Григор Лилов*

В новата ми книга „Политиците, парите, мръсните им тайни”, са включени десетки най-известни имена от целия спектър на обществения живот у нас и всички партии. Но дори и тези над 400 страници не стигнаха нито за цялата скандална фактология, нито за всички „герои” на прехода и затова я завърших с надписа „край на том 1.” 

Понеже времето не чака и събитията се развиват скоротечно, не мога да изчаквам, докато завърша и втората книга. Затова като продължение на книгата за мръсните тайни на обществените ни водачи и като преход към книгата за олигарсите са тези редове, посветени на заявилия се вече като политик Николай Бареков. 

Много е важно фактите да се знаят. Не по-малко важно е обаче да се узнаят и навреме.

И една бележка: това четиво е дълго, надавам се да ви е интересно. Но не го препоръчвам на хората с щамповани от пропагандата идеи, за които светът (вкл. и българския) е чернобял – „лоши” и „добри”, „комунисти” и „антикомунисти”, разни външни „фоби” и „фили” – руски и западни и т.н. Ако си имате вярата на политиците ни и клиширани представи – вервайте си, но ако имате интелектуалната смелост да си ги преосмислите, прочете това, за да разберете колко сложен е лабиринтът на световната политика и икономика и съответно колко опростени са схващанията за тях. И колко е примитивизмът и посредствеността у нас – вкл. и в главите на така наречения „елит”. 

И последно: България дефакто е страна със статус на държава от третия свят и със скрит колониален режим, предмет на битки между Русия и САЩ. ЕС няма думата тук и това се доказва вече 7 години с невъзможността му да наложи елементарно спазване на законността. 

Затова е толква важен анализът на проекта Бареков от гледна точка на онези международни лица, които застанаха зад него. И затова поредицата стартира с тях:.

Първа част: 

ФАЛШИВИЯТ ИМИДЖ НА ВЪНШНАТА ПОДКРЕПА

Ще започна от най-загадъчния, макар и предимно банален момент на конгреса на „България без цензура”, преди да стигнем до сензациите. Той и най-малко, да не кажа никак и от никого не е коментиран. 

А кой е той? – Участието на американския генерал и политик Уесли Кларк и на бившия латвийски премиер Ейнарс Репше. 

Забележете, че Репше беше анонсиран като основния икономически съветник на евентуален премиер Бареков, като „гуру” на икономическата и финансова политика, която ще предложи „България без цензура”. Така че е резонно да се запитаме, кои са тези хора, какво търсят и евентуално, кои и с какви мотиви ги доведоха при една току-що изгряла заявка за българска политическа кариера. А защо за тези хора и кой стои зад тях, се мълчи навсякъде, ще разберете от следващите редове. 

 ЕЙНАРС РЕПШЕ 

Физик по образование, започва кариерата си в Латвийската академия на науките. Радетел за независимостта на Латвия. Общественик и депутат, банкер от социалистическите времена. От 1991 до 2001 г. заема поста президент на латвийската национална банка. От 5 ноември 2002 до 9 март 2004 г. е премиер. От 2 декември 2004 до 23 декември 2005 г. е министър на отбраната. От 12 март 2009 до 3 ноември 2010 г. е финансов министър. 

Репше се оказва нещо като техен аналог на Иван Костов в тамошната приватизация и тяхно копие на Бойко Борисов по популизъм и неизпълнени обещания.

Партията, която създаде и го издигна – „Ново време” обеща прочистване от корупцията, европеизиране, укрепване на средната класа и т.н. Но корупцията в полицията, в митническите власти и в обществените услуги, съчетана с масовото укриване на данъци, продължи да разяжда държавата и да компрометира управляващите в очите на обикновените хора.

Не помогнаха дори популистки ходове, като колоритното създаване по личното нареждане на Репше на ... забележете - „Бюро за борба с глупостта” (!!!), директно подчинено на правителството. Колкото и да не ви се вярва, именно такова е названието. Ето факт, който ме утешава, че глупостта и популизма, адресирани към необразованите маси от някои управляващи по света надминава дори и „гения” на родните властници. Факт е, че единственият продукт на Бюрото беше решение, с което беше санкциониран човек, издигнал надстройка, с която затъмнил прозореца на съседа си. 

