"Берлинският убиец" Вадим Красиков, който под фалшивата самоличност на "Вадим Соколов" застреля в Берлин грузинският гражданин Зелимхан Хангошвили, преди акцията си в Европа е тренирал в базата на спецназа на Федералната служба за сигурност "Вимпел", многократно е посещавал Антитерористичното управление на ФСС в Москва и много пъти е разговарял по телефона с един действащ и няколко бивши агенти на  "Вимпел". 
Един от най-честите му контакти е с председателя на фонда на ветераните от "Вимпел" Едуард Бендерски, който, както стана ясно от разследване на Радио "Свобода", е зетят на Максим Якубец – руският хакер, за чието залавяне САЩ дават награда от 5 милиона долара. 
Всичко това става ясно от новото съвместно 

разследване на Bellingcat, германско списание Der Spiegel и The Insider

През 2019 година Вадим Красиков вместо да лежи в затвор или колония за убийството на двама бизнесмени, прекарва времето си в тренировъчните бази на Центъра със специално предназначение на ФСС.
По същото време Едуард Бендерски, ветеран и председател на благотворителния фонд на "Вимпел", собственик на мрежа от частни охранителни фирми, кой знае как получава ексклузивното право да охранява руските нефтени обекти в Ирак. Този формат на "частно предприемачество" е известен от Евгений Пригожин и неговите "частни военни компании" изпълняващи задачи на Кремъл по света.
Пак през 2019 година - на 30 август Зелимхан Хангошвили, който по времето на втората чеченска война командва едно от подразделенията, сражаващи се срещу руските войски, беше убит в столицата на Германия. Заподозреният за убийството беше задържан от германската полиция: оказа се, че той е пристигнал в ЕС с документи на името на руския гражданин Вадим Соколов. 
Предишни разследвания на Bellingcat и техни партньори установиха истинското му име – Вадим Красиков, както и неговите връзки с руските спецслужби. Проучването на реалната личност - Красиков - разкрива неговото участие и в други поръчкови убийства.
Авторите на разследването на Bellingcat, Der Spiegel и The Insider успяват да открият телефонния номер, който Вадим Красиков ползва в Русия преди убийството в Берлин, макар че нито на негово име, нито на името на съпругата му някога са издавани сим-карти от която и да било руска компания за молибни услуги.
Въпреки това, на разследващите бил известен един телефонен номер: оставеният за връзка с КАТ при регистрацията на автомобила на съпругата на Красиков. Оказало се, че той е регистриран на фирма, в която никога не са чували за Крисикови.
След като получили достъп до данните за обажданията от този номер, разследващите установили номер, на който жената се е обаждала най-често. Както се изяснява по-късно, това е реалният мобилен телефон на Вадим Красиков.
По данните за обажданията на номера на В. Красиков, както и по данните  за базовите станции, където той е бил регистриран, разследващите установили, че връзката на "берлинския убиец" с ФСС е била постоянна и е имала за цел именно подготовката на операцията по ликвидирането на Хангошвили. 
Bellingcat и партньорите им успяват да получат информация и за новата сим-карта, която Красиков използва за пътуването си в Европа и благодарение на това научават и местата, които е посещавал в Париж и Варшава преди да се отправи към столицата на Германия.
От разследването става ясно, че планирането на операцията за ликвидирането на Хангошвили е започнало най-късно през март 2019 година, като по това време Красиков звъни най-честно на Едуард Бендерски. От февруари до август Красиков разговаря с него най-малко 20 пъпти, включително и на 3 юли, когато се връща от Брянск, където получава фалшив паспорт на името на "Вадим Соколов". Последният разговор е от 13 август, три дни перди убиецът да замине за Париж, откъдето се отправя към Варшава, а оттам за Берлин.
В Bellingcat смятат, че Бендерски е представител на сегашния началник на Центъра със специално предназначение на Федералната служба за сигурност,  генерал-полковник Александър Тихонов. 
През 2003 година Тихонов тайно 

получава званието "Герой на Русия" 

