Едвин Сугарев*

Вероятно си спомняте благодатните напътствия на Алековия Бай Ганьо от главата „Бай Ганьо журналист“. Там, обяснявайки в какво именно се състои журналистическия занаят, този славен българин обяснява: „Тури си едно перде на очите (па и няма нужда), па псувай наляво и надясно.“ И добавя: „Нали е работа да омаскарим тогоз-оногоз – за туй нещо не се иска кой знае каква философия.“

Наистина не се иска кой знае каква философия. Бидейки в зората на своя жизнен път журналист на свободна практика, Сергей Дмитриевич Станишев явно е усвоил и някои подобни списователски чалъми. Съветите на Бай Ганьо – със сигурност.

Черната работа по самото омаскаряване, разбира се, е предоставено на придворните журналисти. Квинтесенцията и насоките или – както днес е модерно да се казва – опорните точки на политическото охулване, вероятно е негово дело (или на неговия домашен PR). При което политиката на БСП в годините на нейното опозиционно битие между 2009-та и 2013-та е издържана предимно в стила на пердето пред очите и псуването наляво и надясно. Което впрочем не е голяма беда – компроматната врява с течение на годините

се превърна в трайна характеристика на българския политически живот. Когато обаче – предвид предчувствието за скорошни избори – се появи и институционалното продължение на тази врява в лицето на прокуратурата, нещата стават малко по-особени.

Примери за подобни плашещи продължения на компроматните стратегии има много. Особено по времето на Никола Филчев, който примерно разпореди да бъде подведен под отговорност ген. Атанас Атанасов за това, че си позволил да задържи самолет с контрабандно оръжие за ембарговата Еритрея, а след това го подслушваше в рамките на оперативното мероприятие „Гном“, създадено по подозрението, че генералът шпионира в полза на САЩ и Великобритания. Но все пак Филчев бе луд за връзване, докато Цацаров си изглежда съвсем нормален. Поради което повдигането на обвинения срещу политически фигури без сериозни основания няма как да бъде тълкувано по друг начин, освен като политическа поръчка. В това отношение Цацаров има два много сериозни провала по време на своя досегашен мандат, които имат много тежки политически последствия.

Става дума, разбира се, за прочутото дело за подслушвания на политици и други видни обществени фигури, по което бе обвинен бившият министър на МВР Цветан Цветанов, и за тъй наречената афера с надпечатаните бюлетини в печатницата в Костинброд, която стана повод за драматично погазване на деня за размисъл, за драстични обвинения срещу ГЕРБ – и в крайна сметка доведе до изкривяване на изборните резултати.

И в двата случая става дума за 

прокурорска съпричастност към компромати, 

хвърлени в публичното пространство от видни фигури в БСП – от Сергей Станишев и Мая Манолова (с активната помощ на Николай Бареков). И в двата случая прокуратурата се ангажира с цялата институционална тежест, на която беше способна – и при максимално възможната публичност бяха произнесени тежки обвинения спрямо политици и политически партии. И в двата случая единственият реален ефект от разследванията си остана компроматно политическо говорене – като единият от тях дори послужи като индулгенция това говорене да протече в деня за размисъл.

И в двата случая обвиненията пропаднаха. И делото за подслушването, и делото за бюлетините бяха върнати на прокуратурата поради сериозни процесуални нарушения. Самото им връщане е оглушителен шамар върху прокурорската институция, която в хода на разследването се прояви като говорител на активното мероприятие по черен PR, упражнявано от БСП – при това в лицето на нейния лидер. И единственото, което прокуратурата успя да докаже в хода на тези дела, е че не е независима институция – и че при необходимост може да влезе в ролята на изборджийска бухалка.

Основният потърпевш по първото дело беше бившият вътрешен министър Цветан Цветанов. Неговият казус е особено интересен, тъй като той е дежурният прицел на повечето обвинения и компроматни стратегии, свързани с партия ГЕРБ. Нарочен е за лош още от самото начало на своя мандат като вътрешен министър, и обвиненията срещу него се сипят с постоянството на китайска капка за мъчения.

Не случайно – стратезите от „Позитано“ си дават сметка, че ако атакуват пряко Бойко Борисов, вероятният ефект ще бъде консолидация на партията и повдигане на неговия рейтинг. Затова атакуват Цветанов – като гарнират всички атаки с анализи колко много губи ГЕРБ поради оцеляването на неговата фигура. Идеята е да се вбие клин между Цветанов и Борисов, като бъде атакувана втората по значимост фигура в ГЕРБ – която обаче е особено важна от тактическа гледна точка – тъй като именно Цветанов отговаря за партийните структури и е шеф на предизборния щаб, доказал своя успех чрез цяла серия последователни победи над БСП. (Прочее нека припомня, че ГЕРБ е единствената политическа сила в рамките на прехода, която извоюва изборна победа след управленски мандат – при това въпреки безпрецедентния черен PR от страна на политическите си противници, който отне значим процент от периферните гласове, които партията при нормални условия би получила.) Вероятно изключителната острота на атаките срещу него има и други, по-частни причини. Цветанов бе първият вътрешен министър, който не се поколеба да атакува свещените крави в досегашното политическо статукво – фигурите, които играеха роля на посредници между държавата и престъпните структури. Той арестува например Алексей Петров, който бе нещо като наместник на Сергей Станишев в ДАНС, и разгроми групата от наемни убийци „Наглите“, водена от Петър Стоянов – който пък беше съветник по спортни въпроси към ПГ на Демократичната левица. По този начин бяха бастисани хора на важни позиции, от които зависят важни неща като примерно контрола на контрабандните канали или изпълнението на мръсни поръчки, а това не се прощава; още по-малко пък се прощава самото посегателство към недосегаеми дотогава фигури, тъй като създава лош прецедент за в бъдеще**.

