Аферата с Христо Бисеров може да се окаже поредният сапунен балон, който ще се спука над главите на очакващите възмездие и битка с корупцията наивни българи. Неизвестните в това политическо уравнение са толкова много, че единствената цел е то да не може да бъде решено.

За сега най-логично налагащата се теза е връзка на парите, трансферирани от Бисеров с  опасни ислямисти. Тази версия се подкрепя по неофициална информация, че операциите са засечени от израелските служби. Тя обаче обяснява и защо чуждите финансови разузнавания се занимават с дребни за световните размери суми. Просто парите са горещи – от наркотици, оръжие или ислямски терористи.

Лидерът на НФСБ Валери Симеонов е категоричен, че парите на Бисеров са на ислямисти. В подкрепа на тази версия е  припряното посещение на Сергей Станишев в Израел и срещата му с вътрешния министър на държавата само два дни преди от сараите на Доган в „Бояна” да изхвърлят Бисеров. Два дни пък след това българският вътрешен министър Цветлин Йовчев замина неочаквано за Израел.

Познавачът на кухнята на ДПС Осман Октай е категоричен, че

Бисеров е изгорял, за да прикрият следи, водещи към Доган.

Октай не подлага на съмнение, че пари на ислямисти може да са в центъра на скандала. Соред него корпоративният модел „Доган” е така настроен, че освен отделни партии и държави може да обслужва с един и същи цинизъм и Алкайда.

Октай продължава да твърди, че животът на изключения зам.-председател на ДПС е в опасност и единствената причина да е все още невредим  и да оцелява, е защото държи спесименти и е разпоредител със сметките.

Показателни в тази посока са и едни от първите изявления на шефа на ДАНС Писанчев и на главния прокурор Цацаров, че парите на Бисеров нямат общо с ислямистки фондации. Декларираха тази позиция твърдо още в първите дни на скандала, без никой да ги е питал. По традиция знаем,

че когато държавни мъже ни налагат някаква теза, истината е точно обратната.

Казусът „Бисеров” обаче има и чисто юридическа страна, която сякаш умишлено не се коментира, като се акцентира в колко часа Сивият Кардинал е пристигнал в следствието, колко време е стоял, кои са му адвокатите, защо е отказа наградата „Златен скунскс”, какви имоти му проверяват. Ако тази част се пропука, то всички версии, колкото и зловещи и логични да са, остават без смисъл.

Бившият столичен апелативен прокурор Иван Петров поставя интересни въпроси:

„Парите по сметките на Христо Бисеров в Швейцария не били негови, а на чуждестранни фирми, които са му ги поверили за доверително управление. Тъй като не са негова собственост, те не са част от имуществото му по смисъла на чл.3 от ЗПИЛЗВДД, съответно не подлежат на деклариране пред Сметната палата, което означава, че не е налице престъпление по чл. 313 НК.

Доколкото тези средства са постъпили чрез банкови преводи по сметките на Бисеров, тоест, са били предмет на банков контрол, той не е могъл да знае или предполага, че те са придобити чрез престъпление, още повече, че няма каквито и да било данни какво престъпление, къде, кога и от кого е извършено”, задава настоящият адвокат логичните въпроси. 

Той е резервиран и от факта, че

прокуратурата повдига обвинения без нищо да е ясно.

Според него, ако обвинението не извади някакви сериозни доказателства за престъпления, „извършени от някого, в резултат на което са акумулирани едни пари, които са отишли при Бисеров и той е знаел или предполагал това, и тия пари са ония пари, дето са били по сметката му и ги е превел на И.Г., ще гледаме пак цирк Дьо Цацарей. Като им знам капацитета, отивам да си купя билет за първия ред!”, иронично подмята топ юристът. 

Той не крие, че прокуратурата откровено вече се изживява като най-силната политическа формация. 

„Едно време се шегувахме, че БГ е прокурорска република, но все повече се превръща в прокурорска диктатура”, коментира на личната си страница във Фейсбук Иван Петров.

Той прави интересен коментар и на съобщението на пресцентъра на прокуратурата, въпреки неговата лаконичност:  1. „Бисеров е обвинен, за това че през 2012 г., в писмена декларация, подадена пред Сметната палата е затаил истина относно наличието на сметки в банка в Швейцария – престъпление по чл. 313, ал. 1 НК”.

Според Иван Петров в декларацията пред Сметната палата се посочва имущество, а не наличие на банкови сметки, защото ако сметката е празна, не подлежи на деклариране пред сметната палата, както и ако средствата по нея не принадлежат на титуляра по сметката. Регистрирането на такива сметки става пред БНБ и неизпълнението на това задължение е административно нарушение, а не престъпление по чл.313 НК.

Адвокатът оборва и второто обвинение на прокуратурата: „В периода 13. 12. 2012 г. – 21. 02. 2013 г., в условията на продължавано престъпление, е извършил финансови операции с имущество (314 529 щатски долара и 117 192 евро) , за което е знаел или предполагал, че е придобито чрез престъпление – престъпление по чл. 253, ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 НК”.

„Информацията беше за преводи от 2002 г. насам. Защо обвинението е съкратило периода само за 3 месеца, нещо се крие или се действа избирателно? А дали е налице пране на пари се обсъжда достатъчно, затова само ще вметна – кое е престъплението, чрез което е придобито имуществото, кога е извършено, къде, как, от кого?

Главинков (доведеният син на Бисеров, б.р.) е придобил по банкова сметка парични средства, с което е извършил престъпление !?

Ако утре преведа по сметка на Цацаров 100 хил. лева, ще му образуват ли дело?”,

поставя логичния въпрос бившият апелативен прокурор. 

Доводите му са впечатляващи, но сега топката остава пред съда. От решението му ще стане ясно дали прокуратурата отново е пратила гражданите на безплатен цирк. Открит остава и въпросът - ако се провали делото „Бисеров”, дали прокурорите са некадърни да повдигнат читаво обвинение или умишлено го пускат неграмотно, за да се спука лесно от меча на Темида.