Съшита с бели конци руска пропаганда, с привкус на манипулация е на път да опорочи идеята за военно-историческа възстановка, която пресъздава една от големите битки на Българската армия по време на Втората световна война – „Нишката операция“ от 1944 година. Тя се провежда този уикенд и в нея ще участват около 80 реконструктури от България, Румъния и Украйна, както и курсанти от НВУ „Васил Левски“. Това разкрива доц. Момчил Тачев от сдружение „Братя по оръжие“, което е основния организатор на проявата, цитиран от Радио „Фокус”.

Във възстановката ще участват оригинални машини от периода - тежко въоръжение, което са използвали и двете армии –  българската, и германската. Хората, които са любопитни и отидат на полигона в Беляковец, ще могат да видят влекач STEYR, опел Blitz, командирските автомобили „Кугър” и „Феномен Гранит”. Ще бъде показан и българският разузнавателен и командирски кабриолет, който в тази си модификация е единствен в света, различни модели на мотори с кош, съветския ГАЗ-67. Във възстановката незнайно по какви причини и съображения ще участва и танкът Т-34, собственост на Националния военен университет. Военни експерти с основание задават въпроса –дали по време на „Нишката операция” Българската армия е имала танк Т-34? Въпросната машина е съветска и е въведена на въоръжение у нас едва през 1945, повече от година след болшевишко-комунистически преврат. Още повече, че организаторите, вероятно съвсем неслучайно никъде не са направили това уточнение и разяснение.
Така реално ставаме неволни свидетели на

подмяна на историческата истина,

коментират военни експерти. Според тях не е възможно да сме имали Т-34 на въоръжение за участие в тази битка, след като едва ли сме имали обучени екипажи. Не издържа и тезата танкът да е съветски, т.е. от окупационния съветски корпус, но тогава още цинично е, че се акцентира върху машина, която е участвала в окупационна война срещу България.

Рмонтирания съветски танк

Натрупване на съветска техника е мрачен символ в съзнанието на българина, връщаш го към най-черния период от новата ни история.
В случая логичен е въпросът -защо съветският Т-34 продължава да е един от символите на Националния военен университет на натовска България? Танкът на съветския окупатор съвсем не е пленен боен трофей, а превърнат в символ, с който се обучават бъдещите офицери.

Скандално е, че съветското наследство в армията с неговите символи стои в началото на пътя на бъдещите офицери, възпитаници на НВУ. Това печално наследство все още не си е тръгнало и от стратегическите нива с присъствието във висшите етажи на възпитаниците на съветските военни академии - динозаврите на прехода, които все още имат претенции да чертаят дългосрочните планове за развитие на отбраната и въоръжените сили.
Ясно е, че докато от върховете не си отиде и последният съветски възпитаник, Българската армия ще стои все така клатушкаща се между Варшавския договор и НАТО.

В същото време няма отговор на въпроса - защо така ревностно не пазим поне един от старите ни танкове, използвани преди 9 септември. Много по-реалистично е те да участват във възстановка? Тъжната истина е, че сме ги продали на чуждестранни колекционери, но знаково пазим съветските, от които никой не се интересува.

Истината е, че след покупката на Т-34 , старите “Майбах” са заровени край турската граница, а в първите смутни години на демокрацията бяха откопани и продадени.