Петър Пенчев, инженер-математик, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”

Една година и половина Прокуратурата с екип от 19 следователи от Национална следствена служба (НСлС), събират данни за причините, довели до една от най-големите производствени злополуки в България с 15 загинали – взрива край с. Горни Лом на 01.10.2014 г.

След прокурорски анализ на събраните по делото доказателства като обвиняеми са привлечени Валери Митков – проектант на взривилия се цех „С“ (Прокуратурата не сочи в съобщението си (вж. тук) важния факт, че същият е и собственик на завода); Палма Иванова – инспектор „Здравословни и безопасни условия на труд и противопожарна безопасност“ в завод „Миджур; Божидар Василев – началник на отдел „Контрол върху общоопасните средства“ в Дирекция „Охранителна и пътна полиция“ при Главна дирекция „Охранителна полиция“ към МВР и Ивелина Бахчеванова – директор на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ при МИЕТ и секретар на Междуведомствената комисия за експортен контрол е неразпространение на оръжията за масово унищожение.

***********

Тъй като от днес (20 юни 2016 г.) в НСлС – 45 граждани, пострадали като наследници на загиналите, ще четат документи по досъдебно производство № 51/2014 г., бих искал да изложа събрани по Закона за достъп до обществена информация(ЗДОИ) факти и доказателства, които да подпомогнат намиране на истината за този трагичен случай и привличане под съдебна отговорност на всички участвали лица.

Още през 2008 г., в първите дни на м. юли, група граждански организации веднага след големите взривове във военни складове край с. Челопечене край София поискахме да бъдат извършени замервания на отделените в атмосферата силно канцерогенни вещества – диоксини и фурани, но се оказа че в България подобна измервателна апаратура няма и софиянци понесоха реален здравен риск от труднолечими заболявания, без да бъдат предупредени от властите за вземане на сериозни предохранителни мерки от всеки гражданин.

Търсейки сами информация за опасните заболявания, случайно попаднахме на информация с цитиране на гръцки медии за сключено споразумение за внос на един милион и шестстотин хиляди противопехотни мини от Гърция и унищожаването им в България. На 06.07.2008 г. от Национално движение “Екогласност”, с подкрепата на подписи от СНЦ “Екозащита-с. Челопечене”, СНЦ “Еко-с. Мрамор” и Екосдружение ”Връбница, Надежда-София”, изпратихме до министър-председателя Сергей Станишев

“Искане за намеса” за издаване на административен акт за анулиране на това споразумение.

Последва писмо изх. № 1228/08.07.2008 г. от сега обвиняемата Ивелина Бахчеванова до

Иван Дочев (секретар на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерския съвет), която уведомява за такъв проект на българската фирма “Видекс” АД – гр. София, потвърдено в проведен телефонен разговор от изпълнителния директор на дружеството Валери Митков. (Интересното е, че Прокуратурата обвинява И. Бахчеванова с думите „е била длъжна да запознава председателя на комисията и нейните членове с всички заявления за даване на разрешение за сделки с оръжия, както и с приложените към тях документи’“, а от това писмо е видно че Бахчеванова е уведомила даже и МС веднага след нашето писмо до Станишев).

От МС вместо отговор получихме 

мълчалив отказ

и на 21.07.2008 г. подписах жалба срещу министър-председателя до Върховния административен съд, с внесено допълнение от 01.09.2008 г., че се касае за нарушаване на Конвенция за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване (Конвенцията, обн. ДВ., бр. 68 от 30.07.1999 г., влязла в сила за България на 04.09.1998 г.)

Докато Гърция се забавя – Конвенцията за тях влиза в сила едва на 25.09.2003 г. и в изпълнение на записания в нея срок за унищожаването на всички налични запаси от мини от четири години, те предприемат през 2008 г. намиране на държава за износ и мините да не замърсяват гръцка територия. Трябва да се подчертае, с Конвенцията се разрешава унищожаването, но не и разглобяване на противопехотните мини – доказа се от Българската академия на науките, че последното е станало причина за взрива на 01.10.2014 г.

