Майкъл Вайс, директор за специалните разследвания
Андрей Солдатов, разследващ журналист, newlinesmag.com

Наскоро открити документи разкриват ролята на секретното отделение на руското военно разузнаване под названието "Подразделение 54777" в шпионски и пропагандни операции.
В края на първото десетилетие на 21 век заместник-шефът на руското разузнаване в Ню Йорк Сергей Третяков, който избяга на Запад, обясни, как руското външно разузнаване, или СВР, използва пропагандата и дезинформацията.
По негови данни, отделът, отговарящ за активните мероприятия за провеждането на операции за влияние е получил ново име, но методите, структурата и служителите му са били запазени.
Когато говори за конкретни операции Третяков дава за пример руските фотоизложби в щаб квартирата на ООН в Търтъл бей - шокиращ колаж, който уж "документира" зверствата извършени от чеченски бойци.
Той отбелязва, че на официалните лица от САЩ и НАТО са демонстрирани подготвени от държавата "документални" филми, които "свидетелстват, че Русия в Чечня, САЩ и в Близкия Изток се борят с общ "враг-джихадист", просто на различни фронтове. 
По думите на Третяков, целта е била, да се внуши на Вашингтон, че би било "лицемерно да вдига шум по повод нарушенията на правата на човека от Русия в Кавказ".
Това, по думите на Третяков, е било част от съгласуваните усилия на Кремъл да се представи като незаменим

съюзник на Америка във "войната с тероризма"

Тогава Третяков, може би, дори не е знаел за произхода на тези експонати и филми, но сега, благодарение на документите проучени от руското военно разузнаване, известно като ГРУ, най-накрая можем да отговорим на този въпрос.
Пропагандата против Чечни се е провеждала от отдел на ГРУ, известен скато "Отряд 54777", в един твърде важен за двете руски шпионски агенции период на сътрудничество.
Един от документите съдържа личните спомени на полковник Александър Викторович Голев, специалист по психология и пропаганда на ГРУ, който започва своята кариера в началото на 80-те години и активно водил хроника на опитите за потискане на различните антикомунистически движения, обхванали страните от Варшавския договор.

Голев е изпратен в Полша в началото на дейността на "Солидарност", след това в Литва през 1990 година след щурма на телевизионната кула във Вилнюс, след което той започва да издава лоялен към режима вестник. 
Неговият последен задграничен пост в качеството на съветски "специален пропагандист" е в Източна Германия, когато започва изтеглянето на съветските  войски от Германската демократична република.
Когато стартира първата война срещу Чечня, Голев е откомандирован в отново създадения "отряд 54777", където се изготвят "Кучетата на войната" и "Върколаци" - античеченските филми, за които по-рано говори Третяков.
Неговите мемоари са част от забележителната колекция от текстове на ГРУ, които никога преди не са излизали извън тесния кръг на спецслужбите и разкриващи психологическите войни на руското разузнаване.
Сборникът включва и две дълги лекции, четени в течение на последното десетилетие от преподавателите на ГРУ във военния университет (да не се бърка с Военно-дипломатическата академия, в която се обучават оперативниците от ГРУ), определение на термините, използвани в една от тези лекции и дори набор от изпитни въпроси за курсантите от ВУЗ-а.
Достоверността на тези документи е потвърдена от западното разузнаване. Данните, които се съдържат в тях, ще бъдат много полезни на историците на Студената война, анализаторите и учените, които се опитват да разберат как продължаващите операции за влияние на "отряд 54777" се провеждат не само срещу НАТО, САЩ и Европа, но и против гражданите на Русия.

За да бъде разбрана сферата на дейност на "подразделение 54777", отначало трябва да се изучи неговия произход.
В Съветския съюз, психологическите операции са се провеждали от отделите за спецпропаганда инкорпорирани в армията – ГЛАВПУР (Главно политическо управление). 
ГЛАВПУР е убедително доказателство за това, че комунистите постоянно са се бояли, че

