Димитър Иванов

Точно 20 години след провеждането на операция „Расо“1 през юни 2004 година руските служби и българските им агенти за влияние у нас проведоха успешно операция „Расо“2.
Главни изпълнители в операция „Расо“ 1 бяха Симеон Сакскобургготски като министър-председател и Никола Филчев като главен прокурор на републиката. С активното участие на репресивните органи, с насилие и пролята кръв тогава сложиха край на така наречения разкол в БПЦ и прогониха духовниците на втория Синод на дядо Пимен от църкви и манастири. Операцията негласно е проведена по настояване на Кремъл, за да се прекрати уж разкола в световното православие. БПЦ дори прехвърли тайно авоари и ценности по руски сметки и сейфове. Но реално утвърждаването на Синода на дядо Максим от  правителството на Царя като единствено легитимен постави началото на

тоталната русификация и подчиняване на БПЦ на Московската патриаршия,

за което Симеон беше специално възнаграден от „братушките“.

На 20 юни, но 20 години по-късно под контрола на руските служби и българските им агенти за влияне, успешно беше проведена операция „Расо“2 с избора на тримата достоизбираеми митрополити, от които да бъде излъчен следващият български патриарх. Целта на хибридната операция е БПЦ да си остане не просто под влияние, а под пряка власт на Москва. За провеждането й беше използван облеченият с архиерейската мантия на евроатлантизма Николай Пловдивски, един от най-лукавите духовници. Той е свикнал да се превъплъщава и в ангел, и в демон, но сега съчета и двете – изглеждаше като ангел за наивниците, но действаше като дявол. За изпълнител на мръсната поръчка Николай бе предпочетен пред другият силен резидент на московско влияние у нас - Гавриил Ловчански. Разликата между двамата е, че Гавриил първосигнално като Матросов се хвърля винаги на амбразурата да брани Матушка, а Николай е така наречения наш човек в тила на врага – подла роля, която и този път отигра виртуозно. И именно заради това поръчката беше възложена на него.

В обществото и в църковните среди този път имаше ясна настройка и очакване за предстоятел на БПЦ да бъде избран духовник, отдалечен от заразата на Кремъл. Активното мероприятие на руснаците стартира със замълчаването от страна на прокуратурата чий е храмът „Свети Николай“, известен като руската църква в София. И до днес нямаме отговор на този въпрос? Скандалът тръгна след като от България беше изгонен предрешеният в расо руски шпионин Вассиян Змеев. Тогава единственият наш митрополит, който се осмели да каже публично, че храмът е български, беше Наум Русенски.  Последва

руска контраофанзива,

която беше изключително добре замаскирана.

Руските активности по отношение на Църквата секнаха, а Митрофанова потъна в дълбока нелегалност. Потопиха се прокситата им, дори бащата на нацията Румен Радев запази мълчание. И докато държавата се занимаваше с резултатите от парламентарните избори и излъчването на председател на парламента и комбинациите за кабинет, Църквата ни отново бе превзета.

Първата и стъпка бе да се приспи вниманието на духовници и вярващи или просто да бъдат под контролирана упойка. Като  мюре – фалшива патица, им бе пуснато внушението за настъпващия ренесанс на православния евроатлантизъм у нас.

Агентите за руско влияние пробутаха усещането, че в Църквата ни се формира някакво прозападно лоби, което иска да се разграничи от опеката на Московската патриаршия и да престане да обслужва интересите на Кремъл у нас. Изпълнението започна с процедурата за избор на нов Сливенски владика, Синодът отказа за избере след първия тур явно проруския Йеротей, а на 19 май на втория тур фаворитите на Елеонора Митрофанова Герасим и Исак отпаднаха. Така за сливенски владика, с 9 на 5 гласа, бе избран човекът на дядо Николай – Арсений. Надеждата бе, че той поне явно не е обсебен от московската бесовщина. Така се роди очакването, че и при избора на нов патриарх ще може да се разчита на това лоби, което уж се е противопоставило на Гавриил, Даниил, Йоан и Григорий - бранители на руските интереси. Тогава стана ясно, че изхвърленият без основание преди 10 години от църковните среди архимандрит Дионисий е посочен неочаквано от Синода за председател на Централния щаб за избор на патриарх. Проруските медии и адепти един месец се занимавах с личността на Дионисий и какъв знак е връщането му, но очевидно целта е била някой да свърши черната работа административно и документално, и най-вече за да не може духовникът да коментира какво се случва в Синода и да бъде поставен  под институционално мълчание.

