13 март 1992 година. Късно вечерта, около 21 часа. Ръми пролетен дъжд, но е хладно. През служебния вход на Правителствена болница в София се промъкват петима мъже облечени с балтони. Походките им са тежки и провлачени. Минават по коридорите като призраци, сякаш не искат да бъда забелязани от никого. Превеждат ги дискретно до единична стая в Гастро-ентерологичното отделение. Подобно посещение на болен едва ли се е случвало някога в историята на България. В бялата болнична стая влизат президентът на републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, министърът на МВР, шефът на контраразузнаването. Тайнственият пациент, всъщност скрит от съображения за сигурност, е агент на българските специални служби. Твърдят, че животът му е в опасност, а той трябва да потвърди пред първите мъже в държавата шпионски скандал и държавна измяна, извършени демонстративно от лидера на етническата партия ДПС – Ахмед Доган.

Скандалът, избухнал в първите дни на февруари 1992 г., става известен като „Оня списък“. Но и до днес броди като призрак, а политици, журналисти и общественици оспорват 24 години достоверността му и питат: „Истина ли е било всичко това?“.

Реално става дума за една от най-големите шпионски провокации в държавата след падането на комунизма. Faktor.bg представя на своите читатели документално

потвърждение за неговата автентичност

Излизат на бял свят, без маски и грим, разсекретени стенограми от заседания на Консултативния съвет при президента, след като е изтекъл 20-годишният срок на поверитеност (виж прикачения файл с документи, б.р.).

Шпионската сага се разиграва в зората на демокрацията. На държавно-политическата сцена е правителството на СДС, президент е д-р Желев, премиер Филип Димитров, а председател на НС Стефан Савов. Първата демократична власт обаче се оказва неусетно в паяжината на ДС и старите комунистически конспирации, а от тази афера изгрява и звездата на Доган като вечния брокер между службите и политиката.

„Оня списък“ се оказва и първият успешен ченгесарски сценарий на зараждащото се тогава задкулсие за преврат и сваляне на правителството на СДС и прикриване престъпленията на комунизма.

Уличен в държавна измяна е не кой да е, а лидерът на ДПС Ахмед Доган. Тогава пъзелът е доста различен – ДПС са партньори със СДС, подкрепят правителството, представят се за демократи, жертва на комунизма. В действителност обаче групата им в парламента се пука от агенти на ДС и активни комунисти. Доган иска забраната на БСП, а социалистите обвиняват сините в национално предателство и заиграване с противоконституционната партия на Доган. Реално обаче конците на случващото се в държавата се дърпат от уж разграждащата се, но много силна тогава ДС. Чрез кадрите си тя е окупирали върховете на управлението и партийните централи. Това е всъщност първата неуспешна част от преврата срещу сините, а само няколко месеца по-късно, в началото на есента на 1992 г. правителството на Филип Димитров наистина е свалено от власт, за да дойде кабинетът на Мултигруп и мафията. Впечатляващо е, че основните играчи в аферата и до днес са запазили позиции и продължават да движат уверено 

задкулисието и интригите в държавата

На 5 февруари 1992 г. Националната служба за сигурност (НСС) получава информация, че на 4-ти, същия месец в дипломатическото представителство на Република Турция в София е предаден списък на служители в българските дипломатически представителства зад граница, включващ и служители на Националната разузнавателна служба и управление „Разузнаване и сигурност“ на МО и МВР. Той е съставен от 38 машинописни страници и съдържа имена на 79 български дипломатически и консулски представители, както и варианти за готвени промени от Външно. Реално това са разузнавачи на прикритие зад граница.

Вместо на бюрата на първите мъже в държавата, скандалната информация за шпионския скандал е публикувана в частния вестник „Репортер 7“, издаван от покойния Крум Благов. Изтичането на информация става причина за спешно събиране на Консултативния съвет по национална сигурност към президента на 25 февруари, вторник.

Любопитното е че държавните мъже се събират в доста странен формат – само представители на сините. Опозицията отсъства. Заседанието на „Дондуков 2“ се стенографира от Б. Гюрова.

Участват: Желю Желев, президент на републиката; Блага Димитрова, вицепрезидент; Стефан Савов, председател на НС; Филип Димитров, министър-председател; ген. Стоян Андреев, съветник на президента; Ивайло Трифонов, началник на Канцеларията на президента; Димитър Луджев, министър на отбраната; проф. Николай Василев, министър на образованието; Александър Йорданов, председател на парламентарната група на СДС; Йордан Василев, председател на Комисията по национална сигурност в НС; полк. Чавдар Петков, началник на Националната служба за сигурност (НСС); Никола Слатински, депутат.

Председателят на парламента Стефан Савов е най-напорист в дебата и не сдържа гнева си, че научава за скандала от медиите, а не е бил информиран лично.

„Характерът на това деяние е 

държавна измяна

Ако това се случеше в една нормална страна, каквато, убеден съм ние не сме, там се действа мигновено. Всичко се знае, бомбата е запалена и може да взриви нацията и България“, предупреждава покойният Савов.

Президентът Желев си измива ръцете с вътрешния министър - поискал незабавно действие от Йордан Соколов, но до момента не е предприето нищо.

Всички погледи са насочени към Чавдар Петков*, шеф на НСС в този период. Според него подобна информация може да доведе до сериозни сътресения и криза в кабинета. Шефът на контраразузнаването обяснява, че не могат да документират самия акт на предаване на списъка от Доган на турския посланик, но имат видеозапис на влизането на двете лица в посолството със секретната информация. Лицето, придружаващо Доган, се оказва сътрудник на българските служби. Петков уверява, че са го използвали и преди това и е надежден.

