Христо Марков

В края на 2014 год. разказах във Faktor.bg за зловещия сценарий, в който попадат български граждани по чл. 155 от Закона за здравето и как всеки обвинен, че е луд, ако попадне в ръцете на недобросъвестни прокурори и съдии може да се отзове зад решетките, но в … лудницата. Използва се масово при обезсилване при граждански или наказателни дела и твърде често при имотни спорове. Нужно е само да се намерят „услужливи” дейци на Темида и една перфидна форма на репресия влиза в действие. Тогава ви запознахме с моя случай , в който налудната ми бивша съпруга Василия и майка и Стоила бяха решили, че съм опасен за обществото и държавата, защото съм давал интервюта по вестниците, бях приведен като джихадист в съда, но попаднах на разумен съдия, който веднага отхвърли идиотските обвинения. Не така се разви случая с клетницата Иванка Димитрова Дончева от гр. Плевен, дори сега, година и половина след първото и дело по чл. ЗЗ тя отново е разкарвана по съдилища и в момента е приведена в лудницата в гр. Ловеч да чака нова, поредна експертиза. Дамата е със сериозни заболявания, вкл. панкреатит, трябва да бъде в добри условия, а вместо това е в студа и мизерните условия в лудницата. Ангажирах се преди година и половина лично със случая, убеден съм, че зад всяка лична трагедия се крие истинското лице на съдебната и полицейска система в България и не трябва да се мълчи за тях и затова ще ви запозная с развитието на случая.

Ненавършилата 50 год. жена води титанична битка със съдии, прокурори и полиция за справедливата кауза да наследи … майка си, която е починала. 

По всички човешки и правни закони

тя има право поне на 50% от имуществото на нейната майка, което е само един апартамент. Да, но не става така в България. Насреща си има лицето Венеци Петров, който също има неясни претенции към апартамента на жената и предприема действия, които се фиксират на всяка цена да докаже, че Дончева е луда и да лиши нея и сина и от наследственото право. Иванка обаче притежава завидна правна култура и въпреки мнимата си „лудост” прави възражения и търси справедливост. Най-напред плевенският прокурор Борислав Дамянов прави предложение да бъде въдворена в психиатрия на 4.08.2014 год. и е образувано дело ЧНД 2385/2014 на основание чл. 157, във вр. с чл. 155 от Закона за здравето. Инициативата е, разбира се от лицето Венеци Петров, бивш полицай, срещу който Дончева води гражданско дело за наследствения имот. След задължителното отлагане на делото то се провежда на 15.08. , когато съдия Светослава Цонева постановява провеждането на тройна психиатрична експертиза, но която се явава като вещо лице Георги Георгиев, но пък той … НЕ фигурира в списъка на министерството като утвърдено лице, но за магистратите това очевидно няма значение. Следват отводи и откази за извършване на експертизата и такава е изготвена едва на 2 октомври 2014 год. със заключението „да бъде настанена в лудницата в гр. Ловеч за срок от три месеца”. В същото време от никакви органи жената не е описана като опасна, нито има такива твърдения от познати, съседи или семейния лекар. Жената си гледа сина и се стреми да оспори несправедливостите. Открива множество процесуални нарушения в действията на съда, прокуратурата и полицията. Изправена през поредната безизходица тя пише до главния прокурор: „Уверих се, че в България много лесно се справят с бедния и беззащитен човек, много лесно се изкарва нормалния човек за луд, много лесно се изготвят психиатрични експертизи и никой не осъществява контрол! Често, от юни 2014 г. влизам в съдебната палата в Плевен и всеки път се справям сама, сама внасям документите по делата ми, ненормален човек не би се справил! Нормален човек съм! Не съм опасна за никого, нито за себе си! Не съм извършила нищо нередно, добронамерена съм към хората!” Председателят на комисията по професионална етика и превенция на корупцията към ВСС Ясен Тодоров и отговаря като типичен чиновник, че „жалбата е извън правомощията на ВСС”. Толкова и точка.

Плевенският съдия Николаев, който е постановил решението я успокоява, че може да обжалва, но това не спирало решението. Въобще се пропуска и фактът, че госпожата е инвалид с бронхиална асма и панкреатит, че сина и в съдебно заседание е заявил, че тя не представлява опасност за никого. Да не говорим, че от години в страната никой не обръща внимание на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание на ООН, която е ратифицирана от България още през 1986 год., а тя визира именно такива случаи.

