През следващите седмици Faktor.bg ще публикува серия от материали, посветени на тероризма и пряката му връзка с медиите и журналистиката. Автор е Ирина Шуликова - доктор по комуникации и национална сигурност. 

Как се ражда екстремизмът? Какво е влиянието на медиите? И как изкуственият интелект и дезинформацията променят света?

Поредицата ще ви помогне да разберете и осмислите новите предизвикателства пред обществото!

Текстовете са част от научното изследване на автора, с което придобива научна степен доктор в УНИБИТ.

Д-р н. Ирина Шуликова

Тероризмът има силата не само да убива, но и да дефинира реалността, в която съществуваме. Атентатите сеят смърт и всяват страх у живите. Оставят след себе си реални и косвени жертви. Обществото знае, че тази лишена от състрадание и логика опасност дебне около кафенета, метро станции, паркове и пешеходни улици. Обществото се извива в страх при спомена, че подобна варварска несправедливост би могла да застигне всеки. Като говорим за живот в ужас и атентати, разбира се е необходимо да оставим настрана темата за  престъпността и всички тези неорганизирани шизофренни актове на омраза, които допълнително ни напомнят да проверяваме по три пъти вечер преди лягане дали сме заключили входната врата. 

Спомен за терора и намек за връзката между тероризма и медиите

●   13 ноември 2015 — Париж, раната, която кърви 10 години
Минали са само броени дни от кървавата годишнина от най-убийствените атентатите, които познава историята на Париж. 10 години след 13 ноември 2015 година медиите и обществото във Франция продължават да преживяват терора и ужаса, в който губят живота си 130 души, над 400 са ранени, и близо 100 са в ситуация на абсолютна спешност. Поредица от документални филми, репортажи, събития в памет на жертвите напомнят за кървавата серия от симултанни атаки на седем различни точки в Париж. 

●   Шарли Ебдо — удар върху свободата на словото
Още една смразяваща кръвта 10-годишнина беше отбелязана през януари тази година. Споменът за другото най-жестоко посегателство върху правото на живот, свободата на словото и всички демократични ценности, е жив, за да напомня ужасяващия терористичен атентат в сърцето на Париж срещу легендарното сатирично издание Шарли Ебдо, когато загиват 12 души, а други 11 са тежко ранени. Тогава, през януари 2015-та, в рамките на само три дни в Париж са убити 17 души.

В зимната ледена сутрин на 7 януари 2015 г. в редакцията на сатиричния вестник „Шарли Ебдо” нахлуват двама тежко въоръжени мъже – по-късно се идентифицират като бойци на Ал-Кайда –  и разстрелват 12 души на място и покосяват още 11. Това са братята Саид и Шериф Кауши, френски граждани от алжирски произход. Атентатът дава начало на тридневен терор в цяла Франция. Ден по-късно терорист от същата групировка убива полицай в Монруж. Нападателят е Амеди Кулибали, който на следващия, трети ден взима заложници в еврейски супермаркет в Париж. И тримата терористи са ликвидирани от френската полиция. Причината за нападенията са карикатурите на Мохамед, които френският сатиричен седмичник публикува. 

Историята следва своето трагично продължение, когато на 2 септември 2020 г. „Шарли Ебдо” публикува отново карикатурите, провокирали атаките от 2015-та. Жестът е знак за напомняне и подкрепа на съдебния процес срещу нападателите, който започва в началото на есента.

Тогава заплахите към изданието отново ескалират, на 25 септември следва нова атака - само на метри от старата централа на вестника. „Шарли Ебдо” се намира на улица “Никола Апер” №8, а новото нападение е на №10. 18-годишният терорист от пакистански произход е минал покрай портретите на убитите през 2015 г., след което отнема живота на още двама журналисти, които работят за агенция Premières Lignes télévision. По ирония на съдбата тя се намира на близкия площад, който вече носи името „Свобода на изразяването”.

Единственото логично - макар и съвсем не научно заключение, което можем да направим от последния пример е, че терористите определено страдат от ужасяваща липса на чувство за хумор. 

Какво се крие зад дефиниция на понятието “тероризъм”?

За да разберем защо тероризмът оставя такава трайна рана върху обществата ни, трябва първо да разберем как всъщност го определяме и разпознаваме.

Въпреки че универсална, точна и международна дефиниция на понятието „тероризъм“ не съществува поради интерконтекстуалността му, той широко може да бъде разбиран като метод на насилие, който използва или заплашва, че ще използва насилие, с цел всяването на страх, вследствие на които биха могли да бъдат постигнати политически или идеологически цели. Съвременната терористична агресия се отличава в правото от „обикновеното“ насилие чрез класическия терористичен „триъгълник“: А атакува В, за да убеди или принуди С да промени позициите си по отношение на някакво действие или политика, от които се интересува А. Въпреки липсата на универсално приета дефиниция, различните държави в голяма степен са уточнили на какви точни признаци отговаря явлението и приложения на тези дефиниции можем да открием във вътрешно-държавното законодателство. Например от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предлагат таблица, която очертава разликите между дефинициите за тероризъм на някои от държавите членки. Това, което става ясно от специалисти, работили по дефиницията на „тероризма“ е, че масово понятията представят същността на явлението като форма на насилие или израз на насилие. С цел да се избягват асоциативни връзки, които задълбочават социалните различия, ООН поддържа идеята, че агресивният тероризъм не би следвало да се асоциира с нито една религия, националност или етническа група. Той пресича различни култури и граници. Примерите, в подкрепа на това твърдение, за съжаление, са много. Агресивните нападения над цивилно население са пресекли границите на една религия, националност или етнос.