в армията може да назрее бунт

През 2019 година руската армия с гордост отбеляза столетието на ГЛАВПУР, създадено от Реввоенсъвета на болшевиките след Октомврийската революция в качеството му на политическо управление на хиляди комисари, комунисти, прикрепени към военните части, за да шпионират и контролират командирите (решаваща дума във военно-оперативното планиране са имали политкомисарите).
Комунистите никога не са се доверявали изцяло на своите войници, доколкото военните са играли решаваща роля във всички опити за завземане на държавната власт в руската история.
Именно комисарите трябвало да "поддържат" лоялността на Червената армия към режима даже в продължение на първите две катастрофалтни години на войната с Германия, когато милиони са убити или взети в плен заради некомпетентността на офицерския корпус, останал след сталинските политически чистки и разстрели. (Хитлер, вдъхновен от съветския опит, е имал собствени комисари, както и версия на ГЛАВПУР, наричана Управление на национал-социалистическото ръководство, или NSFO, чиито офицери били изпратени в частите на Вермахта, за да "разпалят бойния дух" в късния етап на Втората световна война.)
След войната броят на идеологическите надзиратели в съветските въоръжени сили се увеличава. Към края на 80-те години политическите отдели са общо 20 хиляди и в тях работят 

80 хиляди политработници - новото название на комисарите

 и всички те са се намирали под контрола на вездесъщия и всемогъщ ГЛАВПУР.
Специалното управление за пропаганда е било част от тази империя. След това, в началото на 70-те години, съветските военни създават специални агитационни учебни заведения във Военния институт за чужди езици, където е учил Голев, и във Факултета по журналистика в Московския държавен университет с цел обучение на офицери по психология и създаването на запас от съветски журналисти за случай на военна мобилизация. 
Верността на съветската армия към комунистическия режим си остава главна цел на ГЛАВПУР. 
Специалното управление за пропаганда теоретично е заето с разработването на методи за подкопаване на моралния дух на вражеската армия, но основно е съсредоточено върху собствения военен персонал, а не срещу западните войници. И основно играе отбранителна, а не настъпателна роля. 
Ако, естествено, не започне истинска война.

"Що се отнася до специалната пропаганда, то тя присъства навсякъде, където има конфликт, където започват активни военни действия. Дотогава специалните органи за пропаганда се намират, така да се каже, в изчаквателно-подготвителен режим, оценяват ситуацията, усъвършенстват методите си и своята технологична база", съобщава Арсен Касюк, един от водещите специалисти по специална пропаганда пред официалния вестник на Министерството на отбраната "Красная звезда" през юни 2011 година.
Случайно или преднамерено, тази доктрина е формулирана в значително по-агресивна форма от Маргарита Симонян, главен редактор на англоезичния пропаганден канал на Кремъл Russia Today.
"Сега не воюваме с никого, но през 2008 година се бихме. Министерството на отбраната воюваше с Грузия, а ние водехме информационната война, при това срещу целия западен свят. Невъзможно е да започнеш да ковеш оръжията си, когато войната вече е започнала! Затова МО с никого не воюва, но е готова за отбрана. И ние също!", казва тя в интервю за "Комерсант" през 2012 година.
Документите показват, че разликата между войната и мира напълно е изчезнала след 1941 година.
Голев отбелязва в мемоарите си, че когато се разпада Съветският съюз, новата руска армия, която продължавана да си бъде старата "Червена армия", преживяла травмата на деполитизацията.
Когато всемогъщата партия си заминава, на ГЛАВПУР е било писано да си отиде заедно с нея, в забвение. И въпреки това, по думите на Голев, армията искала да спаси поне някои части от ГЛАВПУР, особено Специалното управление за пропаганда.
Къде да намерят нов и могъщ и постоянен покровител? 
На военната бюрокрация и било сложно да отговори на този въпрос, макар че в края на краищата те преместват управлението в ГРУ, на втория етаж на "Аквариума", както наричат щаб-квартирата на спецслужбата в Москва, където през 1994 година управлението е 

преименувано на "подразделение 54777"

(Путин възстановява ГЛАВПУР през 2018 година, но "отряд 54777" си остава под контрола на ГРУ.)
Това бюрократично пренареждане, както става ясно от документите Aquarium Leaks, има дългосрочни последствия.
От момента на своето основаване през 1918 година ГРУ винаги е било пълноценна разузнавателна служба, съществуваща операциите си по целия свят.
В разлика от КГБ, който е разпуснат, а след това преобразуван в няколко отделни агенции, ГРУ си остава постоянна институция през цялото време на съветската и постсъветската епоха.
ГРУ вербува шпиони и използва "нелегали" от Манхатън до Токио.
Това и откраднатите промишлени, военни и атомни тайни; това и опитите за преврати и убийства; това и информационните портали за дезинформация, маскирани като "новинарски агенции" и така нататък.
А също и това, което става известно през последните 5 години от правителствените разследвания и отчети - че 

