Показания на Уилям Браудър пред правната комисия на американския сенат, 2017 г.:

Благодаря за възможността да дам показания за опитите на правителството на Русия през 2016 година да отменят Закона „Магнитски” и за личностите, които провеждаха тази кампания в нарушение на Закона за регистрация на чуждестранните агенти, като при това не резкриват ролите си в качеството им на агенти на чужди интереси.
Преди да започна да говоря за действията на агентите, които водеха кампанията против «Закона Магнитски» в интерес на руската държава, позволете ми да кажа нещо за Сергей Магнитски и за мен самия.
Аз съм основател и генерален директор на Hermitage Capital Management. През последните 28 години дълго време съм живял в Лондон и Москва. От 1996 до 2005 година моята компания Hermitage Capital беше един от най-големите инвестиционни консултанти в Русия и управляваше активи за над 4 милиарда долара, вложени в руски акции.
Известна е репутацията на Русия като корумпирана държава, но за съжаление, открих, че ситуацията е много по-лоша, отколкото мислехме. Работейки в Москва научих, че руските олигарси извършват кражби от акционерите си, включително и от фонд, който беше мой клиент. Следователно, аз имах пряк интерес да се боря с тази ендемична корупция, затова фирмата ми започна детайлно разследване как точно олигарсите извършват кражбата на такива огромни суми. Резултатите от нашето разследване смятахме да публикуваме в руските и чуждестранните медии.
Започнатата от нас кампания за разобличаване на корупционерите и нанесената от тях вреда работеше забележително добре и доведе до намаляване на корупцията. Защо? Защото тогава нашият списък и списъкът с противници на Владимир Путин съвпадаха. 
Когато Путин беше избран за пръв път през 2000 година, той откри, че олигарсите са присвоили голяма част от президентската власт. Те крадяха от неговата власт, а в същото време и от парите на моите клиенти-инвеститори. В Русия врагът на моя враг е мой приятел, и макар че никога не съм се срещал с Путин, той често използваше моите битки с олигарсите, за да ги победи.
Всичко се промени през 2003 година, когато Путин арестува най-големия руски олигарх и най-богатия човек в Русия Михаил Ходорковски.  Путин заповяда Ходорковски да бъде свален от частния му самолет, да бъде отведен в Москва, да го съдят и да позволят на медиите да го снимат как седи в клетката в средата на съдебната зала. Това беше извънредно силен ход, защото нито един от останалите олигарси не би искал да се окаже в същото положение. 
След като Ходорковски беше осъден, останалите олигарси се обърнаха към Путин с въпроса – какво трябва да направят, за да не седнат като Ходорковски в клетката. 
Последвалите събития показват, че отговорът на Путин е бил:

«Петдесет процента»

