Истинска екологична бомба излага на опасност живота и здравето на неподозиращите жители на община Карлово. Те се оказват заложници на безхаберно, престъпно и навярно корумпирано управление, което е позволило почвите и водите в района да бъдат пренаситени и отровени с пъти над допустимите концентрации на тежки метали. Зловещото пренасищане с мед, кадмиий, никел, олово, желязо и други става факт тази седмица след спешни изследвания, извършени от Централна екологична лаборатория на Института по биоразнообразие и екосистеми при БАН.

До разкритието се стига, след като през септември двама общински съветници от Карлово – Николай Цветков и Сребра Атанасова, заедно с група жители от град Баня подават сигнал до Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) при МОСВ за измряла риба в река Стряма. Случаят не е единствен и това притеснява хората. Предположенията са, че отровата идва най-вероятно от регионалното сметище за депониране на твърди отпадъци, което обслужва общините Карлово и Хисаря.

На 12 септември тази година ИАОС възлага на РИОСВ Пловдив да извърши проверка на сметищно депо за битови отпадъци гр. Карлово за „установяване на степента на замърсяване и експертно екологично становище“ на водите на р. Стряма при депото, почвата, въздуха и подземните води. Пет дни по-късно проверката формално е извършена, но реално не са взети проби от подпочвените води и от просмукания през дренажните тръби инфилтрат в почвата. Експертите на РИОСВ се оправдават пред множеството притеснени граждани, че не са си взели необходимото оборудване. Целият цирк се предава дори по местна кабелна телевизия.

В същото време кметът Емил Кабаиванов, който отново е претендент за поста, уверява населението, че резултатите са в нормите и няма основания за тревога, въпреки, че и той не е разполагал с доклад и резултати.

От 2009 г. депото за отпадъци е проверявано многократно от РИОСВ- Пловдив и има и специален доклад на Агенцията по околна среда (виж докладите в прикачените файлове, б.р.), но винаги се констатират само административни и технически пропуски, налагат се солени глоби и санкции на община Карлово, като липсва обаче всякаква информация дали контролните органи са констатирали някога 

опасни замърсявания с отрови

Жалба за проблема постъпва и при народния представител от ГЕРБ Методи Андреев, който е избран от тази област.

„Разговарях с хора от Карлово и Баня, те са много притеснени, съмняват се, че информацията за експлоатацията на регионалното депо за отпадъци на община Карлово се укрива в продължение на години от кмета Емил Кабаиванов и никога не е публикувана на електронната страница на община Карлово, каквото задължение той има съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.13 от ЗУО“, казва пред Faktor.bg Методи Андреев. 

Така се стига до идеята да се потърси независима експертиза и се направи сравнителен анализ. Гражданите от Карлово и депутатът търсят съдействието на БАН, а Централна екологична лаборатория поема ангажимент да проведе изследвания.

Резултатите стават ясни само преди дни и са повече от стряскащи. Те са предоставени от проф. Пашева, научен секретар на БАН на народния представител Методи Андреев.

Констатациите от изследването са отразени в Протокол No 8 от 15 октомври тази година на лабораторията. Те са направо шокиращи - стойностите на тежки метали в района на река Стара река и почвата между брега и депото са многократно завишени над максимално допустимите норми. Изключително високо е и съдържанието на метали във водата на реката. Най-високи са стойностите в седиментите и почвата след площадката на депото, което недвусмислено показва, че

отровата идва от депото

Така например над площадката на депото оловото в седиментите на Стара река е 63,043 мг/кг, а след депото стойностите са 353,310 мг/кг, или увеличението е близо 6 пъти.

Необяснимо е и наличието на метали като кадмий, никел, манган, цинк, мед, желязо.

До депото съдържанието на никел в почвата е 14.010 мг/кг, а след депото става 32,656 мг/кг, т.е. увеличава се 2,3 пъти. Металът кадмий преди депото има съдържание на 1,401 мг/кг в почвата, а след депото концентрацията става 4,566 мг/кг, т.е 3,3 пъти повече.

Животозастрашаваща е свръх високата концентрация на мед, която е над 3 пъти повече от максимално допустимите концентрации.

Основният документ, който регламентира максимално допустимите концентрации (МДК) на вредни вещества и тежки метали в почвите, е Наредба No3/2008 г. на МОСВ. Съгласно Приложение No1 за предохранителни концентрации на тежки метали в почвите допустимото съдържание на такива метали за глинесто-песъчлива почва, каквато е тази до депото и брега на река Стара река са следните: мед – 50 мг/кг, след депото в Карлово концентрацията е 945.5 мг/кг (почти 1 грам на килограм), т.е. 