Всеки, който се е запознавал с компроматните упражнения на тема „Цветанов“, няма как да не е оставал удивен от тяхното постоянство и всеобхватност. Той наистина е обвиняван в какво ли не – като се почне от омерзителните писания в „Галерия“ – и се свърши с домораслия „Уотъргейт“ на Сергей Станишев. Специално обвиненията в нерегламентирани подслушвания обаче се повдигат в течение на години – и служат като предварителна обработка на общественото мнение, подготвят го за големия и важен от политическа

гледна точка компромат. Същият гръмва непосредствено преди предизборната кампания и откънтява с такава сила, че на практика заглушава всички нормални и смислени аргументи по нейното протежение; ГЕРБ е поставен в отбранителна позиция, а БСП нагнетяват напрежението с нови и нови компромати – редом с нови и нови подробности, свързани с първия такъв. На 28 март 2013 г., месец и половина преди изборите, лидерът на БСП и ПЕС персонално внася в прокуратурата анонимен сигнал, получен по служебната му поща, според който службата за сигурност СДОТИ в МВР е извършвала незаконни подслушвания на видни политици, журналисти и бизнесмени – под лично (и устно) разпореждане на вътрешния министър Цветан Цветанов – включително на Георги Първанов, докато създавал движението АБВ, Росен Плевнелиев – при съставяне на служебното правителство, Кристалина Георгиева – при някои от посещенията ѝ в България, Иван Костов – когато е критикувал Цветанов, Волен Сидеров – след като се е обърнал срещу ГЕРБ, Ахмед Доган, Сергей Станишев, Нели Куцкова, Симеон Дянков – периодично, както и бизнесмени като Иво Прокопиев, Красимир Гергов, Цветелина Бориславова, Гриша Ганчев.

Сигналът е разгласен на специално свикана за целта пресконференция и определен от Станишев като „българския Уотъргейт“. Без този шум, ако сигналът беше внесен конфиденциално в органите за сигурност, те биха могли да изненадат посочените извършители – и да осигурят доказателства за тяхната противозаконна дейност, ако изобщо е имало такава. С предварителния анонс на Станишев остава само шумът – очевидно именно той е реалната цел на целия този цирк, в който един бивш министър-председател на България се вживя в ролята на Яне Янев.

Колкото и да се рових, не успях да открия аналогичен пример в световната практика – при който лидер на основна политическа сила и политик от европейска величина (лидер на ПЕС все пак!) внася в прокуратурата анонимен сигнал, насочен срещу политическите му опоненти, в чиято автентичност съвсем не е сигурен. При това анонимката се лансира в самото начало на предизборната кампания при едни парламентарни избори, които се очертават като провал за ръководената от него партия – и за капак на всичкоправи това с голяма врява, като се хвърлят бомбастични обвинения срещу политиците, визирани като извършители на подслушването. Тази анонимка задава тона на политическото говорене и на практика подменя самото съдържание на кампанията в национален мащаб. От този момент нататък никой вече не се интересува от програми и политически ангажименти, поети към избирателите – всичко се концентрира във все по-настойчивото и истерично говорене за подслушванията – въпреки че доказателства за реалността на тези обвинения не са представени и до ден днешен. След анонимността това е втората специфична характеристика на черния PR, с който БСП тръгва към изборите – има само говорене и само обвинения – първо от самите лидери на негласната коалиция „всички срещу ГЕРБ“, а след това и от прокуратурата. Добре познатият нрав на БСП да си служи с подобен род компромати е надлежно забравен.

Забравен е и скандалът, избухнал при управлението на тройната коалиция, известен като разработката „Галерия“, по която реално бяха слушани и политици, и журналисти, и самият шеф на комисията по национална сигурност Минчо Спасов, и Татяна Дончева, шеф на подкомисията, която трябваше да наблюдава подслушващата ДАНС.

Забравен е и навикът на Сергей Станишев да си служи с подобен род бомбастични обвинения, зад които няма нищо освен пропаганден шум: такъв е примерно случаят, в който при внесен вот на недоверие към неговото правителство през 2008 г. той обявява, че правителството на Иван Костов е използвало МВР за политически цели, че е подслушвало политици и посолства, и че е използвало нерегламентирано СРС – без да дава никакви доказателства за това, като арогантно се измъква от отговор по този въпрос при парламентарно питане от народния представител Иван Сотиров.

Забравен е простият и отдавна известен факт, че в специалните служби винаги е имало служители, които работят за своя сметка – и често в полза на мафията. Забравено е, че докато в това ведомство се ширят кадри на ДС, има и винаги ще има и хора, които ще измъкват секретна документация, ще кроят компромати и ще ги снасят на „Позитано“ 20.

