С разработките „Латерна”, „Бърлога”, „Сирена”, „Бухал” и „Гарван” ДС атакува капиталистическата пропаганда у нас

Косара Белниколова

Сборникът „Държавна сигурност и „вражеските” радиостанции” ще бъде представен официално през септември. Той е 14-то издание на поредицата „Из архивите на Държавна сигурност”. Един от инициаторите и авторите на проекта е Екатерина Бончева, журналист от радио „Свободна Европа”, която в момента работи в комисията по досиетата. Специално за factor.bg тя обобщи най-интересните изводи, базирани на повече от двеста документа запазени в архивите на тайните служби.

Корицата на сборника

Различно и нееднозначно е било отношението на Държавна сигурност към така наречените „вражески” радиостанции – „Горяни”, „Христо Ботев”, „BBC”, “Дойче Веле”, „Гласът на Америка” и „Свободна Европа”. Обобщената оценка за всички тях от страна на тайните служби е, че подриват режима; виновни са за криминалните престъпления в комунистическа България; в тях работят

хора от вражеската емиграция или изменниците на Родината

Именно тези опорни точки налагат създаването на специални отдели в ДС, които да се занимават с тяхната дейност. Основните методи, които са прилагани, за да неутрализират ефекта им, е заглушаване на сигналите им от българска територия. Но най-ефикасно е било внедряването на агенти на ДС в редакциите им. От една страна те е трябвало да докладват за всеки детайл и да пропагандират против вражеската информация, а от друга – да разбият организациите отвътре чрез противопоставяне на работещите там журналисти с клюки, интриги и фалшиви зависимости. Главната цел е било смазване на българските емигранти, много от които са работили в тези радиа.

Най-остро изразени мерки и негативно отношение е имало срещу „Свободна Европа”. Радиото започва да излъчва програмите си за България от 1957. Според ДС там е бил центърът на подривно-пропагандната дейност и срещу него атаката се води не само от българските служби, но и съвместно с останалите „братски разведки”. Разработката за радиото е водена под кодовото име „Латерна”. Събирани са данни, кой работи там, как се финансира, какво представлява самата служба, характеристика за отделните служители, за сградата и т.н. Паралелно с това се подготвят и мерките, които трябва да се вземат за да се неотрализира пропагандата им. В сборника са включени и данни за взрива в сградата на „Свободна Европа” от 80-те . Налагало се е вражеското радио да бъде заглушавано доста по-сериозно от другите радиостанции, в което комунистическата власт влага сериозен ресурс.

Малко по-различен е случаят с BBC, разработвано от службите под името „Бърлога”. Тук заглушаването е зависело от съдържанието на самите предавания, става ясно от документите. По време на чешките събития през 1968 г. излъчването е било напълно прекъсвано от властите, за да нямат хората в страната обективна информация. В архивите е записано, че 

BBC „разлага българската младеж” 

заради музикалните си предавания. За него също има подробни данни „от кухнята”, докладвани от внедрените червени агенти.

За разлика от него „Дойче Веле” или популярно в справките на ДС като „Сирена” е създавало повече работа на властите. То започва да излъчва от 1963. Припознато е като основен пропагандатор на антисъветизма. Това налага въпросът да се решава даже на по-високо дипломатическо ниво. „Има много интересен документ – на Любен Гоцев – зам. министър на вътрешните работи и един от задкулисните кукловоди на прехода. Той е адресиран до Григор Шопов – също министър на вътрешните работи, който е отговарял директно за ДС. В него се казва, че въпросът как да се процедира с „Дойче Веле” трябва да се решава между Ханс Дитрих Геншер (външен министър на ГФР, б.р.) и Петър Младенов (външен министър при режима на Живков, б.р.) през 1986. В писмото се посочва, че на тази среща трябва да бъде представен списък на „антибългарските” предавания”, така че да бъдат дискредитирани германските журналисти, които работят там. Това е по-различно отношение.” обясни Бончева.

Секретното писмо на Любен Гоцев

Не по-малко интересен е случаят с „Гласът на Америка”, споменавано в архивите на ДС като „Глашатай”. То започва да излъчва 1972 година. Според ДС целта му е да причини масови вълнения в комунистическите държави с цел тяхното освобождаване.

Най-любопитна е радиостанция „Горяни”. Тя е създадена малко след комунистическия преврат и е наречена на популярното у нас Горянско движение.

Излъчва от България нелегално от 1952 до 1962 г.

В разработките на ДС за тази радиостанция се пишат доклади под кодовите названия – „Бухал” и „Гарван”. Било е свързано с горянското движение – първото антикомунистическо в цяла Източна Европа. Според ДС радиото представлява „координиране на нелегалната съпротива и информация на българите за световни събития”. Действително радиото се е опитало да изпълнява тази функция. Именно заради това към хората е прилаган и физически натиск от службите– имало е случаи на отвличания.

„Ръката” на ДС е действала в две посоки, обобщава Бончева. Едната е чрез агенти – те са информирали за дейността, но са действали и „разлагащо” – правен е опит да унищожат радиото отвътре. В голяма част от случаите там са работили емигранти. Именно и това е бил един от спешните проекти на Държавна сигурност – разбиването на тези общности. Един от начините е осъществен чрез противопоставянето на хора и организации. Друга характеристика, която прави съставителят на сборника е, че тези радиостанции, с изключение на „Горяни”, са вдъхвали фалшиви надежди – умишлено или не, че западният свят и американците ще дойдат и ще помогнат за освобождението от комунизма. „Това е било една илюзия, защото малко преди това Европа се разделя на зони на влияние и бившите съюзници малко по-късно скъсват връзките помежду си. Говоря за началните години на режима” допълва Бончева.

Но безспорно в тоталния информационен мрак на комунизма тези радиостанции могат да бъдат определени и като единствената форма на „гласността”.

„Въпреки твърдението ми за фалшивите илюзии, тези радиостанции са един от факторите за падането на режима, защото са подривали авторитета на системата. Казвали са истини за финансовото състояние, за колапса, в който са се намирали държавите; изнасяли са данни за репресиите на режима. И колкото и да са били заглушавани, те са стигали до съзнанието на хората. Ролята не е еднозначна.” обобщава експертът.