ГРУ провежда амбициозни кибероперации,

 които нанасят вреда на демократичния изборен процес, заплашват националните енергосистеми и прекратяват международната търговия, нанасяйки щети за милиарди долари. 
"Подразделение 54777", разбира се, отхвърля обвиненията и представя собствена версия за събитията, като, например, за намесата в изборите в САЩ или, на първо място - нахлуването и окупацията на Крим под ръководството на ГРУ през 2014 година.
Покритието на военното разузнаване променя природата, мащаба и характера на дейността на "отряд 54777". 
"Изчаквателно-подготвителният режим" е сменен, използвайки формулировката на Касюк, от перманентните "активни бойни действия".
Ще цитираме вторият и третият абзац от една от лекциите във Военния университет: "Изследване на целите на психологическата война в интерес на провеждането на психиатричната практика":
"Психологическата война се води постоянно, в мирно и военно време, от спецслужбите на въоръжените сили. Главна особеност на психологическата война в мирно време е това, че тя се организира и провежда както от територията на Русия, така и от територията на страните-мишени, но основните обекти на информационното и психологическо въздействие са военно-политическото ръководство, щаба на въоръжените сили и населението на чуждите държави.
В течение на този период пси-войната може да се провежда на стратегическо и оперативно ниво в сътрудничество със силите и средствата на другите федерални органи на изпълнителната власт на Руската федерация, обществените и религиозните организации".
Съветският съюз се разпадна и неговите бронетанкови колони отстъпиха от половината континент, а военните предадоха своето подразделение за психоанализ на ГРУ, което го прави много по-агресивно, отколкото когато и да било при комунистическото управление.
Сега пси-войната се превръща в безкрайно и 

тотално настъпление в мирно и военно време

 Нещо повече, "подразделение 54777" може да използва в дейността си който и да било държавен орган, държавна или религиозна институция.
Православната църква, вестниците и телевизиите, спортните клубове, туристическите агенции, културните програми, програмите за обмен, техният персонал - всичко това са каналите по които ГРУ води своите информационни и пси-войни.
Според учебното пособие на КГБ "Използването в разузнавателната дейност на Съветския комитет за култура за културни връзки със съотечествениците зад граница", написано през 1968 година, "основна оперативна задача на нашето разузнаване е да провежда работа чрез Съветския комитет, тоест, да се използва официалната работа, пропаганда и други средства за въздействие върху съотечествениците, за да се подготви почвата за разгръщането на вербовка и други разузнавателни и контраразузнавателни мероприятия".
Кремъл винаги е разглеждал присъствието на руснаци в западните страни, особено в Съединените щати, в качеството или на най-сериозна заплаха, или на най-голяма възможност за кооптиране, както твърдят Андрей и Ирина Бороган в своята наскоро излязла книга "Съотечественици".
Службата за външно разузнаване, приемник на Първо главно управление на КГБ безусловно пази тази чекистка традиция.
През октомври 2013 година списание Mother Jones публикува статия за разследване на ФБР на дейността на директора на Руския културен център във Вашингтон Юрий Зайцев, заподозрян, че съхранява досиета за младите американци, които Центърът е изпращал на пътувания в Русия, финансирани от руската държава, в които давал оценка за всеки от тях като за потенциален шпионин.
Руският културен център е част от "Россътрудничество", руска агенция в състава на Министерството на външните работи, която действа като чадър и курира множество фондове, твърдящи, че подпомагат съотечествениците зад граница и осигуряват финансиране за рускоезични медии.
През 2018 година вестник Washington Post съобщи за две организации за "обществена дипломация", насочени към руснаците, заселили се в чужбина, но които всъщност се управляват от "подразделение 54777" и финансирани чрез грантове от руското правителство.
Първата е InfoRos, която твърди, че представлява организациите на руснаците в Украйна и призоваваща Путин да се намеси в назряващата криза, съобщава вестникът, като се позовава на служител на западно разузнаване. 
Втората - "Институт за руската диаспора", който поддържа сайтовете на подобни "тематични" организации, като Всемирният координационен съвет на руските съотечественици, живеещи в чужбина и Фон за подкрепа и защита на правата на съотечествениците, живеещи в чужбина, който Путин специално отбеляза през 2018 година в реч пред Световния конгрес на съотечествениците в чужбина, за неговата работа в 20 стрнани, включително Сирия, Йемен и Либия, както и за организираните "курсове за млади правозащитници".
Сякаш за да докаже, че Aquarium Leaks не са просто теоретични упражнения Фондът е създаден през 2011 година с разпореждане на Министерството на външните работи и  Россотрудничество.
Превод: Faktor.bg