С членовете на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” като граждани отбелязваме, че тази Конвенция – подписана в Осло на 18.09.1997 г. и подписана в Отава на 04.12.1997 г., е резултат от изцяло гражданската инициатива в световен мащаб на Международна кампания за забрана на противопехотните мини, като за тази хуманна дейност основният й говорител

Джоди Уйлямс получи Нобелова награда за мир през 1997 г.

За жалост в България Върховният административен съд отхвърли с Определение № 246/08.01.2009 г. жалбата, в което съдът констатира че се касае за договор на “Видекс” АД за утилизация (разглобяване). И не забелязва, че грешно се обосновава за уж разрешаването на този трансфер с чл. 3, т. 2 от Конвенцията, докато с цитираната норма се разрешава трансфер единствено за унищожаване. Съдът отказва да приложи чл. 9 от Конвенцията: “Всяка държава страна предприема всички необходими юридически, административни и други мерки, включително налагането на наказателни санкции, за да предотврати и пресече всяка дейност, забранена на държава страна по силата на тази конвенция, предприета от лица или на територия под нейна юрисдикция и контрол.” Тук бих искал да посоча

тримата съдии, подписали този акт – Андрей Икономов, Илияна Дойчева и Илиана Славовска

Не трябва да пропуснем и представителят на МС в заседанието по делото № 11061/2008 г. юристконсулт Василев, който на 10.12.2018 г. манипулира истината пред съда: “Споразумение за унищожаване в България на 1,6 млн. Противопехотни мини от Гърция между правителствата на двете републики не е сключвано.”, когато договор № 719 за трансфера е бил вече сключен на 10.07.2008 г. между представител на гръцкото Министерство на отбраната и “Видекс” АД – но в случая съгласно Конвенцията отговорността се носи изцяло от държавата, респективно Министерския съвет на Република България.

За този договор от “Видекс” АД съобщават пред Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), че е на стойност половин милиона евро, докато вестник “Елевтерос типос” съобщава по същото време за предвидено заплащане от гръцка страна 3,5 млн. евро – това съмнение за скрита финансова далавера съм представил в началото на м. 12.2014 г. в НСлС при проведения ми разпит. Дали Прокуратурата е разследвала този факт, предстои да видим.

Едва след внасянето на жалбата до съда, началникът на Кабинета на министър-председателя Филип Боков

ни отговори с писмо № 17.00-28/29.07.2008 г.:

“В момента се водят преговори между фирмата (“Видекс” АД, бел. авт.) и представители на Гърция по изясняване на условията за договор.” В същото време, още на 10.07.2008 г., същият договор е вече бил сключен. И още:

“Извикахме собственика на фирмата и изискахме технологията, по която ще утилизират мините. От представените документи се вижда, че на наша територия ще се извърши разснарядяване без унищожаване…”. А това, че Конвенцията забранява разснарядяване, се затаява от правителствения Кабинет.

“Поискахме мнение от МОСВ относно готовността на фирма “Видекс” АД да пристъпи към утилизация (разснарядяване, разглобяване) в своето поделение в с. Горни Лом. От представените документи е видно, че е направена проверка от упълномощените ведомства…”

Продължих с искания по ЗДОИ и МОСВ с писмо № 04-00-2523/08.10.2009 г., подписано от зам.-министър Евдокия Манева, ме информира: “… на “Видекс” АД, завод “Миджур”, с. Горни Лом (предприятие с висок рисков потенциал) е издадено Разрешително № 67 от 26.07.2007 г.”, това разрешително за експлоатация е съгласно Закона за опазване на околната среда (ЗООС) по раздела за предотвратяване на големи аварии. И нито дума няма за необходимото законово изпълнение на записаните условия в това разрешително, може би заради този мой интерес впоследствие МОСВ отказа да ми даде достъп до текста на това разрешително, но по ЗДОИ кметът на Община Чупрене го предостави след взрива – от т. 17 в разрешителното се вижда, че МОСВ не са направили необходимото за неговото преразглеждане въпреки че са уведомени чрез моето заявление по ЗДОИ за настъпилите “… съществени промени в количествата на опасните вещества, промени в изискванията за експлоатационна безопасност на предприятието или съоръженията в него, налагащи използването на други техники…”.