Прокуратурата обаче, смятана до този момент едва ли не за подвластна на ГЕРБ, внезапно забравя традиционната си охлювна летаргия, проявявана към дела от обществен интерес. Включително и към сигнали, които са свързани със същият този Станишев, които свидетелстват за корупция, ощетила държавата с милиарди***. Светкавично в МВР са пратени не един или двама, ацели десет прокурори. Ръководени впрочем от такива, чиято репутация съвсем не е блестяща – и които сами са престъпвали закона за СРС, като са разрешавали такива без санкцията на съдия – какъвто е случаят с Роман Василевнапример. После пък ще се окаже, че най-главният от всички проверяващи –шефа на столичната прокуратура Николай Кокинов, е не само проверяващ, но и

герой от сагата с подслушванията

МВР им оказва пълно съдействие – включително като предоставя една отколите, описани в анонимката на Станишев като подслушвателни центрове.Това е доброволен жест – прокурорите не биха могли да я секвестират, без дае заведено следствено дело спрямо конкретни обвиняеми – каквото в моментаняма. Най-вероятно те получават съдействие и от тези, които са изнесли данните, въз основа на които е подготвен компромата –например кой за какво еотговорен, какви са марките на колите за проследяване, какви изключения отобщия ред са допуснати в СДОТО.

Забележително е например, че в Станишевия компромат са посочениконкретни служители като извършители на подслушванията – като се имапредвид, че тези служители са законспирирани – подобно на други оперативни структури в МВР, като ДОИ примерно – и имената им не подлежат на разгласяване. Бихме могли да се запитаме прочее откъде техните имена и инициали са попаднали в компромата и оттам – в медийното пространство – ине е ли тяхното разгласяване само по себе си престъпление? Прокуратуратаобаче не обръща внимание на такива подробности – обратното, главният прокурор е впечатлен от изобилието на данни в анонимката.И докато прокуратурата проверява официално, уж без да разгласяваследствени тайни, медиите изваждат нови и нови подробности за хода на разследването, лансирайки подходящите версии. Като знаменитата история с отвертката например – според която дипломиран инженер, чиито служебни задължения са свързани с т. н. подслушвателни компютъризирани центрове, билзарязал 50-годишния си юбилей и се бил втурнал да дири и да поврежда хард диска на уж записващия разговорите компютър... с отверка. Бил повредил записаните със СРС разговори – твърдят съвсем сериозно и медиите, и прокурорите по време на своите пресконференции.

Като твърдението на самия главен прокурор, че „875 телефонни номера,за които не е имало разрешение за подслушване, са намерени в работните тефтери на служителите на Специализирана дирекция „Оперативни техническиоперации“ – и че сред тях има и телефон на прокурор, който сам си го е разпознал при преглеждането им. После ще се окаже, че сред тях няма телефонна прокурор – което отново самият главен прокурор заявява без капка свян пред медиите. А най-накрая пък ще стане ясно, че за всички записани телефони има разрешение от съда – и че служителите на СДОТО изобщо не знаятчии телефони са проследявани, тъй като по регламент не им се предоставя такава информация: те единствено са задължени да установят с кои номера контактува номерът Х, който им е даден.

Големият проблем, който вече е и проблем на прокуратурата, е че и да искат, те не биха могли да направят повече. Защото истината е, че кетчерите– както наричат проследяващите автомобили, оборудвани със специална техника – не могат изобщо да записват разговори, тъй като не са снабдени с нужния за това софтуер. Те могат да проследят единствено кой телефон с кой се свързва – което също е важна оперативна информация. Тази техника обаче не може и никога не е можела да подслушва – и това се знае още от 2009 г.– като именно поради това е предоговорена на цена, по-ниска от първоначалната с 50 000 евро.

От българска страна е имало искане за софтуер, който позволява записване на водените разговори, ала разрешение да се продаде техника, която реално може да подслушва, се дава от британското правителство, което в случая е отказало да даде такова разрешение. Всичко това е казано в свидетелските показания още от май месец. През лятото е направен следствен експеримент, който е установил същото – че кетчерите могат само да проследят кой с кого се свързва, но не и да записват реални разговори. Това обаче не пречи нито на водещия това разследване Роман Василев, нито на главния прокурор Сотир Цацаров, нито на вътрешния министър Цветлин Йовчев да продължават да говорят за подслушване.

Безкрайно интересен е въпросът: как, след като кетчърите не могат даподслушват, някакъв вдигнал се от рождения си ден служител ще изтрие записаните разговори с помощта на отвертка – както съвсем сериозно твърди прокуратурата. При това с обяснението, че въпросният Радко Димитров – наричан от медиите Радко Отвертката – е предприел това, за да саботира разследването, след като е научил от медиите за анонимката, внесена от Сергей Станишев.

Случаят е следният: точно в деня, в който Станишев внася своята анонимка в прокуратурата, въпросният кетчър е работил по разследването на едно отвличане – това на Лара, дъщерята на Евелин Банев – Брендо. Тъй като е трябвало да бъде паркиран в близост до дома, в който се е намирала майката на Лара, той е бил скрит зад оградата на правителствената резиденция в Бояна– със знанието и разрешението на НСО. Тъкмо това паркиране обаче е станало причина за спекулациите, че Цветанов бил подслушвал президента във вила Калина – което няма нищо общо с реалността.

В един момент станциите на кетчъра блокират – и за да продължи работа, те трябва да бъдат разтоварени от качената до този момент информация.Тъй като договорът за поддръжка на тези станции е изтекъл, служителитетрябва да се оправят с тяхното обслужване сами. Поради това се налага кетчърът да замине за „Младост“, където живее Радко Димитров – който се заема с възникналите технически проблеми. Пред очите на няколко началницитой сваля твърдия диск, снема от него информацията и я препраща към хранилището за такива информации във Велико Търново, където тя се намира идо ден днешен.

