„Подлостта – оръжие на слабия“, твърди Фридрих Ницше

Затварянето на небето за путлеристките лешояди – най-желаната подкрепа за украинската кауза


Капитан I ранг о. з. Васил Данов

Едва ли някой ще спори, че войната на Путинова Русия далеч не е само срещу украинския народ и независима Украйна. Че тя се превърна във война на неофашистката тирания срещу Обединена Европа, на Четвъртия райх срещу Одата на радостта, в последен поход и опит за Апокалипсис на азиатското варварство срещу човешката цивилизация.

В битката за живота и свободата си украинските воини и украинското общество удържаха ценни победи срещу силен, въоръжен до зъби и коварен нашественик: най-боеспособните сухопътни съединения на Кремъл, батальони от елитни специални сили, чеченски главорези от отрядите на Кадиров и даже срещу путинските опричници от Руската гвардия.
Вчера Путин одобри идея, която също произлиза от подземията на диктатора: да бъдат «поканени» уж елитни доброволци от Сирия, които биха желали да изплатят дълга си към режима на руския диктатор, спасил от военен разгром и бесилка сирийския сатрап и международен престъпник Башар ал Асад.

Бих искал да видя онези «елитни» сирийски воини, които доброволно ще поискат да оставят костите си в още замръзналата украинска земя. Едва ли у тях притрепва заблудата, че наистина са елитни воини, които биха устояли срещу опитните, добре въоръжени, отлично обучени и високо мотивирани украински патриоти. Нищо, че са наемници на Башар. Те едва ли са глупави хора.

Потьомкински победи и лоши сънища

Още преди две седмици стана ясно, че оцветеният в розово план «А», предвиждащ триумфален блицкриг, се проваля. И нито един украинец няма да излезе с цветя, хляб и сол, за да посрещне руските «братя» Имаше десетки хиляди посрещачи, но те кой знае защо носеха коктейли «Молотов» и стреляха с оръдия, ракети и какво ли не.
Руската агресия затъна в предградията на Киев, Харкив, Херсон и Мариупол, за да се превърне в кошмар за редови войници, полеви командири, дебелозвездни и дебелотрътлести генерали в Кремъл.

Град Херсон е основан през 1778 г. от фаворита-любовник на Екатерина II княз Потьомкин Таврически. Същият, който след като откраднал милиони от царската хазна, построил фалшиви фасади на дворци и къщи в завоюваните от османците земи в днешния Крим, платил на добре облечени мужици и граждани да хвърлят шапки, да махат с ръце и да скандират «Вива!», когато позлатената карета на Екатерина минавала покрай «именията» им. От там тръгнал популярният израз «Потьомкински села».

Името Херсон идва от древния гръцки град Херсонес, край който руските варвари някога са били покръствани от византийски мисионери, сред които имало и български духовници.
Легендата разказва, че преди да определят името на бъдещия град придворните попитали Екатерина как би желала да бъде наречено селището. Уморена от пътуването, царицата отложила решението си за следващия ден, като смятала да се допита до нощните си сънища. На другия ден Екатерина била в ужасно настроение и на въпроса какво е сънувала през нощта, отговорила: «Ой, мне приснился херовый (хреновый) сон...» Така и нарекли града – Херсон.

Вероятно и др. Путин е сънувал лоши сънища, защото украински и световни медии показаха някакви недообучени и ужасени войничета, хвърлени от учебните полигони направо в боя, които се молеха за пощада и обясняваха, че никога не са си и помисляли да нахлуват в Украйна, понеже имали лели, стринки, чичовци и братовчеди в Полтава, Виница или Чернивци. «Мама, я хочу домой!», бе посланието, тиражирано в хиляди листовки, които украинското командване изпрати в руските градове с апел към войнишките майки да приберат синовете си, оказали се Потьомкински бойци.

Ранни изводи

Срамът стана още по-лепкав, когато руското главно командване изгуби връзка с полкове и батальони, а войната се върна към познатите схеми от минали векове на селски въстания срещу средновековното самодържавие, когато срещу лъскавите редици императорски войски са се изправяли свирепи и неумолими казаци, обръщали в бягство и османски, и лейбгвардейски царски полкове.

