България няма отговор - украинците в Украйна не са ли хора, заслужаващи подкрепа и закрила?

Капитан I ранг о. з. 
Васил Данов
Атлантически съвет на България

На 22 март, първият ден на вече настъпилата студена и военна пролет, руските окупационни войски в Украйна поставиха черен рекорд: дадоха 300 убити за един ден! Най-вероятно рекордът скоро ще бъде подобрен.

Какво имаме досега?

Сбъркана стратегия, погрешна тактика, дезориентирани командири и щабове, разпаднала се командна връзка, тежко демотивиран и объркан личен състав.

"Русия не успя да демонстрира елементи от воденето на съвременна война, с прилагането на съвременни образци на въоръжение и с нови концепции за воденето на бойните действия. Руската армия все още се придържа към каноните от 1939 г.
Днес никой не воюва гака. Какъвто и смисъл да влагат в тази „специална военна операция“, тя по никакъв начин не се побира в общите канони на военната наука и изкуство и от самото начало бе обречена на провал...", смята Агил Рустамзаде, военен експерт от Азербайджан с принос в планирането на военната операция в Нагорни Карабах през 2020 г.

Загубите са колосални

На 27-я ден от началото на войната руската военна машина остана без:
- 11 танкови батальона
- 34 механидзирани батальона
- 5 дивизиона реактивни системи за залпов огън (РСЗО)„Град“
- 17 артилерийски дивизиона
- 5 авиационни полка
- 5 вертолетни полка
- 15 300 военнослужещи.
От общо 20 руски генерали, ръководещи бойните действия в Украйна, бяха убити седем. Тоест, повече от една трета. Подобни жертви на висш команден състав съветстката/руската армия не е давала дори през Втората световна война. За 27 дни руските войски понесоха загуби, каквито нямаха в нито една бойна операция след 1945 г.

Кой да бъде сменен? Главнокомандващият или стратегията?

Некадърният главнокомандващ е утвърдил негодна стратегия. Отговорът на военните експерти е ясен: трябва да бъдат сменени и г(л)авнокомандващият, и стратегията. Решението на Путин няма нищо общо с военнага наука и с логиката на бойното поле. Никой няма да бъде сменян. Виновни били някакви стрелочници, офицери от Генералния щаб и от КГБ, които „заблудили“ великия бункерен пълководец. И той пребивава в заблуда от 2014 г. насам.
Оперативната пауза през последните два-три дни бе използвана за притегляне на резерви, за удари срещу граждански обекти, за извиване на ръцете на Ал. Лукашенко да се набърка във войната.
Като последна сламка за путлеристкото командване дойде съобщението, че откъм Владивосток се задава бригадата морска пехота, която щатно принадлежи към Тихоокеанския руски флот. 1 800 отлично обучени и добре въоръжени бойци биха дали чувствителен тласък на безпътицата в оперативното командване на руските войски и биха повдигнали самочувствието на оклюмалите войници.
Но моментът не е особено благоприятен. Само преди три дни пред Одеса и Мариупол загинаха стотици морски пехотинци, опитали се да щурмуват героичните украински твърдини. С тях бе убит заместник-командващият Черноморския флот на РФ капитан I ранг Андрий Палий, бивш политически офицер, бивш украинец и настоящ национален предател, вдигнал оръжие срещу Родината си. 

През 1996 г. във Втората чеченска война, когато министърът на отбраната ген. Павел Грачов се видя в чудо, също докара бригада морска пехота от Тихия океан. Но тогава командващият Тихоокеанския флот изигра своя колега и временен началник, като бе изпратил събрани от кол и въже нестроеви матроси: тиловаци, момчета от домакински и охранителни роти, свинегледачи и други работници от помощни стопанства. Облечени в униформата на морски пехотинци, те представляват трагична гледка. След кратка подготовка ги хвърлят в бой, чеченците ги избиват и булдозери заравят в безименни гробове близо 3 000 „герои“ на Русия.
По-късно се разбра, че адмиралът от Тихия океан не пожелал да рискува елитните си бойци от истинската бригада морска пехота и пратил на Грачов Потьомкински моряци. Нищо не му направиха, защото бил близък на Елцин...
Така че и сега не се знае 

каква сила идва откъм Далечния Изток

 Без да познават украинския театър на военните действия, прехвалените морски пехотинци биха могли да станат жертва на отлично обучените и храбри украински воини.

Руското командване се опитва да формира и да придвижва резерви 
към границите на Украйна. В пункта за постоянно дислоциране на 200-та отделна мотострелкова бригада на Северния флот (селище Печенга) е сформиран обединен батальон. Поради слабото набиране на бойци от 1-ви армейски корпус на временно окупираната територия в Донецка област представители на РФ продължават насилствена мобилизация на местно население в градовете Горловка, Енакиево и прилежащите населени места. След преминаване на бърз курс за обучение окупаторите планират с посочения личен състав да подсилят частите, претърпели тежки загуби при Авдеевка и Изюм.
В посока Донецк–Маринка руснаците правят опит за настъпление, но понасят значителни загуби и са отстъпили. В Донецко направление противникът съсредоточи основните си усилия върху превземането на градовете Рубежное, Северодонецк, Попасная, Угледар и Мариупол. Мариупол е ключов център за износ на зърно и стомана, така че превземането му би било удар за украинската икономика. Освен това градът е защитаван от полк „Азов“, който руските агресори кой знае защо са обявили за „нацистки“. Победа срещу подобен корав противник ще даде повод на руската пропаганда да тръби за „денацификация” на Украйна. 