Тъй че историята за повреждането на хард диска с отвертка и изтриването на записи от него е един голям мит, който обаче прокуратурата неотклонно поддържа, тъй като в противен случай ще се спихне версията ѝ за незаконни подслушвания. Въпросната информация и досега е налице – и в нея няма иследа от незаконни подслушвания – което обаче не пречи при първоначалната версия на обвинението Радко Димитров да бъде подведен под отговорност,заедно с Бранимир Братоев – служителят от НСБОП, ръководил оперативните действия, свързани с отвличането.

Важен момент от това дело са и обвиненията в подслушване на 875 телефона, вписани в тефтерите на служителите от СДОТО, за които прокуратурата твърди, че няма дадено разрешение от съдия да бъдат проследявани. Реално за всички тях има даденоразрешение – и прокуратурата в случая илилъже като дърт циганин, или просто е направила това заявление, без да направи проверка – и след това не е поискала да опровергае собствените си думи. Не случайно прокурорите – включително и главния такъв, не обелват идума за това дали сред тях фигурират телефоните на визираните в анонимката на Станишев лица – президентът, министри, депутати и другите виднифигури. Не обелват, защото няма такива – единствените вписани телефони, които не са свързани с разрешения от съда, са тези на оперативните работници по различните случаи, по които се прави подслушване – те също се вписват в инкриминираните тефтери, за да може да се иска допълнителна информация, ако по някаква причина това се наложи.

Все пак на главния прокурор му се наложи да опровергае думите си за наличие на телефон на прокурор между записаните – който на това отгоре сам си го бил разпознал при проверката. А някакви обяснения за това разминаване с истината – тъй като в случая главния прокурор или е излъгал, или ебил излъган? Никакви.

Вместо да признае грешката си, прокуратурата отчита стахановска дейност, като на 15 април – веднага след старта на кампанията за предсрочните парламентарни избори, образува четири до съдебни производства срещутрима бивши и настоящи директори в Специализираната дирекция за оперативни технически операции (СДОТО) и един служител в нея. Самият Цацаров констатира пред медиите, че две трети от съдържанието на Станишеватаанонимка отговаря на истината – което е пряко доказателство, че прокуратурата се вживява в ролята на предизборна бухалка. защото: кое по-точно е това, което отговаря на истината? Да е доказала прокуратурата, че Цветановили някой от ръководството на МВР е разпореждал провеждането на незаконни подслушвания? Не. Да е доказала, че наистина са подслушвани изброените в анонимката лица? Не. Да е доказала изобщо наличието на незаконниподслушвания? Не. Тогава?

Тогава се сервира удобната пропагандна версия –

подслушвания е имало,но доказателствата за тях са унищожени. Разследването продължава – и тъкмо като доказателство за сериозността на нещата са заведени четири наказателни производства срещу офицери от тази служба. В разгара на самата предизборна борба прокуратурата ще обяви, че ги прекратява, защото статусана бившия вътрешен министър като кандидат депутат не позволявал да бъдеповдигнато обвинение срещу него. По-късно тези обвинения така и не са възобновени – за сметка на това е повдигнато обвинение срещу самия Цветанов,който не бил упражнил в достатъчна степен контрол върху тяхната дейност.Това наистина е много интересно: в крайна сметка тези офицери от СДОТО извършвали ли са нерегламентирани подслушвания или не? Единственото реално сведение на работещата по случая прокурорска бригада е за това,че Цветан Цветанов съзнателно не бил упражнил контрол над дейността наСДОТО, с което създал условия за нарушаване на закона. От което естественоследва, че споменатите офицери са реалните закононарушители. Защо тогавасе прекратява делото срещу тях? Отговор и на този въпрос липсва.

В крайна сметка това е без значение – публичното обвинение на прокуратурата срещу бившия вътрешен министър – и респективно срещу ГЕРБ – ецелта на активното мероприятие. Споменатите „две трети“, за които споменава Цацаров, без да привежда никакви доказателства, отварят широк хоризонт за политическо говорене. След това казване е много по-лесно да се говори за мафия, полицейска държава и прочее. И е много по-лесно това говоренеда бъде превърнато във фактор, който „яде“ електоралния потенциал на политическия противник.

След изборите, когато манипулативната цел на това обвинение е постигната, самото дело за подслушването се срива по най-безславен начин. То бива върнато от Софийски градски съд на прокуратурата въз основа на сериозни процесуални нарушения и – забележете – за разлика от други спекулативнидела срещу Цветанов, прокуратурата не протестира решението пред по-горна инстанция. Този отказ няма как да бъде разчетен по друг начин, освен катосамопризнание, че този път прокурорите сериозно са нагазили в лука – и предпочитат да се снишат, отколкото да продължат публичните си акции, свързани с прословутото дело.

И действително има защо: по него има някои твърде комични акценти.Например факта, че Цветанов е подведен под отговорност за „подслушвания“от февруари 2010 г., като по това време никакви кетчери не е имало налице –те са внесени през октомври 2010 г.

Друг недъг на обвинителния акт е, че прокуратурата не е посочила защо смята, че за регламентиране на дейността им бившите директори на СДОТО е трябвало да издават отделен, нарочен нормативен акт, и защо Цветанове трябвало да контролира дейността им. Между впрочем самата идея, че министърът на вътрешните работи трябва да контролира режима на излизане накетчерите от гаража и други подобни подробности е малограмотна – подобнадейност въобще не е в неговите компетенции и задължения. И не на последномясто – не са посочени вредните последици, които според прокуратурата санастъпили. Тези правни недоразумения са вероятните причини, поради които прокуратурата е предпочела да обяви, че държавното обвинение ще се съобрази с указанията на съда.

