Роман Доброхотов, The Insider 

В първата част на разследването(виж ТУК, б.р.) става дума за финансирането от Кремъл (посредством Константин Малофеев) на лоялни към Москва партии и движения, включително и неонацистки. В част 2 се разказва как кремълските спецслужби използвайки бойци с опит в Донбас, са опитали да да организират преврат в Черна гора, за да предотвратят влизането на страната в НАТО.

На 14 юли 2016 год пресс-секретарят на руското Министерство на външните работи  Мария Захарова, направи изявление, в което недвусмислено прозвуча заплаха към Черна гора: 

„Ние обърнахме внимание на изказването на премиера на Черна гора Мило Джуканович за руската пропаганда. Ние чухме, познатите ни от натовските лидери идеи за това, че не заетото от ЕС и НАТО  пространство ще бъде запълнено от други сили. Под други сили се предполага или Русия или радикалния ислямизъм. Излиза, че още преди да бъде въвлечена в НАТО Черна гора и президентът й отново се огънаха пред ръководството на Алианса. Отговорността за антируската линия на Черна гора изцяло лежи върху правителството”.
Тези заплахи от руското МВнР дойдоха след приетото през май 2016 година решение на Черна гора да влезе в НАТО, въпреки многократните изявления на Дмитрий Песков, че „това не може да не доведе до ответни действия от изток, тоест, от руска страна” Какви ответни действия е имал предвид говорителят на Кремъл стана ясно през октомври 2016 година.

Когато на 16 октомври 2016 година (ден преди парламентарните избори) премиерът Мило Джуканович заяви за предотвратения опит за държавен преврат, мнозина не го приеха сериозно, защото приличаше на предизборен трик, още повече, че изглеждаше донякъде гротескно.
Според официалните данни, две дузини заговорници от Черна гора и Сърбия, ръководени и въоръжени от чужбина се опитали да нахлуят пред парламента представяйки се за полицаи, като трябвало да организират провокация инсценирайки нападение над сърбалите се там мирни демонстранти и под този предлог 

да завземат парламента

 и да арестуват, (а вероятно и да убият) премиера Джуканович.
Според заговорниците, планът бил след това властта да премине в ръцете на „Демократичния фронт”-антинатовска и проруска партия.
Черногорските власти арестуваха 20 души и публикуваха видео с иззетите оръжия

Цялата тази история изглеждаше толкова карикатурно, че световните медии почти не я забелязаха. Но на 24 октомври Сърбия арестува трима руски граждани, у които, по данни на сръбската полиция, били открити фалшиви полицейски униформи, 122 000 евро кеш и оборудване за шифроване на телекомуникационна връзка.
След два дни, на 26 октомври секретарят на Съвета по сигурността на Русия Николай Патрушев пристигна в Белград. The Guardian, позовавайки се на източници от сръбското правителство, съобщи, че Патрушев се е извинил за „грубата операция, за която изпълнителите и не са имали разрешение”. По-късно това беше отречено, защото, според Москва „Патрушев не се е извинил, защото няма за какво да се извинява”.
Имало ли е извинения или не, но Патрушев активно е участвал в решаването на проблема. Веднага след неговото посещения няколко граждани на Русия бяха депортирани от Сърбия.
На прес-конференция на 6 ноември специалният прокурор на Черна гора Миливой Катнич разказа нови детайли: за подготовката на плана на преврата са били арестувани двама руски граждани, които привлекли към себе си един сърбин (в момента главен обвиняем) в качеството на основен организатор.
Той от своя страна рекрутирал още граждани на Сърбия и Черна гора, неговата задача е била да събере до изборите около 500 човека. Важен детайл: по думите на Катинич, ядрото на групата било от 50 въоръжени и тренирани терористи от Русия и Черна гора, воювали в Източна Украйна. Но тогава прокуратурата все още избягваше да обвинява директно Русия – работната версия беше, че става дума за руски националисти, действащи по руска инициатива.
След публичното изявление на Катинич стана известно, че срещу него също е било готвено покушение, за това на 23 март тази година съобщи вестник Dnevne Novine. По данни на изданието, правоохранителните органи на Черна гора са получили информация за това от чужди служби. Заподозреният е гражданин на Сърбия, чието име разследването все още пази в тайна.

