Програмата Frontier Europe Initiative на престижния вашингтонски Институт за Близкия Изток (Middle East Institute) публикува анализа на Михаил Найденов, член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България, посветен на бъдещето на Източния фланг на НАТО, предвид дългосрочните последици за сигурността, произтичащи от кризата с COVID-19. Публикацията е на този линк: https://www.mei.edu/publications/nato-and-its-eastern-flank-challenges-post-covid-environment
Това е признание не само за автора, но най-вече израз на интереса от страна на Института към гледната точка на експертите от България по тази тематика.
Публикуваните анализи на този утвърден в САЩ политически независим мозъчен тръст имат за цел да подпомагат американските официални представители в процеса на вземането на информирани външнополитически решения.
Програмата Frontier Europe Initiative специално изследва взаимодействието между държавите от Близкия изток и техните съседи от Източна Европа, Централна Азия и Кавказ. Институтът за Близкия Изток, основан през 1946 г., е най-стария тинк-танк във Вашингтон, имаща за мисия да изучава този регион.
Faktor.bg преведе и публикува пълния текст на анализа

Михаил Найденов, експерт по национална сигурност

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг наскоро предупреди, че настоящата здравна криза не трябва да се превърне в криза на сигурността. За да остане стабилен Алиансът през следващите години, той трябва да стане по-устойчив и готов да посреща предизвикателствата след пандемията от Covid-19. Това особено се отнася до най-уязвимата му част – страните-членки от Централна и Източна Европа (бивши комунистически държави). Те се нуждаят от повишено внимание и засилена подкрепа от най-силните и способни членове на НАТО – най-вече САЩ. Правилният подход е да бъде изместен фокусът на внимание на НАТО още по-силно към неговия Източен фланг, ако Алиансът иска да се подготви за предизвикателствата на 21 век, които се засилват заради дългосрочното въздействие на Covid-19.

Бдителност

Covid-19 поставя редица нови предизвикателства пред сигурността. Шоковете, предизвикани от пандемията, откриват нови зони на уязвимост в евро-атлантическото семейство, много от които могат да бъдат използвани от Русия и Китай за провеждането на хибридни кампании. Устойчивостта по отношение на хибридните атаки е решаваща, за да се гарантира, че страните са готови за всякакви военни предизвикателства. 
Стратегията на НАТО от 2015 година относно противодействието на хибридната война трябва да бъде актуализирана в съответствие с уроците от кризата с Covid-19 и интензивните руски и китайски хибридни атаки против НАТО, ЕС и техните членки. Приоритет трябва да бъде изграждането на достатъчно способности на държавите от Източния фланг на НАТО, като най-уязвимите от тях станат устойчиви срещу хибридни рискове и заплахи.

Ресурси

Осигуряването на достатъчно финансиране за отбрана в променената среда за сигурност след COVID-19 е особено важно за държавите от Източния фланг на НАТО, за да могат те да изпълняват своите задължения и ангажименти не само по линия на чл.5, но и извън него. Поради тази причина Ангажиментът за инвестиции в отбраната, одобрен на срещата на върха в Уелс, трябва да бъде актуализиран, за да отговоря на новите глобални икономически перспективи. 
Приетото изискване страните-членки да отделят 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана е валидно единствено в контекста на прогнозиран икономически растеж. Повишените разходи за отбрана предполагат повече и засилени отбранителни способности. С намаляването на БВП обаче ще намаляват и реалните разходи за отбрана (дори и ако бюджетът за отбрана като дял от БВП бележат ръст). Това е реален проблем, който директно ще повлияе върху финансирането, предвидено за изграждането на отбранителни способности. В условия на икономическа рецесия, приетият в НАТО Ангажимент за инвестиции в отбраната въобще няма да може да осъществява първоначално поставената цел.
За да се избегне този сценарий, всички съюзници от НАТО трябва да обмислят възможността да поемат ангажимент за увеличаване на разходите за отбрана в реално изражение, включително и във времена на отрицателен икономически растеж.

