Антон Тодоров, специално за Faktor.bg

Особено висока оценка от ръководството на ГРУ на Съветската армия получава групата на Софка Делянова, описанието на дейността на която започнах във втора част на това изследване. Особено ценен източник е ген. Габарев, заклет русофил. „Помагам ти, защото си искрен приятел на Съветския съюз“ й казва този национален предател, докато дава на Софка Делянова всички искани военни сведения от ГРУ. В спомените си тя посочва, че неговите връзки с действащи и запасни офицери са безценен източник на данни от военен, стопански и културен характер. Част от тези негови агенти загиват в I-та и II-та фаза на т.н. Отечествена война и имената им и днес остават напълно неизвестни. Но от документите в Централизирания архив на Комисията по досиетата, от документалните масиви на ЦДА и регионалните поделения на ДА-Архиви научаваме имената и злодействата на много други рубладжии. Използвам понятието „рубладжии“ съвсем условно, защото ГРУ и ИНО на НКВД са плащали обикновено на своята агентура с американски долара. В групата на Софка Делянова е и художникът Иван Заднипровски – белоемигрант, живеещ в кв. „Рупи“ (дн. „Чайка“) във Варна. Той работи в клуба на белогвардейците на тогавашния бул. „Фердинанд“ (след преврата прекръстен на бул. „Червеноармейски“). В този клуб се формират специални легиони от доброволци-белогвардейци, които са изпращани на Източния фронт. Имената на заминаващите са въпрос от първостепенен интерес за резидентурата на ГРУ в съветското консулство във Варна, а Заднипровски много точно, пунктуално и акуратно им предава пълните списъци. В информациите, които предава в консулството са подробно описани връзките на белогвардейските доброволци с Гестапо, с българската полиция. В близост до белогвардейския клуб се намирала голямата и солидна къща на Шлимайден, в която се събират богати индустриалци, немска и българска агентура, английският консул Праскурин, директорът на италианското параходно дружество „Адриатика“ Трачета и неговият помощник Терцета, провеждат се срещи и забавления. Тачета притежава вила в местността „Траката“, която е обект на постоянно наблюдение на групата на Софка Делянова. Заднипровски е имал много познати и приятели сред обслужващия персонал в къщата на Шлимайден, от които е черпил важни военни и стопански сведения – за идващите германски и хърватски военни части, за тяхното местонахождение и местоназначение, за техниката, с която пристигат, за тиловата и снабдителна логистика и т.н. За постигането на максимална точност и достоверност на агентурната информация, Софка Делянова създава

паралелна мрежа от агенти

в дома Шлимайден, в която мрежа са готвача и част от камериерките. Информацията, постъпваща от Заднипровски е засичана независимо от тази дублираща агентурна мрежа и заключението на Делянова е, че сведенията се покриват напълно.

Друг белогвардеец, Иван Петрович, дава подробни сведения за членовете на организациите „Родна хата“ и „Молодая Русия“, които заминават доброволци на Източния фронт. През септември 1941 г. й е наредено да прекъсне контактите с него, защото поради важността му като източник, с него започва да работи директно резидентурата на ГРУ във Варна. След 9 септември той е назначен за домакин във вила „Сузин“, където е разположена Английската контролна комисия. Привлечен е като служител в съветското разузнаване в България. Ценен източник в разузнавателната група е Роза Сокерова, дъщеря на крупан търговец-българин и майка испанка, владееща няколко езика, тя е желана компания от много висши офицери от вермахта. Личните й предпочитания са изключително фиксирани и върху хърватските офицери. През 1943 г. заминава за Югославия, където е засечена от Гестапо и ликвидирана. Сокерова поддържа отношения (вкл. интимни) с английския консул, с Кучера – представител на Абвера, поддържа тайна кореспонденция с офицери от Гестапо. Зденка Ховарт, по произход чехкиня, но отдавна живееща в България, също се движи в средите на хайлайфа, има много връзки с богати германски търговци, с шефовете на параходството „Адриатика“, с германски щабни офицери, с множество български моряци и офицери. Друг съветски агент от групата на Софка Делянова е Нико Янев (бай Нико), дългогодишен моряк, обиколил почти целия свят. Член на партията на тесните социалисти от 1915 г., за да докаже съпричастността си продава собствената си гемия и средствата предоставя на партията. От него Делянова получава първите сведения, необходими на нейната връзка от ГРУ – Бениамин Дубавицки, евреин, роден на 20 октомври 1912 г. в град Прилуки, СССР. През 1940-1942 г. е бил свръзка на ГРУ с агентурата във Варна, събирал и давал информация за немските войски и военни товари във варненското пристанище. За тази дейност е задържан, осъден на смърт и екзекутиран на 30 август 1942 г. във Варненския затвор. Сестрата на Дубавицки след 9 септември работи в Окръжния комитет на БКП във Варна. Но да се върна към бай Нико Янев – във Варна няма човек било той беден или богат, легионер, бранник, кубратист, комунист или с други политически убеждения, когото той да не го познава. Няма локал, кафене или бардак, където да не му е стъпвал крака. Благодарение на всичко това, той има възможност да събира изключително подробна, достоверна, разнообразна и задълбочена информация. На него резидентурата на ГРУ във Варна дължи шифъра на всички военни и търговски кораби, взети от негов познат, мобилизиран радиотехник. Два пъти в седмицата той предава на Софка Делянова данни за всички български и чужди кораби, катери, подводници, ешелони на пристанището. Изобретателността му няма край – сведенията той предава, докато продава в кесийки от вестници семки и фъстъци пред портала на пристанището. 