Само три дни след посещението на Патрушев в Сърбия, на 29 октомври, сръбската полиция откри в гората, в непосредствена близост до дома на семейство Вучич в един от белградските квартали гранатомет и ръчни гранати, патрони за Калашников и за други оръжия. Арсеналът е открит в кола, скрита на 20 метра от пътя към дома на родителите на премиера Александър Вучич. Известно е, че той често посещава родителите си, а засадата е била на място, където колата на премиера намалява скоростта до 10 км/ч.

По-късно разследващите откриват още една кола в Нови Белград. В нея са открити автомати Heckler & Koch, амуниции, тротил, детонатор, прикрепен към мобилен телефон и пистолет.
Службите за сигурност отначало скриха премиера на сигурно място и това е разбираемо – през 2003 година премиерът Зоран Джинджич беше убит от снайперист, а в деня на убийството водещият на новините в държавната телевизия „Русия” заяви, че „западната марионетка заслужено получи куршум в главата”.

И Сърбия, и Черна гора отначало не отправиха обвинения срещу руските власти. Единият от двамата руснаци, които Черна гора обяви за издирване чрез Интерпол, известен като Едуард Широков, е пресякъл границата с друг, официално издаден руски паспорт, но с фамилията Шишмаков, при това съвсем доскоро той е работил като военно аташе в руското посолство във Варшава. Всички събрани доказателства свидетелстват за това, че той е официален служител на ГРУ, макар че Русия отрече този факт и отказа да го предаде на Черна гора. Но Шишмаков е обявен за персона нон-грата и изгонен от Полша именно като служител на ГРУ, вербувал най-малко двама офицери от полската армия.
Впрочем, както става ясно по-късно, Шишмаков не е единственият щатен служител на руските спецслужби, 

замесени в заговора

Едуард Широков или Шишмков

Ролята на втория офицер от  ГРУ, фигуриращ в обвинението като Владимир Попов е по-неясна. Неизвестно е дори дали това е истинското му име. 

Молдовската преса съобщи, че човек със същото име вече е попадал в полезрението на местните спецслужби, когато през 2014 година се е срещал в Гагаузия с местни сепаратисти и активисти, обявяващи се против ЕС.

The Insider научи от свои източници в българските гранични служби, че Попов е бил в страната на 10 октомври  2016 година, няколко дни преди планирания преврат в Черна гора. Междувременно в черногорската преса с позоваване на източници от полицията, се появиха съобщения, че телефоните с шифрована връзка, ползвани от заговорниците са купени именно в България.

Двамата основни обвиняеми Мирко Велимирович и Александър Синджелич, лидер на прокремълската организация Сръбски вълци и воювал в Донбас признава пред следствието, че с него са се свързали „руски националисти, които познавал от Украйна”.

Той се срещнал с тях в Москва на 26 септември 2016 година. Те се представили като Едуард Широков и Владимир Попов и дали да се разбере, че работят за спецслужбите.  Именно те предложили плана за смяната на властта в Черна гора, за 

да попречат на страната да влезе в НАТО

 При това Шишмаков разполагал с план на сградата на парламента, по който му показвал как трябва да протече завземането и.
За първия етап на операцията Синджелич получил 200,000 евро кеш.
Синджелич признал, че Шишмаков сам му купил билет и го посрещнал при самолета. Той не минал през паспортен контрол, за да не остане следа от пребиваването му в Москва. 
Връщайки се от Белград, Синджелич наел Велимирович, който трябвало да купи оръжие в Косово и наел в Подгорица къща, където да се срещат заговорниците и да пазят оръжието. 
И Синджелич, и Велимирович са съобщили пред следствието, че в началото на октомври Широков и Попов са пристигнали в Сърбия и предали на всеки от участниците в заговора мобилен телефон с шифрована връзка.
Според показанията на Синджелич и Велимирович, другите двама ключови участници в заговора са били Братислав Дикич (бившият командира на сръбската жандармерия и Неманя Ристич, който също е воювал в Донбас.