Изразходване на бюджета

При настоящата обстановка в НАТО със сигурност ще бъде усетен траен натиск по отношение на разходите за отбрана. Съюзниците в Алианса от Централна и Източна Европа вероятно ще бъдат още повече засегнати. Те ще имат нужда от сериозни инвестиции в нови оперативно съвместими с НАТО системи и платформи. Едновременно с това тези страни ще трябва да изведат от експлоатация наследеното и остаряло съветско въоръжение и техника, за което сега те изразходват значителна част от ограничените си ресурси. 
НАТО ще трябва да даде приоритет на изграждането на отбранителните способности на страните от неговия Източен фланг. Имайки предвид финансовите ограничения, единственият път напред е споделянето на тежестта при изграждането на отбранителните способности. Това означава да се инициират и осъществяват съвместни многонационални проекти за изграждането на отбранителни способности в рамките на НАТО, както и в рамките на ЕС по линия на Постоянното структурирано сътрудничество в отбраната (при условие, че няма дублиране с Алианса).
Следователно, по-доброто харчене означава държавите да изразходват средствата заедно и да споделят отбранителни способности. Проектите за развитие на споделени способности трябва да станат приоритет. Това е особено релевантно що се отнася до продължаващото изграждане на засиленото Предно присъствие на НАТО (Прибалтика) и адаптираното Предно присъствие на НАТО (Черно море), така, както бе решено на срещата на върха на НАТО във Варшава през 2016 г. Това е важен компонент от засиленото възпиране и отбрана на НАТО, което би позволило на Алианса да се справи с предизвикателствата от Изток и по-специално – с реваншистка Русия.
Това най-добре би било осъществено на регионално ниво, за да се даде път на сътрудничеството между съюзниците от Балтийско и Черно море. 

Единно Предно присъствие на НАТО

Източният фланг е ахилесовата пета на Алианса и е най-уязвимата му част за руска и китайска подривна дейност. Китай се стреми да проникне в черноморските страни предимно чрез икономически средства, използвайки преките чуждестранни инвестиции като основен инструмент за осигуряване на дългосрочно въздействие. Кризата с Covid-19 ще доведе до допълнителни усложнения, тъй като тя отваря нови възможности за разширяване и възползване от уязвимостите на черноморските държави.

Алиансът трябва да инвестира в превъоръжаването и повишаването на оперативната съвместимост и бойната готовност на държавите-членки от Източния фланг и страните-партньори. Тези съюзници трябва да се разглеждат като едно цяло, а не като две отделни групи, както е сега случаят със засиленото Предно присъствие и адаптираното Предно присъствие на НАТО. Военното присъствие на Русия в Черно море представлява не по-малко предизвикателство за НАТО от нейния военен потенциал в Балтийско море. Изграждането на руския военен потенциал в Крим и в Калининград са двете страни на една и съща монета. Русия вижда своята западна граница като единен фронт и затова няма логика в това НАТО да продължава да разделя на две фокуса си по Източния фланг – на север и на юг, на засилено и на адаптирано Предно присъствие.
Приоритет трябва да бъде даден на инвестирането в предното присъствие на НАТО, като се повиши профилът на адаптираното Предно присъствие,  с оглед един ден да бъде установено единно Предно присъствие (преход от сегашните засилено и адаптирано към единно Предно присъствие).

Възпиране 

След незаконното и нелегитимно анексиране на Крим от Русия, НАТО повторно постави ударението върху колективната отбрана и член 5. По-ефективното възпиране (deterrence) е изключително важно, за да гарантира колективната сигурност и отбрана, особено по отношение на все още твърде крехките и уязвими държави-членки по Източния фланг на НАТО.
По-силното възпиране ще изисква адаптиране на Процеса на планиране на отбраната в НАТО, особено по отношение на Целите на способностите на държавите от Източния фланг. Военната адаптация на Източния фланг би била особено полезна, разгледана в контекста на поставянето на приоритети в бъдещото придобиване на отбранителни способности, предвид ограничените финансови ресурси на тези страни и огромните инвестиции, необходими за превъоръжаване на техните въоръжени сили. Издигането на възпирането като приоритет в отбранителното планиране, като едновременно с това се постави ударение върху споделянето на разходи чрез осъществяване на съвместни проекти за изграждане на способности и реализиране на съвместни инвестиции в отбраната, е единственият възможен път напред за съюзниците от Източния фланг на НАТО, в стратегическия контекст след Covid-19.

