Антон Тодоров, специално за Faktor.bg

Нахалството на няколко комунистически офицери от РУМНО (някогашното военно разузнаване на НРБ) от известно време достигна зеещи висоти. Ако бяхме нормална държава, населена с базисно нормални хора, подобни екземпляри, които някога са служили на небългарската компартия и на нейните репресивни структури, нямаше да получат дори теоретична възможност да ни досаждат от екраните. Но ние не сме нормална държава, територията не е населена с преобладаващо количество нормални хора и затова всякакви румнаджии преуспяват в това да мътят и без друго силно размътените глави на сънародниците ни. Обучени „ловци на души“, ловки практици в измамата и лъжата, те нямат никакви задръжки в тях. Нямат никакви скрупули в това да практикуват двуличие и преиначаване на фактите в индустриални количества, в пласирането на измамни пропагандни клишета. Най-накрая, ловците на души от РУМНО са се тропосали на всевъзможни позиции (от депутати и бизнесмени до шефове на НПО-та) и от амвона на комунистическата безнравственост тровят съзнанието на нищо неподозиращи хорица, които продължават да се връзват на този хор от проруски и прокомунистически сирени.

Защо това е така?

Аз имам своята истина на този въпрос и мисля да споделя поне част от нея. В началото на 70-те години на миналия век в РУМНО е разработен фундаментален доклад със заглавие „Състояние на кадровата работа в Разузнавателно управление и мероприятия за подобряването й“. Открих този изключително важен документ в онази част от архива на РУМНО, която вече е част от Централизирания архив на Комисията по досиетата. На стр.14 от него шефовете-кадровици на РУМНО задават ключовия въпрос: „Какви са ония предварителни лични качества, които ние трябва да имаме предвид при подбора на кандидатите, каква подготовка (образование) следва да имат?“ Румнаджийските кадровици дават и своя отговор. Той обяснява онова, което те смятат за необходими „достойнства“ на бъдещите комунистически военни разузнавачи. На първо място е поставен техният социален произход и идейно политическа-убеденост:
„Какви са ония предварителни лични качества, които ние трябва да имаме в предвид при подбора на кандидатите, каква подготовка (образование) следва да имат? Според нас при предварителното проучване на офицерите с цел провеждане на работа в РУ и използване като оперативни работници, на всяка цена трябва да се стремим да получим възможните най-пълни впечатление как кандидатите отговарят на редица изисквания..В по-общ вид те може да се сведат до следното:

1. Социален произход и идейно-политическа убеденост;

2. Делови и трудови качества;

3. Психо-физически качества;

4. Морално-волеви качества;

5. Нравствен облик и чистота;

6. Подготовка и обща култура;

7. Умение да се държи в обществото;

8. Здравословно състояние.

Какво по-конкретно включват изброените по-горе осем пункта?
1. Социален произход и идейно-политическа убеденост:

- от какво семейство произхожда кандидатът;

- в каква среда е израснал и се е възпитавал;

- партийна принадлежност на кандидата и родителите му;

- оформен ли е марксистко-ленинският му мироглед;

- идейна убеденост и преданост към делото на Партията и народа;

- патриотично възпитание и наличие на развито чувство за национална гордост и достойнство;

- добро класово възпитание и критерии;

- как пропагандира партийната и правителствена политика“ (Архив на Комисията по досиетата, Архивни документи на отдел „Кадри“ на РУМНО, ф.23, оп.01288, а.е.760, л.14-15). Край на цитата. Как Ви се струва това? Чак след социалния произход и идейно-политическата убеденост в този важен доклад, посветен на кадровата политика, са поставени деловите и трудовите качества. Показателно е, че когато даден кадрови разузнавач от РУМНО е изпращан на задгранична работа, на първо място в неговата подготовка са поставени дисциплини и теми по марксизъм-ленинизъм. Сами може да видите това в едно от факсимилетата в галерия, показващо „обучението“ на един кадрови военен разузнавач преди да замине в Западен Берлин. Според мен тези документи дезавуират всички днешни опорни точки на бившите офицери от РУМНО, които се изявяват като медийни говорители и адвокати на репресивните комунистически служби. Двама от тях особено преуспяват в упражняването по темата – Чавдар Борачев, председател на УС на Асоциацията на военните разузнавачи и депутатът от БСП Таско Ерменков. Някога да сте чули от тези хора конкретика и подробности

какво са правили като комунистически офицери в РУМНО?