Конспиративните срещи 

се уговарят и осъществяват и в малката църква на ул. „Хан Крум“, както и на лозето на С. Делянова. В разузнавателната й група са и нейните сестри Корнелия (Нели)Делянова и Царева Атанасова. Това са личните сътрудници на Софка Делянова, а в нейната група лични мрежи от сътрудници имат също Ангел Иванов, Никола Петков (няма общо със земеделеца, бел. моя), Петър Начев, бай Кеворк, Нанко Недев и т.н. Сред тях е й Микаел Дугасов – известен шивач на мъжки ризи, арменец по народност, член на арменската организация „Хог“, поддържащ като свой личен сътрудник Такухи Бедросова. В квартирата й се установява нелегално пребиваващият в България съветски разузнавач Николай Добрев, който пристига от Бесарабия в Добрич, а след това във Варна.

Самата Софка Делянова е родена на 9 септември 1915 г. във Варна. Нейният баща, Хараламби Делянов по народност е грък от Мала Азия, по професия бакърджия. Майката на С. Делянова е Ставрула Христова, баща й е от Бесарабия, а майка й румънка, осиновена от средно заможно лозарско семейство във Варна. Баща й заболява тежко през 1920 г. и умира. Софка Делянова напуска рано училище и започва да работи като шивачка, а по-късно гладачка. През 1934 г. става член на БКП. За ГРУ работи в периода есента на 1939 до арестуването й на 28 март 1942 г. Като работничка в пералня тя по собствено желание започва да носи бельото и дрехите на клиентите си в домовете им. Това й дава възможност по-късо да проникне и в германските щабове, в домовете на висшите офицери, представителите на немските фирми и семействата на специалистите, които живеят в пансиона на Качев на ул. „Сливница“ и в немското консулство на ул. „Шкорпил“.

Един от най-важните съветски агенти в България в края на 30-те год. на миналия век е Стефан Иванов Богданов, роден на 17 март 1910 г. в град Трявна. През 1938 г. организира и ръководи разузнавателна структура, която работила за ГРУ. По указания на Центъра организацията на Богданов е разделена през юни 1940 г. на две: северна и южна. Северната група е с център град Варна и филиали в Русе и Горна Оряховица. Южната с център София обхваща гръцко-турското направление и пристанище Бургас, с филиали Пловдив и Казанлък. Богданов е член на БКП от 1927 г. През 1932-1934 г. се е учил в Международната ленинска школа в Москва. В годините 1935-1937 г. е политзатворник. 

Всичките му братя и сестри са членове на БКП

отпреди 9.IX.1944 г. Единият от тях – Петър Богданов – е осъден на смърт по процеса на ЦК на БКП и разстрелян през 1942 г. Съпругата му Елена Костова Богданова многократно е задържана и лежала в затвора за антифашистката си дейност. Тя активно е подпомагала мъжа си в предателската му дейност. През м. октомври 1942 г. полиция разкрила дейността на Варненската разузнавателна група. При следствието полицията установила, че същата група е създадена от Богданов и той е задържан и осъден на доживотен строг тъмничен затвор. Заместник-резидент на съветското разузнаване е Любомир Антонов Пинтиев. Той е роден на 25 май 1910 г. в Разград, жител на град София. След задържането на Богданов, от ноември 1942 г. до юни 1944 година е ръководител на разузнавателната организация. Успял е да привлече редица офицери от царската армия за сътрудници на съветското военно разузнаване, от които е получавал исканите му от Центъра разузнавателни сведения. Заместник-ръководител на групата на Пинтиев е инженер Стоян Петров Шарланджиев, роден на 15 май 1915 г. в село Горни Порой, Демирхисарско в Гърция, Активно е работил за събиране на разузнавателни сведения и за привличане на нови сътрудници, а от м. юни до 9 септември 1944 г. е бил ръководител на разузнавателната организация на мястото на Пинтиев след задържането на последния. Една от основните му задачи за т.н. „особен период“ е укриване на съветските служители от съветската легация в София в случай на завземане на легацията. След 9 септември 1944 г. е директор на НИИ за кино- и фототехника.

Сред съветската агентура е и Венцислав Благоев Карагюлев, роден на 21 август 1909 г. в град Пловдив, член на БКП от 1935 г. Като сътрудник на съветското военно разузнаване от 1939 г. е давал сведения за движението на немските войски в Пловдивска област. От началото на 1941 г. до 9 септември 1944 г. е организирал и ръководил разузнавателна група в Пловдив, през което време предавал ценни сведения на Центъра. След преврата на 9 септември е офицер в армията, достига до чин полковник. След това работи по линия на ДОСО в София.

Заклет съветски агент

е и известният след 9 септември академик Асен Борисов Дацев. Той е роден на 14 февруари 1911 г. в село Каменар, Русенско, член на БКП от 1939 г. От 1939 г. до юни 1944 г. е бил заместник-ръководител на разузнавателната група на Любомир Пентиев. Организирал е работата със шифъра и осигурявал квартира за срещи и заседания на разузнавателната организация, ръководена от Стефан Богданов и Любомир Пинтиев.

След 9.IX.1944 г. е един от най-известните учени по теоретична физика, секретар на отделението за математически и физически науки при БАН.