Антон Тодоров, специално за Faktor.bg

В България тече унизителен процес на историческа подмяна, процес на пренаписване на историята със задна дата. Размерите на това отвратително и срамно дело е приело мащабите на истинска пандемия. Едно от най-настоятелните негови проявления е опитът да ни се представят някогашните кадрови служители в репресивните служби на тоталитарна България като патриоти и професионалисти. Бивши офицери от тези служби преуспяват в налагането на напълно невярната мантра, че Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана са работили „образовани и подготвени хора, които се грижеха за националните интереси на страната”. Това е изключителна лъжа. Нагла, замърсяваща и с далеч отиващи последици лъжа, която от известно време се съживява, сякаш да покаже, че страната ни и част от населението тук не става за нищо друго, освен за лош пример. Как иначе да се оцени този срамен откат назад в оценката на миналото? Нищо от тези твърдения не намира потвърждение в автентичните документи на тези две служби, които се намират в Централизирания архив на Комисията по досиетата. Нищо! Когато човек се запознае с документите от този архив, първото, което разбира е, че никога ДС и РУМНО не са работили за националните интереси на България. Готов съм да дам персонална награда на всеки, който потърси, открие и публикува дори един-единствен документ на ДС или РУМНО до 1989 г., в който да се споменава за национални интереси. Затова пък хиляди са документите, които доказват по неопровержим начин, че комунистическите репресивни служби са били обикновен апендикс на съветските такива. Най-разобличителният е „Информация за състоялите се разговори с пребивавалата у нас делегация на КГБ начело с др. Ю. Андропов“, с дата 24 декември 1969 г. В него едно към едно четем следното(виж документите в галерия, б.р.):

„Другарят Т. Живков пожела нови успехи в съвместната работа на нашите органи на ДС с органите на КГБ. Др. Живков увери др. Андропов, че Държавна сигурност на НРБ е филиал на КГБ на Съветския съюз.“ Всеки от работилите за тоталитарните тайни служби кадрови офицер е подписвал декларация, в която на първо място се е клел във вярност на БКП. И още. Да видим какво пише например в „Инструкция за положението на резидентите и заместник-резидентите на ПГУ-ДС“, носеща гриф „Строго секретно от особена важност“:

„Правата и задълженията на резидента се свеждат до следното:

- Извършва цялостното планиране на разузнавателната работа на резидентурата, изхождайки от задачите, които произтичат от решенията на ЦК на БКП, правителството на НРБ, решенията и указанията на ръководството на Министерството на вътрешните работи и ПГУ и от сътрудничеството с КГБ.“

Работата на резидентите на външното разузнаване се е ръководила от партийните документи на небългарската комунистическа партия, изцяло подвластното на тази партия каскетаджийско правителство на републиката със сгрешено име, указанията на шушлеците от комунистическото МВР и, разбира се, най-важното, от указанията на КГБ. След това саморазобличение как днес някой изобщо има наглостта да си отваря устата и да се опитва да облъчва българите с дивотиите за ДС и РУМНО и за техния „професионализъм“ – идея нямам.

Прословутият „професионализъм“ на репресивните служби

на тоталитарна България е пълен блъф – измислен от изпечени мошеници за очевидно крайно елементарни и тъпи хора, каквито за огромно съжаление са част от сънародниците ни. Години наред съм проучвал специализираните доклади за качеството на работата на резидентурите на Първо главно управление на ДС и на Разузнавателните пунктове на РУМНО. Тези доклади някога са били сред документите с най-висока степен на засекретяване, писани от началниците на отдели, преките ръководители на кадровите офицери от двете служби, които според градската легенда били направили толкова много за България. Истината, която документите рисуват е, че нищо не са направили тези лапачи на народна пара. Живеели са си живота в странство, докато ние не можехме да отидем по на запад от Драгоман. И днес получават пенсии в пъти по-високи от тези на нашите родители, които тогава се трепеха денонощно, за да изкарват парите за тези хрантутници. Днес пък ние се трепем, за да може от нашите вноски, които внасяме за уж нашите пенсии, тези негодници да получават пенсии по 500, 600 и повече лева. И така, даваме думата на документите, има ли документи – има история. Това е аксиома, солидните историци я знаят, тя е алфата и омегата на историческото изследване. Другото са плява, брътвежи, дрънканици. Ето какво пише в доклад с гриф „Строго секретно“, от 14.02.1976 г.:

