27 Ноември, 2024

​Изповед на един род: И при Мидхат паша слагали на дръвника българи заради вярата

​Изповед на един род: И при Мидхат паша слагали на дръвника българи заради вярата

Георги Кулов

И при „миротвореца” Мидхат паша, възнасян като човек въвел ред в Османската империя главите на българи са слагани на дръвника заради вярата им. Случаи на насилствено помюсюлманчване по онова време е имало в Кърджалийско, въпреки тезата на някои наши историци и експерти в МОН за „съжителството” по време на османската власт.Такъв е случаят с основателят на село Йени махале, днешното Завоя в кърджалийската община Кирково.Той носел фамилията Синабов и бил с корени от Видинско. Дошъл в Кърджалийско бягайки от репресии. Тук обаче на два пъти слагали главата му на дръвника, докато си смени вярата.Това разказа за Кърджали бг вести Георги Асенов Синабов, негов правнук и един от двигателите на развитието на община Кирково през последните десетилетия.

Георги Синабов е слушал от дядо си, че техният род е много препатил. Бягали са от много далеч, чак от Видинско. Това е станало години преди 1878 г..когато се родил дядо му Моллаюсуф Смята, че това е станало по времето на 

управлението на Дунавския вилает от Мидхат паша 

в периода 1864-1868 г. Тогава пашата налага крути мерки срещу четническото движение и полага на репресии заподозрените в помагачество.

Родът на родоначалника Синабов е тръгнал от с.Синаговци, намиращо се на 13 км. от Видин. Тук през средновековието е имало манастир „Св.Троица”. Идвали много поклоници. През 1560 г. е регистрирано с името Снагофче. През 1688 г. жителите му въстават по времето на Чипровското въстание. Селото е опожарено и заличено от лицето на земята. През 19-и век се възстановява от жители на Чипровци.

Първоначално са известни седем братя. Трима от тях създават Йени махале в Източните Родопи. Приемането на исляма под заплахата от смърт бил тема табу в рода. Дядо Моллаюсуф я разказал на ухо на своя внук Георги. Имал втора жена, от съседно мюсюлманско село и не искал тя да се меси в възпитанието на челядта.

През 1978 г. Георги Синабов предприема проучване на родовата история. Свързва се със свой далечен роднина, също Синабов с корени от Синаговче. Братовчедът се ровил в Държавен архив във Велико Търново и установил, че трима от братята положили рода са се отделили от останалите четирима. Последните пък се пръснали в Северна България. Братовчедът изследовател се заселил в Русе.

Георги Синабов проучил и историята на елховското село Синабово но не открил връзки с него.

Днес в село Завоя има няколко рода: Синабовци, Узуновци, Чакъровци, Инджовци, Коруеви, Делемджиеви. Според спомените на дядо Моллаюсуф тримата братя основатели починали рано, защото били много изтормозени от властта.

Дядо Моллаюсуф имал брат Моллашериф. Те били напредничеви хора. Заможни.

Бащата на Георги Синабов –Асен Веселинов Синабов бил роден през 1917 г. Завършил турско училище във Фотиново. Назначават го за кмет на общината. През петдесетте години времената били тежки. Имало купонна система. Асен Синабов организирал доставката на продукти с волски каруци. Той имал практика като помощник аптекар и лекувал хората от общината.

При село Кирково нямало мост. Той уредил направата на дървен. По негова инициатива се построява дървено училище и пансион. Дървеният материал бил возен гратис от Смолянско. През 1956 г. наказват Асен Синабов като го изключват от БКП.

Той се противопоставя категорично на опитите местните българи-мохамедани да бъдат включени в изселнически кампании за Турция. През петдесетте години емисари ходели по селата тропали по вратите и увещавали хората да се изселват за Турция като правили подписки.

Асен Синабов става инициатор на приемането на български имена напълно доброволно през 1961-1962 г. Цялото село Завоя го подкрепя и хората променят имената си без принуда.

Георги Синабов продължава делото на баща си

Той завършва образованието си в Ямбол. Учи за преподавател по безопасност на движението. Работил е дълги години в ТКЗС и АПК. Заедно с Любчо Чилингиров е от инициаторите и организаторите за построяването на цеховете на АПК в Кирковско. Работил е 6 години в цеха на завод „Пневматика” в общината. Георги Синабов и Красимир Звездов са едни от деятелите на художествената самодейност в района.

От 1984 до 2000 г. работи в полицията. Той е първият автоконтрольор и основопположник на Районното полицейско управление в Кирково.

Тези дни група жители на общината са подели инициативата да го предложат за почетен гражданин, заради приносът му за стопанския живот, културата и сигурността в Кирковско. Спомените за рода му обаче са красноречиво доказателство, че съвместното съжителство е минавало през дръвника, и това е била формулата за превъзпитание в Родопите почти до края на 19-и век.

Снимки в галерия: Георги Синабов, Мидхат паша

Сподели:
100 години храм „Св. Александър Невски“ – 100 години  се кланяме на фалшив светец, васал на Златната орда

100 години храм „Св. Александър Невски“ – 100 години се кланяме на фалшив светец, васал на Златната орда

Руската духовна окупация продължава, а това е гавра с паметта на Апостола и останалите български светци

Доклад-бомба: Офицери от армията и разузнаването на НАТО в колаборация с руските мрежи за хибридни операция

Доклад-бомба: Офицери от армията и разузнаването на НАТО в колаборация с руските мрежи за хибридни операция

Руски държавни медии прокарват промосковска пропаганда чрез сенчести културни и политически организации

Представянето на един антибългарски пасквил в Босилеград - сръбски буламач, нито се яде, нито се пие...

Представянето на един антибългарски пасквил в Босилеград - сръбски буламач, нито се яде, нито се пие...

Да теглиш гранична бразда посред селото, да разделиш семейства, братя и сестри, роднини и съседи и после да твърдиш, че те принадлежат на различни етноси, е истинско престъпление