Антон Тодоров, специално за Faktor.bg

Mea culpa! Mea maxima culpa! Вината е моя, изцяло моя, но ще се възползвам от съветите на един нагъл комуняга и ще я поема само с мезета. За вината говоря. Каква вина ли? Ами такава – сбъркал съм. Много при това. Преди две седмици документално доказах във Faktor.bg, че другарката Корнелия Нинова е била акционер в РМД-то, което е приватизирало ВТД „Техноимпекс“ (нещо, което тя отричаше дълго като комунист на разпит). Доказах със собственоръчно подписана от нея декларация, че е притежавала 5550 броя акции или 37 % от акционерния капитал в РМД „Техноимпекс-98“ АД(виж ТУК,б.а.).
Истината обаче се оказа още по-скандална. Новооткрити документи, които виждате като факсимилета в галерия доказват, че Корнелия Нинова към датата 14 юни 2005 г. е притежаваламного повече от 5550 акции. Към тази дата тя е била горд собственик на 7260 броя акции или около 48 % от капитала на РМД-то, приватизирало „Техноимпекс“. Това е истински потрес! Оказа се, че другарката, която се кани да щурмува президентския пост чрез лицето Румен Радев, а после и премиерския („Оставете ми възможността да се кандидатирам за министър-председател“ скромно каза тя преди няколко месеца), е скрила неколкократно истината. Бяга като червен дявол от тамян и не дава никакви отговори на многократните запитвания на различни медии и журналисти за този позор. Типично болшевишко поведение – всичко е подчинено на това да се замаже скандала още няколко дни, пък кой знае, може лицето Радев

да й хвърли спасителен пояс след седмица-две

Ако перефразираме една от любимите мисли на сифилистика Ленин – „Радев ще бъде брънката, която Корнелия ще хване, за да изтегли цялата верига“. Нека повторя отново – твърдението на Корнелия Нинова от 30 април тази година в предаването „Челюсти“ по НОВА, че „Техноимпекс“ било купено от работниците в него, се разби на пух и прах в документите и истинските факти. Що за дебелоочие е това нейното – ей богу, идея нямам! В тази последна част от разследването ми за другарката Нинова и нейното бизнес минало ще имате възможност подробно да се запознаете с факти и документи, които разгромяват още няколко нейни твърдения, казани пред различни медии последните месеци. Според Искова молба с рег. № ДП-02-616/27.12.2002 г. на Агенцията за приватизационен и следприватизационен контрол, съгласно чл. 14 от приватизационния договор купувачът РМД „Техноимпекс-98“ АД, в което другарката Корнелия Нинова уж нямала никакви, ама изобщо никакви акции, се е задължил в срок от 5 години от дататата на придобиване на собствеността на акциите да направи инвестиции на стойност 700 000 долара. Да припомня, че такава е и сумата, която е трябвало да бъде платена от РМД-то за акциите на външнотърговското дружество „Техноимпекс“, но Нинова и компания плащат 10 % , или 70 000 щ.долара. Такива са клаузите на договора, който аз си мисля, че са направени само за много приближени хора до седесарската върхушка от онова време. Нинова е сред тях. Та така и с поетите задължения за инвестиции – първоначално са били 700 000 щ.долара, като за 1999 г. съответното задължение е 200 000 щ.долара. Само, че с допълнително споразумение към договора, сключено на 14.10.1999 г. размера на задължението за 1999 г. е намален на 100 000 щ.долара, или наполовина! Ашколсун, това ако някой ми каже, че не е 