Вероятно във връзка с такива и др. управленчески действия, както и по сигнали, през есента на 2004 г. „Сатверсме” – Бюро по защитата на Латвия, пристъпва към проверка на психическото състояние на Репше. Скандалът е огромен, понеже има съмнения за укрита болест – параноична форма на шизофрения. Официалните резултати от проверката не потвърдиха съмненията и обвиненията. 

През 2003 г. с поредица сделки Репше придобива големи и скъпи недвижимости в различни региони на Латвия и дялове и акции. Официалните доходи на семейството са мизерни заради ниското заплащане в Латвия, вкл. и на министрите (както е у нас) и избухва скандал.

Справка от 2004 година (по повод скандала е публикувана имуществената му декларация от 2003 г.):

* Сбережения (спестявания)

28 тыс USD Hansabanka 

18 тыс Ls Nord LB 

36 тыс Ls Sampo Banka 

522 Ls Имущество 

* Недвижимость 

1 новостройка в Икшкиле на ул Озолу 40 

2 земля и здания в Каунатской волости Ezerpriedes 

3 земля и здания в Каунатской волости R zna 5 

4 земля и здания в Каунатской волости R zna 6 

5 земля и здания в Каунатской волости R zna 9 

6 земля в Икшкиле на ул Озолу 40 

7 земля в Каунатской волости Ezermalas 

8 земля в Лиепупской волости Jaunkalnvirlap 

9 земля в Колкской волости J rassili 

10 земля и здания в Баркавской волости Ozolkrasts 

11 земля в волости Истрас L i 

12 земля в Баркавской волости Graudi i 

13 12 идеальных частей из 21 земельного участка и строений бывшего RSVC R zna 

* Транспортные средства 

1 автомобиль Mitsubishi Pajero 

2 трактор Kubota ST30 Alpha 

3 мотоцикл Suzuki DRZ400S 

4 мотоцикл Honda Transalp 

5 самолет Cessna 152 

6 самолет Cessna 150 

7 грузовой прицеп 

* Акции и части капитала части капитала более чем в десятке зарегистрированных в США компаний на общую сумму превышающую 1 млн USD

* Долговые обязательства 1 383 млн Ls 

*Гарантии депутат Сейма от Нового времени Улдис Мартиньш Клаусс выдал Эйнару Репше гарантию на кредит в размере 116 тыс EUR в M ras banka 

Скандалът е разгледан от специален комитет на латвийския парламент. През декември 2005 г. стартира антикорупционно раследване от Бюрото по борба и предотвратяване на корупцията и на Репше му се налага да си подаде оставката като министър. 

Освен това се сипят обвинения, че партията е получила финансови субсидии от предприемачите Григорий Крупников и Валерий Белокон. Те имат репутацията на тамошни „олигарси”, а самият местен олигарх Белокон е доверено лице на руския олигарх и милиардер Борис Березовски и кредитор на Репше. 

Да, точно такова е обвинението към новоизпечения икономически съветник и финансово гуру на Николай Бареков! 

Като резултат популярността на Репше се срива в пропастта – от цитираните от Бареков 85% в началото на кариерата му рейтингът му се устремява надолу и той става най-нехаресвания политик на Латвия. 

Въпреки това през 2009-а в поредното ново правителство Репше заема поста на финансов министър. След бързо отшумелите "доволни години" с бума на лесните, но кухи приходи от спекулативния капитал (каква прилика с България по времето на цар Симеон и Тройната коалиция на Станишев) Латвия се оказа напълно неподготвена за трагичната ситуация, в която изпада на фона на световната финансова и икономическа криза. 

В нея Репше се оказва освен аналог на Борисов и латвийския аналог на нашия Симеон Дянков. Правителството, на което е финансов министър, прилага драстични мерки като: 

* 20-процентно орязване на бюджетните заплати, 

* 10-процентно снижаване на всички пенсии, 

* 70-процентно свиване на пенсиите на работещите пенсионери,

* 50-процентно намаляване на детските надбавки 

И т.н., и т.н... 

Тогава шокът веднага изведе многолюдни колони от протестиращи по улиците на столицата Рига и на другите големи градове. Излезлият да успокоява демонстрантите Ейнарс Репше не срещна разбиране – те вече знаеха, че неговото лично предложение е било дори за още по-големи намаления на доходите.