Русия и Китай

Въоръжените сили на източноевропейските държави-членки на НАТО са обременени от съветското наследство, като техните способности и бойна готовност са компрометирани. Съюзниците трябва да изведат от експлоатация съществуващите съветски платформи и да спрат да разчитат на Русия за тяхната поддръжка и ремонт.
Ако извеждането им от експлоатация би засегнало критично необходими способности, като алтернатива би могло да се запази един необходим минимум от тези платформи (докато се очаква да пристигне новото оперативно съвместимо с НАТО въоръжение и техника), но да не се прибягва до услугите на руски компании за техния ремонт и поддръжка. Тъй като съветските системи изобщо не подлежат на модернизация или ъпгрейдване, биха могли да се предприемат само спешни ремонти на критично необходимо оборудване, в случай че няма друг незабавно възможен за осъществяване вариант.
Трябва също така да стане ясно, че занапред Русия или Китай не трябва да имат никаква роля по отношение на поддръжката, модернизацията, придобиването или инвестициите в отбранителните индустрии на страните-членки на НАТО. Засилено внимание трябва да се обърне върху нарастващите амбиции на Пекин да проникне на европейския отбранителен пазар и в европейската отбранителна промишленост.

Трансформация на отбраната

Отбранителните реформи в страните-членки на НАТО от Източна Европа, както и във важни страни-партньори на Алианса, остава незавършена работа, като най-добрите резултати тепърва предстоят. Covid-19 открива нови и комплексни предизвикателства както за съюзната, така и за националната сигурност и така коронавирусът може да се разглежда като перфектен катализатор за промяна. НАТО несъмнено трябва да се стреми да предизвика промени, особено в Централна и Източна Европа, където отбранителните институции все още са недостатъчно реформирани и недостатъчно трансформирани. Тяхната бърза трансформация ще гарантира, че тези държави ще са по-добре подготвени в една влошена от пандемията среда за сигурност. 
Успешната трансформация зависи преди всичко от лидерството. Това е особено вярно, когато става въпрос за лидерите на стратегическо ниво. Дори три десетилетия след падането на Берлинската стена комунистическото наследство все още оказва своето негативно влияние. Реформите са бавни, а в някои случаи са непълни или все още недостатъчно реализирани. НАТО и САЩ трябва да проявят инициативност в оказването на подкрепа за укрепването на посткомунистическото лидерство в отбраната на стратегическо ниво в държавите от Централна и Източна Европа. Това е особено важно за партньорите на НАТО - Украйна и Грузия, две държави, които все още търпят предизвикателствата от подривната дейност на Русия.

По-силни заедно

Единният и по-силен Източен фланг на НАТО изисква всички членове на европейското семейство да действат като неразделна част от Алианса. Това означава да продължи политиката на отворени врати към черноморските страни, които се стремят към членство в НАТО. Украйна и Грузия трябва да бъдат насърчавани да продължат по пътя си към членството в Алианса и ЕС и те следва да бъдат подпомагани в реформите в отбраната и в изграждането на отбранителни способности. От значение тук е да бъдат използвани уроците от предишните разширявания на НАТО на Изток.
Москва изгражда силно военно присъствие в Черно море. Стратегическият военен баланс в региона постепенно и сигурно се измества в полза на Русия, в ущърб на НАТО и държавите-членки. Това е още едно доказателство за необходимостта Украйна и Грузия да бъдат привлечени по-близо до Алианса, с оглед един ден те да станат негови членове.
Амбициите един ден да бъде установено единно Предно присъствие на НАТО от Балтийско до Черно море не могат да бъдат реализирани, без интегрирането в една съвместна рамка на практически инициативи за развитие на отбранителни способности също и на Киев и Тбилиси. И двете държави-партньори имат ключово значение за реализирането на това начинание.

Превод: Faktor.bg