„Поради организационни и кадрови причини резидентурите в ГФР, Англия и Франция не са подхванали сериозно задачите по НАТО, поради което е трудно да се даде оценка на възможностите за работа по тази линия от територията на посочените страни… Създадени бяха и някои контакти с лица от посолствата на ГФР и Англия, но поради недостатъчна активност от наша страна и възникнали подозрения, работата по тях не можа да се развие.” В същия доклад на ръководството на ПГУ-ДС е оценена и работата на резидентурите в Гърция и Кипър:

„Качеството на придобитата информация и данни по обектите на проникване е незадоволително и се отнася до изясняване на несъществени въпроси.“В строго секретните планове и отчети за работата на ПГУ-ДС през 1979-1980 г. се виждат десетки справки за резултатите от агентурно-оперативната и информационната работа на ПГУ-ДС. В тези справки няма нито една, в която да има поне задоволителна оценка на работата на резидентурите. Всички оценки са за много слаба работа, липса на вербовки, ниски оценки, особено на резидентурата в Анкара, което е парадоксално при положение, че точно бившите служители, работили в това направление и в тази резидентура са сред най-кресливите ментори, които се опитват да лансират митовете, описани по-горе. А в отдел 01 на ПГУ-ДС (турския отдел) ситуацията е направо трагична:

„Отдел 01 – има 2 резидентури (Истанбул и Анкара)с общо 11 оперативни работници, от които 4 са предупредени за слаба работа, 7 са били в отпуск и 4 са се завърнали окончателно от резидентурите. Отчет са подготвили 5 души, оценка на 8, а работата разгледана на 7 ОР. На 3 ОР е сложена оценка „незадоволителен“, а на 5 – „задоволителен“. На 4 ОР не е разгледана работата. Заслужава специално внимание факта, че всеки трети-четвърти ОР е предупреден за слаба работа и ниските оценки за работата на болшинството разузнавачи.” Днес тези готованковци от турския отдел на ПГУ-ДС най-много врещят по медиите какви „велики“ специалисти са били.

В една от справките пише дословно следното:

„Все още е недостатъчен приноса в информационната дейност на оперативния състав в Центъра. През 1979 година са постъпили общо 526 информации, от които са използвани 143 или 27,18 %”. Нека го кажа ясно - от всеки четири материала, постъпили в централата на ПГУ-ДС по това време, годен за някаква използваемост е само един!! Вижте оценката за резидентурата в Пекин: „В резидентурата през годината няма открити ДОР (дело за оперативна разработка) и ДОП (дела за оперативна проверка).“ Продължаваме – вижте каква е „работата” на резидентурата в Белград:

„По отношение на информациите получени от разунавателни източници съществува слаба тенденция на занижение, особено що се отнася до ценността на информацията, получена от разузнавателни източници...По вербовъчната работа: В резидентурата няма извършени вербовки.” Вижте качеството на „работата” на резидентурата в Тирана:

„Информационната работа на резидентурата в Тирана се характеризира със значителен спад, в сравнение с миналата година, както по броя на получените информации, така и по брой на използвани. Такова е състоянието и на информациите получени от разузнавателни източници. Отделът следва да даде обяснение за причините довели до такава коренна промяна. По българо-албанските отношения от разузнавателни източници не е получена НИТО ЕДНА информация”. Оценката за работата на резидентурата в Алжир по линия на главния противник (САЩ и НАТО) е същата:

„Резидентурата в Алжир работи основно по проникване в учрежденията на Франция и френската колония, по които до сега съществени резултати не са получени. През 1975 г. бяха получени две интересни наводки за секретарки в американското посолство, но поради несвоевременната реакция на резидентурата възможностите за работа по тях бяха пропуснати.“ Резидентурите в Либия, Мароко, Тунис, Ирак и Иран „работят“ със същото качество:

„За сега резидентурите в посочените страни не работят по американските и тези на страните от НАТО представителства. Това не означава, че липсват възможности. Счита се, че е изключение на Либия и Ирак, където на преден план съществуват добри условия за работа срещу Турция, в останалите страни, съществуват благоприятни възможности за работа срещу САЩ, които досега не са използвани.“ През 1975 г. работата по китайска и албанска линия (отдел 17 на ПГУ-ДС или т.н. Линия „А“) например също е пълен провал. Доказва го информационна справка с вх. № 7706, от 9.04.1976 г., където шефовете в ПГУ-ДС описват работата по китайска линия така: „Една от основните задачи на резидентурите в Италия, Австрия, Франция ,ГФР, Швейцария и САЩ е работата по линия „А”...Работата по линия „А” е все още незадоволителна.“ Ето оценката за работата на резидентурата във Франция по линия „А“: „Възможностите на резидентурата за решаване задачите по линия „А” са ограничени. Установените контакти са начални и не получиха развитие.“ А това е оценката за работата на резидентурата в Швейцария: „Планираните мероприятия на резидентурата по линия „А” през 1975 г. не бяха изпълнени.“ Я да видим как са се справяли комунистическите поплювковци от ПГУ-ДС в другите резидентури. Ето оценката на шефовете им за работата на резидентурите в САЩ и ГФР по линия „А“:

„Посочените резидентури не успяха да организират изпълнението на поставените им задачи по линия „А” и нямат придобити резултати по тази линия.“И тези хора са получавали заплащане в размер на няколко средни по онова време заплати-щатна заплата, заплащане за звание, проценти по други графи, агентурни. А колко безотчетни пари са изхарчени за почерпки и разпивки по таверни и кафе-шантани – това никога няма да разберем. А сега да видим какви са ги вършили другите велики „професионалисти“ – военните разузнавачи от РУМНО. Четем документ от 1969 г. От архива на военното разузнаване

„Оценка на изпълнението на информационните задачи от отдел „Радио- и радиотехническо разузнаване“ през 1969 г.

По Гърция

По мобилизационните планове и мобилизационните възможности на въоръжените сили почти не постъпваха данни. Донесено бе само за провеждането на двудневен сбор със запасните, които имат мобилизационни назначения към 1 дрб, и за свикването на запасни от района на Димотика и Дедеагач за участие в учението „Ифестос-69“.По оперативното оборудване на ТВД са получени малко по количество откъслечни данни за ремонт на писти на някои летища, наличие на складове и планиран строеж на нови пътища.През годините не постъпиха данни за средствата за масово поразяване и по на въпроси от оперативните планове на въоръжените сили…“

По Турция

По военнополитическото положение в страната постъпиха само някои откъслечни данни...По мобилизационните възможности на въоръжените сили постъпиха сравнително малко данни, които не дават възможност да се направят някакви определени изводи.“

По западните страни

През годината по тези задачи постъпваха редовно множество сведения, но повечето от тях имат твърде общ характер и не позволяват да се получи цялостна представа по редица интересуващи Центъра въпроси...Изпълнението на информационните задачи за 1969 г. по отношение на ВВС на САЩ Англия и НАТО в района на Средиземно море се оценява като едва удовлетворително.“