Какъв парадокс – обявилият се за защитник на бедните у нас Бареков си взе за главен икономически съветник сатрапа на бедните в Латвия!

Въпреки драконовското затягане на коланите Латвия стремително върви към фалита. Резултатът е ясен – през ноември 2010 г. Репше е освободен от поста си. 

Латвия – икономиката и банките са оздравени с над 7 млрд. долара спешни заеми от МВФ и Световната банка, както и с необявена точно, но още по-голяма сума в интервенции от Шведската централна банка за спасяване на местната валута и финансова система. 

Само преди месец, на 15 декември м.г. в Рига Репше се завърна в политиката и проведе учредителен конгрес на нова своя партия „За развитието на Латвия”. (като под индиго по същото време у нас напусналият журналистиката Бареков влезе в политиката – на 21 декември създаде инициативния си комитет за образуване на партията си). 

Макар и омазан с афери, неизпълнени обещания и грешна политика, Репше вероятно разчита на забравата/прошката на избирателите (то и на това разчита Бареков – нали се извини, че е подкрепял Борисов). Или както заяви от немай-къде на конгреса един от основните фактори в новата партия Ояр Кехрис, президент на „Обединение на икономистите 2010”:

„Няма да отричам, Ейнар (Репше) извърши грешки, но по-моему, той се учи от своите грешки. Ейнар съхрани страстта си, енергията си, известен инат, помагащи да се постигат високи цели”. 

Много големи предприемачи (олигарси) застанаха зад тази нова партия: Валерий Белокон, Улдис Миеркалнс, Донат Вайтайтис, Айнар Щипчинскис, Олаф Беркис, Гунтар Кокаревич. Мотивът – партията се определя дясно в политическия спектър и в защита на капитала. 

НАКРАТКО: ЕДИН ПРОВАЛЕН ПОЛИТИК В СОБСТВЕНАТА МУ ДЪРЖАВА,

политик, известен с олигархични връзки и крайно дясна и наедекватна политика, забъркан в лични корупционни афери и разследван за това беше представен у нас като преуспял реформатор! 

Интересно е как посветеният на бедните и бедността у нас Николай Бареков ще ги спасява от дереджето им с икономическо и финансово гуру, което е започнало политическата си кариера в образа на демократ и реформатор навремето (досущ като нашия навремето посинял политически Орешарски), за да стане накрая изразител на интересите на най-едрия капитал (образ и подобие на сегашния, какъв парадокс, почервенял Орешарски)? На онзи капитал, който е заченат вкл. от кадри на бившето КГБ и върховете на Латвийската комунистическа партия! 

Прекалено прозрачно е, ако някой го разрови. Нима кукловодите на „България без цензура” са толкова глупави? Родните – да, но чуждите – надали. 

Единственият мотив за включването и анонсирането на тази спорна фигура и анонсирането й като главен съветник на потенциален премиер е необходимостта от последна гаранция – пряк политически контрол от съответен външен център върху партията на Бареков.

Компрометираният в Латвия Репше е зависим – ако възобновят разследването около него, ако му направят повторно изследване за параноидната шизофрения, ако... Значи ще слуша и ще изпълнява като войник на пост. 

А ако се наложи, точно тези обстоятелства, извадени в бъдещ подходящ момент, но вече в България, могат да срутят всякакъв имидж на политика Бареков, партията му и евентуалното й упражняване във властта. Естествено, родните телевизии и вестници ще се разшумят само тогава , ако барековците не са достатъчно послушни. 

Но в никакъв случай, не дай си боже, да е сега!!! 

Та затова всички медии и разследващи журналисти, всички блогъри и анализатори мълчат като комунисти на разпит за фактите – повечето от непрофесионализъм в разследванията им. Ала е забележително, че и малцината професионалисти не отварят дума. Успехът на такава тактика би бил възможен единствено при тотално контролирани медии, журналисти и блогъри – независимо от привидните противоречия между тях. Готов съм да се закълна, че нито един ред от това разследване, което тепърва ще става все по-сензационно, няма да бъде цитиран засега в публичното пространство – от когото и да било! 