Така безславно пропада това дело, започнало с такъв апломб и с ангажиране на цели десет прокурора за неговото разследване – по заповед на Сотир Цацаров – което издава изключителната важност, която му е придадена въз основа на очаквания, които нямат нищо общо с правосъдието; междувпрочем дори Никола Филчев не е разпореждал чак такова прокурорско присъствие по своите не по-малко съмнителни дела. Делото пропада – но преди това изпълнява своята чисто политическа функция: от този момент нататък тезата за „полицейската държава“, за подслушванията и за „българскияУотъргейт“ не слиза от устата на социалистическите лидери, техните медиии техния пропаганден апарат. И никой не обръща внимание на факта, че анонимката на Станишев се появява в най-удобния от политическа гледна точкамомент – непосредствено преди старта на предизборната кампания – а прокуратурата процедира по начин, който е най-удобен за един от участниците в нея, а именно за БСП.

Знаменателно е, че въпреки пропагандния успех на прокурорската акциясрещу ГЕРБ чрез делата за подслушване и във връзка с аферата в Костинброд,опитите Цветан Цветанов да бъде дискредитиран и отстранен продължават.Срещу него се повдигат нови обвинения и се водят нови съдебни дела – безникакъв шанс да бъде осъден, което изглежда не е и тяхната цел – важното еотново и отново да се говори за „подсъдимия Цветанов“, дори с цената на това престижът на прокуратурата да бъде сериозно накърнен от провалите в тях.Второто дело, по което вътрешният министър бе обвинен, е мотивиранос това, че е нарушил служебните си задължения и е осуетил разследване срещу бившия шеф на антимафиотите във Велико Търново Орлин Тодоров, написвайки „Не!!!“ на шест искания за използване на СРС-та през 2009 г. Извъндребната подробност, че прокуратурата се сеща за този прецедент с повече отчетиригодишно закъснение, самото дело е доста нелепо – и наистина е учудващо упорството на прокуратурата да настоява, че изобщо става дума за престъпление. Във всеки случай за никакво осуетено разследване не може да става и дума. Разследването е проведено – въз основа на СРС-та, постановениименно от Цветан Цветанов.

На първо място трябва да отбележим, че подписът на министъра на МВР се дава винаги след съгласуване с подписите на други нива, които са компетентни по отношение на подслушването – в случая преди подписа на министъра трябва да даде съгласието си главният секретар на МВР Калин Георгиев. Няма такова съгласие, а той е имал повече от сериозни основания да не дадеразрешение за подслушване, тъй като в този момент тече вътрешна проверка срещу Орлин Тодоров, включително свързана с използване на СРС – движена обаче от структурите на МВР в Русе. Основанията за това са сериозни –нарочно не възлагат проверката на търновските структури, тъй като, порадидобре известната близост на местния прокурор с обвинения в престъпление,се опасяват да не изтече информация. Три месеца по-късно, след като постъпват нови искания с разширени мотиви, разрешение за подслушване е дадено.При това положение изобщо не е ясно в какво всъщност се състои престъплението, за което пледира прокуратурата. Съгласуване на решението да сеутвърди подслушването е необходимост, залегнала в самата инструкция; с такова съгласуване е свързана и практиката на всички министри досега. Да неговорим, че има много прецеденти, в които други министри също са отказвали да подпишат разрешения – Румен Петков например признава, че той същоби могъл да бъде обвинен в това, в което обвиняват Цветанов. Георги Петканов също е отказвал разрешения – включително при много по-тежки обвинения от скалъпените срещу Орлин Тодоров – например е отказвал да подпишеразрешение за подслушване срещу видна фигура в престъпния свят – АнтонМилтенов – Клюна.

Свръх всичко и обвиненията срещу Орлин Тодоров са не особено ясни иправдоподобни – едно от тях например е за това, че бил наредил да бъдат преместени някакви детски люлки и катерушки от детска площадка в село Първомайци в двора на някаква бизнесдама. По повод другите обвинения наскоро беше получено писмо от френския министър на вътрешните работи – затова, че лице с име Орлин Алексиев по техни разработки не протича, и че енедопустимо подобна информация да се използва за политически цели.Парадоксално е, че Цветанов е обвинен в престъпление против правосъдието, след като не е орган на съдебната власт. Той практически не би могълда повлияе върху хода на разследването. Да не говорим, че няма никакви близки отношения с Орлин Тодоров – каквото впечатление се създава благодарение на шумното отразяване на това дело.

Третото дело срещу Цветанов отново е свързано с казуса Орлин Тодоров.Той е изправен на съд за длъжностно присвояване, по което му бе постановена забрана да напуска страната. По този казус прокуратурата твърди, че Цветанов е присвоил 50 000 лева в полза на Орлин Тодоров. Според обвинениетобившият вътрешен министър е нарушил закона, разпореждайки на Тодоровда бъде плащана заплата за периода, в който антимафиотът е бил отстранен от длъжност и се е намирал под стража в ареста в Ловеч. Това е наистинастранно разбиране за презумпцията за невинност, според която санкции срещу когото и да било могат да се предприемат едва при влязла в сила присъда.