Военноморски сили

През тази година се задълбочи едностранчивото изпълнение на задачата по разкриване на бойната готовност и бойната подготовка на 6-ти американски флот. ..тези данни представляваха един поток от сигнали, часове и дати. Каква дейност извършват по тези сигнали оперативните съединения най-често оставаше неизвестно…По задачата за разкриване корабния състав и самолетния парк на 6-и американски флот постъпиха откъслечни данни. През годината отделът не успя нито един път да даде цялостно всички новопристигнали или напуснали Средиземно море кораби и авиоескадрили...Недостатъчни и не по същество на задачата бяха данните за превозите, извършвани от военноморската транспортна служба на САЩ до пристанищата на Турция и Гърция...Като се вземат под внимание получените през годината данни, а също така положителните страни и допуснатите слабости в работата, общото изпълнение на информационните задачи по ВМС за 1969 г. се оценява като едва удовлетворително.“

Това ли са великите „професионалисти“, които безмозъчни твари днес ни се дават за пример? Та те една нормална оценка нямат за работата си. Пак да повторя – това не са външни оценки, това са оценки на техните началници, които са изключително недоволни от нулевата работа на кадровите служители на РУМНО. Четем „Доклад за най-характерните слабости в информационната работа, допускани от задграничния оперативен състав през годината“. Годината е 1970 г.:„Прави впечатление, и това важи не само за тази година, че процентът на изпълнение на чисто военните задачи от задграничния оперативен състав е незначителен. Според най-общи преценки делът на усилията за добиване на чисто военна информация при изпълнението на годишните информационни задачи не е по-голям от една четвърт от тази за добиване на военно-политическа информация. Така например от получените към 15.7.1970 г. от Разузнавателен пункт „Атина“ 179 шифрограми 136 (76%) са по чисто политически въпроси и само 43 (24%) засягат някои военни въпроси. При това даже и тази военна информация се отнася до второстепенни въпроси като посещения, свикване на новобранци, уволнения, назначения и др. Още по-характерно е това за Разузнавателен пункт „Никозия“, на която всички 16 шифрограми са по политическото положение“.

Докладът продължава с убийственото заключение:

„Още по-голяма опасност крие тази характерна слабост в работата на задграничния оперативен състав, като се вземе под внимание, че не само през тази година, а години наред резидентурите под прикритие (без изключение) не изпълняват изобщо такива важни задачи като разкриване: оперативно-стратегическите планове на вероятните противници за водене на войната; плановете за мобилизационно развръщане на въоръжените сили и преминаване на икономиката на военни релси; плановете за използуване на ракетно-ядреното оръжие и разпределянето му по обекти; топографско-геодезическа информация за територията на Турция и Гърция; кодово-шифровите материали от системата за оповестяване, свръзката и управление на войските; плановете за прехвърляне на усиления от САЩ в Европа…“

Потресаващо! Ето какви допълнителни факти научаваме от тези прелюбопитни документи:

„За резидентурите под прикритие в западните страни около 80 % от изпратената информация е от официалния печат. Останалите 20 % са от други източници, в това число и от военните аташета на братските страни, лично наблюдение и осведомление...Не винаги своевременно изпращане на добиваната информация. Много често важни събития в разузнаваните страни се научават в Центъра от БТА и от нашата преса.Примери за такива слабости могат да се посочат за всички резидентури под прикритие. Известно е например вниманието, което отдели нашата преса на назряващите събития в Кипър след декларацията на ТАСС във връзка с опита за покушение срещу Макариос, убийството на Йоргадзис, конгреса на АКЕЛ, последните събития в Лимасол и др. Резудинтурата под прикритие в Никозия информираше по тези въпроси Центъра със значително закъснение...Често е несвоевременното информиране на Центъра за провеждането на някои важни военни мероприятия на НАТО и особено на гръцкото и турско командуване, каквито са подаването на сигнали за вдигане на войските по тревога, поставянето им в повишена бойна готовност, извеждането им от постоянните гарнизони, започването на учения и др. Много трудно е да се посочат случаи за своевременно изпращане на такива сведения от най-важните за нас резидентури под прикритие в Турция и Гърция. Пресен в това отношение е случаят с подаването на сигнала „Бързия влак“ от командуването на НАТО, с който турските и гръцки войски бяха приведени в бойна готовност. За подаването на този сигнал резидентурата в Атина научи от пресата и донесе със закъснение.“