В същото време, при издаването през 2007 г. на това разрешително заедно с друго за складова база “Ливадски дол” край гр. Монтана (пак с категория ‘висок рисков потенциал’), или за тяхното преразглеждане, от МОСВ не са спазили глава седма, раздел “Предотвратяване на големи аварии” по ЗООС, като не са уведомили за становища нито кметовете на Чупрене и Монтана (в “Ливадски дол” според Главния прокурор С. Цацаров са съхранявани хиляди от гръцките мини), нито са били уведомени областните управители на Видин и Монтана, за което получих писмени отговори по ЗДОИ. И вместо да се потърси отговорност за нарушаване на ЗООС, след взрива управляващите от ГЕРБ прокарват в Народното събрание изменение на закона и заменят издаването на ‘Разрешително за експлоатация’ с ‘контрол’, т.е. оставя се пълна свобода на действие на предприятията с висок рисков потенциал – чл. 104 от ЗООС, изм. и доп. ДВ. бр. 62 от 14.08.2015 г. Отменя се и уведомяването на областните управители – чл. 110а, ал. 2 от ЗООС.

Тук, за да завърша с представяне на неефиктивния контрол от МОСВ, ще цитирам представена ми по ЗДОИ Писмена справка от МОСВ № ЗДОИ-43/09.12.2014:

“След извършена проверка през м. април 2014 г. в предприятието и дадени предписания от страна на контролните органи по чл. 157а на ЗООС, свързани с промяна на складови съоръжения № № 1,3,4,6 и 10, с цел увеличаване на капацитета на взривни вещества …”, следва нищонедействаща писмена кореспонденция с “Видекс” АД и последната ‘проверка’ на многото контролни органи даже е в края на м. 09.2014 г., само няколко дни преди взрива.

МОСВ едва след взрива, с писмо № 26-00-2799 от 29.10.2014 г., е отказало преразглеждане и изменение на Разрешителното за експлоатация № 67, издадено и безхаберно непроменяно от далечната дата 26.07.2007 г.

Нещо повече, от МОСВ в лицето на РИОСВ-Монтана, след взрива на 01.10.2014 г. излъчваха манипулативни съобщения за липсата на каквито и да са замърсявания, когато с писмо-отговор по ЗДОИ № ЗДОИ-17/06.11.2014 г. ни уведомяват:

“… не разполагаме с протоколи от проведено измерване на емисии в околната среда на диоксини, фурани и обеднен уран след инцидента на 01.10.2014 г. в завод “Миджур” на фирма “Видекс” АД. В системата на ИАОС(националната агенция към МОСВ) не се извършва измерване на емисии на диоксини и фурани.”

За истинското състояние на завод “Миджур” 

край с. Горни Лом, уж ‘контролиран’ от многото контролни органи, за което има подписвани протоколи с формални ‘препоръки’ – всичко това е документирано половин година след взрива със снимки, докладвани в Министерския съвет–Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките(преименуван), на заседанието от 08.07.2015 г. по т. 16 от дневния ред. Забележителното е, че този най-висш Съвет от представители на ниво министри или зам.-министри от почти всички министерства, Държавна агенция „Национална сигурност” и Държавна агенция „Разузнаване“ – след тази информация по т. 16 решава: “Информацията се приема за сведение”.

От Министерството на външните работи докладващият зам.-министър Валентин Порязов заявява своята тревога след представяне на снимките: “Има друг аспект на въпроса, а именно сигурността, доколко в това състояние, което виждате всички като членове на Съвета, не представлява риск за сигурността на гражданите, които се намират в околните места. Вероятно има някаква компетентна институция, която би могла да направи оценка на риска, за да не се окаже, че не сме предупредили, че такъв съществува за по-нататък, не знам какво бихте предложили.” И председателстващият заседанието, съпредседател на Съвета, военният министър Николай Ненчев закрива точка 16 и преминава към следващата точка от заседанието.

