Замениха Евангелието с взривоопасна смес от конспирология, езичество и империализъм умножени по дълбоко съветския комплекс да се търсят външни и вътрешни врагове

Сергей Чапнин*, The Insider

Според мен, случващото се през последните месеци все повече прилича на самоубийство на Руската православна църква. Невъзможно ми е да си представя, че в обозримо бъдеще РПЦ ще се запази във вида, в който съществува последните 80 години – от деня, в който Сталин решава да спре с гоненията на църквата и разрешава нейното съществувание в Съветския съюз легално.

Държавното против евангелското

Позицията на патриарх Кирил, претендиращ, че изразява официалната позиция на цялата църква, удиви мнозина  и миряни, и енорийски свещеници, епископите на другите поместни църкви и даже Кентърберийския архиепископ, и Папата.
След като се справиха с шока, мнозина се опитват на анализират случващото.
И главният въпрос е – защо?
Защо църквата така искрено и така явно подкрепи войната?
Този въпрос ще трябва да бъде задаван отново и отново, тъй като за него няма прост отговор. 
Но от отговорът зависи какво бъдеще очаква Руската православна църква. 
За тези, които смятат, че всичко в позицията на РПЦ напълно да се съгласява с Кремъл, всичко е правилно и редно, няма да говорим подробно.
Но има поне още три групи.

Тези, които крайно емоционално и буквално като предателство преживяват окончателния завой на РПЦ към Кремъл. Такива хора напускат църквата разочаровани. Секуларният мир стремително се разширява и приема разочарованите в обятията си. По мои наблюдения, това се случва не само в Русия, но и в Украйна.
Има такива, които са се затаили и мълчат. Те са повалени и духовно, и емоционално и не могат да направят избор. На мнозина от тях им е физически болезнено да чуват името на патриарх Кирил, когато във всеки храм го споменават като „великият господин и баща“ на всички православни християни в Русия и на постсъветското пространство. Тези думи звучат твърде фалшиво, за да бъдат просто пропуснати покрай ушите и игнорирани.
Но какво да се прави?
Нямаме никаква сериозна алтернатива, не е възможно да отидем и в друга църква?

Да хлопнем вратата или всеки път с горчивина да признаваме в сърцето си, че името на патриарх Кирил ни е съвършено ненавистно?
Има и трета група, която вижда по-сложна картина и се опитва да разграничи тази Църква, която услужливо се е навела пред държавната власт от тази, която се стреми да носи евангелското свидетелство.
Първата е „официалната“ църква. Тя се чувства комфортно само тогава, когато е неразривно свързана с държавата и проповядва почти религиозна вяра в империята. А срещу това получава и финансови, и политически дивиденти. 
Преди войната, от гледна точка на перспективите, това изглеждаше невероятно привлекателно и за епископата, и за цялата църковна бюрокрация.
А патриархът се наслаждава на обкръжение от служители от Управлението за лична охрана и влиза в десетката на първите 10 лица на държавата в пълно съответствие с държавния протокол.

Но какво е тогава „втората“ църква? Тя не се вижда и не се чува. Тя мълчи ли? Или е във вътрешна емиграция? Твърде малка е, за да бъде забелязана с просто око? Няма точен отговор на този въпрос. 
Свещениците казват, че като цяло против войната са не повече от 20% от енориашите, а тези, с които свещениците могат да говорят откровено, са буквално единици.
Публично се обявиха против войната едва няколко православни свещеници, монаси и миряни.
Забележително е, че в антивоенните движения няма нито един епископ.
Сред тези, които подкрепят агресията са десетки, а сред тези, които открито са против нея – нито един.
Може ли да се каже, че мълчанието на епископата е присъда за цялата Руска православна църква?

Новомъчениците като благочестив, но празен звук

Десетилетия свещениците и епископите на РПЦ проповядват за подвизите на новомъчениците и изповедниците, които съветската власт разстрелваше, изпращаше в ГУЛАГ, преследваше и погубваше с всички достъпни и средства.
Нима канонизацията на над хиляда светци, назоваването на храмове в тяхна памет и проповедите за техния непоколебим стоицизъм и вяра са само „теория“, благочестиви въздишки?

Изглежда, че е така. РПЦ само външно, формално, почита паметта на тези, които вдъхновени от Евангелието, се съпротивляваха на тоталитарната власт.
Още през 2021 година църковните функционери се сетиха да си постелят меко. В документ, с помпозното бюрократично наименование: „За мерките по съхраняване на паметта на новомъчениците, изповедниците и всички невинно пострадали от богоборците в годините на гоненията“, има важна за разбирането на идеологията на официалната църква формулировка:
„Подвигът на новомъчениците и изповедниците свидетелства за тяхното противопоставяне на богоборчеството, а не на държавата като такава“.
Тази формулировка беше горещо подкрепена от голяма част от йерарсите, включително и от патриарх Кирил.

Тяхното кредо е формулирано пределно точно: каквото и да става, не трябва да се обвинява държавата.
Това е коварно жонглиране с Евангелието. Но именно на това са изградени възгледите на официалната църква. 
Може ли да се нарече тази система от възгледи ерес? Възможно ли е да се направи богословски анализ и да бъдат осъдени тези възгледи като ерес?
В самото начало на войната редица богослови написаха „Декларация за учението за „руския свят“. Те предложиха, макар и непълно, но въпреки това, концептуално описание на „руския свят“ и искаха да го квалифицират като ерес. В последния момент преди публикуването на декларацията обаче, смекчиха формулировката и използваха термина „разновидност на православния етнофилетически фундаментализъм“. По същата логика в началото на декември Вселенският патриарх Вартоломей критикува РПЦ, но се въздържа от директно обвинение в ерес.
Не е изключено спорът за новата ерес, която идва от Русия да стане централна тема за богословски спорове като минимум през 2023 година. И това е закономерно. 
Руската православна църква подмени Евангелието с взривоопасна смес от конспирология, езичество и империализъм умножени по дълбоко съветския комплекс да се търсят външни и вътрешни врагове.
Целият противоречив комплекс от възгледи и патриарх Кирил, и популярните в Русия проповедници се опитват да пременят в църковни одежди, да им дадат богословска обосновка и оправдание. 
А руските политици на свой ред се включват в играта и използват все по-радикална риторика, връх на която станаха призивите за

 „десатанизация“ на Украйна

Какво ще се случи с руското православие, което без никаква съпротива позволява да бъде използвано като средство за държавна пропаганда?

Пълното и безусловно оправдаване на войната ще доведе до неминуем крах на официалната църква. Но проблемът е в това, че официалната църква претендира за тоталност. Тя самата смята, че не съществува друга църква и здраво държи в ръцете си монопола на православието в Русия.
„Втората църква“, най-вероятно, ще мине в нелегалност и няма да опонира публично на официалната църква. 
И това означава, че днес единствената надежда е свързана с тези гласове на православието, които ще прозвучат от други страни. 
Има ли шанс, че поместните православни църкви открито ще заявят своите позиции и ще осъдят патриарх Кирил и неговото „богословие на войната“?
Мисля, че сега има такъв шанс.

И това ще бъде важна и необходима стъпка към възраждането на Руската православна църква.

*Сергей Чапнин, старши научен сътрудник в Центъра за православни изследвания на Университета „Фордъм“.

Превод: Faktor.bg