Кристиан Еш, сп. "Шпигел"

Всяка есен, на 5 ноември, руската тайна служба ГРУ празнува своя рожден ден. Официално празникът се нарича Ден на военния разузнавач и чества основаването на съветската военна разузнавателна служба през 1918 г. В сградата на ГРУ в Москва - модерна, функционална сграда, министърът на отбраната произнася вдъхновяваща реч, последвана от раздаването на медали за заслужили служители.

Тази година обаче - на 100-годишния юбилей на GRU - настроението далеч не е весело. Вместо празнична атмосфера, Министерството на отбраната проведе кризисна среща в централата. И очевидно беше 

открит "ловния сезон" срещу ГРУ

"Пълна некомпетентност" и "необуздана слабост/мърлявщина" са само някои от обвиненията срещу агенцията, а един шегаджия дори попитал, "защо агентите на ГРУ в чужбина просто не си сложат будьоновките"? (Будьоновка е името на заострена шапка, украсена с петолъчка, която членовете на Червената армия започнат да носят през 1918 г.)

В момента ГРУ има проблеми да остане извън заглавията. Това само по себе си е признак на криза, като се има предвид, че шпионите обикновено предпочитат да стоят далеч от новините. Доскоро само шепа хора в чужбина знаеха какво означава съкращението ГРУ, за повечето хора руското разузнаване е синоним на Федералната служба за сигурност (КГБ-бел. ред.), която някога е била оглавявана от Владимир Путин.

Оставяйки следи навсякъде

Това, обаче, наскоро се промени, след като през последните седмици се появяват редовно нови подробности за ГРУ. Независимо дали става дума за отравянето на бившия двоен агент Сергей Скрипал в Солсбъри, Великобритания или за кибератаката в Хага, разобличаването на плановете за преврат на Балканите или хакването на антидопингови агенции, президентската кампания на САЩ, компютърната мрежа на германския парламент или малайзийската прокуратура, разследваща свалянето на самолета над Украйна, ГРУ оставя следите си навсякъде.

Серията от гафове е изненадваща, както и фактът, че тази разузнавателна служба е станала толкова вездесъща. Дали все още е само секретна военна служба или се е превърнала в нещо повече? И ако е така, как е станало това?

Андрей Солдатов също си задава такива въпроси. Московският журналист от години пише за света на руските тайни служби. Сега вече и той не го разбира. Той звучи малко като музикален критик, който е бил принуден да слуша пневматичен чук, вместо струнен квинтет.

До неотдавна ГРУ беше смятана за професионална, макар и не особено гнуслива. Но последните новини - като атаката от 4 март, в която бившият агент Скрипал трябваше да бъде убит с невротоксин в Солсбъри, показа агенцията в различна светлина. 

Двамата мъже, заподозрени от британците за престъплението, твърдяха от руската телевизия, че не са нищо повече от безобидни туристи. Изпълнението беше абсурдно неправдоподобно и не отне много време, за да бъде опровергано. Платформата за разследваща  журналистиката Bellingcat бързо  разкри, че и двамата са високопоставени офицери от ГРУ и са получили най-високата държавна награда в Русия: "Герой на Отечеството". 

Сайтът идентифицира мъжете, които пътуват под псевдонимите Руслан Боширов и Александър Петров като Анатолий Чепига и Александър Мишкин.

Само месец след Солсбъри в Хага последва още една тромава операция. Четирима служители на ГРУ привличат вниманието на Холандските служби докато се опитват да проникнат в компютърната мрежа на Организацията за забрана на химическите оръжия от един паркинг. Четиримата влезли в страната с дипломатически паспорти и били посрещнати на летището от служител на руското посолство. В компютъра им имало все още следи от атака срещу антидопингова конференция. Солдатов описва тази история като "кошмар" и добавя, че тя е по-странна дори от операцията в Солсбъри. Как може секретна служба да действа толкова глупаво? И какво става в главите на военните офицери, които са изпратени да атакуват спортни организации, вместо военни цели? 

За да се отговори на този въпрос трябва да се погледне миналото на ГРУ. Още от времето когато всепроникващото КГБ е разформировано, Русия става дом за широка палитра от спецслужби. Първо главно управление на КГБ става Служба за външно разузнаване. Службата се смята за "елегантна и шик" и се намира в "гората", както наричат на жаргон щаб-квартирата и. Девето главно управление на КГБ се превръща във Федерална служба за отбрана, която отговаря за защитата на Путин и Кремъл. От ФСО се боят преди всичко, защото самата близост с Путин вече е синоним на власт. Останалата част от КГБ става Федерална служба за сигурност (ФСС), вътрешното разузнаване. Това е най-известната разузнавателна служба, която се разполага в щаб-квартирата на КГБ на Лубянския площад. За съжаление, тя възприема и някои от методите на съветската секретна политика.