А сега да видим какво правят десетина години по-късно комунистическите хрантутници от ПГУ-ДС. Годината е 1982. Предполага се, че готованковците от ДС би трябвало да са си размърдали онова, на което седят и да започнат да заработват тлъстите заплати, които получават. Това обаче не се потвърждава от документите на самата ДС. Четем „Отчет за дейността на ПГУ-ДС през 1981г.“ с рег. № 3764, от 8.03.1982 г.:

„Информационната ефективност от агентурата по линия на ВПР в някои основни резидентура може да се види в приложената таблица №1. Общият извод, който следва да се направи е, че информационната ефективност от агентурата като цяло е незадоволителна...Данните отказват, че около 3/5 от общия брой ОВ (оперативни връзки,) нямат никакъв принос в изясняването на информационните задачи по линия на ВПР (военно-политическото разузнаване). Само 9 от общо получените 176 информации от ОВ са оценени като ценни. На 73 източника на ДОР (дело за оперативна разработка) и ДОП (дело за оперативна проверка) от общо 141 лица не е използвана нито една информация. Основният дял от получената и използуваната информация са пада на 6 източника. От лицата на ДОР и ДОП са получени 35 ценни материала, което е едва 3,7 % от общия брой ценни информации от резидентурите.“

Отчетът продължава със следния крайно разобличителен извод:

„Аналитичната и прогностичната дейност на направлението продължава да е изоставаща от изискванията на обстановката и задачите...Приносът на придобиващия апарат на ПГУ е незадоволителен. От агентури и други източници с възможности по ВПР се получава недостатъчна по количество и незадоволителна по качество информация по основните задачи и особено, отнасящи се до стратегическите и военно-политическите планове на главния противник.“

А това е оценката за отдел 03 (Западни страни и НАТО) на ПГУ-ДС:

„Отдел 03 - има общо 12 резидентури с 24 оперативни работници, от които 6 са предупредени за слаба работа (т.е. всеки четвърти ОР)”. А сега нека отново се върнем към саморазобличителната тирада на строго секретните документи на РУМНО. Четем „Планове, доклади, справки, информации, писма и др. на служба „Информация“ от 1983 г.:„Все още остава нерешен проблемът за своевременността и достоверността на постъпващата от добиващите органи военно-политическа информация. Основната част от нея с известни изключения за отделни събития и от отделни резидентури има регистриращ характер, а не рядко се получава и със закъснение. Така например Разузнавателен пункт „Лондон“ през март 1982 г. изпраща справка за посещението на министъра на външните работи Карингтън в някои страни от АСЕАН, извършено през януари 1982 г. Разузнавателен пункт „Дамаск“ изпраща в края на март 1982 г. справка за посещението на Уайнбъргър в Саудитска Арабия, Йордания и Оман, състояло се в началото на февруари…“ Ето, това е! Неграмотна, мързелива и за нищо негодна комунистическа пасмина, която отрови миналото, настоящето, бъдещето ни и идващото след него! Съд и лустрация трябва за тази сган нечестива. Докато това не се случи, всичко в страната ни ще с главата надолу или краката нагоре – кой както му харесва. А милиони българи ще страдаме заради глупостта на няколкостотин хиляди тъпаци, които продължават да вярват в митовете, разпространявани от неполезните изкопаеми от ДС и РУМНО.Прочетете какво пише в доклад за качеството на информацията, която разузнавателните пунктове на РУМНО в ключови западни държави е осигурявал и вижте факсимилетата:

„Все още редица резидентури проявяват недостатъчна целенасоченост и плановост при изпълнението на информационните задачи в резултат на което в Центъра се доставя ненужна или малоценна информация, значителна част от която е добита от средствата за масова информация. Така например, от общото количество информационни сведения, доставени от РП-Бон, около 80 % са добити от тези средства, от РП-Вашингтон – 68 %, РП-Лондон – 76%, РП-Виена – 67%, РП-Атина – 46%. При това данните от средствата за масова информация не се анализират и оценяват всестранно и задълбочено, поради което в редица случаи те имат противоречив и несъответствуващ на конкретната обстановка характер. От друга страна в много случаи и информацията, получена по други способи не се различава съществено от публикуваното в печата….В резултат на всичко това процентът на неизползуваната информация все още е твърде голям. За отдел XI тя е 74 %, отдел V – 70 %, за отдел VI – 66,9 %, за отдел VII – 64 % и за отдел VIII – 77 %... Част от доставяната военно-техническа информация главно от отдел VII съдържа най-общи данни за отделни системи оръжия и бойна техника, тъй като в нея преобладават фирмени рекламни проспекти“. Същата история в средата на 80-те години на миналия век представлява и „работата“ на „професионалистите“ от Първо главна управление на Държавна сигурност. Продължавам с документалните с факти – те разбиват на пух и прах брътвежите им. Четем „Справка за състоянието на ПГУ-ДС“ от 1986 г., написана за Колегиума на МВР. Това е висшият началнически орган на МВР:

„На настоящия етап, в светлината на новите изисквания на XIII конгрес, можем да споделим, че работата по вербоването на нова агентура не може да ни задоволява. Малко е качествената агентура, малък е приносът на задграничните ОР. Немалък е броят на оперативните работници, пребивавали по 4-5 години зад граница, без да се вербовали агент. Много от тях се връщат от задгранична командировка в Центъра с 1-2 насила открити ДОП и ние се задоволяваме с това. Има цели резидентури, които за 2-3 и повече години нямат никаква вербовка.“Година-две /1986-1987 гг./ по-късно резултатите са катастрофални – годишният отчет на ПГУ-ДС сочи следното:

„Общият преглед на извършената вербовъчна работа показва, че приноса на редица резиздентури с най-голям числен състав е незначителен, а 7 агента са вербовани от малочислени резидентури…По линия на ВПР зад граница е 54 % от задграничния състав, разстанен в 37 резидентури. Реализираните вербовки са само от 12 резидентури. В останалите 22 резидентури няма вербовки. В много от тях няма и планирани… По линия на контраразузнаването зад граница е 16 % от задграничния състав, разстанен в 23 резидентури. Вербовки има само в резидентурите в Париж и Виена. По линия на НТР (научно-техническото разузнаване) зад граница е 30 % от задграничния състав, разстанен в 17 резидентури. От него има вербовки само в резидентурата в Бон.“ А в по-горната „Справка“ за Колегиума на МВР е казано следното:

„Единствения, най-верен и точен критерий за работата на всеки ОР следва и трябва да бъде неговата вербовъчна работа.“

И накрая, ето какво пише в Стенограмата от съвещанието със служебния и партиен актив на ПГУ-ДС и резидентите от 1989 г.:

„Основният извод е, че информацията по външнополитическото разузнаване и контраразузнаването е малко по количество и не особено качествена. Буди тревога и обстоятелството, че тя не бележи ръст, а се задържа на миналогодишното ниво, а в някои резидентури има спад. Продължават да се изпращат данни, които не са секретни, не изпреварват събитията, не са по основните номенклатурни въпроси, официални, коментариини и др.“

Това е мръсната истина за комунистическото външнополитическо и военно разузнаване

Добре е да се припомня всичко това днес, когато крадците викат дръжте крадеца. Авгиевите обори, задръстени от политическите екскременти на ДС и РУМНО през десетилетията наистина налагат безкомпромисно отношение към тях. Чудя се кой би си отворил устава да каже добра дума за тези нехранимайковци и тунеядци, след тези факти и документи. Може би някой, който неизлечимо страда от „стокхолмски синдром“ към мъчителите си. Умиротворяването не е правилната политика към тези национални предатели. А и според определението на Уинстън Чърчил умиротворителят е този, който храни крокодил, с надеждата да бъде изяден последен.