Членове на съдебната система с доходи над средната класа

Бивш финансов министър и шефове на агенции са крупни собственици на ценни книжа и акции

На 9 февруари, сякаш изпълнявайки някакъв невидим сценарии, синдиците на КТБ публикуваха поредната порция списъци (виж ТУК, б.р.) с имена на вложители във фалираната банка на Цветан Василев. Формално действията им са в изпълнение на разпоредбите на чл.62, ал. 12 от Закона за кредитните институции, влязъл в сила на 1 януари 2016 г. Списъците обхващат клиенти на банката – политически лица, представители на централната и местните власти, народни представители, представители на съдебната власт – членове на ВСС, съдии, прокурори и следователи, както и ръководни кадри на политически партии извън изпълнителната и законодателната власти и свързани с тях лица. Но любопитното е, че са посочени данни за периода от 06.11.2009 г. до 06.11.214 г.

Привидно целта е уж да се достигане пълна прозрачност за грабежа на века, но истината за възхода и краха на банката очевидно няма да види бял свят и този път. Причината - недодяланите поправки на Закона за банков надзор /ЗБН/ и Закона за кредитните институции /ЗКИ/. Те бяха предназначени специално за КТБ, но все повече се налага усещането, че целта им е била прикриване на истината, мотивите и облагодетелстваните материално от преднамерения фалит на банката.

Според експерти, поредният списък публикуван от синдиците, се оказва и поредна манипулация. На физическите и юридическите лица с влогове в банката се посочва само максималният размер на средствата и вида на валутата. Но съвсем не стават ясно други много важни обстоятелства:

- Към коя дата е бил наличен максимално посоченият размер на влога – през 2009, 2010 или 2014 година;

- Какъв е бил размерът на влоговете към последната официална отчетна дата преди поставянето на банката под специален надзор – 31.12.2013 г., а и какъв е бил размерът на този влог на 20.06.2014 г.

Ако имаше яснота за тези параметри, при всеки влог щеше да лъсне, 

кои клиенти са били „посветени” 

и са изтеглили средствата си от банката непосредствено преди затварянето й, тоест – кои са били наясно с предстоящото срутване. Върху този важен факт акцентират от Гражданското сдружение „Ние гражданите“, ангажирало се да брани интересите на изгорелите в банката клиенти. Вера Ахуднова, председател на сдружението, припомня, че именно разчитайки на вътрешна информация всички фирми и лица, свързани с Ирена Кръстева, т.е. с депутата от ДПС Делян Пеевски, като и с депутати и членове на ДПС, ГЕРБ, БСП и близки до тях магистрати и лица в изпълнителната власт и агенциите, са успели да изтеглят влоговете си преди поставянето на КТБ под специален надзор. Анализ на Вера Ахундова показа, че за по-малко от две седмици - преди 20 юни 2014 г. от 19-те сметки на фирми на Ирена Кръстева са били изтеглени над 112 млн.лв. в брой. По същия начин са действали и други хора от властта.

Ако до сега интерес и любопитство будеха имената на политици, то от обявените вчера списъци се потвърждава мълвата, че и много родни магистрати и близките им са предпочитали да държат парите си точно в тази банка.

Сред знаковите имена, посочени по-долу по азбучен ред съгласно един-единствен критерий – размера на влоговете им, са:

1. Андрей Костов, съпруг на Албена Костова, прокурор, ВСС – с влог над 561 хил.лв и 84,6 хил.евро и Албена Костова – със 107 хил.евро;

2. Александър Константинов – зам.кмет на община Пловдив със 124 хил.лв и 122,8 хил.евро;

3. Александър Цветков – министър и съпругата му с 267 хил.лв;

4. Анна Шопова – следовател , със 108 хил. лв. и 94 хил.евро;

5. Манол Курдаланов и съпругата му – съдия Анна Баева – с над 2 млн.евро;

6. Ивайло Цонков – съпруг на Антоанета Георгиева-Цонкова – зам.председател на комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност с 314 хил.лв., 100 хил.евро и 54 хил. щ.дол.;

7. Ели Анави, съпруг на Богдана Ваташка – изпълнителен директор на ИА на малките и средни предприятия с 175 хил.лв., 95 хил.евро;

8. Валери Кръстев, военен следовател – Плевен с над 702 хил.лв. и 8 хил.щ.дол;

9. Вида Христова, следовател в НСлС с над 450 хил.лв.;

10. Георги Мърков, народен представител, с над 850 хил.лв;

11. Димана Ранква – зам.председател на надзорния съвет на КФН с 210 хил.лв и 220 хил.евро;

12. Димитър Чохаджиев, зам-министър на МИЕ с 363 хил.лв и 4,1 млн.евро;

13. Михаил Михайлов, съпруг на Д.Михайлова, изпълнителен директор на ИА „Одит на средствата от ЕС” със 750 хил.лв. и 117 хил.евро;

14. Костадин Кемалов, съпруг на съдия Е.Кемалова, с 872 хил.лв.;

15. В.Ханджийски, съпруг на И.Ханджийска, съдия, с 440 хил.лв.;

16. Живко Тагарев, съпруг на Кр.Тагарева – Плевен – 532 хил.лв.;

17. Красимира Стоянова – съдия, Стара Загора, 301 хил.евло;

18. М.Брайлова, съпруга на Митко Брайлов – главен секретар на ДАНС с 316 хил.лв и 70 хил.евро;

19. Митко Игнатов – прокурор, Стара Загора, с 892 хил.лв;

20. Асен Бърнев, съпруг на прокурора от ВКП Н.Бърнева с 572 пил.лв и 237 хил. евро;

21. Цветана Сурлекова – съдия във ВКС – с над 700 хил.лв.