Това, което толкова силно отличава ГРУ е фактът, че това е единствената разузнавателна служба, която няма нищо общо с КГБ и неговото наследство. То е било и си остава подчинено на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация. ГРУ дори притежава собствена армия. "Спецназ" на ГРУ представляват елитни части, обучени да действат на територията на врага. Те служат и за привличането на нови агенти. Тези, които се проявят в службата си в спецназ имат добри шансове за кариерен растеж в апарата на ГРУ.

Ето защо типичните агенти на ГРУ се различават от своите цивилни колеги в Службата за вътрешно разузнаване. Като правило, те не са "остри" анализатори с добри обноски, а социални катерачи, на които им липсва финес. Макар че знаят как да скрият взривно устройство и се чувстват по-добре под вражески огън, отколкото в провинциална Англия. На пръв поглед двамата заподозрени за Солсбъри, офицерите от ГРУ Чепига и Мишкин попадат в тази матрица. И двамата са извървели впечатляващ път от отдалечени села в руските покрайнини до офицерските клубове на столицата.

Ограниченото влияние

Докато колегите им от КГБ са принудени да наблюдават как през 1991 година бива демонтиран паметникът на техния кумир, основателят на съветската тайна полиция Феликс Дзержински, а всласта им се поделя, на ГРУ изобщо не му се налага да се реформира. То дори няма собствена пресслужба и досега. Но след идването на Путин в Кремъл през 2000 година ГРУ губи влияние спрямо ФСС, което става все по-мощно, а радикалната военна реформа започнала през 2008 година, директно се отразява на управлението. След това министърът на отбраната Анатолий Сердюков "освободи" ГРУ и от спецназовците. 

"Идеята беше избавяне от съветското наследство, но по това време Сердюков не е предвиждал, че ще започне нова студена война", казва военният експерт Александър Голц.

Вероятно не е случайно, че по това време ГРУ символично е лишена от власт. Традиционната абревиатура е съкратена до ГУ - от "Главно разузнавателно управление" на Генералния щаб на руската армия то е сведено до "Главно управление" на Генералния щаб на руската армия, макар че предишното наименование се запазва в ежедневната употреба. Междувременно прилепът от оригиналния герб на организацията, която ветераните от ГРУ с гордост си татуирали, е заменен от карамфил.

"В ГРУ не обичат Путин", казва известният разследващ журналист Сергей Канев, чиито материали помогнаха да бъде разобличен предполагаемият туристи Руслан Боширов като полковникът от ГРУ Анатолий Чепиги, а също така разкри, че официалните представители в Министерството на отбраната са бесни на ГРУ. 

"На срещата през уикенда е имало ядосани хора", казва той, добавейки, че е научил каква е била атмосферата от сигурен източник. Ако се вярва на източника на Канев, то в средата на септември президентът Путин е извикал ръководителя на ГРУ генерал-полковника Игор Коробов и го е нахокал. Говори се, че след това Коробов припаднал в дома си.

Канев е принуден да напусне Русия след като бива предупреден от свой приятел, че се подготвя обвинение срещу него. Канев работи в проект, финансиран от Михаил Ходорковски, който съвсем наскоро публикува разследване за частната военна компания "Вагнер", оглавявана от бивш офицер от ГРУ и тренираща в база на ГРУ в южна Русия. Човекът, за когото се смята, че ръководи ЧВК, е бизнесмен от кръга на Путин.

Канев не смята, че странните неуспехи на тайната служба през последните години са проблем, специфичен за ГРУ. 

"Цялата държавна система се влошава," казва той. Ако длъжностни лица продават достъпа до паспортната база данни на страната, което се случи при разследването на случая "Скрипал", то защо тогава военното разузнаване да е изключение?

Въз основа на броя на случаите, в които управлението е било хванато "по бели гащи" напоследък, можем да предположим, че отскоро ГРУ разширява компетенциите си. Това разширяване е свързано със забележителен обрат в агенцията, започнал през 2012 г. Тогава министърът на отбраната Сердюков бе заменен от Сергей Шойгу, един от най-могъщите и амбициозни мъже от вътрешния кръг на президента, който често е виждан с Путин по време на неговите почивки сред природата. Шойгу частично промени военните реформи на своя предшественик, като същевременно повиши престижа на армията, открива нови ресурси и възможности за вербовка. Под негово ръководство армията през 2013 г. обяви своя "голям лов за програмисти", набира студенти от университети и започна да финансира хакерски състезания.

