Майя Любомирка

Българските депутати за пореден път демонстрираха непоследователност и страх от истината за престъпленията на комунистическия режим. В сряда Народното събрание със срамно мнозинство отхвърли предложението за изучаването на престъпленията на тоталитарния комунистически режим, което трябваше да влезе в новия Закон за предучилищното и училищното образование, който се разглежда в пленарна зала на второ четете.

Решението стана факт, след като парламентаристите отхвърлиха предложението на депутата от Реформаторсксиая блок Борис Станимиров комунистическите престъпления да влязат в учебниците.

То беше подкрепено от депутати от РБ, ПФ и само 9 депутати от ГЕРБ, един от които и Методи Андреев. Останалите представители на ГЕРБ необяснимо се въздържаха. От БСП и ДПС които са

свързани с извращенията на комунизма

гласуваха твърдо против.

Текстът, който трябваше да задължи Министерството на образованието и науката да предприеме необходимите стъпки в тази посока, гласи:

„Принципите на демокрацията и правовата държава, на човешките права и свободи”, включват и информираност за престъпленията на тоталитарните режими в Европа, включително на комунистическия режим в България по смисъла на Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен (Обнародван в Държавен вестник. бр.37 от 5 май 2000 г.)”

Формалното обяснение на депутати от ГЕРБ за отказа в учебниците да се изучава тоталитарният комунистически режим и неговите издевателства и престъпления, е защото те смятали, че мястото на предложения текст не е в този закон. Дори председателят на Комисията по образование и вносител на новия образователен закон Милена Дамянова, която също гласува против предложението, е уверила колегите си от Реформаторския блок, че изучаването на комунистическия режим се залегне в новите учебни програми, които се подготвят.

Естествено, правоприемниците на БКП, представителите на БСП автоматично се обявиха против предложението.

Вносителят Борис Станимиров е цитиран да коментира след срамното гласуване: „Няма да правим драма от това решение, битката да се приеме законово изискване за изучаването на комунистическия режим в училище продължава, защото е важна за обществото”.

Унизителното отхвърляне на предложението за изучаване на престъпленията на комунистическия режим поставя много въпроси, някои от които са: доколко са зависими от миналото сегашните политици, както и кога може да им са вярва: когато приемат важна поправка в Наказателния кодекс за отпадане на давността, или сега, когато се уплашиха, че младите хора ще научат истината за икономическата катастрофа на страната ни, за предложението да станем 16 република на СССР или за чернобилската авария?

С решението си парламентът разтвори за пореден път политически чадър над престъпленията на комунизма и се самобламира, тъй като зае противоположна позиция на декларацията, с която през 2009 г. подкрепи решенията на Пражката декларация от 2008 г. „Европейската съвест и комунизма” за осъждане на престъпленията на комунизма и приравняването им с тези на нацизма.

В декларацията, която българският парламент подкрепи преди 6 години, се предвижа „преразглеждане и коригиране на учебниците по европейска история, така че децата да могат да научат и да са предупредени за комунизма и неговите престъпления по същия начин, по който са научени да осъждат нацистките престъпления”.

Депутатите демонстрираха, че с приемането на този текст в Закона за образованието има

реална заплаха за тяхната легитимност

коментира специално за Faktor.bg проф. Евелина Келбечева:

„Ние вече се изправяме пред едни странни юридически, политически и морални парадокси в България по отношение на начина, по който се отнасяме към комунистическото минало. Цялата тази непоследователност цели да обърка обществото за последен път по отношение на това каква трябва да бъде оценката на комунистическото минало. Защото то не е минало, то предопределя целия сегашен наш живот, който не случайно наричаме посткомунизъм.

Жалко е, че се вижда страхът, че ако в образователната система се променят нещата и се каже ясно и почтено какво представлява комунизмът, че той е част от тоталитарните системи на 20 век и че паралелно трябва да се изучава с националсоциализма и фашизма, това ще даде съвсем ясна представа за характера на този режим. Всичките тези непрекъснати подмени, които се случват с понятието социализъм – комунизъм, с историята на комунизма, с това, че парадигмата на социализма беше отхвърлена, за да се отрекат престъпленията на комунизма и да не бъде той виждан като един паралелен феномен заедно с фашизма, рефлектира и върху политическата реалност в България.

Отхвърлянето на поправката в Закона за образованието след като се прие падането на давността за престъпленията на комунизма, изобщо не е случайно. Защото по падането на давността не знам колко хора могат да бъдат подведени под отговорност, голяма част от тях вече не са между живите. Този закон както и законът, който обяви комунизма за престъпен строй има повече символично значение. Явно текстът, който отпадна в Закона за образованието показа, че политиците ги е страх да излезе истината за комунизма и че тя може да бъде дългосрочна политика за младите поколения. Затова мисля че вчерашното гласуване е морално престъпление. Младите хора не знаят нищо за горяните, но знаят за септемврийското въстание, не знаят за концентрационните лагери в България след 9 септември, но знаят за партизанското движение. Пълното незнание за комунизма и подмяната на историята е много страшно и това се потвърди с липсата на политическа воля на управляващите. Посткомунистическите елити управляват България, а генетичната връзка между комунизма и сегашните управляващи е повече от ясна. Ако истината за същността на комунизма влезе в учебниците, цялата гражданска активност и мисленето на поколенията ще с промени.”