Контролирано старата лисица Николай Плодвивски демонстративно взе да избягва срещите с руския посланик Еленора Митрофанова, която преди обсипваше с внимание, ласкателства и подаръци. Николай разреди и срещите си с верния си архонт - руския консул Георги Гергов. Той не отиде на 9 май с Митрофанова на руското гробище в Пловдив, за да отслужат молебен за някакви измислени съветски войни. По-късно Николай даде и друг фалшив знак за промяна – пристигна с Киприян в Цариград и служи заедно с вселенския патриарх Вартоломей и митрополити от новата Украинска православна църква на Епифаний. Така Николай подведе и дядо Вартоломей, че е прозападно настроен. В същото време у нас контролирани агенти и медии му създадоха образ на разколник, който служил с украински еретици. Най-големите му хулители бяха Гавриил и Даниил. Дори в украниското посолство в София и в правителството им Киев се бяха заблудили, че Николай ще играе положителна роля като мост за единението с новата Украинска църква. Лукавият владика обаче явно си остава верен на московските другари, към които винаги се е числил и на които винаги е служил. Митичното му лоби от 9 човек в Синода се оказа фалшиво и пробито, но според духовници наблюдавали избора на 20 юни, Николай поне е можел с 6 гласа да блокира Даниил и Гавриил да не достигнат до заветните 9 гласа одобрение. Така се стигна до един избор от 42 тура, контролирани от библиотекари и политици, които имаха една единствена цел – да не се допусне възможност свободолюбив и независим от влияния владика, който има възгледи и позиции, които си ги отстоява, да влезе в тройката, от която ще излезе човекът с бялото було.
Победителите са Григорий Врачански, Даниил Видински и Гавриил Ловчански. Мантрите, че трябва да избираме по-малкото зло не важат за тази троица – сред тях по-малко зло няма.

Кои са неудобните за Кремъл и руските им слуги

Йосиф Американски, Григорий Търновски, Наум Русенски, та дори и Йоан Варнески.

По време на избора на 20 юни стана ясно, че Йосиф и Григорий Търновски са подали писмени отводи, но са отхвърлени, защото Уставът не предвижда отказ. За разлика от тях пловдивският играч само на думи раздуваше, че няма да се кандидатира, но реално не подаде писмено това си желание.

Йосиф Американски е известен, че не търпи руските зависимости и винаги е демонстрирал прозападна ориентация.

Григорий Търновски мечтае идеалистично за велика българска Църква като в славното  Средновековие, но категорично е противник на обсебването на БПЦ от Московската патриаршия. 

Йоан Варненски е с руски възгледи, убеден русофил, но не е със зависимост от Митрофанова и московския сатанист Кирил Гундяев.

Четвъртият - Наум Русенски, е отявлен привърженик на политиката на диалог с целия християнски свят, каквато провежда Вселенската патриаршия. Той е безспорен европеец като цивилизационен избор на България, нарича убедено Русия угроза за страната ни. Посочи преди време, че Путин е убиец, и осъди Кирил за това, че благославя убийствата, които Русия върши в Украйна. Наум като патриарх беше въжделение за всеки истински духовник и вярващ.

Равносметката от „Расо“2

Руските интереси и подчинение на БПЦ са гарантирани в за бъдещето. Митрофанова е изпълнила задачата си.

Николай превзе най-богата епархия в страната Сливенска. Тя е със скъпоценни имоти по морето, включително и един от терените на летния сарай на Доган на Росенец, който принадлежи на митрополията. А Арсений, който стана Сливенски владика вече загуби ореола си на независим и тепърва трябва да доказва с дела и думи, че не е обикновена марионетка на Николай.

Равносметката от тази мръсна операция е, че мислещите вярващи ще бъдат отново отблъснати  и отчуждени от Църквата, каквато вероятно е и целта на коварната операция.

Николай запазва подмолните си позиции в Синода и най-вероятно ще продължи да управлява процесите там чрез интриги и плаващи мнозинства, гарантиращи интересите на отделни групи.

В личен план Пловдивският владика си отмъсти на вярващи и духовници, на събратята си в Синова. Явно си бе дал сметка, че не просто е недолюбван от паството, а е откровено мразен заради своята лукавост, подлост, двуличие, демонстрации на разгулност, пищност и луксозен начин на живот. Нетърпимостта на обществото към личността му той наказа с излъчването на възможно най-лошата тройка за избор на патриарх.

П. П. Къде, за Бога, замлъкна изстраданият зов на путиниста Копейкин. На 20 юни той се провикна героично от парламента - Радев да свика незабавно КСНС, защото американски сили превземали Църквата?! Е, превзеха я!