И тези 50% не са били за руското правителство или президентската администрация, това са били 50% лично за Владимир Путин.
От този момент Путин се превръща в най-големия олигарх на Русия и най-богатия човек в света, а моята антикорупционна дейност престана да го устройва.
Много бързо ми дадоха да разбера, че ситуацията се е променила: на 13 ноември 2005 година, когато се връщах в Москва, ме арестуваха на летище «Шереметиево», задържаха ме за 15 часа и след това ме депортираха, като ме обявиха за заплаха за руската национална сигурност.
18 месеца сред като ме прогониха от Русия в Москва бяха проведени едновременно два обиска. Над 25 служители на МВР влизат в московското представителство на фонда и в офиса на американската правна фирма, която представляваше интересите ми в Русия, като конфискували всички корпоративни документи, свързани с инвестиционните холдингови компании, които консултирах. И тъй като тогава не разбирах целта на тези обиски, наех най-способния руски адвокат когото познавах – 35-годишния Сергей Магнитски. Помолих го да разследва целта на обиските и да се опита да предотврати незаконните действия, до които би могло да се стигне.
Той проведе разследване и стигна до извода, че става дума за опит да бъдат отнети правата на юридическо лице: документие, иззети от МВР са били използвани за мошеническа пререгистрация на нашите руски инвестиционни холдингови компании на името на Виктор Маркелов, известен престъпник, осъден за непредумишлено убийство.
Сергей беше установил, че откраднатите данни на компанията са използвани от престъпниците за неправомерно възстановяване на данъци в размер на 230 милиона долара, които нашите компании бяха платили в държавната хазна на Русия през миналата година.
Аз винаги съм мислил, че Путин е националист. Изглеждаше ми невъзможно той да одобри кражба от 230 милиона долара от неговите чиновници от бюджета на руската държава.  Ние със Сергей бяхме убедени, че това е било извършено от неколцина мошеници и стига да успеем да привлечем вниманието на руските власти то «добрите» ще разобличат «лошите» и така историята ще приключи.
Затова ние внесохме сигнал за извършено престъпление във всички руски правоохранителни органи, а Сергей даде показания под клетва пред руския Държавен следствен комитет (руският аналог на ФБР) за участието на чиновници в извършеното престъпление.
Но вместо да бъдат арестувани хората, извършили престъплението, арестуваха Сергей. От кого бе арестуван? От същите държавни служители, против които той даде показания. На 24 ноември 2008 година те влизат в дома му, слагат му белезниците пред очите на цялото му семейство и го изпращат в предварителния арест.
Върху него веднага започва натиск да се откаже от показанията си. Той е затворен в килия с още 14 арестувани и 8 легла, с денонощно включена светлина, без отопление. В камерата няма тоалетна, а дупка в пода. В продължение на 358 дни в ареста той е местен няколко пъти в различни килии.
Всичко това е правено, за да го принудят да се откаже от показанията си против корумпираните чиновници от МВР и да подпише лъжливи показания, че той самият е откраднал тези 230 милиона долара по моя поръчка.
Сергей отказна, независимо от страданията, които преживява, той не се съгласява да поеме чужда вина и да лъжесвидетелства.
След шест месеца на такова жестоко отношение здравето на Сергей сериозно се влошава. Поставят му диагноза панкрейтит и камъни в жлъчката и насрочват операция през август 2009 година. Но седмица преди операцията го превеждат в затвора със строг режим «Бутирка», който се смята за един от най-суровите затвори в Русия. 
В «Бутирка» здравето му е окончателно съсипано. Той изпитва силни болки, отслабнал е повече от 20 килограма. Той и адвокатите му пишат десетки отчаяни молби за медицинска помощ и ги изпращат до всички възможни институции. Молбите или са игнорирани или отхвърлени.
След повече от три месеца без лечение, Сергей Магнитски изпада в критично състояние. Властите на затвора не искат да носят отговорност и затова го изпращат в друг затвор, където има медицинска помощ. Но когато пристига там, вместо да го изпратя в отделението за спешна помощ, той е поставен в изолатор, прикован е към леглото, а 