Следва ново възражение от г-жа Дончева на 25.11.2014 год. и репресията спира, защото отговорните лица се убеждават, че отношението към жената надхвърля нормалното отношение към жив и нормален човек. Унизена, стресирана, поставена под непрекъснатия обстрел от зложелатели/Петров/, полицаи и магистрати г-жа Дончева решава да напусне Плевен и продава собственото си жилище и отива да живее в близкото село Пелишат, но не спира битката си за справедливост, която е всъщност

битка за собственото и наследство

Бях изумен днес /10 март 2016 год./ когато открих г-жа Дончева в … лудницата в гр. Ловеч. Унизена, захвърлена, живееща в студ и нечовешки условия тя намира само подкрепа у сина си, който и носи топли дрехи/парното в лудницата работи само по 2 часа на ден/ и малко храна. Настанена е там преди няколко дни и очаква нова, поредната експертиза. Бях стреснат от това отношение и се заинтересувах как се е стигнало до тук.Историята е зашеметителна и си струва да се разкаже.

Делото за апартамента на майка и е насрочено за 2 февруари, но на 19 януари злопаметния враг на г-жа Дончева Венеци Петров пише поредната жалба до прокуратурата в гр. Плевен, че тя не е настанена в лудницата в гр. Ловеч, както е постановил преди година и половина плевенския съд, независимо, че е минала 1.5 год. , а действието на съдебния акт в такива случаи важи само 3 месеца, че Дончева отдавна не живее в Плевен и че умишлено отбягва каквито и да е контакти с него, дори е продала собствения си апартамент. В жалбата си Венеци Петров пише, че тя го е заплашвала да го ликвидира, че ще го пали, че дори се хвърлила пред колата на дъщеря му и пак ги е заплашвала. Дори предупреждава, че щяло да се стигне до „втори Лясковец”. Намира се услужливия прокурор и трагедията започва пак. Прокурор Юлия Накова от плевенската прокуратура пише постановление и при госпожа Данчева цъфва Съдебна охрана, която трябва да я достави в съда. По странен начин действията им съвпадат с датата на делото за апартамента на майка и, а то, разбира се, е отложено за 1 март, когато Дончева вече ще бъде в лудницата по скалъпения сценарий. Някой си Минков от съдебна охрана настоява да и връчи заповед лично /?!/ и тя вижда там, че този път е обявена, че има параноидна шизофрения. Делото е образувано при същия съдия Николов, който води и предишното и дело през 2014 год. На съдебното заседание се явяват като свидетели срещу Дончева човекът, който иска да й отмъкне наследственото жилище - Венеци Петров и дъщеря му, които твърдят, че тя е опасна за обществото. Дъщеря му свидетелства, че се била хвърлила пред колата и, но на … „две педи разстояние”, и била опасна, защото … „била облечена в черни дрехи”. Свидетелите на Дончева, които са синът и и нейният приятел потвърждават, че тя няма никакви прояви, които да говорят за текива девиации за каквито става дума в обвиненията, но пък вещото лице е отново същия Георгиев, който не е вписан в списъка на вещите лица в Министерството на правосъдието. Постановено е провеждането на нова експертиза, но след делото я причакват служители на полицията, които настояват да я откарат в лудница. Това е абсурдно, защото от предишното решение, което не е влезнало в сила са изминали цели 18 месеца, а в такива случаи срокът е 3 месеца, т.е. давността отдавна е изтекла. Явно за плевенския съд и полиция това е без значение.

Неизвестно защо Иванка Дончева е откарана във 2 РПУ- Строгозия в Плевен , не в лудницата в Ловеч и отново е подложена на разпити, които по същество и в нейния случай имат характер на репресия. Едва на 9 март е закарана в лудницата в гр. Ловеч, където ще чака поредната експертиза. Делото за собствеността за апартамента на майка и отива по дяволите, не е допусната да организира защита си, захвърлена е без храна, в студа и единствената и надежда остава сина и. Развитието се чака,

ако жената оцелее

Това дами и господа, другари и другарки се случва в България в 21 век и може да се случи на всеки, ако се появят злонамерени негови врагове и се появят „услужливи” прокурори и съдии и тогава само Господ да ви е на помощ.

И се замислих за жестоката сила на Съда, на вещите лица/да знаете, че България е единствената страна в света, в която няма Закон за вещите лица!!!/, за онези злонамерени хора, които от злоба или от неправомерен интерес са в състояние да обвинят някой, че е луд и да се разправят с него, независимо от състоянието му. В същото време по улиците на страната се разхождат хиляди хора с тежки ментални проблеми, извършват престъпления, включително и убийства, но не предизвикват реакция, защото са видимо безинтересни и няма някой като бившата ми жена да напишат поредния си пасквил и да се задейства могъщата Съдебна власт!? А това са съдби на живи човешки същества… В такива случаи като разказаните остава само намесата и благосклонността на Бог, нищо друго.