19 пъти повече от нормите

за предохранителна концентрация на тежки метали и металоиди в почвите. Олово - при допустима норма от 40 мг/кг почва, в изследвания район то е 192,5 мг или близо 5 пъти повече, а в седиментите на Стара река е 353,3 мг/кг, т.е. близо 9 пъти повече от нормата.

При тези опасни стойности и висока концентрация на тежък и отровен метал като оловото, който се отлага по дъното, следствие изливането на инфилтратите от депото в реката, не може да се очаква да има жива риба, ако има жаби пак добре, коментират иронично експертите. 

Цинкът – при норма 110 мг/кг след депото са измерени 288,9 мг/кг, т.е. над 2.6 пъти повече. Кадмий – норма 0,6 мг/кг, измерени при депото 4,6 мг/кг, т.е. 7,7 пъти повече. Стойностите на мангана са 2935,4 мг/кг почва, т.е. почти по 3 гр. мангана на килограм, а на желязото 32954 мг/кг, т.е. почти 3,3 гр. на килограм почва.

Специалистите са категорични, че няма никакво разумно обяснение за наличието на толкова завишени стойности на тежки метали. Логичното обяснение е, че в депото, в нарушение на закона и тайно от жителите на общината се изсипват индустриални отпадъци в огромни количества. Вероятният им произход може да е от минно-преработваща промишленост, утаечни шлаки от хвостохранилища, остатъци от галванично производство, дериватни фракции от метало-химично производство и др., изключително замърсяващи производства, които отделят, силно отровни метални съединения и бързо-разлагащи се металоиди. Степента и характера на замърсяването и неговата концентрация представляват опасност за живота и здравето на хората, както в гр. Карлово, който отстои на по-малко от 800 метра по въздушна линия от депото, така и на всички селища в района - Баня, Хисар и др., които черпят вода от р. Стряма, в която се влива Стара река. В случая не става дума за епизодично замърсяване, а за трупане на отрови в големи количества и то с години.

Жителите на Карлово негодуват, че кметът Кабаиванов, нарушавайки закона, укрива информация свързана с многобройни констатации и издадени актове за замърсявания. Само през 2014 г. на Емил Кабаиванов, като нарушител в качеството му на кмет на община Карлово, са издадени 5 акта във връзка с установени нередности, свързани с депото.

От 2009 до 2013 г. РИОСВ е наложило заради депото за отпадъци глоби за 75 хил лв. на община Карлово. На няколко пъти

кметът Кабаиванов се криел

и не е искал да получи постановленията, и се е налагало чрез полиция да му бъдат връчени актовете. Кметството има наложени санкции и за не внесени месечни отчисления, съгласно закона за управление на отпадъците. Общите задължения на Карлово към РИОСВ към 6 октомври 2014 възлиза на над 600 хил. лв., а досегашният кмет Кабаиванов мълчаливо е приемал санкциите, защото явно е бил наясно какво престъпление се извършва.

В случая става дума за огромна корупционна схема, контролирана от най-високо ниво до редовите чиновници, които години наред явно са си затваряли очите с манипулирани и непълни отчети и доклади.

Любопитна подробност е, че от 24 юни 2015 г. с решение №20 общинна Карлово е обявила обществена поръчка за поддържане, експлоатация и мониторинг на депото за отпадъци. Спечелена е от ДЗЗД „Ар еко Карлово“, решението е подписано от зам. кмета Антон Минев. Новият оператор на сметището е нямал конкурент при спечелването на обществената поръчка. Предишният оператор е поел експлоатацията на депото през ноември 2010 г., но обществената поръчка е прекратена с решение на КЗК №45 от 20 януари 2011 г, като мотивът е бил незаконосъобразност на обявената процедура, а ВАС потвърждава решението на КЗК. Няма яснота дали през това време е имало оператор на депото, но независимо от това чл. 19, ал. 3 т. 4 от Закона за управление на отпадъците е категоричен: кметът на общината отговаря за избора на площадка, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови и строителни отпадъци. Тоест настоящият претендент Емил Кабаиванов носи отговорност за целия процес и е длъжен да даде обяснения пред съгражданите си.

„Има съмнения за тежка корупционна схема, която 

застрашава здравето и живота на хората

от района. Ще сезирам прокуратурата, за да се проведе обективно разследване и се установи как тези свръх концентрации от тежки метали са попаднали в депото за битови отпадъци. Трябва да се изясни каква е причината за отровите, какъв е източникът и кой е допуснал незаконното им събиране там“, казва депутатът Андреев.

В навечерието на общинските избори екологичният скандал може да се изтълкува и като черен пиар. Но в случая няма място за конспирации, защото става дума единствено за обществения интерес и пряката опасност за живота на хората, които нямат представа каква бомба от отрови цъка в общината им.