От самото начало на така наречената «специална военна операция» руските агресори постигнаха рекордни загуби: 12 000 убити военнослужещи, сред които трима генерали; стотици танкове и бронирани машини; 64 самолета; хеликоптери и зенитни ракетни системи; реактивни системи за залпов огън ГРАД; най-модерният кораб на Черноморския флот корветът «Василий Биков», стотици автомобили и т. н.
Срина се настъпателният порив на войски и командири, рухна митът за модерната, боеспособна и мобилна руска военна машина, с която кремълският режим се опитваше да плаши съседните държави, Европа, НАТО и САЩ.
Какво ли би станало, ако срещу руските нашественици се изправят редовни войски от натовските държави? Поляци, британци, германци, американци?!

Отлично обучени и въоръжени датски бойци се присъединиха към украинската съпротива

Доскоро пренебрегваните Украински въоръжени сили, доброволческите батальони, силите за териториална отбрана и цивилни патриоти-аматьори се оказаха храбра, устойчива, гъвкава и добре обучена сплав от бойни умения и мъжество, които дълго ще бъдат изучавани във висшите военни учебни заведения. Независимо от изхода на войната.

«Подлостта е оръжие на слабия»

Противникът все още разполага със значително превъзходство. Особено в авиационния компонент. А в модерната война въздушното превъзходство понякога има решаващо значение.
Още в ранните часове на 24 февруари с крилати ракети и ударна авиация бяха поразени летища и самолети, радари и зенитно-ракетни комплекси, командни и свързочни центрове. Въпреки героизма на украинските пилоти, шесткратното превъзходство в броя на изтребители и бомбардировачи не можеше да бъде превъзмогнато.
План «Б» на кремълските военни престъпници включва авиационен, ракетен и артилерийски терор срещу мирното население, разрушаване на инфраструктурата на атакуваните градове, изтребление на мирни граждани, заплаха от взривяване на атомни електроцентрали, които биха могли да предизвикат радиоактивно заразяване на целия Европейски континент.
От територията на Русия и Беларус бяха изстрелвани оперативни ракети „Искандер”. Дивизиони тактически ракети „Точка-У” бяха предислоцирани на огневи позиции до Киев и Харкив. Доказана и документирана бе употребата на ракети за далечен обстрел Х-101, използвани с тренировъчни цели от стратегически бомбардировачи Ту-160 и Ту-95МС.

Руската бойна авиация унищожи стотици цивилни обекти: болници, училища, жилищни блокове, електростанции и водопроводи. По официални данни сред жертвите са 79 деца. Особено тежки са пораженията в Харкив, Ирпен, Мариупол и Волноваха. В повечето от тези градове нормалният живот е невъзможен. 
Нанесените материални щети досега се изчисляват с астрономическата сума от 350 милиарда долара! А краят на войната изглежда твърде далеч.

Със същата преднамерена подлост 

кремълският режим се отнася и спрямо собствените си войници и офицери. Дни наред телата на убитите войничета лежат непогребани. Ако ги погребат и изпратят съобщения за смъртта им до близките, полевите командири задължават руската държава да изплати мизерните обезщетения на близките, предвидени в професионалните им договори. Ако телата на бойците останат непогребани, те влизат в списъците на „безследно изчезнали“, за които не се знае на кой свят са и не се изплащат обезщетения.
Пред велможи от информационните си войски Путин се закле, че в Украйна воюват само професионални военнослужещи и той никога не би изпратил необучени наборни войници. Само дни след поредната му лъжа пленени руски момчета признаха, че са наборни войници, скоро навършили пълнолетие и преминали елементарна единична подготовка. Колкото да си навият партенките.
Руски медии посочиха, че както през 2014 и 2015 г. след „победоносните“ путинови войски се движат подходни крематориуми, които оперативно изгарят телата на убитите бойци и предават праха им на майката-земя.