Не, няма и да чуете. И това не е заради прословутата секретност, а защото няма какво смислено да кажат и покажат. Аз, както добре знаете, не се занимавам с празни приказки като посочените двама. Обичам да следвам златното правило на изследователя: „Има ли документ, има история“. Да видим какво разкриват за най-гласовитите трубадури на РУМНО документите от собствените им лични кадрови дела и как си пасва информацията там с цитирания в началото документ за критериите, по които навремето са ги подбирали и приемали там.

Въпрос № 1 – от какви семейства произхождат двамцата.

Чавдар Борачев

Бащата на Чавдар Борачев се казва Демир Димитров Борачев. Роден е на 23.II.1931 г. По процеса срещу шуменската военна конспирация е осъден на смърт по Закона за защита на държавата. Присъдата му е заменена с доживотен затвор. През май 1941 г. е освободен от затвора – от оня „фашистки“ режим, който бил толкова лош, та освобождава от затвора най-свирепите си врагове. Става шумкар в терористичния отряд „Васил Левски“, политкомисар на X-та военно-оперативна зона (ВОЗ), а след 9 септември 1944 г. – активен борец против фашизма и капитализма (АБПФК), категория I. По решение на ЦК на БКП става кадрови военен и е изпратен да завърши Висшите академични курсове „Выстрел“ и Висшата академия на ГЩ на Съветската армия „К. Е. Ворошилов“ в СССР. След завръщането си в България е командир на полк, дивизия (1949 – 1953), корпус (1953), командващ Втора армия (11.12.1954 – 03.08.1956) в Пловдив. През 1955 г. е назначен за заместник-началник на Генералния щаб. По-късно става завеждащ отдел „Административни органи“ на ЦК на БКП. Майката Паунка Гиндова Борачева също е шумкарка в терористичния отряд „Васил Левски“, също е АБПФК, но II степен. След 9 септември работи като секретар на РК на БКП в Сливен. Това са родителите на Чавдар Борачев. 

Таско Ерменков

Да видим каква е картинката при Таско Ерменков. Баща му Михаил Тасков Ерменков е роден на 10.02.1920 г. в с. Бездница, Михайловградски окръг. Също е бил шумкар - нещо, с което синът му не пропуска да се похвали от парламентарната трибуна. Що за хвалба може да е това, че баща ти е бил проводник на една вражеска и окупационна външна сила. След 9 септември Михаил Ерменков е член на БКП и офицер от БНА. Умира рано – на 28.06.1976 г. Интересни са биографиите на съпругите на тези двамата. Съпругата на Таско Ерменков е съветска гражданка – Наталия Михайловна-Ерменкова. Нейният баща е бил офицер от Съветската армия, а майката – кадровик и инспектор във „Военторг“-Калуга, т.е. пак военизирана. Да видим половинката на Чавдар Борачев. Казва се Росица Петкова Канчева-Борачева. Станала е член на БКП през 1973 г. Баща й Петко Христов Канчев е бил шумкарин и политкомисар на терористичния отряд „Дядо Вълко“ (върлувал в 11-та Плевенска въстаническа оперативна зона), също като бащата на Борачев е активен борец против фашизма и капитализма I категория. Майката на Росица Борачева е била ятачка на шумкари и също е активен борец против фашизма и капитализма, но III категория – какво унижение. Явно не се е старала достатъчно в подпомагането на шумкарите, които ни бяха натресени на власт върху дулата на съветските танкове на 9 септември 1944 г.

Въпрос № 2 - в каква среда е израснал и се е възпитавал кандидатстващият за щатна работа в РУМНО. Тук мисля, че всичко е ясно – шумкарин до шумкаря, мила мой майно льо. Чудя се дали децата и внуците на тези „другари“ не са се родили с петолъчки на дванадесетопръстника!

