Григор Лилов*

САЩ И ЗАПАДА официално поставиха ултиматум на българската политическа и бизнескласа. Защото обявяването на мярката за санкциониране на български второстепенен съдия, услужил на Кремъл, е нетипична.

Нетипична е, понеже:
1. Обикновено такива мерки не се официализират пред медиите;

2. Прецедент е за някакво българско съдийче – второстепенна фигура в обществения живот на България, наложената санкция да се обявява от самия държавен секретар на САЩ;

3. Прецедент е посланикът на САЩ предварително, в аванс да информира медиите за такава очаквана мярка;
4. Прецедент е, защото тя идва със закъснение след случилия се навремето шпионски скандал с шефа на русофилското движение Малинов и пътуването му до Москва за ордена, който му връчи Путин;

5. Прецедент е, понеже посланичката на САЩ съобщи, че се очакват и др. такива мерки (бъдете сигурни, че ако се стигне до тях, ще са за първостепенни лица в родния обществен и политически зоопарк, кой знае защо назоваван „елит”);

6. Прецедент е такава мярка да се прилага за държава-съюзник в НАТО и член на ЕС.

Същността на ултиматума е проста:

макар че ласкаете Запада и се пишете за негови съюзници, всъщност обгрижвате интересите на всякакви мафии и на Изтока (Кремъл).
Ще го отчетем, че ще го запомним и ще ви го върнем тъпкано – не само на вас, но и на вашите деца (внуци, че и правнуци, ако потрябва).

Знам, че след тези думи маса кремълофили ще наддадат истерични крясъци за демокрацията в опасност. Но да не забравят, че реалната политика отчита и защищава интереси, а не голи лозунги!
Да не забравят, че напълно вътрешна работа и отговорност на САЩ и Запада е да решават кой да стъпва на тяхна територия и кой не, кой да ползва банковите им екстри и кой не, кой да живее там или да не живее там, ако ги хули и работи срещу националните им интереси.

И понеже става дума за ултиматум, затова беше избран този съдия. Той е дребна фигурка в българския далавераджийски и продал се на разни господари свят. Ясно е, че зад него стоят големи личности, които са му разпореждали, а зад тях – и едни рубинени звезди на едни Кремълски кули. И на САЩ и Запада им е ясно това. Но в действителност съдия Миталов е много, много символна фигура - за какво всъщност иде реч. Затова е и подбран – заради 

пропутиновското му решение, прегазило законност и морал,

 както и заради много спорната му биография и данни за него в архивите на разни секретни служби.

Части от елита светкавично обърнаха платната по посоката на повелия от Запад повей на вятъра.
Забележете - едва вчера, едва след американския ултиматум МВР и Прокуратурата влязоха на проверка в ТЕЦ-овете на олигарха Ковачки, който замърсява България с канцерогенните бали боклук. И си меша капата със световната мафия Н,Драгета, която го внася у нас.
Родните органи на законността влязоха месеци по-късно след оня влак с 800 тона отрови, спипан от италианските служби и митничари.
.
Тези дни след ултиматума на САЩ бяха тревожни за „елита”.
Например Иван Гешев проведе работна среща с изпълнителния вицепрезидент на Европейската комисия (ЕК) Франс Тимерманс в Брюксел.
Председателят на БСП Корнелия Нинова се срещна с европейския главен прокурор Лаура Кьовеши в Брюксел.
Премиерът Бойко Борисов изприпка при Урсула фон дер Лайен, шефа на Еврокомисията.

А в резюме: Кремъл демонстрира, че бие отбой на високите равнища, понеже главната му задача е 

да довърши многомилиардните афери на родна земя – една газова тръба и една АЕЦ „Белене”

На по-ниските държавни равнища обаче Кремъл ще се опъва, и то яко.
Вече се видя - съдийската колегия на ВСС с 10 от 10 гласа реши да поиска разяснения от САЩ вместо да отсъди за колегата си-съдия, прегазил българските закони по случая с Малинов като с валяк. Същите разяснения от Вашингтон реши да иска и представяния ни за първи демократ висш съдия Лозан Панов.
Тази съдийска колегия напълно се разсея за Инспектората на ВСС, който първо не желаеше и отказваше да провери този случай, а след като скандалът нашумя дори в световните медии, защити съдията.
Въобще по върховете на държавата настъпи суматоха, изпълнена с тревога за дните на висшите й сановници.
И правилно – дипломацията, а в случая със санкцията срещу съдия Миталов става дума именно за нея, винаги е политика с проекция – видима или невидима, но съществуваща не само в настоящето, но и в бъдещето и за много, много десетилетия напред.
Питам се, знаят ли го това, разбират ли го разните жреци на родната Темида, разните Донове на родните мафии, разните родни държавници, правещи се на Щирлиц (Щирлиц – лит. и филмов образ на велик съветски шпионин).
*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.