"за неутрализацията на терористите в театралния център на Дубровка", когато заради използването на неизвестно бойно вещество освен чеченските бойци загинаха и най-малко 130 заложници.
Тихонов ръководи и "операцията за освобождаването на училището в Беслан" през 2004 година, която също доведе до смъртта на невинни.
Три седмици преди да замине за Берлин Красиков започва често да звъни на трима нови, не толкова високопоставени служители на "Вимпел", които до този момент не са в списъка с контактите му. Предполага се, че именно те са били "прикачени" към него за финалния етап от подготовката за убийството на  Зелимхан Хангошвили.
Разследващите успяват да установят и няколко точки, в района на които телефонът на Красиков е регистриран в мрежата. Това са Центърът със специално предназначение на ФСС (войскова част 35690) в подмосковието, "родният дом" на "Алфа" и "Вимпел" и тренировъчната база на спецназа на ФСС разположен в близост до селцето Аверкиево. 
Спецподразделението "Вимпел" (или управление "В" на Центъра със специално предназначение на ФСС) е създадено през 1981 година в началото на войната в Афганистан за щурма на президентския дворец на Хафизулла Амин в Кабул. 
Официално "Вимпел" е създаден за провеждане на операции зад граница, а заповеди за провеждане на операциите му е можел да дава само председателят на КГБ и задължително - писмено.
Задачите на "вимпеловци" са дезорганизация в тила на противника, диверсии, нелегално разузнаване, създаване на агентурни мрежи, пленяване и "доставка" на хора, притежаващи особено ценна информация, унищожаването на хора, представляващи заплаха за Русия, осъществяване на държавни преврати в чужбина.
Именно в тази база Красиков прекарва няколко дни непосредствено преди заминаването си за Берлин.
Друга важна точка, от която най-често е регистриран в мрежата телефонът на Вадим Красиков е Антитерористичният център на ФСС на булевард "Вернадски" в Москва.
Аналитикът на Bellingcat Христо Грозев разказва, че са прегледани практически всички придвижвания на Красиков из Москва и обажданията му в Русия от началото на февруари 2019 година.
"От началото на март той започна редовно да си общува с един кръг от около 12 души, свързани с организацията на бившите спецназовци "Вимпел". Най-малко един от тях е действащ офицер от "Вимпел". Около месец преди операцията в Берлин общуването помежду им става много интензивно: по няколко обаждания на ден, включително и с Едуард Бендерски. След това започнахме да анализираме придвижванията му. Оказа се, че освен посещенията на места, свързани с "Вимпел", и с частна охранителна фирма "Вимел-А", която е собственост на Бендерски, Красиков често посещава места, директно свързани с ФСС. Включително антитерористичния център на ФСС в Москва и две строго охранявани бази, едната от които - Центърът за специални операции на ФСС, а другата - тренировъчен полигон на същия център край Москва. Там той прекарва 4 дни непосредствено преди пътуването си до Берлин и ние не можем да го свържем с друго освен с подготовка за убийството в Берлин".
Грозев смята, че задачата да обучава, подготвя и ръководи Красиков е възложена на ветеран от спецслужбите, а не на действащ високопоставен неин служител, за да може в последствие да бъде отречено участието на ФСС в случилото се.
"Нашият анализ показва, че Бендерски не е действал от свое име. Цялата му дейност е насочена към интересите на спецназа на ФСС и генерал Тихонов, при когото е служил преди. Ролята на Бендерски е в това да създаде "deniability", тоест, възможност ФСС да заяви, че убийството на Хангошвили е организирано не от руската спецслужба, а от частни лица.
Въпреки, че Бендерски играе ключова роля в подготовката на Красиков за операцията, той представлява не своите частни интереси, а 

интересите на ФСС

За тясната дружба между Едуард Бендерски и Александър Тихонов е известно още от 2003 година, когато журналистът Юрий Щекочихин публикува в "Новая газета" писма от спецназовците от  "Алфа", недоволни от смяната на командира им. 
От тези писма става ясно, че Бендерски, който е създал своя мрежа от охранителни фирми под "покрива" на спецназа на ФСС, е един от основните спонсори на Центъра със специално предназначение и дори често посещавал баните в базата в Балашиха, където допуск имат само действащите офицери от спецслужбата, заедно с Тихонов. 
Малко преди да публикува третото писмо от спецназовците, Щекочихин умира от отравяне с неизвестно вещество, но разследването на смъртта му е прекратено "заради отсъствие на състав на перстъпление".
Христо Грозев е убеден, че убийството на Хангошвили е заповядано като минимум на ниво ръководство на ФСС, а най-вероятно заповедта е била дадена от Кремъл:
"След това разследване можем напълно да изключим версията за смъртта на Хангошвили, като криминално разчистване на сметки или отмъщение от страна на Рамзан Кадиров, защото отношенията между него и Центъра за специални операции са конкурентни и не са много приятелски. 
Напълно е изключен варианта за лично отмъщение от страна на спецназовци, защото нито една руска структура, даже такава с много големи връзки, не би могла да осигури достъп до такива секретни полигони като тези, но които се готви Красиков.
Да не говорим за възможността да бъдат изготвени съвсем нови документи на измислено име, да бъде вписана тази измислена личност във всички държавни регистри, както е било направено за несъществуващия "Вадим Соколов". Освен това нито една частна организация не би могла така добре да "почисти" след убийството всичките му следи.
Всичко това показва, че е става дума за централизирано планирано убийство със заповед за действие като минимум върхушката на ФСС, а най-вероятно - със заповед от Кремъл".
През декември 2019 година канцлерът Ангела Меркел поиска Русия да предостави информация, която би могла да помогне за разкриването на убийството на Зелимхан Хангошвили. Делото се разследва от Федералната прокуратура на Германия: това свидетелства за факта, че германските следователи подозират в организацията на убийството спецслужбите на друга държава.
Руските власти и ФСС отричат участие в престъплението.
Президентът Владимир Путин нарече Хангошвили "жесток, кървав човек", само една акция на когото била довела до смъртта на 98 души, а убийството - "криманална саморазправа".

Превод: Faktor.bg