Тук трябва да отбележим, че антимафиотът от Търново е арестуван и обвинен именно въз основа на материали от СРС-та, разрешени от министърЦветанов. По негово нареждане в МВР започва да тече дисциплинарно производство срещу Орлин Тодоров – като е съставен дисциплинарен разследващорган от пет човека. Те изпращат писмени искания за информация до разследващия прокурор, но не получават отговор – налице е практически отказ да сепредостави тази информация. Прави се пълна проверка на дейността на ОрлинТодоров, като се удължава срока – и в крайна сметка дисциплинарният разследващ орган предлага на Цветанов прекратяване на дисциплинарното производство поради липса на данни за престъпление.Междувременно от правна дирекция на МВР отказват да съгласуватнаказателната мярка дисциплинарно уволнение. В този отказ цитират практиката на съда – няма доказателство за престъпление, следователно дисциплинарното уволнение е недопустимо.

Въпреки това Цветанов издава заповед за порицание и го възстановявана същата длъжност – което е длъжен да направи по закон, след като опитътза дисциплинарното му уволнение не дава резултат. При този случай каква емярката за неотклонение е факт, който няма отношение към дисциплинарното производство. На Тодоров му се дължат заплати за периода, за който е билотстранен от длъжност – по силата на самия закон.

На 23-ти януари Орлин Тодоров е в следствения арест. Един месец по-рано по нареждане на Цветанов му е отнет достъпа до секретна информация.По този повод министърът прави повторно искане да бъде отстранен от длъжност – поради отнет допуск. 23-ти всъщност е последния работен ден. На 30ти нареждането на Цветанов не е връчено за подпис и затова не започва да тече нейното влизане в сила. Заповедта не е съгласувана, защото Цветанов е вотпуск. На 9-ти януари и двете заповеди – за възстановяване на същата длъжност и едновременно с това за отстраняването му поради липса на допуск, савръчени на О. Тодоров в затвора. Възстановяват го и го отстраняват. По законтрябва да му се търси друга длъжност, която не е свързана с достъп до информация – но не е започната процедура по това.

През февруари Орлин Тодоров пуска молба за напускане по собственожелание. Цветанов го освобождава – няма право да откаже по закон. И пакпо силата на същия закон е длъжен да му плати съответната сума, която мусе полага за прослужени години. Има вече прецеденти в това отношение, покоито прокуратурата не е имала възражения – например идентичен е случаят със Станимир Флоров.

Покрай това дело е пуснато разрешение за подслушване на Цветанов –цели две години след мнимото престъпление. Подслушването е текло до 21 януари и е приключило с прекратяване по искане на следователите, които са установили, че няма данни за престъпление. Прокурорите очевидно са се надявали, че Цветанов ще се обади на Орлин Тодоров да съгласува с него общипозиции пред разследването и съда. Това обаче би било склоняване към лъжесвидетелстване, за което се полага една година затвор – а искането за подслушване може да бъде уважено само при наличието на тежко престъпление – за над 5 години затвор.

Безкрайно интересно е тогава въз основа на какви мотиви е реализирано СРС срещу Цветан Цветанов – за когото лично Сотир Цацаров заяви, че е подслушван законно, защото срещу него било повдигнато обвинение. В тозислучай законът за СРС е категоричен – подслушване може да се прилага самопри наличие на тежко престъпление.

За каква „законност“ става дума тогава?

Или може би всяко налудно обвинение срещу Цветанов автоматично се превръща в тежко престъпление?

За разлика от другите дела, по това дело е минало само едно заседание –но още отсега можем да предположим, че прокурорската конструкция ще сесрути подобно на кула от карти – както се срути тъй шумно огласеното дело по подслушванията.

С това дело не се изчерпват патилата на Цветан Цветанов в земята напрокурорите. Например периодично бива припомнян и друг един негов грях– прочетените от трибуната на НС записи от разговори между лекарите в горнооряховската болница – и прокурорите се канят не на шега да се заемат и стози случай. И отново се проявява ефектът на дългото повтаряне, при коетовсички са забравили за какво всъщност е ставало дума, но са твърдо убедени,че това е било нещо лошо и недостойно.

Всъщност репликите, които си разменят лекарите по адрес на още шаващото в контейнера за телесни отпадъци бебе, са драматично чужди на всякаква хуманност – и тяхната безчовечност е наистина впечатляваща. Дотолкова, че е накарала дори предишния главен прокурор Борис Велчев да сеобърне към Цветанов с молба да вземе отношение по случая – което той прави, като го изнася от трибуната на Народното събрание. По същото това време не друг, а тъкмо прокурорът, който се е заел с това дело, чете същите тези записи със СРС пред журналисти на пресконференция в Горна Оряховица.Ревностните обвинения на прокуратурата срещу Цветан Цветанов бихамогли да бъдат разбрани и извинени, ако ставаше дума за убеденост от страна на хора, които наистина покриват конституционните изисквания за работа в ръководството на тази институция– изискванията за високи морални достойнства. Все пак един вътрешен министър едва ли внушава добри чувствау всеки – и предвид печалния опит от близката ни история, в която видяхмевътрешен министър на нерегламентирана среща с гангстери, известна подозрителност като че ли е оправдана.

Само че – така ли стоят нещата с Цветан Цветанов? Дали наистина хората, които го обвиняват в какви ли не грехове, са с достатъчно развито чувствоза чест и морал? Отговорът – уви – е отрицателен.

