Най-големият оръжеен завод на Балканите – ВМЗ Сопот, методично се съсипва през последните години, заради лошо управление и кадрови гафове на икономическото министерство. Божидар Лукарски, известен като един от спорните министри в правителството, разчитащ основно на трикове също даде своя принос. Сигурно за това и доверието на оръжейниците към него е изключително ниско, а оставката му е перманентно в устата на синдикатите. 

Повече от три месеца стратегическото дружество няма назначен титуляр за изпълнителен директор, а дейността му се ръководи от търговски пълномощник Богдан Богданов - позиция несериозна за всеки чуждестранен партньор. Решенията пък се взимат от Борд на директорите. За 1 септември беше насрочено общо събрание на акционерите, но в последния момент е отменено по искане на главния акционер - държавата и пренасрочено за 14 септември.

Интригата около ВМЗ

е изключително голяма – политически и икономически лобита се стремят да обсебят ръководството във фирмата, за да си пробутват схемите и далаверите, които се въртят от години.

Оказва се, че когато става дума за далавера няма „дясно“ няма „ляво“, а министър Лукарски добре разбира тънкостите на тази игра. Така, след като получава министерския пост веднага са предприети рокади в Директорския борд. Отстранени са червени протежета на БСП, но по неизвестно какви обстоятелства за нов член е избран Илиян Насков. Той е тотално непознат в оръжейните среди, не е експерт в това производство, а работниците го приемат като явен парашутист. Насков обаче е сочен за масон, развива успешен финансов бизнес – собственик е на финансова къща „Фактор И.Н.“ АД – София. Всъщност името му нашумя преди 15 години, след като на граничния пункт „Калотино“ бе задържан сръбският гражданин Бранислав Жечевич, внесъл в стрната 215 хил. германски марки и 43 159 долара. Сумата била получена от двама български граждани - настоящият червен депутат Кирил Добрев и соченият за негов съдружник Илиян Насков, които също са били арестувани. По-късно аферата бе смачкана и до обвинения не се стигна, но това не попречи на кариерите на двамата играчи.

Аргументите на икономическото министерство са, че Насков като експерт ще помогне да се направи финансов анализ на загубите на оръжейната фирма и ще съдейства за оздравяването й. Синдикатите обаче бързо застават срещу човека на Лукарски, обвинявайки го в надменност и прокарване на неизгодни за дружеството сделки.

След взривовете в Иганово целият Борд на директорите подава оставка, но министър Лукарски оставя Насков и в новото ръководство, за да се стигне само след няколко месеца – в края на юли, до кризисната ситуация, принудила другарчето на Кирил Добрев сам да подаде оставка. В момента Насков продължава въпреки оставката да бъде член на Борда до избирането на нов на 14 септември, ако и тази дата не се отмени отново.

Илиян Насков не е единственият парашутист в борда на директорите на ВМЗ. След взривовете в Иганово също неочаквано се появи в шефския екип и бившият началник на ДАНС във Варна Тодор Дичев, който също е чужд за оръжейния бизнес и няма никакъв капацитет да ръководи специалното производство. Според източници от синдикатите Насков е влекача на Дичев, връща жест за стара услуга, но за работниците новият член на Директорския борд е просто

поредният лапач,

който с нищо няма да помогне за стабилизиране на дружеството.

Изключително скандално е присъствието във ВМЗ на производствения директор Иван Гецов, също покровителстван от Лукарски. Всъщност именно той се спряга като фаворит за шефския пост. Самият Гецов се хвали пред работниците, че началническият стол му е осигурен и да се съобразяват с нарежданията му. Името му обаче се свързва с взривовете в Иганово. Смесите, които са гърмели, са по негова рецепта, твърдят специалисти, а съмненията са, че са некачествени. Освен това за тях е имало и рекламации от клиенти. Работи се и по версия за липси на готова продукция, които са били планирано прикрити именно чрез взривовете. Подозрителен е фактът, че и двата взрива стават, когато там няма работници, за да няма и жертви, но са нанесени щети за над 3 млн. лв.

Преди няколко месеца производственият директор Гецов бе и обект на полицейски арест в хотел в Хисаря с още двама специалисти от ВМЗ. Правили са експерименти за сглобки на взриватели. Всъщност по линия на ВМЗ Гецов е работил с украинци, от които е внасяна електроника за монтаж на взривателите, но най-вероятно нелегално са работели и частно - според една от версиите. 

ДАНС, който пое случая, обаче, потули далаверата

До задънена улица е стигнало и разследването за взривовете в Иганово, въпреки прозренията на министър Лукарски, че може би става дума за саботаж. Иван Гецов обаче продължава да заема ръководен пост и съвсем нескрито се гласи да стане изпълнителен директор, въпреки обвиненията на работници и синдикати, че дружеството се източва. Традиционни дотавчици от района се отстраняват без сериозни мотиви, а местата им се заемат от неизвестни варненски и софийски фирми. Особено очебийни били сделките за горива и метали, ощетяващи дружеството.

Зад кадровите игри във ВМЗ се съзират и политически игри. Уличеният в корупционни сделки кмет на Карлово Емил Кабаиванов е в близки отношения с бившия директор на ВМЗ Иван Стоенчев и настоящия производствен директор Иван Гецов. В същото време Кабаиванов е дясната ръка на Лукарски в СДС, а Илиян Насков и Иван Гецов се спрягат именно като протежета на сините. Хората в района знаят, че който управлява ВМЗ има влияние върху местния бизнес, обществения живот и могат по време на избори да контролират вота като гласовете се пренасочват в полза на Реформаторския блок, който в този район лансира кадри на СДС, тоест хора на Лукарски и Кабаиванов.

За синдиката на „Подкрепа“ във ВМЗ обаче не е тайна, че Гецов е част от определени финансови кръгове, които чрез него искат да продължат да управляват в района задкулисно и 

да смучат апетитни поръчки

от завода. Името му се свързва с бившия директор на ВМЗ Иван Стоенчев, който почти 12 години беше неизменно окупирал поста, а предприятието натрупа огромни задължения за над 150 млн. лв.

Въпреки кадровия хаос и съмнителните интереси в борда на директорите, през последните два месеца ВМЗ е произвел продукция за 40 милиона лева, преди дни са спечелили търг и солидна поръчка от САЩ. Шансовете за стабилизиране са реални, но почти толкова силни са и апетитите за източване на дружеството и дори приватизацията му и то на безценица. Необяснимият проблем е, че вместо икономическото министерство и специалните служби да са спирачка за негативните процеси, те се превръщат в двигател за съсипването на най-големия оръжеен завод на Балканите. Ако в първия управленски мандат на ГЕРБ настоящият реформатор Трайчо Трайков, който ръководеше министерството на икономиката, допусна ВМЗ да стигне до криза и масови стачки на работници, то сега друг претендент за реформатор – Лукарски, е на път с действия и бездействия да провали един важен за родната индустрия бизнес.