЪР СЕМЕРИ,
ИНСАН ОЛЮР – КАЛЪР ЕСЕРИ.“

„УМИРА МАГАРЕТО – ОСТАВА МУ САМАРА,
УМИРА ЧОВЕК – ОСТАВА ДЕЛОТО МУ.“
Иляз М. Мехмедов, 
с. Бенковски, Кърджалийско

Създаването на правителството на Пламен Орешарски бе договорено в х. „Берлин“, София. Станишев, Волен, Доган и другите много добре знаят за това. Фалитът на КТБ се договори също в х. „Берлин“, София. Орешарски, Станишев, Волен, Доган и другите много добре знаят за това!

Повече от 5 години не мога да си отговоря на не един въпрос: Защо им трябваше на тези политически колоси фалита на КТБ? Защо беше нужно да забавим влизането в еврозоната с цели 6-7 години? Защо беше нужно да загубим толкова много пари? Та ние сме бедна държава. Или както казват някои „Държава, в която се рекламират заеми, за да си плати човек сметката за ток, не е нито нормална, нито държава!“. Нима тези, които избрахме да ни управляват тогава през 2013 г. не разбираха какво правят?

Настъпи времето, в което 

последва още един голям въпрос:

Защо фалираха банката умишлено и защо организаторите на фалита не носят никаква отговорност за тази си умисъл?

Задавам всички тези въпроси неслучайно. Свидетели сме на съдебния процес в София. Сигурен съм, че един ден някъде между 2030 и 2040 г. новите български юристи ще обследват нашия преход и причинно-следствените връзки в детайли по горната тема. Много ми е интересно как те ще опишат това съдебно дело за КТБ - дали като пародия, дали като същностен процес... От дистанцията на времето историците и юристите в Италия твърде точно изследват процесите в държавата им в периода 1965-1985 г. При нас натрупването на капитала между 2000 и 2010 г. бе съпроводено със странни парадокси - неграмотност, завист, уникална лакомия, липса на контрол, политическа зависимост и огромна наглост. Те промениха издъно общата ситуация.
Стигнахме до някъде. А сега накъде?! Разбиване на илюзията по съдебния процес за КТБ като че ли ще бъде първата част от разчупения политически орех. Дали е възможно да стане? Надали мнозинство ще получи истинския отговор за случилото се!

Преди няколко дни на заседание на Атлантическия клуб в София новата американска посланичка Н. Пр. Херо Мустафа заяви: „САЩ са готови да санкционират корумпирани български управници и техните семейства, за да помогнат на България в борбата срещу корупцията“. 

Като че ли тръгваме на някъде! Но след това трябва да има и реално позициониране към водещ в страната проблем. Смятам, че КТБ трябва да е първия. Дочувам, че 

в Нюйоркския окръжен съд започва процесът по Закона РИКО, 

което сигурно ще помогне по друг начин да стартира процеса у нас. Това ме кара да се замисля как да убедим бившия управител на БНБ г-н Иван Искров да се включи активно в тази небивала сага. Смятам, че колкото по-рано осъзнае тази необходимост, толкова по-добре за него.

Тук е уместно да споделя нещо от времето. Преди 50 години – 1969 г., бях ученик в Търговската гимназия в Стара Загора. Там преподавателят ми по счетоводство и отчетност в търговията бе твърде странен човек. Много добре помня как той обясняваше някои от счетоводните операции. Негов бе изразът: „Цифрите и числата могат да се разчитат по различен, интересен и по особен начин. Един път за доказване на истината, друг път за скриване на истината. Внимавайте в живота!“.

Така се получи и с КТБ. Тогава, когато гуверньорът на БНБ Иван Искров реши да докаже една неистина, която стартира само като фамозна фалшификация за противопоставяне на КТБ на ПИБ. И Иван Искров не се усети, че попадна в един най-малко 10-15-годишен вълчи капан. Тогава от БНБ официално съобщиха, че Цветан Василев е влязъл в трезора на своята банка и е отмъкнал 206 млн.лв. в торби и чували. Губят му се 206 млн.лв. и този факт ожесточи България с цел да се ускори фалита на банката. Споменавайки това, идваме до условието на моя учител по счетоводство, който изрично уточнява „цифрите и числата, публикувани от БНБ в този случай, не се ползват за доказване на истината, по-скоро се изнасят за скриване на истината“.

Управителят на БНБ г-н Иван Искров не може да не знае това. Защото, ако беше прочел по-внимателно, нямаше начин да не разбере, че става дума за капиталова адекватност. Понеже става въпрос за сравнение, ще посоча само няколко числа, отнасящи се до ПИБ, за да може ексгуверньора да си направи сравнението, което ще му бъде нужно за пред съда в бъдеще. 

2013-2018 година

1. БАЗОВ КАПИТАЛ 843 млн. лв. 912 млн.лв.
2. КАПИТАЛ ПЪРВИ РЕД 903 млн. лв. 1107 млн. лв.

3. Увеличение на базов капитал 912 – 843 = 69 млн. лв.
4. Капитал от първи ред 1107 – 903 = 204 млн. лв.
В същото време амортизациите и печалбата от финансовите им отчети по години са:
2014 г. – 330 млн. лв.
2015 г. – 350 млн. лв.
2016 г. – 250 млн. лв.
2017 г. – 160 млн. лв.
2018 г. – 254 млн. лв.

Общо за периода 2014 – 2018 г. – 1344 млн. лв.