Жалко е поведението на депутатите

коментира специално за Faktor.bg журналистът Христо Христов:

„На първо място бих казал, че е несериозно за една демокрация, която се опитва да изгради ново общество и демократична държава, 25 години след комунистическата диктатура въпросът с изучаването на престъпленията на комунизма да не е в учебниците. Ние сме последната страна от Централна и Източна Европа, газена от червен ботуш, която не е направила това.

На второ място е жалко, че българският парламент има изключително непоследователна политика по отношение на декомунизационните закони.

Само преди десетина дни парламентът в лицето на депутатите на Реформаторския блок, ГЕРБ и ДПС, прие да отпадне давността за престъпленията на комунизма, а днес българският парламент не подкрепи идеята за изучаване в учебниците на престъпленията на комунизма. Това показва, че политиците поставят тази тема на по-заден план и имат много нисък хоризонт – само до следващите избори. От това страда, разбира се, обществото, защото ние не веднъж сме имали случаи след години политиците да се сетят да решават някакъв проблем, който е изключително тежък за обществото – такъв беше случаят с късното отваряне на досиетата в България.

Доколкото разбрах, резервите на депутатите от ГЕРБ да подкрепят подобен текст, са били, че не е мястото на такъв текст в Закона за образованието. Но от друга страна, много хора се питат: добре, сега ще приемат една хубава опаковка, т. е. един добре опакован закон, а неговото съдържание какво ще бъде, какво ще изучават учениците и не съдействат ли по този начин управляващите за манипулиране и за промиване на мозъците на младите хора. Изключително тревожно е това, което показват статистиките, че само около 1% и то от студентите знаят, че в България е имало концентрационни лагери, че учениците бъркат ГУЛаг с Гугъл.

Това е добре дошло за онази част от политическия елит, който наследи комунистическата партия. Всички знаем, че в сегашните учебници по история присъства много малка част от историята на комунистическия режим. Държа да подчертая, че в днешните учебници учениците няма да намерят нищо за лагерите, няма да намерят нищо за съпротивата на горяните, няма да намерят никакви факти за трите фалита на управлението на БКП. Само това е достатъчно, за да твърдим, че волно или неволно управляващите съдействат с всяка изминала година по този начин да се ощетява младото поколение, което вместо да расте като граждани, се превръща в консуматори.

И не на последно място бих искал да припомня, че българският парламент е този, който през 2009 г. е година е подкрепил със специална декларация Пражката декларация, където в т.17 е записано да бъде подменено съдържанието на учебниците по история, така че да се преподават не само престъпленията на нацизма, а и престъпленията на комунизма. Така че българският парламент като че ли бламира сам себе си.”

Комунизмът и фашизмът са двете страни на една монета

каза специално за Faktor.bg членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева:

„Това гласуване е много показателно с факта, че и това Народно събрание, което макар да прие поправките в Наказателния кодекс за отпадане на давността за престъпленията на комунизма, няма ясното съзнание какво е комунизъм. Защото въпросът не е само за това престъпленията на комунизма да влязат за изучаване в учебниците, а разказът за миналото да започне от разказа и анализа за тоталитарната система. Най-малкото няма съзнание, че в учебниците по история трябва да има познание за тоталитарната система, чиито две страни са комунизмът и нацизмът. Без такова познание ние винаги ще бъдем обвързани в миналото, защото в целия бивш социалистически лагер оценката за комунизма отдавна е направена, комунизмът отдавна е разбиран като другата страна на една монета – тоталитаризма. Затова в останалите страни няма никакъв проблем да се изучава както националсоциализмът, така и комунизмът, както и престъпленията от тези два режима. Изключително тъжно е, че в България независимо че има един закон за оценка на комунизма, който е напълно неработещ, че сега беше приет един друг текст за отпадане на давността, явно няма съзнанието и желанието да бъде разказана и оценена тази система. Докато ние не оценим и не разкажем на младите поколения какво е тоталитаризмът, какви поражения на човечеството са нанесли фашизмът и комунизмът, ние винаги ще останем в плен на миналото и в плен на една фалшива носталгия.

Аз преди време имах разговор с един от министрите на образованието, на когото казах, че в Румъния има учебник, който изучава тоталитарния режим. И тогава отговорът беше, че това не е влязло в закона за образованието и там няма такъв текст. Сега разбирам, че един от мотивите да не бъде приет този текст е бил, че той трябва да влезе в учебните програми, а не му е мястото в закона. В България, за да бъде свършена някаква работа, нещата трябва да бъдат описани подробно. Защото ако това беше влязло в закона, може би разширено като оценка на тоталитарните системи, тогава вече в учебниците щеше да бъде включено изучаването на този вид престъпления. Без изучаването на престъпленията на тоталитарните режими, ние никога не можем да имаме пълната и ясна картина какво се е случвало през 20 век. Докато една държава няма ясните си оценки и ясните си позиции как да разкаже на поколенията какво се е случило в 20 век и как са разцъфтели тези два най-страшни режими, никога не можем да искаме младото поколение да има ясна перспектива и ясен отговор какво да правим оттук нататък. И какво да правим, за да не се повтарят тези времена.”