Въпрос № 3 - партийна принадлежност на кандидата и родителите му. За родителите всичко е ясно – там празно няма, всичко там е от породата на чугунените комунета. При отрочетата ситуацията е същата – Чавдар Борачев е член на БКП от февруари 1968 г. Докато е в РП-Багдад в началото на 80-те години, той дори е член на партийното бюро на ППО-то и зам.-партиен секретар. Таско Ерменков е член на БКП от 1983 г. - първоначално членува в 635 ППО (първична-партийна организация), а след това - в 624. Добре де, тези ли дългогодишни ортодоксални комуняги ще ни дава днес акъл от трибуната на Народното събрание и телевизиите! Що за наглост и нахалство е това? . Ако бяхме нормална държава, с преобладаващо нормално население, такива като Борачев и Ерменков никога нямаше да припарят до парламент и медии. Представете си постнационалсоциалистическа Германия, в чийто Бундестаг и в телевизиите шестват хора от Абвера. Не можете да си го представите, нали? Затова Германия е това, което е и ще продължава да бъде най-мощната и важна държава в Европа, въпреки двете национални катастрофи, неизмеримо по-големи от българските. Затова и България е това, което е – заради котвата, каквато нелустрираните щатни и нещатни сътрудници на РУМНО и ДС представляват. Като черна магия са, отровили са всичко – публичен живот, парламентарна дейност, медии, бизнес, служби, религия, духовност. Всичко!

А сега да видим отговора на въпрос № 4 - оформен ли е марксистко-ленинския мироглед на кандидатите Борачев и Ерменков. Ето какво пише в една от партийните характеристики на Таско Ерменков:

„Има изграден марксистко-ленински мироглед и отлична идейно-теоретична подготовка. Непрекъснато и усърдно работи за идейно-политическото си израстване“.

Въпрос № 5 - идейна убеденост и преданост към делото на Партията и народа. В друга партийна характеристика на лицето Таско е казано следното:
„Прояви се като идейно зрял комунист…постоянно усъвършенства марксистко-ленинските си знания…В оценката на събитията от вътрешен и международен характер изхожда от правилни класово-партийни позици, но в отделни случаи е необходимо за проявява по-голяма задълбоченост и аналитичност“.

Въпрос № 6 - патриотично възпитание и наличие на развито чувство за национална гордост и достойнство. Мисля, че това е някаква особена гавра със смисъла на думите. Да говорим за патриотично възпитание и за наличие на чувство за национална гордост и достойнство в РУМНО е перверзия! Най-мракобесната и обвързана тотално със съветското ГРУ структура, която много често е функционирала като обикновен апендикс на московците, да изисква горното от кандидатите си – това е някаква особена форма на гавра. Та РУМНО много често е поставяло интересите на Съветите пред тези на България. Бих добавил – винаги. Нека някой от бъбривите празноглавци да ни покаже един, само един-единствен документ от архива на РУМНО до 1989 г., където да се поменава, не да се разработва, а само да се споменава словосъчетанието

„национални интереси на България“

Няма да намерят – това Ви го гарантирам. Толкоз за националната гордост и достойнство по румнаджийски.

Въпрос № 7 – добро класово възпитание и критерии. След всичко прочетено мисля, че това е реторичен въпрос.

Въпрос № 8 – как пропагандира партийната и правителствена политика. Четем „Партийна характеристика на др. Таско Михайлов Ерменков, член на 635 ППО“:

„Др. Ерменков правилно познава и разбира политиката на БКП и активно съдейства за нейното провеждане в живота“. А сега нека използваме метода на сравнението и да анализираме какво показват документите от архива на РУМНО за професионалните качества на въпросните двама. Обръщам специално внимание – това не са какви да е документи, от каква да е служба, не са писани от случайни хора. Това са обобщени оценки, рапорти, протоколи, в които началниците на Борачев и Ерменков дават характеристика на свършеното от тях. Нали и двамата ореваха орталъка во телевизионните студиа какви големи професионалисти са? Хайде сега да видим твърденията им дали отговарят на истината или са манипулация от край докрай. Част от това, което четете може да видите във факсимилетата на оригиналните документи, които са с ясен произход – Централизирания архив на Комисията по досиетата. Това изключва възможността недобросъвестни човечета да започнат да вият като койоти относно техния генезис. И така, четем „Обобщена оценка за работата на майор Чавдар Борачев като ОР (оперативен работник, бел. моя) в РП (разузнавателен пункт, бел. моя)-Багдад от юли 1981 г. до юни 1985 г.:

„ Поради допуснати слабости от майор Борачев в информационната работа като недостатъчна оценка на отделните събития, прибързаност, стремеж за сензационно информиране на Центъра и др…Поради неизпълнение на задачите и допуснати слабости от майор Борачев от субективен характер, оценявам неговата работа по този раздел (организационни задачи, бел. моя) като „неудовлетворителна“. Край на цитата. Да ти поставят неудовлетворителна оценка в РУМНО, навремето е означавало, че ти пишат двойка – по-надолу от това няма накъде. Всъщност има, но рядко се е стигало дотам. Борачев за малко да достигне и това дъно през 1989 г., но свалянето на Живков през същата година и на Зикулов през ранната 1990 г. предотвратява това. Нека почетем още малко от тази обобщена оценка – не всеки ден може да Ви се отдаде такова изделие неръкотворно:

„Майор Борачев допусна сериозни нарушения от морално-етичен характер, на войнската и оперативната дисциплина, прояви нечестност към Резидента, като не доложи честно и обективно за резултатите от агентурно мероприятие, не изпълни нареждане на Резидента. За допусканите слабости майор Борачев е наказван от Резидента неколкократно с „обръщане на внимание“ и веднъж с „три дни домашен арест“…Отношенията на ОР с посланика не винаги са били достатъчно коректни и етични, което се е отразявало негативно върху психическото състояние на майор Борачев“. Нарушенията от морално-етичен характер влизат в рязък дисонанс с част трета от изискуемите качества за назначаване в РУМНО, така както са описани в доклада със заглавие „Състояние на кадровата работа в Разузнавателно управление и мероприятия за подобряването й“. Това не е първият път, когато Борачев има подобни прегрешения. Ето какво пише през юни 1978 г. полк. Митев, началник-отдел V на РУМНО:

„На Центъра станаха известни редица ваши нарушения на войнската и оперативната дисциплина…Вие сте допуснали грубо нарушение на войнската дисциплина като сте взели заем за лични нужди от касиера на посолството, без да искане разрешение за това от резидента. Грубо сте нарушили оперативната дисциплина като сте афиширали връзките си с нашия ОР Минков от РП-Истанбул като по време на посещението на същия в Анкара сте се движили през цялото време заедно“. Прощавайте, това ли е поведение на добър професионалист-военен разузнавач? В друга оценка направена няколко години по-късно, когато Борачев вече е в Ирак, е записано, че „майор Борачев е разкрит от КРО (контраразузнаването, бел. моя) на Ирак като разузнавач“. Е, това също е белег за страхотен професионализъм! Годината е 1988 г. Чавдар Борачев вече е в България и е старши пом.-началник на отдел „Военно-техническа и икономическа информация“ при служба „Информация“ на РУМНО. Достигнал е чин подполковник въпреки горните нерадостни резултати като военен разузнавач в Турция и Ирак. Но все пак носи фамилията Борачев – тя продължава

да го пази и побутва нагоре по служебната стълбица

Нека прочетем каква е поредната оценка на лицето Чавдар Борачев. Може пък да се е поправил и да е станал велик професионал-военен разузнавач:

„В оценката му за 1987 г. е посочено, че в работата си допуска прибързаност, повърхностност, не е в състояние да отдели главното от второстепенното…знанията му по фактологическата страна на отделните проблеми не са пълни, което не му позволява убедително да аргументира оценките си.. Обработката на голяма по обем информация и изготвянето на нейна основа на информационни документи го затруднява…поради това при изпълнението на сложни и обемни задачи или задачи от спешен характер на него невинаги може да се разчита…“ Край на цитата. Добре де, какъв е този велик военен разузнавач, ненадминат професионалист, който няма нито една поне средно добра оценка! Всичко е от лошо към по-лошо. Но това не е краят на падението Борачево. Вижте какво пише в същата оценка за неговите психо-физиологически качества:
„Не винаги е в състояние да работи резултатно продължително време с пълно напрежение на интелекта. В такива случаи губи съсредоточеността си, което се отразува върху точността и прецизността на изготвяните документи. Прави пропуски поради забравяне. Психо-физиологическите ме качества в недостатъчна степен съответстват на изискванията“. Потресаващ абзац! Нали помните – такива като Борачев, Ерменков и сие са сред онези нагли екземпляри, които под път и над път призовават критиците на тоталитарните служби да си „пиели“ хапчетата. Последно Таско си позволи подобна реплика в парламента срещу един от най-последователните и ефективни десни депутати по тази тема – Методи Андреев. Хайде сега вижте документално кой е трябвало да си пие хапчетата още през 80-те години на миналия век. И тези безсрамници имат изобщо нахалството да се подават фейсовете по медиите. Ето затова казах, че не сме нормална държава – докато на подобни типове им се дава възможност

да тровят съзнанието на сънародниците

ни няма никаква надежда да се „оправим“. По-скоро такива като тези двамата ще ни „оправят“ – по техния си начин като съсипват настоящето, бъдещето ни, че и това, което идва след него дори. Това нали е ясно, другарки и другари! Хайде сега да погледнем в личното кадрово дело на другия умник – Таско Ерменков! Как се е проявявал като оперативен работник при своите задгранични командировки и как са оценени от неговите безпристрастни началници „постиженията“ му там? Още в първата оценка, за първата година от пребиваването на ОР „Радулов“ (псевдонимът на Таско Ерменков като кадрови разузнавач в Западен Берлин) е записано следното:

„Основна слабост на ОР е липсата на документални материали по основните разузнавани страни и все още непълно използване на предлагания в града книжен пазар“. Това е – не само, че не е доставил никакви документални материали, но дори и в работата с открити източници оценката е слаба. По доставяне на образци документи и уясняване на агентурно-оперативната обстановка оценката е следната:

„ОР „Радулов“ имаше за задача доставка на образци документи и не е доставил такива…По допълнителни указания му беше възложено да работи по задача 3637 т.2, но не успя да добие данни“. Ами как да добие данни и документи, след като както пише в същата оценка „ОР „Радулов“ изучава непрекъснато и задълбочено политиката и решенията на партията, стреми се към прилагането им и притежава необходимото умение за разясняването им. Има изградена активна жизнена позиция за осъществяване на комунистическите идеали в живота и дейността на колектива“. Другарят Таско „непрекъснато и задълбочено“ усвоява само комунистическата идеологическа боза. Кога да му остане време за истинска работа и как да я върши с подобен багаж в главата. А сега да видим най-важното в оценката на Таско Ерменков:

„По изпълнение на организационните задачи:

През годината на кап. Ерменков бяха подадени на ръководство сътрудника „Владислав“ и за доизучване и вземане на оперативно решение ДЛ (доверено лица) „Улус“ и ПЛ (перспективно лице) „Мермер“. Въпреки вложеното старание от ОР, съществени резултати не бяха постигнати. Не се забелязва положителна тенденция за закрепване на отношенията с лицата. По отношение на изпълнението на личните задачи по създаването на нова вербовъчна база, считаме, че положението не е оптимистично. Освен изготвените справки за три нови лица не се провеждат мероприятия за тяхното по-нататъшно изучаване и укрепване на отношенията с тях…Считаме за целесъобразно работата на ОР да бъде оценена като „неудовлетворителна“. Може пък тези неласкави резултати да се дължат на това, че Таско е бил начинаещ военен разузнавач, макар и с претенцията да стане велик такъв. Поглеждаме в личното кадрово дело какво се случва по-нататък. Четем „Атестация за периода от 16.10.1984 год. до август 1989 г.на капитан Таско Михайлов Ерменков, помощник-началник на отдел в отдел VII“:

„След заминаването си за Западен Берлин и включването в състава на РП (разузнавателен пункт, бел. моя), кап. Ерменков не положи усилия за целенасочено и бързо навлизане в контингента. Редица въпроси по изучаването на АОО също не бяха отработени достатъчно задълбочено. Това създаде предпоставки за сериозно забавяне в темповете на изграждане на лична върбовъчна база. Независимо от многократно даваните указания, кап. Ерменков не съумя да развие и укрепи отношенията си с дадените му на ръководство категории, което резултира в прекъсване на контактите и отпадане от по-нататъшна работа…Кап. Ерменков не проявява в необходимата степен самокритичност и самовзискателност. Не влага достатъчно усилия за постигането на съответствие между думи и дела. Не прояви сериозно отношение към социалистическата собственост и изразходването на финансовите средства“. Опааа! Таско, какво си правил с финансовите средства на разузнавателния пункт в Западен Берлин, та такава оценка е попаднала в петгодишната ти атестация – най-важният оценъчен документ за един кадрови разузнавач в РУМНО. Резидентът в Западен Берлин пише убийствено заключение в оценката си:

„ОР „Радулов“ проявява неумение да реагира и да взема правилни решения при усложнена обстановка, за което предлагам след неговото окончателно завръщане да се вземе административно отношение от ръководството на Центъра“. Мнението на началника на отдел VII на РУМНО полк. Кобаков е същото:
“Считам съображенията на резидента за основателни, поради което предлагам кап. Ерменков в най-кратък срок да се завърне в НРБ и тук му се наложи дисциплинарно взискание. Подобни консумативни настроения кап. Ерменков е изразявал неколкократно и преди.“

№05012/14.05.1990 г. Началник на отдел VII при РУ-ГЩ

Полковник: /Кобаков/

Питате се какви са тези „консумативни настроения“ при Таско ли? Толкова е кокошкарска цялата работа, че даже нямам желание да я описвам. Който все пак иска да прочете в детайли казуса, нека само погледне факсимилетата(виж в галерия, б.р.) – там резидентът е описал всичко. За мен по-важна е оценката за работата на Таско Ерменков, която неговите началници дават. Знаете ли как се нарича тази оценка? Нарича се пълен, всеобхватен провал! „Великият“ професионалист-военен разведчик Таско е оценен подобаващо от своите преки и по-висши началници. Ама аз забравих другия „отличник“ – Чавдар Борачев. Я да видим как се справя със задълженията си през 1989 г. този човечец. Четем „Протокол за проведен разговор от началника на РУ-ГЩ с подполковник Чавдар Демирев Борачев“:

„На 04.04.1989 г. в присъствието на генерал-майор Калайджиев, полковник Нинов и полковник Младенов, началникът на управлението (става дума за ген.-полковник Васил Зикулов, легендарният дългогодиишен началник на РУМНО, бел. моя) проведе разговор с подполковник Борачев:

Борачев, извикали сме Ви, за да Ви съобщим, че Ви изпращаме на работа под прикритие в Института за чуждестранни студенти. Трябва да Ви е напълъно ясно защо го правим това…Даваме Ви последен шанс, тъй като вече няколко години оценките Ви за работа са отрицателни. Нямаме впечатление, че сте без способности, но сте обхванат от една инфалтивност (вероятно Зикулов е казал инфантилност, но протоколчикът е написал инфалтивност)и липса на упоритост..Там няма ежедневен контрол както в Центъра, което ни безпокои и сме загрижени за Вас. Но подобни беесди повече няма да има“. Край на цитата! Борачев е бил пред изгонване от РУМНО заради поредица от отрицателни оценки. Не аз, не Методи Андреев, не Евтим Костадинов, а самият Васил Зикулов го е казал. Може би разбирате, че нищо от това, което четете нямаше да е достъпно за нас, ако ги нямаше Законът за досиетата и Комисията по досиетата. Има ли някой, който вече да не може да сметне две и две и да си даде сметка защо Таско, Чавдар, офицерът Енчев и сие врещят толкова много срещу закона и комисията. Ето, за това, защото след тази публикация всеки вече ще е наясно

какви големи „професионалисти“ са били

и колко много са „работили“ за България. И когато се възправят да врещят срещу Комисията по досиетата да знаете, че имат много основателни лични причини да го правят. Само, че тези лични причини нямат нищо общо с публичния интерес да научим всичко за най-мракобесните структури на тоталитарния режим, каквито ДС и РУМНО бяха.