А какво се вижда от снимковото представяне от експерт на Външното министерство в този брифинг за проведеното посещение на гръцки екип за оценка на състоянието на противопехотните мини, намиращи се в завод “Миджур” с Г. Лом и за тяхното връщане в Република Гърция:

“… в складовете, където са и мините, има складирани допълнително боеприпаси и взривни вещества, които те(гръцките експерти) не познават …”. Преди да продължим с интересните снимки трябва да внесем уточнение, че след взрива складовете са затворени и не са извършвани каквито и да е манипулации в тях, съобщено с протокол от края на м. 12.2015 г. на РИОСВ-Монтана, т.е. това е картината която са били ‘контролирали’ многото контролни органи преди взрива.

“… Има доста интересни неща, които мисля, че ще бъдат интересни и за вас да ги видите.

На тази снимка … се вижда, че мините са на две нива, нещо което е абсолютно недопустимо като цяло, тъй като е възможно падане на палетите. Някои от тях са изгнили и има нарушени както казах и връзки между сандъците. Освен това се виждат на преден план сините чували и двата кашона. Това са взривни вещества от процеса на утилизация.

Гръцкият екип беше учуден да види подобно съхранение

на мини с взривни вещества на едно място,

тъй като знаете, че вероятно една от причините за инцидента е именно мини и взривни вещества на едно място.

Вижда се също така, че таванът е в доста лошо състояние. Има течове върху самите боеприпаси. Влагата в този склад, реално в три от петте склада е от порядъка на над 80%, тоест доста висока влажност.

Това е единственият склад, в който мините са без никакви други боеприпаси или взривни вещества около тях, но това което може да се види тук е, че те дори са на три нива. В средата на снимката в дъното се вижда палета, която е доста наклонена, почти е паднала на дъното до прозореца. Тя не е укрепена по никакъв начин. Тоест при едно земетресение, може да се получи инцидент.

При мините се съхраняват включително, ако не се лъжа това са

ракети “Земя-въздух”,

а зад тях тъмната маса, която се вижда това е твърдо гориво за ракети.

Това също се съхранява до противопехотните мини включително и тук няма на снимката, но ракети за РПГ-та, включително и такива боеприпаси.

Тук се вижда също при мините, че са отново на три нива с доста изгнили палети в този склад, където влажността също е над 80% и на преден план отново се виждат кашоните с амонит. Това също е гражданско производство, но така или иначе взривните вещества са до противопехотните мини.

Това е друг пример, в петия склад, в който отново белите опаковки, които са между мините, отново това са взривни вещества. Отново друг вид глави на бомби, фактически авиационни. На заден план отново се вижда друг вид, включително и тази противосамолетна, доколкото разбрах бомба, която се взривява в близост до самолетите. Тези малки фрагменти, които виждате, те се разпръскват при взривяване на бомбите до самолета и на практика поразяват живата сила в самолета, но това също се съхранява до противопехотните мини.”

Презентацията със снимки продължава с докладване от терена-мястото на взрива:

“Това, което е опасно в момента,

вижда се в дясната част, тъмната маса в кутията на мината е тротил. В този момент е заснета мокра, защото валеше, но според оценката и на гръцкия екип, през лятото когато температурите се повишат и тротилът изсъхне, ще стане запалим …”

Проблемът, който остава на място е, че продължава да има огромно замърсяване с взривни остатъци, включително и мини, които дори не са гръмнали.

Съгласно нашите задължения по Отавската конвенция ние имаме задължение да ги почистим, тоест освен задълженията остава и разбира се риска, който остава за инциденти, включително поради това, че и за кражби разбира се, защото имаме цели мини, имаме запалки, имаме и дори тел, която да се опъне между мините, за да могат да се активират впоследствие.”, с което докладът на експерта завършва.

А ние, като граждани, може само да се учудваме как многото контролни органи са подписвали нищонезначещи протоколи за някакви си проверки – вместо да са били затворили този завод заради системните нормативни нарушения и привличане под отговорност на виновните лица, но тогава до фаталния взрив на 01.10.2014 г. сигурно нямаше да се стигне. Аз имах възможност да се запозная с административната преписка, която е от деловодството на МВР и видях с очите си кои лица са участвали в ‘контролните’ проверки – от КОС към МВР-Белоградчик, от РИОСВ-Монтана, от Дирекция “Охрана на труда”-Монтана и др., но защо същите не са сега в списъка на обвиняемите, Прокуратурата нека да каже. Например дали вината на задължената по Кодекса на труда да изпълнява заповедите на работодателя си, на длъжност “заводска охрана на труда”, може да е по-голяма от вината на подписвалия се с едни ‘голи’ препоръки и така … безкрайно повтаряни – шефът на Регионалното звено на Дирекция “Охрана на труда” към социалното министерство, която дирекция контролира и длъжността “заводска охрана на труда”, защо оттам не са изискали уволнението на сега обвиняемата ‘послушна’ служителка.