От всичко това печели и ГРУ. Шойгу дори връща обратно в ГРУ частите "Спецназ". Но най-много управлението печели от радикалната промяна във външната политика на Русия и украинската криза. През 2014 година войски на ГРУ в униформи без отличителни знаци участват на терен в анексирането на Крим и се сражават срещу украинската армия в Донбас. За тези операции двамата заподозрените от Солсбъри получават медали, връчени им от самия Путин. През 2015 година ГРУ подготвя руската военна интервенция в Сирия, а официалните лица в Кремъл остават доволни от резултатите.

Инструмент за секретни операции 

"Ентусиазмът към "малките зелени човечета", които да изпълняват секретни операции започна в Крим. Създаде се впечатлението, че светът може да бъде управляван от нещо подобно. Това е логиката на руското лидерство: единственият инструмент, с който Русия може да се похвали на международно ниво е военната сила и докато няма открита битка, ГРУ е инструментът, чрез който се извършват тайни операции", казва военният експерт Александър Голц.

Това е и началото на засилващата се намеса на ГРУ в области, от които преди не се интересуваше.

През 2016 г. например, ГРУ стана толкова активна, че управлението и генерал Коробов, бяха заплашени от санкции от Министерството на финансите на САЩ. През април 2016 г. ГРУ проникна в компютрите на Демократичния национален комитет и кампанията на Хилъри Клинтън за президентските избори, нещо, което конкурентната руска разузнавателна служба също успя да направи. ГРУ обаче отиде доста по-далеч от хакерството - направи така, че имейлите да бъдат публикувани. Фактът, че ГРУ, а не други хакери, е източникът на публикуваните имейлите се потвърждава от обвинителния акт на специалния прокурор Робърт Мълър, в който са посочени имената на 12 офицери, отговарящи за операцията.

ГРУ проведе и няколко зрелищни "офлайн" операции през 2016 година. През октомври медиите гръмнаха след опит на проруски сили да свалят правителството в Черна гора. Служител на ГРУ, участвал в заговора, беше арестуван в съседна Сърбия, а Николай Патрушев, председател на руския Съвет за сигурност, го спаси след бързо пътуване до Белград. Случаят беше смущаващ, но беше бързо забравен от международната общност.

През същата година ГРУ зарази компютрите на спортни организации в Рио де Жанейро и Лозана в опит да ограничат последиците от руския допинг скандал на Олимпийските игри през 2014 г. Намесата на ГРУ изглежда странно, като се има предвид, че системният допинг в Русия всъщност се е прилагал под егидата на ФСС, както свидетелства Григорий Родченков. 

Защо ГРУ би помогнал на своя конкурент ФСС да се измъкне от тази бъркотия? 

"Защото има капацитета да го направи", казва британският експерт по разузнаването Марк Галеотти. Той обяснява, че всички разузнавателни служби се стремят да служат на Путин по начини, които доказват колко са полезни за него. 

"Това е най-важното нещо за руските официални лица: да отгатнат какво ще пожелае Путин утре".

Непредвидими последствия

"От 2016 година ГРУ се превърна в политически инструмент. Това е нещо ново. Военните не са се намесвали в руската политика от въстанието на декабристите през 1825 г. Това е много опасно и последствията са непредсказуеми", смята Солдатов.

Въпрос е как гледа на всичко това Владимир Путин - иска ли да продължи да използва ГРУ за постигането на нетрадиционни цели или вече съжалява за тази идея. Неотдавнашните неуспехи не са първи за управлението: през 2004 година агенти на ГРУ убиха лидера на чеченските сепаратисти Зелимхан Яндарбиев в Катар. Агентите бяха разкрити и арестувани, но в същото време това не нанесе сериозни щети на ГРУ.

Според Солдатов, всичко зависи от министъра на отбраната. За разлика от ФСС и СВР, ГРУ не се подчинява директно на президента, а на Генщаба и министъра на отбраната. И като се има предвид, че Путин е много доволен от амбициозния Шойгу, напълно е възможно прегрешението на ГРУ да не навреди на министъра.

Но мнозина в Москва, както и на Запада са изненадани от постоянството, с което новите скандали преследват ГРУ. 

"Страната напълно се промени след 2014 година, но ние още не сме го разбрали и живеем, сякаш всичко си е както едно време", казва Солдатов.

Предод: Faktor.bg