Според него НСС разполага с информация, която сочи неправомерна намеса във вътрешните работи на България. Получили са сигнала от източника си за шпионската афера на 5 февруари. На 7-и Петков е информирал министър Соколов в дома му. Военното разузнаване също е засякло по свои канали информация за изнесена резидентура. Президентът е бил запознат още същия ден, тъй като става дума за разузнавателната служба, а хората от задграничните разузнавания са поставени под заплаха, казва шефът на НСС. Според него в предадения списък са отразени назначенията към 1991 г. с подробности, но не става въпрос само за нови назначения, но и за стари кадри на разузнаването. Липсват обаче данни за разузнавачите ни в културните служби и търговските представителства.

Военният министър Димитър Луджев обяснява, че е получил предупреждение от Военното разузнаване и по-специално от екипа му в Турция, че е имало теч на информация.

Стефан Савов е гневен и пита как е възможно от 5 до 24 февруари вътрешният министър Соколов да не изготви доклад по случая?

Луджев разяснява, че предаденият на турците списък е попаднал в ръцете на Живко Попов** и е бил в квартирата му. Той заявява още, че лично от Доган е научил, че Живко Попов му предава цял пакет с документи, свързани с Възродителния процес, а между тях е намерил и списъка с агентите ни в чужбина.

Йордан Василев настоява да се изясни дали Стоян Ганев като външен министър е възлагал съставянето на такъв списък, знае ли за него и дали от него е изтекъл и е отишъл в ръцете на Ахмед Доган.

Чавдар Петков реагира категорично: „Ние никога не сме твърдели, че Стоян Ганев е предал на Доган списъка. Нашият източник твърди, че Доган го е информирал, че от Живко Попов е получил списъка, това е оперативната информация“. Въпреки това медиите усилено лансират версията, че Ганев е изпортил българските разузнавачи.

Ивайло Трифонов, шеф на кабинета на президента, съобщава, че от редакциите на „168 часа“ и „Труд“ звънят и искат информация за скандала.

Стефан Савов прави опит да анализира списъка с осветените агенти и подадената информация за тях, обяснявайки, че ако му се направи литературен анализ лесно може да се стигне до съставителите.

„Вижте как говорят за Добринка Петкова Такова, (дъщеря на Пеко Таков,б.р.) и за Вълка Горанова (съпруга на Пеко Такав, б.р.) , обрисуват ги като скромни и работливи“.

И Александър Йорданов се включва в анализа: „Писан е от човек

комунист

Тези формули: прилежна, работлива…е от кадровиците, които пишеха характеристики. Нормален човек с такива думи не си служи“.

Покойният вече просветен министър проф. Николай Василев първи излага съмнение, обяснявайки, че има информация за подслушан разговор, който навежда на мисълта, че „авариите“ са създадени изкуствено от хора, които се заканват да докажат какво ще предстои да се случи на новите властници.

Председателят на парламента настоява пред Чавдар Петков да се изготви анализ на скандала и да се представи на следващия съвет.

В 22,30 ч Желев закрива срещата.

*Чавдар Петков е полковник, шеф на българското контраразузнаване НСС. До 10 ноември 1989 г. е работил в „Турския“ отдел на Второ главно управление на ДС. Заема важния пост след ген. Кирил Саманджиев. Ползвал се е с изключителното доверие на служебния вътрешния министър Христо Данов.

Два скандала бележат професионалната му кариера в годините на демокрация – през 1990 г. хора от неговия отдел предават нерегламентирано и публикуват във в. „Дума“ секретен доклад за дейността на турската специална служба МИТ в България. През началото на 1992 г. пък гръмва скандалът с „Ония списък“. Петков е подложен на силен стрес и натиск. Развива скоротечен рак на бъбреците и малко по-късно умира.

**Живко Попов е изключително скандална личност, забъркван в редица компромати, но ползващ се с покровителството на БКП и Людмила Живкова. Роден е роден през 1930 г. в Бургас. Завършил е икономика. През 1968 г. е назначен за секретар в българското посолство в Лондон. През 1974 г. става началник на отдел "Кадри" в Министерството на външните работи. Две години по-късно заема поста зам.-министър на външните работи /до 1980 г./. Бил е кандидат-член на ЦК на БКП. Ползвал се е с безрезервното доверие на Людмила Живкова.

На 3 октомври 1981 г. е арестуван като посланик в Прага и принудително доведен в България. Осъден е на 20 години затвор по обвинение във финансови злоупотреби. През 1990 г. е освободен по здравословни причини. Малко по-късно отново е арестуван и пратен зад решетките за доизлежаване на присъдата. Накрая го хваща амнистия. След обжалване присъдата му е обявена за незаконосъобразна.

Живко Попов категорично отрича да има нещо общо с “оня списък”, но свидетели и документи сочат участието му в аферата.

Във сряда очаквайте Втора част и нова порция секретни стенограми: Три дни службите крият за шпионския скандал от първите мъже в държавата. Скандално разминаване – кой и кога е получил информацията. Кой забърка името на Стоян Ганев и Външно в интригата. Първи съмнения на сините лидери, че десари са им организирали скандала и готвят правителствен метеж.

Снимки в галерия: 

1. Доган в годините на аферата

2. Желю Желев

3. Стефан Савов

4. Димитър Луджев

5. Йордан Василев

6. Николай Василев

7. Александър Йорданов

8. Ивайло Трифонов

9. Живко Попов