Както можем да се учудваме на решението ““Информацията се приема за сведение” от органа на Министерския съвет – Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките, как е могло такова дебелоочие даже след отнетите 15 животи и след запознаване със собствените си очи с горните факти, доказващи липсата на ефективен контрол от държавата на вменени й задължения от Конвенцията.

Безхаберието на този правителствен орган е именно в това, че видно от стенографските протоколи на заседанията му, получени от мен по ЗДОИ, за пръв път на заседанието на 27.01.2015 г. в Междуведомствения съвет към Министерския съвет се говори за Отавската конвенция.

Незнанието на закона не дава права за оневиняване на престъпилите го и те всичките вкупом трябва да се привлекат от Прокуратурата като обвиняеми в съдебен процес.

За учудване е как даже без обсъждане са издавали лицензи за оръжия – дали пък е случаен фактът, че при откриването на нов цех в завод “Миджур” виждаме (на снимката долу) президента Георги Първанов (Гоце, според агентурното му досие в Държавна сигурност).

Ето едно изявление по време на заседание на същия Съвет при МС – днешният финансов министър Владислав Горанов репликира на 26.10.2006 г. когато се разглежда заявлението на “Видекс” АД за издаване на пълна лицензия за оръжие, преди започване на обсъжданията специално по точката с този въпрос:

“Правя предложение да видим по-скоро къде има проблеми.”

Председателстващият заседанието, секретар на Съвета, Аню Ангелов разбира искането на зам.-министъра(тогава) и всички членове на Съвета гласуват единодушно “За”, без обсъждане дават лицензията за оръжие.

Тук не бива да се крият зад ‘колективно решение’, защото всеки гласува с поемане на своята лична отговорност и всичките трябва да се явят в съда като обвиняеми, за което е отговорна Прокуратурата с предстоящия Обвинителен акт.

Особено впечатление за морала и действията на тези висши държавни чиновници правят думите на министър Божидар Лукарски, първи съпредседател на Съвета, протоколирани в заседанието на 27.01.2015 г.:

“Ако Върховен административен съд прецени, че в един хубав момент сме отнели лиценза на “Видекс” и не сме изпълнили законосъобразно цялата процедура по чл. 21, както Вие го изчетохте – ОК, нека ние да сме си измили ръцете и да кажем, че Върховен административен съд така постанови, ние сме отнели лиценза, те са казали, че е незаконосъобразно.” И това е казано от юрист по образование – или как се използва съдебната система за умишлено вредителство, за жалост кърваво.

И още,

разрешения за трансфер на оръжия – подписвани ‘на коляно’

Разглеждаме получените по ЗДОИ протоколи за издаване на разрешения за трансфер, което е работата на специалната, отново междуведомствена, Комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката. За информация трябва да съобщя, че близо две години се проточи съдебното ми дело, с ценната помощ на известния защитник на човешките права адвокат Александър Кашъмов от Програма достъп до информация(който сега има пълномощно за съда от петима от пострадалите), срещу отказа на двама министри – Божидар Лукарски и Теменужка Петкова, да предоставят достъп до издадените след 23.09.2009 г. разрешения за трансфер на оръжия от “Видекс” АД, но след загубването на делото в съда министър Лукарски вече ми предоставя пълен достъп до абсолютно всички поискани по ЗДОИ документи.