Предстоят решителните сражения за Киев

Излишно е да казвам, че украинските патриоти, от президента до най-младия голобрад казак, са готови да победят или да загинат. Пред или във родния град, пред или във родния дом.
Приятел, завършил след мен военното училище в Лвив, ме помоли да напомня на читателите, че в момента отбранителната линия на Киев обхваща същите траншеи, в които през 1941 г. дедите на днешните защитници на украинската столица отбраняват града срещу хитлеристките нашественици. И това е само едно от тоталното повторение на линии, посоки за настъпление, манталитет, коварство, подлост и страх, с които путлеристките войски копират бойните действия на нацистките си предшественици отпреди 81 години.

Ще се реши ли НАТО да затвори небето над Украйна?

Президентът Зеленски, генерали и политици, граждани и емигранти, пристигнали у нас, изразяват недоволство от пасивната и твърде предпазлива позиция на НАТО спрямо съпротивата, героизма и драмата на украинския народ. Украински и световни експерти търсят и намират основания бойни самолети, ракети, разузнавателни спътници и палубна авиация на НАТО да затворят украинското небе за руските лешояди.
„Не е толкова просто“, отговарят президенти, премиери и други експерти, главнокомандващият и редица генерали от европейските сили на НАТО.
Нищо не е просто, когато става дума за заплахата от световен ракетно-ядрен конфликт. От една страна имаме параноята на доказан шизофреник, докарал се до положение, когато няма полезен ход. От другата страна, виждаме отговорни за съдбата на човечеството политически и военни лидери, учени, хора на духа, религиозни и политически водачи, чиито анализ заслужава уважение. Евроатлантическата общност е длъжна да изпипа до най-малки детайли решението си и да нанесе последния удар на омаломощената империя на Злото, без да й позволи с последните си издихания да отрови или да изпепели планетата. Папа Франциск също отправи призив към Кремъл да спре убийствата в Украйна.

Доводите на Украйна и на приятелите й не са за пренебрегване:
1. Руското въздушно превъзходство нанася тежки поражения върху въоръжените сили, предизвиква смъртта на мирни граждани и руши вековни материални и културни ценности.
2. Европейската общност не е забравила епизода със „затвореното небе“ над Босна и Херцеговина, когато силите на НАТО забраниха на авиацията на Милошевич да нанася въздушни удари срещу граждански обекти.
3. Ако сега отстъпи и пасува пред Путиновия шантаж, НАТО поставя под съмнение смисъла на собственото си съществуване. Коя е гаранцията, че ако утре кремълският диктатор понечи да нахлуе в Литва, Латвия, Естония или България Алиансът ще има волята да приложи член 5 от Вашингтонския договор? Нали и тогава ще тегне заплахата от употреба на ядрено оръжие?
4. Ако утре от Беларус в Украйна нахлуят беларуски войски, НАТО няма ли да има юридическо и морално основание да плесне през ръцете малоумния канибал от Минск?
Всеки от нас би желал да се събуди в една прекрасна утрин и първите новини да му донесат вестта, че доблестните ни войски са нанесли ракетни и въздушни удари, които са изхвърлили нашествениците от Украйна. Или че доблестни руски патриоти са изличили от битието ни дребничкия шизофреничен подполковник от КГБ, чието име повече никога няма да споменем.

„Ако мечтите бяха коне и просяците щяха да яздат“

твърди мъдра английска пословица. Реалността е по-друга. Засега икономическите санкции, въведени от цивилизования свят, вещаят скорошна гибел на уродливата рашистка не състояла се империя. Спрени са разплащания, кредити, други финансови операции, търговски сделки, внос и износ от руската държава. Дори Китай отказа да й окаже помощ.
До края на март Москва е длъжна да изплати 49 млрд. долара по външните си дългове, а няма откъде да ги намери. Боздуганът на световните санкции тепърва ще блъска по каската на путинските икономисти, политици и генерали.

Нашите украински приятели могат и трябва да издържат малко. Още много малко. Да се гътне джуджето, да се отмести черната сянка на ядрения конфликт. 
И тогава отново и во веки веков ще запеем Одата на радостта.
И отново ще препрочетем есето на Иманеул Кант „Към Вечния мир“, сътворено през лето Господне 1795-о.