Христо Марков

Случаят с кмета на Карлово не е изолиран и няма да остане изолиран. Безспорно местната власт през последните години се превърна в основния консуматор на средства от европейските фондове и винаги при тях изкушенията са по-силни от предпазливостта на местните управници. Просто винаги има луфтове, които могат да бъдат усвоени от близки хора, от партийни активисти и от обикновени шмекери. В крайна сметка и не навсякъде идва ред да се плащат сметките и по правило това става с постановление на прокуратурата за привличане на обвиняем. Ако градоначалника успее да се отърве или с процедурни хватки да отложи привличането си влиза в хипотезата с имунитета като кандидат за кмет или друг управленски пост в съответната община. Съвсем друг е въпроса защо прокуратурата едва в навечерието на изборите изведнъж се разшава и започна да привлича „на кило” управленци, но такива са процесуалните правила и трябва да се спазват.

Днес прокуратурата повдигна обвинение на кмета на община Карлово за умишлена безстопанственост за това, че в периода 24.04.2013 г. – м. април 2014 г. като длъжностно лица умишлено не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението и стопанисването на повереното му по сключен на 17.08.2012 г. договор между Министерството на околната среда и водите и общината за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда”, съфинансирана от ЕС. Последвало е разпиляване на имущество в размер на 22 849 лева – плащания по невъзникнали трудови правоотношения с трима негови близки, които лично кметът е поканил да се водят на работа и да получават средства по проекта, без реално да извършват каквато и да е дейност. Същата е ситуацията с още петима служители, но за тях разследването продължава. Това твърди прокуратурата в специално съобщение до медиите. След четирикратно призоваване едва днес Емил Кабаиванов се яви в пловдивската прокуратура и

получи обвинение,

независимо, че се е явил без адвокат. Наложена му е мярка „парична гаранция” в размер на 5 000 лева. От прокуратурата излезе информация, че разпитаните по делото лица са заявили, че действително са получавали пари без основание и кметът е знаел за това. Някои от разпитите са били проведени пред съдия. Посочили са че са били изготвяни фалшиви документи и никога не са посещавали работното си място. За неявяването на кмета по здравословни причини са назначавани вещи лица, които да установят налична ли е невъзможността му да се явява на призовките. Самият Кабаиванов твърди, че се бърза с повдигането на обвинение, защото прокуратурата цели да се попречи на кандидатирането му за кмет на община Карлово. Прокуратурата контрира, че разследването се води в продължение на година и три месеца. Логично е да се запитаме и не можеше ли да се повдигне обвинението по-рано и да се премине към следващата фаза на наказателно преследване, но това са игри, които и сме гледали, и се очакват в навечерието на избори.

Лично за мен по-любопитно е първото обвинение към кмета Кабаиванов, което се отнася до общо дружество между общината и скандалния бизнесмен Христо Ковачки. Още през 2007 год. е подписан договор и са апортирани от община Карлово имоти в гр. Баня и с. Соколица за над 7 милиона лева. Според обвинението е проявено нехайство и не са съобразени клаузи в договора, които са били поправени в полза на местната власт, а са подписани клаузите в своя първоначален вариант на 

договора, който ощетява общината

Малко хора си спомнят, че основният двигател на този договор бе … Николай Бареков-Дудука, който тогава наляво и надясно се хвалеше, че съдействал на Ковачки за договора като роден в гр. Баня, прекарал детството си там и сега щял да се отблагодари на родното си място. Бареков-Дудука тогава в качеството си на журналист се разхождаше с гордо вдигната глава и щастливо раздаваше интервюта като какъв голям благодетел е на общината и как Баня щяла да стане красив курорт с много атракциони и басейни и щяло да се знае, че за цялата тази красота е съдействал местния кадър Бареков. Но мина малко време и се оказа , че „проектът” на Бареков- Дудука е една голяма измама и кражба на имущество от общината в полза на Ковачки. Прокуратурата се зае мигом с „проекта”, започнаха нескончаеми дела и Дудука изчезна яко дим от региона. Повече не спомена за грандиозните си проекти и малко по-късно вече бе политик, дори кандидат за премиер. Сега за тъпотията да повярваш на един Дудук ще отговаря кмета на общината и дано е за урок на всички, които са имали неблагоразумието да се отъркат у „новия политик”.

Всъщност случаят „Емил Кабаиванов” повдига редица въпроси. Защо прокуратурата не направи възможното, че обвиненията и да стигнат по-рано до кметовете? Защото сега се компроментира самото обвинение с защитните тези 

„това са политически процеси”

Толкова ли е трудно да бъдат призовани обвинените навреме? Кой печели от цялата дандания? Не е обвинението, не е държавата, а не са и кметовете? А каква ще е реакцията и на двете страни след местните избори? Няма ли да се стигне до Страстбург? Нямаше да е излишно, ако в Изборния кодекс бе разписана разпоредба, че всякакви разследвания и привличане на обвинени се спират например два месеца преди изборите и се подновяват след тях? Защото сега кметовете и най-големите престъпници да са ще пищят като линейки, че срещу тях се върши политическо своеволие, а прокуратурата ще отвръща, че няма такова нещо и всичко е според НК и НПК.

Но в момента правилата са такива и ще играем по тях, ще се съобразяват и кметове, и прокуратура. За публиката остава удоволствието да наблюдава надлъгването, а после бюлетините да решат споровете.