Терор срещу цивилни граждани

В Мариупол окупационните руски войски нарушиха споразуменията и не пуснаха автобуси за евакуация на мирно населении от с. Николское и с. Мелекино. 11 автобуса и два автомобила на Държавната служба за извънредни ситуации са задържани на руски контролно-пропускателен пункт и са откарани в неизвестна посока. 
Бойни кораби от Азовско море обстрелват обсадения Мариупол. По града като на учение стрелят с крилати ракети и 21 кораба, разположени край бреговете на Крим западно от Севастопол. 
В Тростянец, Сумска област, руснаците избиват цивилни по улиците на града и са откраднали последната линейка, така че лекарите не могат да се отзовават на телефонни обаждания и жените-родилки раждат у дома. 
«В община Краснопол в Сумска област окупаторите прогонват хората от домовете им и се опитват да ги принудят да отидат пеша до Русия. Ходят от врата на врата, отнемат мобилни телефони, конфискуват всички оръжия на местните ловци...“, каза кметът Живицки. 

Изкушения за Лука

Във всеки момент се очаква Ал. Лукашенко да подпише заповед за нахлуване на беларуски войски в Украйна.
Във вторник, 22 март, влак с военна техника се е насочил към границата на Беларус с южния съсед. Най-вероятно беларуските войски ще атакуват Лвив през Волин, за да прекъснат пътищата към Полша и ЕС, по които пристигат оръжия от САЩ, Великобритания и ЕС. 
Лукашенко се пече на два огъня. Дължи оставането си на власт на Вл. Путин. Московският диктатор е обещал на по-малкия си събрат да удължи с пет години срока за погасяване на заемите, които режимът на Путин отпусна на Лукашенко, за да се задържи на поста си. Отделно Путин изпрати хиляди специални полицейски сили от ОМОН и военни подразделения да пазят колхозника-лъжепрезидент от народния гняв.
Но неоправданата агресия срещу Украйна ще му струва живота. Изпращането на 15 000-17 000 войници срещу толкова близкия украински народ няма да му простят нито беларусите, нито Европа. И ще оголи вътрешния фронт на Лукашенко срещу народа му.

Продължават случаите на 

масов отказ на руски военнослужещи да участват във войната 

Около 220 военнослужещи от 155-а отделна бригада морска пехота са отказали да участват във въоръжената агресия срещу Украйна. Досега от това съединение са загинали 50 войници и около 110 са били ранени. Поради ненавременно предоставяне на медицинска помощ, липсата на система за медицинска евакуация на ранените и липса на лекарства, подразделенията на 7-ма десантно-щурмова дивизия на ВДВ са претърпели сериозни загуби. Десетки войници са получили измръзвания поради липса на подходяща екипировка за студено време.

Радево-авиационна

На фона на неразборията между парламент, правителство, прокуратура и президент др. Радев счупи тъпомера. Призова правителството да прати в Украйна бронежилетки и каски, но... за цивилна употреба. И предимно от българите, живеещ в Украйна. Няма ли кой да обясни на Радев, че щом се предоставя като помощ военно и всякакво друго оборудване, никой никога не поставя предвалителни условия, не указва как и къде за бъдат използвани съответните защитни средства. Украинците в Украйна не са ли хора, заслужаващи подкрепа и закрила? Воините, които с кръвта и живота си отстояват свободата и независимостта на Отечеството си, нямат ли нужда от каски и бронежилетки? 
Около изискания, уважаван и опитен политик като полския президент Анджей Дуда нашето момче от с. Славяново изглеждаше още по-захлупено, недоучило и недотамънено. Какви МиГ-29, др. Радев? За кога? 
Въздушният ни суверенитет може да бъде отстояван и по друг начин. Не само с окаяните съветски таралясници МиГ-29, на които толкова се натискат да летят червените генерали на Р. Радев, за да получават летателните си надбавки.
Ако посрещнем 110-годишнината на българската авиация без МиГ-29, дали небето ще се продъни или НАТО няма да изпълни обещанието си да поеме охраната на българското въздушно пространство до идването на изтребителите F-16?
Съюзник в нужда се познава, др. Радев.
Кръглите годишнини идват, за да осмислим извървяния път, да препрочетем позабравени уроци, да почетем героите и да направим най-доброто, за да останем верни на общия идеал. А не да кърпим ръждясалото съветски минало и да циврим за „славните“ съветски льотчици, с които нявга сме учили или сме пиянствали.

Един мнооого древен и много мъдър китаец е казал нещо по въпроса:
„Изкуството на войната ни учи да разчитаме не на вероятността врагът да не дойде, а на собствената ни готовност да го срещнем, не на шанса той да не ни атакува, а по-скоро върху това, да сме направили позицията си непобедима.“
Сун Дзъ