осем охранители го пребиват с гумени палки

Същата нощ го намират мъртъв на пода на килията. 
Сергей Магнитски почина на 16 ноември 2009 година на 37 години, след него останаха вдовица и две деце. 
За смъртта му научих на следващата сутрин. Това беше най-съкрушителната, сърцераздирателна и променяща живота ми новина, която някога съм получавал.
Сергей Магнитски беше убит, защото беше мой представител, ако не беше мой адвокат той щеше да е жив днес. Онази сутрин дадох клетва пред паметта на Сергей, пред неговот семейство и пред себе си, че ще се боря за справедливост и да преследват хората, които го убиха. През всички години оттогава съм се посветил на това дело.
Незамисимо от това, че този случай се характеризира с беззакония по цялата верига, обстоятелствата на изтезанията и смъртта на Сергей бяха толкова извън всяко разбиране, че бях убеден, че поне някой от виновните ще бъде привлечен под отговорност.
За разлика от други смъртни случаи в руските затвори, които не се документират, Сергей беше записал всичко. За 358 дни предварителен арест Сергей написва над 400 жалби, подробно описващи извършените спрямо него злоупотреби. В тези жалби той описва кой и какво му е причинил, а също така къде, как, кога и защо. Той успява да предаде тези писмени жалби на адвокатите си, които в съответствие с руските закони ги подават в институциите. 
Макар че те са игнорирани или отхвърлени, копията са запазени. И в резултат ние разполагаме с най-подробно документирания случай на злостно нарушение на човешките права в Русия през последните 35 години.
Когато започнах битката за справедливост, разполагайки с такива доказателства, смятах, че руските власти няма да имат друг избор освен да започнат преследването на поне някои от чиновниците свързани с мъченията и убийството на Сергея Магнитски. Събитията показаха, че това е било огромна грешка. Вместо съдебно преследване руските власти оневиниха всички съучастници. Те стигнаха до там, че дори присъдиха държавни награди и изплатиха бонуси на участниците в репресиите против Сергей.
Стана очевидно, че, ако искам да постигна някаква справедливост за Сергей Магнитски, трябва да я търся извън Русия.
Но как да намеря на Запад правосъдие за убийство извършено в Русия? Но си спомних, че убийството на Сергей Магнитски беше извършено, за да бъде скрита кражбата на 230 милиона долара от бюджета на Русия. Давах си сметка, че хората, които са откраднали парите няма да ги оставят в Русия, защото и на тях могат да им ги откраднат със същата лекота, с които самите те ги бяха откраднали. Тези хора ще поискат да осигурят своите активи на Запад, където правата на собствеността са защитени и където действа върховенството на закона.
Това ме доведе до идеята да инициирам замразяването на техните активи и да бъде забранено да им издават визи за пътувания в чужбина. Това, разбира се, не беше справедливо възмездие, но беше много повече отколкото пълната безнаказаност, която те имаха в Русия.
През 2010 година заминах за Вашингтон и разказах историята на Сергий Магнитски на сенаторите Бенджамин Кардин и Джон Маккейн. Те бяха потресени и предложиха законопроект наречен "The Sergei Magnitsky Rule of Law Accountability Act"

 В него се предлагаше замразяването на активите и забрана за издаване на визи за всички, които участваха в убийството на Сергий, а също така на други руски граждани, въвлечени в сериозни нарушения на правата на човека.
Независимо от желанието по това време на Белия дом да възстанови отношенията си с Русия, случаят «Магнитски» разобличи престъпността и безнаказаността на режима на Путин и убеди Конгреса, че трябва да предприеме действия против него.
На 14 декемри «Законът Магнитски» стана факт, след като беше подписан от президента Барак Обама, като преди това беше одобрен в Конгреса и Сената.
Путин изпадна в ярост и търсейки начин да удари по американските интереси се спря на най-садистичния и безчовечен вариант: забраната за осиновяване на руски деца-сираци от американски семейства.
Това беше особено отвратително заради пследиците от тази забрана върху руските сираци. Русия забранява по принцип осиновяването на здрави деца и разрешава осиновяването само на болни.
И въпреки това американски семейства осиновяваха с открито сърце деца носители на вируса на СПИН, със синдрома на Даун и  други сериозни заболявания. В Америка за тези деца приемните родители полагат грижи, обичат ги, лекуват ги. Доколкото в руската система в детските домове няма ресурс за такива грижи, то много деца са обречени на смърт още преди да навършат 18 години. 
На практика това означаваше, че Владимир Путин осъди на смърт най-уязвимите и болни руски сираци, за да защити корумпираните чиновници на своя режим.
Но защо Владимир Путин предприе тази злобна крачка? 
По две причини. Първо, през 2012 година беше изяснено, че Владимир Путин е бил «получател» на откраднатите 230 милиона долара, чиято кражба разкри Сергей Магнитски. 
От «Панамските документи» става ясно, че един от най-близките приятели от детството на Путин-виолончелистът Сергей Ролдугин – е получил от руски олигарски и от руската държава средства в размер на 2 млрд. долара. Смята се, че Ролдугин е получил тези пари в качеството си на «агент» на Владимир Путин.
Данните от «Панамските документи» също така дават възможност да бъдат свързани със Сергей Ролдугин част от средстствата, чиято кражба разследваше Сергей Магнитски. Ако се следва логиката на «Закона Магнитски» то има възможност да бъдат наложени, предвидените в него санкции», на самия Владимир Путин.
Всичко това сериозно безпокои Путин, защото той е един от най-богатите хора в света. По мои изчисления, за 17-те години във властта благодарение на незаконни операции той е 

