Ива Оприкова
Майчинското покровителство на вицепрезидентката Маргарита Попова към стопанина на „Дондуков” 2 Росен Плевнелиев мина в открита война. Дясната ръка на държавния глава не пропуска публична изява и успешно се включва в хора на критиците от управляващото мнозинство и прилежащия в орбитата на ДПС и БСП медиен холдинг. Тлеещата вражда между „добрия” вицепрезидент Маргарита Попова и „лошия” президент Росен Плевнелиев продължава с пълна сила и тази седмица. Този път подплатена със социологически данни не на кой да е, а на „реалистите” от Сова Харис, според които две трети от интервюираните смятат, че критиките към държавния глава са основателни. Дни по-рано пък самата Попова отсече, че е самостоятелна институция, а Плевнелиев не и е шеф.
Разделянето между двете главни действащи лица на „Дондуков”2 започна след идването на власт на сегашните управляващи и не случайно се изостри след появата на партията на Николай Бареков на политическата сцена. Новоизпеченият политик определи Попова като светъл лъч в българската политическа джунгла, "вицепрезидент от висша класа, способна да довърши президентския мандат", а т.нар. контрапротестиращи пред президентството директно поискаха тя да стане държавен глава. В тоя мираж повярваха мнозина и поривът на юристката затвърди мръсната война на управляващите срещу институцията.
Защо и кога вицепрезидентката рязко обърна плочата?
Мненията и критиките на Маргарита Попова към държавния глава поразително съвпаднаха по време с критиките му към властта. Проблемите на Плевнелиев започнаха, когато подкрепи протестите срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Медиите близки до олигарха, с активната намеса на съпругата на соц. лидера Сергей Станишев трескаво го поставиха на първа страница - с офшорките му, имотите в Гърция, връзките му с Иво Прокопиев и определени икономически кръгове. Не бе пожалено и семейството му, както и поведението на първата дама - Юлиана Плевнелиева. Разделянето между двамата главни действащи лица на „Дондуков” 2 стана основен похват на мафията, която в момента хвали единия и демонизира другия най-вероятно с цел да го свали от президентския стол, а малко по-късно най-вероятно ще схруска и втория като малка хапка. Липсата на лоялност към президента е липса на лоялност към институцията, и е проява на лош вкус, да не говорим за сценарий, в който медиите управлявани от ДПС и БСП имат главна роля. Еврооптимистите твърдят, че сценарият е писан някъде на Изток. Реалистите пък считат, че Маргарита Попова в момента е вицепрезидент, а не прокурор, а работата й е да работи в унисон, а не да критикува при всяка възможност титуляра и да се разграничава от него. Ако не и изнася - оставка и да се връща в държавното обвинение. Единственият, който пое куража да се противопостави ясно на Евразийските блянове на новия император от Москва е президентът, казват те и явно затова е впрегната цялата пропагандна машина да оплюе държавния глава. Поддръжниците на Попова обаче са категорични, че тя е единствената адекватна и безкомпромисна личност в президентската институция и й обещават светло бъдеще като титуляр на „Дондуков” 2.
Как се появи „новата Блага Димитрова” в българската политическа джунгла?
В началото наистина създаваше впечатление на безкомпромисна и въздържана личност с безупречна репутация на професионалист- юрист. Мнозина считаха, че с номинацията й премиерът Бойко Борисов тогава я пожертвал правосъдната си министърка, за да се отърве от нея, защото демонстрирала независимост и често му опонирала. Така я изпратил на заслужена почивка на „Дондуков” 2 –хем да е нещо, хем да е никой. На старта в предизборната надпревара Попова се включи с мъдър ход и типично по-балкански не подаде оставка веднага, за да се върне в министерския стол, в случай, че не бъде избрана.
Колегите й юристи я определиха по време на кандидат–президентската кампания като „чалга” в бранша. Учителка по български език и литература, която след филологията завършила задочно и право. С хъс в гените обаче тя преследва личните си цели упорито. Първото й работно място е на коректор в издателството на военното министерство в далечната 1981 г., после се обръща към професията, за която се искат здрави нерви. Двадесет години е прокурор, две - правосъден министър. Върху кариерата й няма сянка на корупция. Но като министър нищо не свърши. Напротив оказа се и главна фигура в критичните доклади на Европа. Още в кампанията Попова нерядко избързваше и с думи като „може ли да кажа аз“, отговаряше на въпроси, отправени към кандидат-президента. Смяташе, че трябва „да бъда до президента, а не зад него“. Пое с хъс и амбиция ролята на голямата му сестра, на каката, която дава напътствия. Тази роля играе и до днес.
На роднините и приятелите с любов!
Преди да оглави спецзвеното за еврофондовете Маргарита Попова стана гласът на главния прокурор Борис Велчев и не веднъж изтъква „близките си отношения” с бившия обвинител N1. Емблематично за прокурор Попова беше делото "Опицвет". През 90-те години на миналия век тя внесе в съда обвинителния акт срещу Кристиян Младенов и Валери Величков за лабораторията за амфетамини край софийското с. Опицвет. Маргарита Попова поддържаше обвинението и извоюва ефективни присъди, впоследствие отменени от Върховния касационен съд.