Съдейки по разкритата информация, над 30-40 % от включените в списъците имена на магистрати показват вложения, които  са далеч над 200 хил. лв. на човек. Те определено са над средната класа, независимо че 

не произвеждат принадена стойност

От „Ние гражданите“ са категорични, че най-шокиращи са изводите, които се налагат при анализирането на информацията в списъците по чл.62, ал.12, т.6 от ЗКИ за периода от 06.11.2009 до 06.11.2014 г. Става дума за плащане по фактури за придобиване на участия и цени книжа от лица, заемащи висши държавни и други длъжности.

„Основният акцент поставяме върху имена, свързани най-вече с изпълнителните агенции по усвояване на европейски средства и техният одит. Не по-малко участие като размер на придобиванията на ценни книжа имат, разбира се, и политици, магистрати, следователи и висши полицаи.

Водещи в класацията за крупни собственици на ценни книжа за милиони са Румен Порожанов , изпълнителен директор на Фонд „Земеделие” и служебен финансов министър. Чрез съпругата си Веса Порожанова семейството притежава ценни книжа за милиони в „Армар Корпорейшън”. Ако всяка партида, посочена в списъците с цена на плащане означава придобиване на нови книжа, то г-жа Порожанова притежава в това дружество ценни книжа за 1,026 млн.лв и 3,02 млн.евро. Пакети от ценни книжа Порожанови притежават и в „София Булгартабак” АД, Трейс Груп АД, Централна кооперативна банка, „Химимпорт АД и др.

Крупен собственик е и Ивайло Цонков – съпруг на Антоанета Георгиева-Цонкова, изпълнителен директор на ИА „Одит на средствата от ЕС”. Те са капитализирали парите си в „Булгартабак Холдинг”, „Блек сий Сървиз” ООД, Булстрад Виена Иншуранс Груп, ЦКБ и др. 

Това се отнася и до Емил Атанасов – бивш член на надзорния съвет на КФН, съпругата на Данаил Русев Димов - зам. изп. директор, ИА”Военни клубове и военно-почивно дело” и др.“, сочи анализът на Вера Ахундова.

Основателен обществен интерес буди и списъкът на лица по линията на договорните плащания. Те са разделени в две групи – консултантски и плащания по трудово правоотношение. Така става ясно, че в КТБ са работили съпруги и съпрузи на магистрати, политици, член на УС на БНБ. Например Елка Костова, съпруга на Димитър Костов, член на УС на БНБ, е получила по трудов договор над 257 хил.лв. най-вероятно за период от пет години, и 3,9 хил. лв. по консултантски договор с КТБ.

Според „Ние гражданите“ списъкът на основните кредитополучатели потвърждава информацията, че сред най-крупните кредитополучатели са дружествата "Промишлено строителство холдинг", "Водстрой 98" АД, "Табак", Лавка, "Булгартабак холдинг". Картината би била много по-пълна, ако синдиците бяха публикували издадените в полза на определени фирми безусловни гаранции за участие в обществени търгове. Въз основа на информацията за обществените търгове през 2013 г- 2014 г. финансисти са изчислили, че фирмите от кръга ДПС-Пеевски са получили по време на първото правителство на Борисов и кабинета на Орешарски кредити и гаранции за участие в обществени поръчки, в размер на 

над 700 млв.лв.

Това са само част от фрапиращите факти, които разкриват публикуваните вчера списъци от синдиците. Те налагат обаче и важни въпроси, на  които обществото чака адекватни отговори: тези огромни суми дали са били декларирани като приходи, платени ли са по тях данъци? Финансовото разузнаване и ДАНС наясно ли са с произхода на тези средства и възможно ли е произходът им да е свързан с държавните постове, които са заемали собствениците им или членове на техните семейства? За всяка внесена или преведена по банков път сума над 15 хил. лв. вложителите в български банки попълват специални декларации за произход на внасяните средства, които би следвало да се анализират от финансовото разузнаване. Тази проверка е особено наложителна когато става въпрос за лица, които отговарят за усвояване или одитиране на европейски средства.

Поредната порция списъци и осветените в тях имена на важни фактори от държавата, с огромен властови ресурс показват недвусмислено, че са имали изключително доверие на КТБ и Цветан Василев, и въобще не са приемали банката за пирамида, както я обявиха след изкуствено предизвикания фалит.

Депутатът Мартин Димитров също смята, че публикуваните вчера списъци са поредната пушилка.

„Прави впечатление, че част от тези хора, които са имали депозитите, не ги виждаме в списъка на прихващанията и цесиите. Тоест, това предполага, че те са си изтеглили депозитите преди фалита на банката. Ако не ги хванем тези хора, те могат да бъдат замесени и в други подобни схеми“, категоричен е Мартин Димитров.

Според икономиста ключовият въпрос е КОЙ източи КТБ, а на него обществото не получава отговор.