подарък за особено близък приятел

на Костов и Йордан Соколов – здраве му кажи. През август 2001 г. Агенцията за следприватизационен контрол (тогава Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол са две отделни структури, обединени са през 2002 г.)прави проверка на изпълнението на посоченото силно занижено инвестиционно задължение, при която проверка е констатирано неговото пълно неизпълнение. Поради това на основание чл. 24 от договора , на купувача е начислена неустойка в размер на 50 000 щ.долара, представляващи 50 % от договорените, но неизвършени инвестиции. Другарите начело с Корнелия Нинова си правят оглушки за изплащането на начислената неустойка и затова АПСК е принудена да предяви иск в съда. Първото решение по казуса, произнесено от съдия Калоян Топалов от Софийски районен съд е, че РМД-то на другарката Корнелия Нинова не дължи неустойка. Агенцията за следприватизационен контрол обжалва на по-горна инстанция. За установяване на твърдението на ответниците от „Техноимпекс“, че са изпълнили инвестиционната програма, от дружеството представят договор с либийския адвокат Емхемед Хамруни за адвокатски и правни консултации, с който той се е задължил да представи правни консултации на „Техноимпекс“, да го защитава пред либийските съдилища по искове заведени от и срещу него и да предостави правни и информационни услуги относно регистрацията на ответника в Либия съгласно сферата му на дейност. Срещу това от „Техноимпекс“ са се задължили да заплатят на либийския адвокат сумата от 40 000 либийски динара. Последният е получил сумата, чиято развностойност в щатски долари е 94 117,65. Следва поредна врътка, заради която „Техноимпекс“ се изръсва с нови 158 660, 64 лв. Тя се състои в следното – адвокат Хамруни уведомява, че има заканодателна забрана във връзка с възможността да се открие клон на дружеството в Либия и затова предлага същото да се регистрира в Либийската компания за желязо и стомана. Управляващите „Техноимпекс“ продължават с подобни договори – на 11.11.1999 г. е сключен пореден такъв. Този път с алжирския адвокат Абделазис Седах, като на последния е възложено да извърши маркетингово проучване на възможностите за износ на работна ръка и регистрация на дружеството като местно юридическо лице в Мароко, Мавритания и Алжир. Изплатени са му 6100 щ.д. И тази сума е осчетоводена като разход по „Предоставено финансиране за начало на инвестиционна програма“. Това е изпълнено като „инвестиционна“ дейност за 1999 г., което е дало основание на контролиращия служител от министерството на икономиката да приеме, че е налице неизпълнение на приватизационния договор и да начисли неустойка от 50 000 щ.д. Защо решението на служителя е такова? За да се приеме, че е налице изпълнение на клаузата от приватизационния договор, от „Техноимпекс“ е трябвало да докажат, че тези разходи са били направени 

в полза на приватизираноот дружество, 

но като вложение, вследствие на което да са се увеличили активите на „Техноимпекс“ АД. Истината е, че разходи са направени, но услугите, срещу които са договорени възнагражденията на адвокатите са ползвали единствено РМД-то, но не и приватизираното дружество, което е самостоятелно юридическо лице. В съда се установява още, че направената вследствие на договора с либийския адвокат регистрация на дъщерно дружество на „Техноимпекс“ в Либийската компания за желязо и стомана не е създала никаква икономическа изгода за „Техноимпекс“ АД. Поради тези и други причини (съдържащи доста специфични юридически детайли) съдия Людмила Цолова от Софийски градски съд осъжда „Техноимпекс“ да заплати на АСПК сумата 50 000 щ.д. неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма за 1999 г., ведно със законната лихва. Апропо, тук е мястото да разгромя още един мит на другарката – за мощната фирма „Техноимпекс“, която под нейното ръководство едва ли не се била превърнала в значим играч на близкоизточния пазар. Превърнала се, ама друг път! Пак не казва истината. Вижте факсимилето с протокола от общото събрание на „Техноимпекс 98“, проведено на 14 юни 2005 г. – три месеца преди да напусне дружеството и да стане зам.-министър на икономиката при Р. Овч. Забелязвате ли каква е била печалбата за 2004 г. – 14 614 лв. Хайде сега сравнете с лакърдиите на другарката, казани през лятото на 2016 г. в едно обширно интервю за сп. „Биограф“:
„Сключвахме договори за строителство, учители имахме в Тунис, Мароко. Цялата ВиК система на Сирия е изградена от „Техноимпекс“, от български специалисти“. Мистификация след мистификация – тази е като фабрика за илюзии, тепърва ще й сърбат попарата вторите по интелигентност в света българчета, който си умират на избори да накажат някого и обикновено започват със себе си. През 2006 г. другарката Нинова вече е зам.-министър, вихри се и в „Булгартабак“ (там каква й е била заплатата, свят ще Ви се завие като научите), но съдебната сага с „Техноимпекс“ продължава в Софийски апелативен съд. В публично заседание на 15.02.2006 г. съдия Стефан Гроздев преценявайки основателността на жалбата решава да остави в сила решението от 10.01.2005 г. на VI-1 състав на Софийски градски съд. Решението е обжалвано и във Върховния касационен съд ВКС, където с Определение № 44/04.05.2007 г. е решено, че се оставя без разглеждане касационната жалба на „Техноимпекс-98“ срещу Решение № 21/17.03.2006 г. на Софийския апелативен съд. През 2007 г. най-накрая „Техноимпекс“ АД изплаща неустойките на АПСК. Няколко години по-късно близо 90 % от акционерния капитал на „Техноимпекс“ вече е собственост на „Холдинг Нов век“ АД, който е част от групировката „Химимпорт“, т.е. варненската ТИМ. Както казват в подобни случаи някои руснаци, които са живели по-дълго в България: „Направо да падлудейш“!