Тук остана загадка за пред Прокуратурата – как по заповед № РД-16-831/23.09.2009 г. на зам.-министър на МИЕТ Евгени Ангелов, на 07.10.2009 г. с протокол по ЗДОИ експерт в МИЕТ Наталия Граховска ми предаде копие от Разрешение за трансфер № 007699 от 04.09.2008 г. със срок на валидност една година и записана дата на валидност 04.09.2009 г., в което копие графата за “Продължаване до” е празна, а с Решение № РД-16-287/05.04.2016 г., подписано от министър Лукарски, ми предоставят същото разрешително под същия номер и дата на първоначално издаване, но в графата “Продължаване до” стои дата 20.10.2009 г.

Този въпрос очаквам да е отразен и в досъдебното производство № 51/2014 г., което от днес ще четат 45-те пострадали, но аз не проумявам дали това продължение не е извършено след 07.10.20109 г. и заведено със стара дата в деловодството. И трябва, за да не бъда обвинен в мнителност, веднага да оглася факта който установих при разрешения ми преглед на разсекретен протокол(но намиращ се в секретното деловодство на министерството) – протоколът № 405/01.09.2009 г. за продължаване точно на тази лицензия е подписан ‘на коляно’, неприсъствено, без провеждане на заседание на Комисията. Намирам за необходимо да оглася имената на безхаберно/или ‘подплатено’???, подписалите съмнителния документ:

Трайчо Трайков-председател ма Междуведомствената комисия, Ивелина Бахчеванова-секретар на Комисията, Веселин Марков-за ДАНС, Пламен Студенков и Валентин Радев-за Министерство на отбраната, Марин Райков-за Министерство на външните работи, Евгени Ангелов и Иво Маринов-за МИЕТ, всичките са членове на първото Правителство на Бойко Борисов.

Правя обоснован на горните факти извод, че е невъзможно на 07.10.2009 г. да ми дадат стар документ по ЗДОИ, защото това е наказуемо нарушение на закона. Остава да разбера сега дали прокуратурата е забелязала този факт, когато моите документи предадох с подпис върху две копия от тях на НСлС при моя разпит там един месец след взрива. Още повече, че видях в папката на МВР да стои само въпросният екземпляр без попълнена графа за “Продължаване до” – интересно е и как в МВР са издавали след датата на валидност другите разрешения от служба КОС, когато не са обърнали внимание върху предаденото им копие от Комисията към МИЕТ, защото в тяхната административна преписка не се намира вторият документ с удължената дата на валидност, който аз получих едва през м. април т.г. от министър Лукарски.

Един интересен документ, пак от икономическото министерство, в който обвиняемата за скриване на информация И. Бахчеванова, съвсем съвестно с писмо изх. № 04-11-187/29.10.2013 г. по описа на МИЕ е отговорила на Министерството на отбраната, че на фирма “Видекс” АД неправомерно е издаден Международен сертификат за внос на продукти, свързани с отбраната /International Import Certificate/, който се издава само на Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и други държавни органи, т.е. не и на частни фирми. Ако имаше кой да я чуе обвиняемата тогава, нямаше сигурно да се стигне до фаталния взрив.

И накрая, за пострадалите 45 наследници на 15-те загинали, като

“след дъжд качулка”, само че кървав ‘дъжд’

идва Решение № 225 от 09.04.2015 г. на второто правителство на Бойко Борисов – за забрана на транспортиране с цел внос на всички видове оръжия и боеприпаси за тях.

Това тяхно обвинение към държавните органи има право, видно от големия брой на властниците, които безхаберно са толерирали един бизнесмен с име Валери Митков, който няма и месец след взрива в неговия завод – в края на м. октомври 2014 г. прехвърли всичките материални активи на неговата фирма “Видекс” АД в офшорната зона на Сейшелските острови – фирма СКИПАРТ ЛАЙН ИНК, видно от Търговския регистър, защото чисто и просто Прокуратурата не поиска да му блокира възможностите за подобни манипулации. И сега, даже и да го осъди българският съд,

ще му вземат ‘цървулите’,

както би станало при осъден последният бедняк.

Макар и след година и половина, българското общество трябва да види от предстоящия обвинителен акт на Прокуратурата и изхода на предстоящия процес – силата на съдебната система, за да останат тази трагедия и обявеният след взрива Общонационален Ден на траур като урок за тези, от които зависи спазването на законността за закрила на човешкия живот.

Б.Р. Анализът е предоставен за пубикация във Faktor.bg от автора.