Така се създават Проектите, така се контролират и ако се наложи някога – в бъдеще и при крайна необходимост – демонтират със заложени предварително като мини факти. 

(с встъпването на президента Плевнелиев в длъжност публично извадих факти за офшорните фирми, за финансовите му операции и сензационни разкрития за задграничните му съдружници – във Фейсбук, предаването ми, книгите ми като „Операция Президент”. Абсолютно всички медии и негови политически противници се направиха на слепи, глухи и нечетящи. Година и половина по-късно, когато възникна конфликтът между олигарсите, Бареков и хората му станаха герои, понеже „разкриха” част от фактите за офшорките. Дори и сега се мълчи за други скандални факти около президента в книгата ми „Политиците. Парите.Мръсните им тайни”.) 

 ГОСТИТЕ ОТ ЕНП

На този линк може да видите изявлението от личния сайт на Бареков, кои са онези видни лица от чужбина, които ще уважат политическото му мероприятие и ще го подкрепят. 

http://barekov.com/Новини/Уесли-Кларк-е-сред-гостите-на-Бареков-за-конгреса_l.a_i.18321.html

Както забелязвате, сред тях присъстват дейци на Европейската народна партия, вкл. и такива видни фигури като Валтер Швимер (бивш генерален секретар на Съвета на Европа), Микулаш Дзуринда (бивш премиер на Словения)

А на следващия линк е опровержението на Костас Самоцоглу, ръководител отдел „Преса и комуникации” на Европейската народна партия: 

http://www.focus-news.net/news/2014/01/24/1875400/kostas-sasmatsoglu-enp-novinite-svarzvashti-nikolay-barekov-s-enp-ne-sa-nishto-poveche-ot-spekulatsii.html

Цитирам:

„Никой от споменатите, в публикации в български медии имена на членове на Европейската народна партия (ЕНП) няма да присъства на основаването на политическата партия на журналиста Николай Бареков. Това са просто спекулации". 

Това заяви Костас Сасмацоглу, Ръководител на отдел Преса и комуникации в ЕНП, за Агенция "Фокус". Запитан за коментар на публикациите, че Николай Бареков е бил поканен на конгреса на ЕНП в Дъблин (6 - 7 март), Сасмацоглу каза, че това по никакъв начин не отговаря на истината и добави, че политическите партии от България, които са поканени за конгреса в Дъблин, са партиите, които членуват в ЕНП.

Толкова за поредната лъжлива информация – продукт „Бареков”, с която се прелъстява родната аудитория. 

Това е продукт на чиста байганьовщина, която мисли на дребно, както се казва – да ударим келепира! Без елементарна представа за международните и дълготрайни последици, които поражда – от недоверие до презрение и омерзение. Питам се как ще се изявява с такъв „стил” направилия заявка за бъдещ премиер новоизлюпен политик – та нали ще му се наложи да работи като евентуален обществен лидер или премиер със същата тази ЕНП, която спряга без основание под път и над път?! 

Напомням, че и вероятният бъдещ политически лидер на Украйна Кличко с учудване узна, че са „съратници” с Бареков. 

И ЕДНО СЪОБРЪЖЕНИЕ

– още един аспект, но не го разбирайте в защита на Николай Бареков. 

А ако е бил умишлено подведен за тяхното участие? 

Защо ли? 

Та нали ако Проектът успее, утре такива международни контакти могат да се окажат неприемливи за кукловодите му отвън, които явно не са от ЕНП и Брюксел. 

В международна изолация една структура се уповава на един-единствен външен господар, който тогава вече изцяло еднолично я ръководи, дори й диктува директно. Така че по-добре още отсега да се изстудят до точката на замръзването евентуални връзки, за да е трудно или дори невъзможно стоплянето им когато и да е в бъдеще. 

При такава версия Бареков се оказва просто, неопитно и глупаво момченце, нагазило в тресавищата на геополитиката. Напомпано с идиотско самочувствие от сполетялата го „сполука”. И нямащо си хал-хабер понятие от движещите сили по света и у нас и задкулисието им. Това може да струва много скъпо за България, ако, не дай си боже, някога стане премиер. 

Край на първа част

Следва продължение!

*Разследването е от личната Фейсбек страница на автора