Съвсем наскоро зам. главния прокурор Борислав Сарафов публично оповести, че е намерил една нова възможност да бъде осъден бившия вътрешенминистър – може би като изход от казуса с непрекъснато провалящите се дела срещу него. „Възложено е на органите на НАП да извършат пълна данъчнаревизия на имущественото състояние и доходите на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов“ – заяви той. „Основание за това са постъпилите в прокуратурата нови данни, които са от изключително съществено значение за решаването на този въпрос.“

Какви са тези нови данни, тъй и не стана ясно. За сметка на това са яснипричините за предишната данъчна ревизия – развихрилия се преди повече отгодина вестникарският вой за това, че вътрешният министър бил имал шестапартамента. Доста мижаво богатство на фона на имотите, с които може да сепохвали примерно Делян Пеевски – и които според някои достоверни източници са над сто. На всичкото отгоре се оказа, че само два апартамента са реално закупени от Цветанов – останалите са наследени или дарени от родителите му и родителите на съпругата му.

Обаче желанието на Сарафов за такава данъчна проверка е уязвимо от морална гледна точка: неговите апартаменти са също шест. Пет от тях са в София, а един е в курортния град Рохалес, Испания, вписан на името на майка му и на стойност 234 000 лв. Извън това заместник главния прокурор притежава и 120 кв.м. къща в град Момин проход, както и разни ниви. Повечето имоти и при него са дарени от родителите му. Въобще случаят е идентичен – от всякаква гледна точка. Поради което е неясно с какви очи е даден ход на

тази нова данъчна ревизия – и защо шестте апартамента на Цветанов пораждат такъв публичен гняв, а шестте апартамента на Борислав Сарафов не вълнуват никого.

Редно е имотното състояние на един прокурор да бъде публичен факт. Но е редно и обществеността да бъде наясно с неговото уважение към законите. Можем ли да бъдем убедени, че Борислав Сарафов изпитва такова? Според мен – не. Държа в ръцете си документ, който го опровергава – и това е молбата на Веселин Николаев Цаков, шофьор на такси, до началника на КАТ – София, датирана 21.05.2013 г. В нея г-н Цаков излага подробностите на претърпяно от него пътно-транспортно произшествие, при което виновникът е бил видимо пиян, отказал е да изчака КАТ, предложил е на потърпевшия 100 лева – а след неговия отказ се е качил на БМВ-то си и си е заминал. Ето част от този текст, в който шофьорът настоява да получи информация по случая:

„Аз, Веселин Николаев Цаков, шофирах таксиметров автомобил /... по

ул. Беловодски път (на която има знак за предимство) посока парк Витоша и се бях преустроил за ляв завой към ул. Георги Рилски (на която има знак стоп), когато от ул. Георги Рилски излезе кола с висока скорост, която даже не се опита да спре и се удари в задната част на моя автомобил. /.../ Колата беше сиво БМВ с регистрационен номер СА4141РК. Водачът на същия автомобил, който по-късно разпознах от телевизията и медиите като лицето Борислав Сарафов, зам. гл. прокурор, слезе от колата видимо пиян и започна пререкания с мен, на която провокация аз не отговорих. Когато се успокои малко, ми предложи сумата от 100 лева, на което предложение аз отказах, и го помолих да попълним двустранен протокол за извършено ПТП, предоставени от застрахователните ни компании. На което той отговори, че не може да се занимава с такива глупости. Тогава аз предложих да повикам органите на КАТ пътна полиция, на което той пак ми повтори, че не може да се занимава с такива глупости. Аз го попитах какво да правя в такъв случай с

моя автомобил. И той ми каза, да съм кажел на застрахователите, че са ме одрали на паркинг и че това си било мой проблем. Качи се на колата и тръгна посока към София.“

Как ви звучи това? Зам. главен прокурор, който офейква от ПТП, което самият той е причинил в нетрезво състояние – като при това съветва потърпевшия да излъже застрахователната си компания?

Случката е дребна, но симптоматична. Що се отнася до продължението на случая, то е следното: Богдан Милчев, доскорошен шеф на КАТ, е извикал Борислав Сарафов и му е обяснил, че трябва да му бъде съставен акт за ПТП. И актът наистина е съставен, само че не е връчен, тъй като Борислав Сарафов още не се е появил, за да го получи.

Добър пример, няма що!

Друг един емблематичен герой от прокурорското съсловие е сред ръководителите на прокурорската десетка по делото с подслушването, и е намесен особено ярко в другия казус – този с бюлетините в Костинброд. При което – оказва се – прокурорът, който разследва тъй нареченото подслушване на Цветанов, сам е подписвал напълно антизаконно разрешения за ползване на СРС. Казусът е добре известен. Самият главен прокурор свидетелства, че доказателствата по едно от най-шумните корупционни дела от последните години – това срещу бившия министър Николай Цонев, са опорочени от Роман Василев, тогава зам. градски прокурор. Той бил подвел Сотир Цацаров, който по това време беше още съдия, за да разреши СРС, без да има реална необходимост от това.

През 2010 г. Василев го заблудил за необходимостта от подслушване на бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов. Другите обвиняеми по това дело са бившият военен министър Николай Цонев и съдията Петър Сантиров. Те бяха оправдани по обвинението, че са се опитали да подкупят следователя Петьо Петров, за да спре дело срещу Цонев. Делото предизвика бурни реакции поради показния и унизителен арест, при който Роман Василев каза на Цонев, нарушавайки презумпцията за невинност: „Тъй като сте абсолютен престъпник – долу на земята!“.

