Порочни схеми на разследване и преиграване  със зависими свидетели могат да опорочат мега делото „Килърите” и да хвърлят отново сянка върху независимата съдебна система в България, коментират опитни юристи. 

Подсъдими по шумния процес за серия от убийства са Петър Стоянов – Сумиста, Васил Костов – Васко Кеца, Янко Попов – Туцо, Георги Вълев, Петър Атмаджов и Райчо Стойнев.

Запознати с делото юристи твърдят, че е приложена едно много порочна схема, осъществена от Окръжна прокуратура в Шумен и в частност от обвинителя Ася Петрова. Във връзка с подсъдимите за организирана престъпна група, са разпитани множество свидетели, които са доста съмнителни,  защото са с по няколко висящи дела, участвали са в престъпни действия, зависими са  от службите, и за да се измъкнат са готови да свидетелства срещу всеки, и да фабрикуват неверни показания по поръчка. 

Задължително е, когато тези лица се разпитват пред съдия да се викат и защитниците на обвиняемите. Но за да избегне това правило, прокуратурата е образувала едно друго дело, по което не е повдигнала обвинение на Петър Стоянов, Георги Вълев, Васко Кеца и другите. То е за убийството на Борислав Георгиев в „Люлин”. По това дело формално няма обвиняеми лица. Всичките свидетели са разпитвани по него пред съдия, за да се  избегне възможността да се извикат подсъдимите и техните защитници и да не им се даде възможност да участват пълноценно в процесуалните действия. По този начин са взети показания от Боян Джамалов, Боби Кърпата, Калоян Йорданов, Галя Брандашка,  и се установяват факти, които ползват тезата на обвинението. Така реално 

се заобикаля Европейската конвенция за правата на човека, 

която казва, че страните, наред с прокурора трябва да имат възможност за участие в разпита на свидетелите, опонира защитата на „Килърите”.  

Сега по-голяма част от свидетелите не желаят да говорят на съдебните заседания по „Килърите”, или дават някакви глупави и нелогични отговори. Затова им се счетат  дадените преди това показания и се прилагат направо в делото. Някои от тях,  като Боян Джамалов още са под контрол на прокуратурата и говорят неща, които няма как да са се случили, твърдят близки на подсъдимите. Така, например, Джамалов разказва, че пред него Петър Стоянов - Сумиста е отворил плик с пари, в който имало 60 хил. лв. и му казал: „Това са от убийството на Румен Рачев”. Нормално ли е, житейски оправдано ли е човек, представен като бос на такава голяма банда за поръчкови убийства, да дава обяснения на най-низшия си служител – шофьора и да го запознава с детайли за едно тежко престъпление, пита защитата.

Джамалов обаче дава и други нелогични обяснения. Разказва например, че голфа, който е намерен опожарен след една от екзекуциите, го е виждал в двора на Сумиста, а босът го карал понякога да го припалва. Това е практически също непроверимо твърдение, но съдебните заседатели може и да му повярват. Фантазията на Джамалов е още по-смела. От негови обяснения тръгна скандалът, че е виждал пред къщата на Сретен Йосич коли на политици от БСП, визирайки екс правосъдния министър Младен Червеняков и младият Кирил Добрев. Реално този човек няма какво да прави пред къщата на бос от световен ранг. Той не може да представи и свидетели, които са го водили там, но твърденията му получиха силен медиен отзвук.

Калоян Йорданов е друг интересен свидетел, който след разпитите си пред съдия е изчезнал. Обвинението не го показва, твърдят, че е в чужбина, а адвокатите на подсъдимите не мога да го разпитат. Този свидетел също твърди, че  е бил в къщата на Сретен Йосич и че пред  Янко Попов – Туцо, 

е приел поръчка да бъде убит Бойко Борисов. 

Абсолютно нелогично и елементарно е бос, от ранга на Йоца Амстердама да раздава мокри поръчки пред непознат човек, който на всичко отгоре е просто един криминален тип. Твърденията му се непроверим факт, но публичното пространство се занимаваше месеци наред с тях. По-късно обаче братът на Калоян Йорданов обяснява в съдебна зала, че е бил в дома на Сретен, но са си говорели само за топки, футбол и трансфери. 

Съмнителни и изпълнени с противоречия са събраните показания на свидетели срещу бизнесмена от Велико Търново Георги Вълев, пришит изкуствено към делото „Килърите”. Срещу него 

обвинението вади бивш затворник, 

който твърди, че няколко пъти е ходил да взима пари от него назаем, а Вълев се занимавал с лихварство. На въпросите на защитата, обаче, изфабрикуваният свидетел блокира и не можел да даде адекватни отговори как е връщал взетите пари, какви доходи е имал, какъв бизнес е развивал, каква е била лихвата. Задоволява се с обясненията, че сечал дърва и така печелел и се издължавал. Но като се направят прости сметки излиза, че сумите, които е връщал, не могат да се формират от лихва от 10%, на която уж са били взети кредитите. В същото време Темида се доверява само на едната страна, но отказва на защитата на Вълев да се проверят факти и твърдения, да се изслушат и други свидетели.