Терминът „тероризъм“ произлиза от латински – terror – страх,

 а като глагол – треперя. Интересен подход за дефинирането на тероризма

е възприет от  холандски изследователи, които са събрали 109 определения на понятието, дадени от университетски учени и държавни служители, и ги анализирали, за да открият основните им съставни елементи. Ето какво показват анализите им в тази посока: насилието – присъства в 83.5% от определенията; политическите цели – в 65%; страхът и ужасът – в 51%. Само в 21% от определенията се отбелязва произволност и случайно набелязване на мишените, а само 17.5% включвали принасянето в жертва на цивилни, на мирни граждани, на неутрални хора и външни елементи. Дори да използваме тези стойности представата, която те ни дават за понятието „тероризъм“, е по-скоро относителна и не би било възможно да се формулира универсална дефиниция.

Именно заради липсата на ясна дефиниция на понятието тероризъм, обществото интерпретира събитията с помощта на медиите. 

Равнища на насилие

Дефиницията и понятията, които описват напълно рамките на „тероризма“, са особено важни, защото само така би било възможно да се прави бърза и точна разлика между различните прояви на насилие. Най-стандартният подход към агресивното явление намеква, че например насилието присъства като елемент и в тероризма, антитероризма, войната, криминалните престъпления, партизанските войни, сепаратизма. В някои от изброените силови акции присъства неизменно като мотивационен фактор и политическата цел. Несъмнено по време на война или размирици страхът и ужасът са всекидневно преживяване за цивилното население, което теоретично би следвало да е в достатъчна безопасност, подсигурена донякъде още след 1986 г., когато е подписана първата Женевска конвенция. Сигурността на мирното население по време на конфликти впоследствие е осигурено с международните договори на Женевските и Хагските конвенции и протоколите, подписани към тях. Подобряването на условията на съществуване на цивилното население по време на война благодарение на подписаните конвенции и протоколите към тях е станало неразделна част от международното право и именно правила с подобен ранг различават коренно провеждането на организирани действия, които се основават на насилието и нарушаващите всички международни норми и морални закони, терористични действия. 

Съществуват исторически примери за военни действия, които също открито не отговарят на условията, осигурени от подписаните документи, но именно в такива случаи на законови нарушения се организират военни трибунали. Например място в новата военна история като такъв случай заема опитът за етническо прочистване в конфликта между държавите, съставяли бивша Югославия. Съветът по сигурност към ООН съставя Международен криминален трибунал за осъждане на отговорните за сериозните нарушения на международни закони, извършени на територията на бивша Югославия (след 1991 г. познат като ICTY). 

Друг разделител между военния акт и терористичния, е легитимността на действията, защото тя има пряко отношение към отговорността, която се поема за проведените действия. В терористичните атаки, които са признати от определена организация, виждаме, че става дума за действия, признати от незаконни организации, които действат срещу официалните държавни режими и управления. Докато, от друга страна, военните действия са организирана проява на външната държавна политика на една страна или съюз. Те се подчиняват на международни правила, като например ясно обозначаване на военната и национална принадлежност, носене на оръжието на видимо място, ненападение на хуманитарни обекти от стратегическо значение (болници, училища), отношението към ранени войници, третирането на военните затворници. 

В терористичните актове се наблюдава именно обратната посока на действие. При тях за жертви се избират невинни хора, сред които са жени и деца, беззащитно население, което по никакъв начин няма пряко отношение към политическите цели на терористите и единствена тяхна непряка вина е, че са попаднали на грешното място в погрешното време. Именно разликите, които са осигурени от споменатите вече конвенции и протоколите към тях, подчертават безкрайната липса на смелост и доблест, която наблюдаваме при терористичните действия. Военната организация е символ на дисциплината и посветените се подчиняват на правила или ако не – се изправят пред военен съд. Агресивният тероризъм е изключително грозна проява на слабост. В действията от този тип се разчита на уязвимостта на потенциални жертви, разчита се на страха, който се внушава в невинното население, на агресията над невъоръжени, неподготвени и безпомощни граждани. Жители, които са излезли да пазаруват на местния коледен базар, в близкия търговски център, които са се качили в метрото, за да отидат на работа. Да се прицелваш в цивилни, от морална гледна точка е повече от недостойно.

За да се противопоставим на страха е много важно да осъзнаваме процесите. Борбата с тероризма започва с разбирането му. А разбирането започва с опит за дефиниране и разпознаване. Истинската му същност изобщо не се крие в теорията и терминологията, а в процесите, чрез които едно човешко същество се превръща в носител на разрушение. 

А именно този процес ще разгледаме в следващата публикация - Как се раждат екстремистите?