натрупал 200 млрд. долара

 Той държи парите си на Запад, а всичките му пари потенциално са заплашени от замразяване и конфискация. Затова той има значителен и много личен интерес да се избави по някакъв начин от санкциите «Магнитски».
Втората причина, поради която Путин така остро реагира срещу приемането на «Закона Магнитски» е защото той унищожава гаранциите за безнаказаност, които той е дал на своето корумпирано обкръжение.
В Русия има около 10 хиляди официални лица, работещи за Путин, и, които извършват убийства, мъчения, отвличания, изнудване и кражба на имущество. Преди приемането на «Закона Магнитски» Путин можеше да гарантира тяхната безнаказаност и системата за трупане на незаконно богатство си течеше гладко. Но след приемането на «Закона Магнитски» ликвидира гаранциите на Путин, унищожи възможността им да се чувстват сигурни в чужбина, и това се превърна в сериозен проблем за Путин и неговата клептократична система.
Това са причините, поради които Путин публично обяви, че сред външнополитическите му приоритети е отмяната на «Закона Магнитски» и недопускането на приемането на подобни закони в други страни. След като отново седна на президентския стол през 2012 година, режимът на Путин започна да преследва всеки, който подкрепя «Закона Магнитски».
Един от моите главни партньори в това дело беше Борис Немцов. Той свидетелства пред американския Конгрес, Европейския парламент, канадския парламент и други, подчертавайки, че «Законът Магнитски» всъщност е «проруски», доколкото е насочен срещу корумпираните чиновници, а не против руския народ. През 2015 година Борис Немцов беше убит на моста пред Кремъл.
Съратникът на Борис Немцов, Владимир Кара-Мурза също застъпваше тази позиция  и след като ръководителят на руския Следствен комитет Александър Бастрикин беше добавен през декември 2016 година в списъка «Магнитски» за персонални санкции Владимир беше отровен, редица от органите му отказаха, изпадна в кома и едва оцеля.
Адвокатът, който представлява майката на Сергей Магнитски, Николай Горохов, шест години водеше борба за справедливост. През тази пролет, ден преди да свидетелства пред съда за държавния чадър над убийците на Сергей Магнитски, той беше хвърлен от  прозореца на жилището си на четвъртия етаж, но за щастие, той оживя и продължава борбата си за справедливост.
Аз съм получавал много заплахи от Русия. Най-известната е от тях е от премиера на Русия Дмитрий Медведев на Световния икономически форум в Давос. 
Тогава в отговор на журналистически въпрос Медведев заяви: «Много е лошо това, че Сергей Магнитски умря, а Бил Браудер все още е жив и е на свобода».
Получавал съм много други заплахи за убийство от руски източници чрез смс, гласови съобщения или имейли. Правителствени източници са ме предупреждавали за подготвяни покушения. Руското правителство предприе и няколко опита да ме арестува чрез Интерпол или други официални канали за правна помощ.
Руското правителство също така използва своя ресурс и активи, за да опита да отмене «Закона Магнитски». 
Един от най-откровените опити беше предприет през пролетта и лятото на миналата година, когато група руснаци водеха лобистка кампания във Вашингтон, за да се опитат да отменят закона, фалшифицирайки историята за това как е умрял Сергей. По думите им, Сергей не е бил убит, а и не е бил източник на информация за корупция, и затова «Законът Магнитски» се базира на лъжливи факти. 
Кой участваше в тази група руснаци, действащи от името на руската държава? Двама мъже- Пьотър и Денис Кацив, жена с името Наталия Веселницкая, и голяма група американски лобисти, за които ще стане дума.