В началото на  2019 г. ЕЦБ откри още 360 млн. лв. капиталов недостиг. Общото ниво към средата на годината (без да отчитаме междинния резултат за първото полугодие на 2019 г.) банката е провизирала и акумулирала от текущия депозит, заедно с открития недостиг, повече от 1,7 млрд. лв., докато увеличението на капитала първи ред е само 204 млн. лв.

Ако тези провизии са направени за съществуващи към 2013 – 2014 г. експозиции, за което няма съмнение, това означава, че към 2014 г. собственият капитал първи ред на ПИБ би следвало да е отрицателен (903+204 млн. лв. минус увеличението за периода) минус 1704 млн. лв., което се равнява на минус 597 млн. лв. 

Аз мога да подскажа на Иван Искров, че до 2013 г. ПИБ няма отчетна година, в която сумата на амортизациите и печалбата да надхвърля 100 млн. лв., докато средната стойност за периода 2014 – 2018 г. е вече 269 млн. лв.

Тук е мястото да се върнем към „откраднатите“ с чували, мешки и торби цели 206 млн. лв. от Цветан Василев. 

Цялата лъжа, целият фалш, цялата наглост ще струва на България над 10 млрд. лв.,

Вместо да стабилизираме, одържавим и запазим всички работни места ние провалихме перспективата си. Всичко това бе сторено съвсем умишлено, целенасочено и директно от 5-6 човека, които днес са волни като птици.

По този повод искам изрично да подскажа нещо на Иван Искров. Нека да се включи в съдебния процес по собствена инициатива и да разкаже на дълго и на широко за неговата зависимост по КТБ. Отчитайки сложността за КТБ, неговата продължитела забава и част от фантазиите, които се свидетелстват там, противоречието тепърва ще стане ясно. Иван Искров може да помогне много на българското правосъдие като сам пожелае да свидетелства. По този начин той ще докаже, че в нова, цивилизована и европейска България публичните хора на деня проявяват държавна отговорност. Още повече, че при тази ненаситна олигархия днес се нуждаем от примера на банкери, министри, които не са завладени от завист и пренебрежение, а от чувство за държавност. Иначе само с този неординарен свидетел-разказвач големият съдебен процес в София се проваля заради последващата тенденция - свидетелят започва да променя показанията си, за да се самосъхрани.

Ако пък г-н Искров се страхува и откаже да свидетелства, няма никаква причина новият главен прокурор да го призове. Едно е ясно - делото за КТБ от „черната дупка“ на прехода, трябва да се превърне в проекция на голямата промяна за нова България. Делото за КТБ трябва да промени из основи елита на България. 

Напоследък, отчитайки някои обстоятелства - посещението на премиера Борисов в Белия дом, изказванията на Н. Пр. Херо Мустафа, започвам да се надявам, че пред г-н Иван Гешев е открита голяма и важна възможност за държавата. Той наистина може да подведе под отговорност истинските виновници за фалита на КТБ. Той трябва да разкрие приноса на управителя Искров, а самият 

Искров трябва да разкрие задкулисието по фалита

Главният прокурор Гешев няма друг изход. Той е обречен да направи това. Истината за КТБ е друга и с помощта на САЩ българският главен прокурор трябва да я преформатира. Още повече, че завършилият полицейска школа има поне две на ум. Г-н Иван Гешев много добре знае, че медалът от онова му обучение има и обратна страна. Много пъти именно тя се преобръща в челна.

Важното е бързо да се осъзнаят няколко фрапиращи факта. Българските банки и особено тези с български собственици са практикували едни и същи подходи за успех и оцеляване. За това, че г-н Цветан Василев е бил твърде мобилен, твърде активен и реален новатор не заслужава банката му да бъде фалирана умишлено. За разлика от други, които се опитваха да банкерстват, той е работил твърде напредничаво. БНБ е приемала тези факти, наблюдавала е, констатирала е, утвърждавала е и ги е одитирала. Ясно и точно е прецизирала всичко. Тогава защо впоследствие застава срещу тези резултати? Казвам това твърде отговорно, без да съм познавал Цветан Василев и без да съм се ползвал от неговата банка. 

Цялата организация на фалита на КТБ доказа, че няма нищо общо с демокрацията и пазарната икономика у нас. Организаторите искаха да фалират банката, да я разграбят и да се ползват от нейното разпарчетосване. Те нямаха понятие от т.нар. „насрещно удовлетворение“. През 1875 г. в Лондон съдията Джордж дава следното определение за насрещното удовлетворение за бизнесмените от начеващия суперкапитализъм: „Насрещното удовлетворение се състои в някакво субективно право, интерес, печалба или изгода, получавани от едната страна или в някакво въздържане от действие, вреда, загуба или отговорност, която носи или поема другата страна“. Това златно правило на функциониращия капитализъм е проверено и стриктно спазвано във времето.

От 1875 г. ние, българите, сме нямали още Априлското въстание, но и в следващите поколения до сега не успяхме да се научим на капитализма, който другите вече построиха. Загърнати в обятията на Анадола и след тези близо 150 години трябва да компенсираме поне разбирането, че

нито държавата, нито обществото трябва да губят за сметка на малцина олигарси

Все още неразрешени стоят двата фундаментални въпроса: Защо и кой организира и реализира фалирането на КТБ? Фалитът на КТБ, осигурявайки огромни загуби за най-бедната държава в Обединена Европа, не промени ли зависимостите на политическата класа у нас?