В прокурорския екип от кошаревски свидетели срещу Георги Вълев се изявява и добре познатият на МВР Светльо Близнака, известен в ъндърграунда, че е работи с полицията и е склонен да изпълнява поръчки. Така случайно Близнака, който е арестуван за участие в престъпна група, разпространяваща наркотици, се оказва в една килия за около 16 часа с Георги Вълев. Бизнесменът от старата столица престоява в нея докато чака, за да си обжалва мярката за неотклонение пред Апелативния съд. Килията, обаче, се оказва предварително 

оборудвана със СРС, което тече и се слуша на живо.  

Освен това Близнака има и телефон, който също се подслушва, но не се изяснява как е бил вкаран незаконно в място за лишени от свобода. За да е пълна програмата, в килията е доставена и ракия под зоркия поглед на надзирателите, за да се развърже уж езикът на забъркания с „Килърите” бизнесмен. Светльо предлага на новия си съкафезник да ползва телефона. По-късно при изслушване на записите от  СРС-та в съдебна зала става ясно, че Вълев говори със свои близки, разказва, че го обвиняват за някакви убийства, но не прави самопризнания, не дава никакви уличаващи го факти. Същите са твърденията му и пред Близнака, които пак са записани в килията - не казва нищо уличаващо го. При разпитите, обаче, на Светльо и негов приятел в Шуменския съд те разкриват, че 

Вълев е направил самопризнания пред тях, че е поръчал двете убийства 

на Румен Рачев и на Петър Лупов, адвокат от Варна. Освен това се похвалил пред непознатите бандюги, че с Пешо Сумиста се занимават с лихварство. Така се стига до парадокс – прокуратурата е документирала собствената си глупост – в СРС-та няма и дума самопризнания за убийства, но те присъстват в устните показанията на Светльо Близнака. Близнака се оправдава, че Вълев му е разказал тези уличаващи го подробности, когато записващото устройство в килията е било изключено. От проверки, обаче, се установява, че то е работело непрекъснато, а и резонен е въпросът на адвокатите - от къде Близнака знае, че ги подслушват, освен ако не е бил в комбина с МВР и обвинението.

За свършената услуга към прокуратурата по делото „Килърите” се твърди, че Близнака получава бонус - присъда от 9 м. и 172 дни, точно толкова, колкото  е прекарал в килия и под домашен арест. Това реално е цената, която получава за съшитите с бели конци показания срещу бизнесмена Вълев, коментират адвокати. 

В момета Близнака е защитен свидетел, държавата плаща пари за него, а по същата схема той става свидетел и срещу Веселин Данов, Алексей Петров, Златко Баретата. В съдебните среди е известен като дежурният свидетел, готов винаги да свърши услуга на обвинението и МВР. Така се налага усещането, че обвинението си играе с една група 

удобни и зависими свидетели, които ги въртят по различни дела за да им вършат работа. 

Много показателен в тази посока е случаят с Радослав Димитров –  икономическият съветник на Георги Вълев. Той е натискан безумно от хора на МВР да свидетелства срещу работодателя си. Има записани СРС-та, на които Валентин Цоновски от ГДБОП го плаши, че влиза директно в затвора, ако не каже това, което трябва. Така, под заплаха той прави някакви „самопризнания”, но по-късно си сменя показанията и казва как  е бил натискан и манипулиран. Като ответна реакция веднага му образуват ново дело, по стара следа и даже в началото на септември му произнасят присъда. При задържането му преди две години, в него намират 7 грама марихуана, но  години наред никой не се занимава с тази уличаваща го подробност. Тя се оказва важна когато трябва да бъде наказан за новите показания, които е дал извън указанията.Така се създава усещането, че всички свидетели на прокуратурата, които се явяват по „Килърите” са подбрани, твърди защитата на обвиняемите.

Бизнесменът Георги Вълев пък не се притеснява да бъде и по-категоричен, посочвайки една от схемите за манипулиране на свидетели.

„В обедната почивка на заседанията по делото прокурорките Ася Петрова и Маргарита Георгиева заедно с шефа на сектор „Терор” в ГДБОП Валентин Цоновски обядват заедно, обсъждат се въпроси и се набелязва стратегия за действие по процеса. Да предположим, че е допустимо прокурорите да се срещат с полицая, въпреки че неговата работа е била до приключване на преписката и предаването на материалите на прокуратурата. Вече две години Цоновски почти не е мърдал от Шумен. Основната му дейност е  

да дирижира определен кръг журналистически слугинаж 

и да им подава пречупена през неговата призма силно изкривена информация, напълно противоположна на това, което се случва в съдебната зала.

Защо шефът на отдел „Терор”, вместо да си гледа работата, кисне вече втора година след приключване на досъдебното производство в Шумен и се занимава с журналистическа дейност и нерегламентирани явни срещи с представителките на прокуратурата? Защо е толкова важен за него този процес и от какво се страхува, за да не изпуска от контрол Ася Петрова, която прекарва повече от времето си с него, отколкото с мъжа си...?”, пита обвиняемият бизнесмен от старата столица.