Пьотър Кацив, бащата на Денис Кацив, е високопоставено длъжностно лице в руското правителство и верен защитник на режима на Путин; Денис Кацив е уличен от правоохранителните органи на САЩ в използването на доходи от престъплението, разкрито от Сергей Магнитски, за купуването на елитен имот в Манхатън. Наталия Веселницкая е негов адвокат.
Освен юридическо прикритие за прането на пари от Кацив, Веселницкая е и организатор на лобистката камапния  за отмяната на «Закона Магнитски». Тя наема няколко лобисти, специалисти по вързки с обществеността, юристи и следователи за решаването на тази задача.
Нейната първа стъпка е да създаде фалшиво НПО, което уж подпомага осиновяването на деца в Русия, марак че много бързо става ясно, че единствената задача на това НПО е отмяната на «Закона Магнитски». НПО е наречено Фонд за глобална отчетност в областта на правата на човека. «Фондът» е регистриран в щата Делаур (американска офшорна зона) на 18 февруари 2016 година. Той се използва за изплащането на хонорарите на вашингтонските лобисти и другите агенти за организирането на кампанията против Магнитски. 
Через  фонда Ринат Ахметшин, бивш офицер от съветското разузнаване, днес натурализиран американски гражданин, е нает, за да организира отмяната на «Закона Магнитски». Ахметшин участва в редица подобни кампании, подозират го и за различни потенциално незаконни действия, като проникване в компютнри.
Веселницкая възлага и на американската юридическа фирма Baker Hostetler и на техния партньор във Вашингтон Марк Кимро «да убедят» членовете на Конгреса да подкрепят поправка, с която да бъде премахнато името на «Сергей Магнитски» от наименованието на закона. 
Веселницкая, чрез Baker Hostetler, наема Глен Симпсон от фирмата  Fusion GPS за провеждането на кампания очерняща Сергей Магнитски и мен преди разглеждането на закона в Конгреса. Той наистина е осъществил контакт с няколко големи вестника и други издания, за да разпространи лъжливата информация, че Сергей Магнитски не е бил убит, не е бил разобличител на корпуция, а е бил престъпник. Той също така разпространява лъжливата информация, че моите твърдения пред законодателите не отговарят на действителността.
В рамките на същата кампания Веселницкая наема и бившия репортер Wall Street Journal Крис Купер, за да организира във Вашингтон премиерата на «документален филм» за Магнитски и мен. Това беше един от най-добрите примери за пропагандата на Путин.
Тя наема и Хауърд Швайцер от Cozzen O'Connor Public Strategies и бившия конгресмен Роналд Делсъм, да лобират сред членовете на Конгреса

отмяната на закона

На 13 юни 2016 година с тяхно финансиране в Newseum се провежда премиерата на фалшивия «документален» филм. На събитието са поканени представители на Конгреса и Държавния департамент.
При провеждането на тези събития във Вашингтон, те никъде и никога не посочват, че действат в интерес на руската държава, а също така не са публикували информицаия в съответствие със Закона за регистрация на чуждестранните агенти (трябва да поясним, че не става дума за агенти на разузнаване, а за агенти на влияние, лобисти-бел. ред.).
В американското законодателство съвсем точно е посочено, (лица действащи от името на чужди правителства и в техен интерес са длъжни да се регистрират, за да бъде осигурена яснота по отношение на техните интереси и мотиви).
Доколкото нито един от тези хора не се е регистрирал моята фирма изпрати писмо и предостави необходимите факти на Министерството на правосъдието през юли 2016 година.
Надявам се, че изложеното от мен ще помогне да се ориентирате в методите на руските емисари във Вашингтон и в това, как те използват американски компании за постигането на руски интереси.

Bill Browder's Testimony to the Senate Judiciary Committee (text)

*Уилям Браудър е създател и генерален директор на британския инвестиционен фонд . Hermitage Capital. 

Превод: Faktor.bg