В битката за „Дондуков” 2 влезе като мъжко момиче, но не и мъжкарана, в светските медии подробно разказа, че не й липсва суетност. Има слабости към хубавите обувки, щастлива е да бъде баба, а 30-годишният й брак, за „вековния дъб“ Йордан Попов е една истинска приказка. „Този човек е такъв съпруг, за какъвто жените мечтаят“, хвали тя всеотдайния си спътник в живота. Първа за разлика от президента заяви готовността си да напусне панелката в столичния квартал „Дружба” и да се премести да живее в резиденция в Бояна. Стегна куфарите още седмица преди да встъпи в длъжност.
С опита си Маргарита Попова има(ше) шанса да вдъхне живот на вицепрезидентската институция в България, но го пропиля. Да я сравним с предшествениците й. Блага Димитрова (1922-2003) бързо подаде оставка след прекия избор през 1991 г. и за разлика от литературата не остави следа на „Дондуков“ 2.
Само месеци след като стана дясната ръка на президента името на Маргарита Попова попадна в обектива на множество скандали. Първо дойде фиаското със СРС-тата в дома на Бойко Борисов в Банкя. От тях стана ясно, че бившата шефка на ДФ ”Земеделие” Калина Илиева е много „близка до Маргарита Попова. Герберовата”калинка” без диплома не успя да разруши авторитета и репутацията, а вицепрезидентката обори твърденият на ексземеделският министър Мирослав Найденов с думите - „Отдавна не съм го виждала това дете”. По-късно името на Маргарита Попова изплува и в сагата с бившия депутат на ГЕРБ Светлин Танчев. Безработният цели 15 години родственик на Маргарита Попова, по-точно зет днес е един от най-приближените хора на Николай Бареков. Дъщерята на вицепрезидентката е женена за Евгени, големият син на Лиляна Танчева – бивш партиен секретар и майка на депутата Светлин Танчев. Техен братовчед пък е прокурорът Борислав Сарафов. Той активно участва в заверата “Костинброд”, редом до новия Левски – Николай Бареков и беше възнаграден за това от Тройната коалиция с подходящ пост. Евгени Димитров Танчев – зет на вицепрезидента Маргарита Попова, брат на депутата от ГЕРБ Светлин Танчев и близък роднина на кандидата за главен прокурор Борислав Сарафов, е раздал огромно количество кредити на физически лица като се е обезпечил с договорни ипотеки върху имоти на кредитополучателите още от 1998 год. Зетят на Маргарита Попова, Танчев е крупен собственик и на дворни места във вилна зона „Симеоново”, край София, огромни дворове от 548 кв.м., 658 кв.м. 780,50 кв.м. и крупно количество лъскави сгради в Ихтиман. Притежава още десетки декари в село Костенец и търговски сгради в гр. Костенец.
От къде ли има тези пари зетят на Маргарита Попова
и брат на депутата Светлин Танчев при положение, че през последните 15 години лицето се води трайно безработен не стана ясно, но какво значение имат цифрите пред бъдещето и висините за нова политическа кариера! Днес Светлин Танчев е сред най-верните хора до Николай Бареков, яростен защитник на тезата, че няма по-добра и справедлива от вицепрезидентката. Както се казва истински политик достоен да заеме мястото на титуляра.
Преминала през нескончаеми битки в съдебните зали днес Маргарита Попова отново пое ролята на обвинител, но този път се превърна и в глас на управляващите от БСП и ДПС. Тя не спира с критиките към държавния глава, затова не е невъзможно при определени обстоятелства да промени политическите си възгледи в името на обещана бляскава кариера. Харесвана и одобрявана от партията с гръмкото име „България без цензура” пък не е трудно да застане и до Бареков и до зет си, което отново е знак за липса на всякакъв морал и достойнство!
Ами те там в президентството не си ли говорят?
Те там как работят? Чрез медиите ли си казват, каквото имат да си кажат най-напред? Това са неспирните въпроси, които си задават пък редовите избиратели. Очевидно, че тази особа или е зависима или е поела някакви ангажименти, които не са за пред хората, или и може би вярва на обещанията за някакъв пост или бъдещи облаги. Единствената й задача е да пали фитила през определен период и да хвърля „приятелски огън” срещу президента, който не признава за свой шеф.
Сценарият за импийчмънт, розовите обещания за бляскава кариера могат обаче да се окажат поредния балон, а сериалът да претърпи неочакван обрат. Финалът пък може да е трагичен и да се върне като бумеранг към създателите.
Още от Петък 13
100 години храм „Св. Александър Невски“ – 100 години се кланяме на фалшив светец, васал на Златната орда
Руската духовна окупация продължава, а това е гавра с паметта на Апостола и останалите български светци
Доклад-бомба: Офицери от армията и разузнаването на НАТО в колаборация с руските мрежи за хибридни операция
Руски държавни медии прокарват промосковска пропаганда чрез сенчести културни и политически организации
Представянето на един антибългарски пасквил в Босилеград - сръбски буламач, нито се яде, нито се пие...
Да теглиш гранична бразда посред селото, да разделиш семейства, братя и сестри, роднини и съседи и после да твърдиш, че те принадлежат на различни етноси, е истинско престъпление