Цацаров обаче отказва да вземе мерки срещу компрометирания си подчинен с един малко странен аргумент: опасявал се да не го заподозрат „в лично отношение спрямо Василев“. Едва наскоро все пак го понижи от заместник градски прокурор в редови такъв. В същото време лично той подчерта, че зам. градският обвинител е заобиколил разпоредбите на Закона за специалните разузнавателни средства (СРС), като сам е подписвал разрешения за СРС – което не е просто нарушение, а е престъпление, което се наказва със затвор.

Самият Роман Василев има, много меко казано, скандална слава. Известен е с близостта си с шефа на КТБ Цветан Василев – и действително от действията му можем да предположим, че той е неговата ръка в прокуратурата. Например при изключително тежкия скандал по време на първата тройна коалиция, породен от сблъсъка между шефа на следствието Александър Александров и министър Румен Овчаров, изпълнителният директор на „Булгартабак“ Христо Лачев директно обвини Делян Пеевски в рекет. Тогава Роман Василев започна дело срещу Лачев и направи показна акция с барети в офисите на компанията. В крайна сметка директорът бе изцяло оправдан – но обвинението срещу Пеевски бе блокирано.

Той е вероятно и единствения прокурор, който оправдава огромните си приходи с игра на фондовата борса. През 2010 г. той поиска прокуратурата да провери декларираните от него 80 000 лв. приходи за 2008 г. – като твърдеше, че са спечелени на борсата – и излезе чист от тази проверка, с което откри един просто гениален начин да се оправдаят приходи в особено голям размер в прокурорските сметки. Пропусна само да забележи, че в нормалните страни прокурорите не играят на борсата – защото шансовете да получат подкуп под формата на „вътрешна информация“ са големи.

При създаването на ДАНС тъкмо той пое оперативните връзки на агенцията в прокуратурата. Твърди се, че при така създадените „контактни групи“ известно време негов партньор в оперативните контакти между ДАНС и прокуратурата е бил Алексей Петров.

Задно с небезизвестният Николай Кокинов, известен не като прокурор, а като действащо лице в сагата с подслушванията, Роман Василев участваше в делото срещу братя Маргини, свързано с подготовка за убийство на ген. Любен Гоцев, Иван Тодоров – Доктора и финансиста Никола Дамянов. Това дело пропадна безславно – и неговият провал се смята за един от най-драматичните в годините на прехода.

Въпреки многото провали, при атестацията ВСС му дава максимален брой точки и подчертава, че неговите актове се отличавали с прецизност. Парадоксът е в това, че през последните години нито един от тези актове не е реализиран с влязла в сила присъда. Включително и тези по отношение на прочутата афера с констинбродските бюлетини...

Това са хората, на които очевидно е поръчано да гонят Цветанов до дупка и да го смачкат на всяка цена. Не без конкретни указания между впрочем – които са формулирани в опорните точки за депутати и активисти от БСП, писани най-вероятно от Моника Станишева. В опорните точки за анонимката на Сергей Станишев за подслушването например е записано: „Няма съмнение, че по времето на бившия вътрешен министър са извършени тежки злоупотреби с нерегламентирано подслушване и затова той лично трябва да поне се с цялата ѝ тежест политическата и наказателна отговорност за това.“

И още: „Ако сега бяхме в условията на преговори, страната ни никога нямаше да бъде приета в европейската общност.“ И още: „Г-н Цветанов нанесе тежък удар върху авторитета на България в Европа и пред света. Подобни тежки злоупотреби с власт трябва да се наказват еднозначно и сурово и тук 

няма ляв и десен прочит 

на ситуацията.“

Ако съпоставим тези опорни точки с мотивите, а още повече с говоренето на прокуратурата, ще видим пълно покритие. Всъщност тази институция на практика изпълнява това, което Моника Станишева формулира като цел на активното мероприятие. Например в тези опорни точки се изисква освен четирите наказателни производства срещу офицери от СДОТО, да има и наказателно производство срещу самия Цветан Цветанов. И такова – разбира се е повдигнато.

Изводите от казуса Цветанов, разгледан тук като емблематичен пример за възможностите на черния PR и неговите стратегии на охулването, са печални и бих казал – опасни за нашето бъдеще. Оказва се, че в България не само че няма справедливост, но и институциите на правораздаването съвсем директно изпълняват определени политически поръчки и защитават определени политически интереси – в случая на БСП и компания. Цената днес е известна: управлението на етно-национал-социалистическата коалиция между БСП, ДПС и Атака. Плащаме я всички ние.

*Faktor.bg предлага откъс от новия политически анализ на Едвин Сугарев "КОЙ?". Той е продължение на книгата "Подлите времена". На 19 май, понеделник от 18 ч. тя ще бъде представена на площад „Княз Александър I”, на мястото на бившия Мавзолей .

** Разказваха ми как „Наглите“ се поздравявали сутрин в килиите си с поздрав по войнишки тертип – примерно „Огън, още пет месеца!“ Месеците били времето до края на мандата на ГЕРБ – от тяхна гледна точка съвпадащо с времето, което им остава да прекарат зад решетките.

*** Самият аз съм автор на открито писмо, подкрепено от над пет хиляди българскиграждани, с което се обръщам към главния прокурор с искане да започне наказателнопреследване срещу Сергей Станишев като извършител на престъпления, ощетилидържавата с милиарди. След дълго мълчание прокуратурата ми отговори с писмо, вкоето се твърдеше, че по този мой текст са образувани 18 до съдебни производства, катонякои от казусите са вече в съда, но – забележете – няма нито едно такова по отношениена единствения уличен – бившият министър председател Сергей Станишев.