Синджелич предавал инструкциите на Велимирович и Дикич по зашифрована гласова връзка, включително и това как трябва да се преоблекат в полицейска униформа  (като си сложат сини лентички, за да се отличават сред истинските полицаи) и да се смесят с тълпата пред парламента. Прихванати са и разговори на Синджелич, които доказват че той действително е бил свързан с руските спецслужби.
Картината на неуспешния преврат в Черна гора би била непълна, ако не бъдат споменати и тези, които са оказвали непряка помощ на заговорниците: 

Малофеев и Решетников

Малко след проваления преврат, на 2 ноември 2016 година Владимир Путин уволни директора на Руския институт за стратегически изследвания Леонид Решетников.
Бившият агент на КГБ на Балканите, генерал-лейтенант от Службата за външно разузнаване Решетников беше 8 години директор на РИСИ. Ветераните от външното разузнаване нямат особено отношение към науката, но всъщност РИСИ активно се занимава с „приложна дейност”, заради която изгоря и Решетников.
Той беше въвлечен в дейността на службите на Балканите, при това в сътрудничество с други одиозни фигури – „православния” олигарх Константин Малофеев.  Известно е, че Решетников и Малофеев са помагали на изборите в Република Сръбска на прокремълската марионетка Милорад Додик, за което той ги награди с ордена на крал НЕГОШ.

Награждаването на Решетников от Дидик

Александр Сытин, дълго време работил в РИСИ също потвърждава пред The Insider, че идеята за провокации по време на предизборната борба е любимата теза на Решетников.

Освен общата дейност по прокарване на интересите на Кремъл в Източна Европа, двамата са свързани с с показна религиозност, както и връзката им с Георгий Шевкунов (отец Тихон), известен като „духовника на Путин” и с когото Малофеев е съгласувал действията си по време на руското нахлуване в Донбас.

Що се отнася до Черна гора, Решетников по-скоро е бил идеолог и консултант. Той е много близък с брата на Слободан Милошевич. Той има много връзки на Балканите, предимно в България и Гърция, както и сред бившите служители на югослужбите. Идеята за провокации – в Украйна,  Молдова, Гърция – по време на изборите е измислена и изпробвана именно от Решетников.
Той е консултант на руския президент и най-вероятно той е предложил идеята за преврат в Черна гора. Конкретните действия, разбира се, са разработвани от други лица. Той не би могъл да поеме оперативната дейност, макар, че винаги е тъгувал по службата си на резидент в България и Гърция.
Балканите действително са зоната на особено внимание от страна на Решетников. Няколко дни преди изборите (и неуспешния преврат) Решетников се среща в РИСИ с представители на така наречения „Балканска казашка армия”.

 Леонид Решетников (в центъра) 

По всичко личи, че именно тези представители на псевдоказачеството, с опит в бойни действия в Украйна, е трябвало да станат силата, на която да се опре „новата” власт в Черна гора, ако превратът беше успял.
Няколко дни след провала Александър Усовски (чиято дейност подробно е описана в първата част на разследването), пише на Елена Шаройкина, генерален директор на телевизия „Цариград” и помощник на Малофеев), предлагайки услугите си в Полша, където между другото отбелязва, че след успеха на „полския проект, никой няма да припомни на Малофеев провала на черногорската авантюра”.

Кореспонденцията показва и защо Усовски е толкова сигурен в участието на Малофеев.

Заместник-директорът на Сектора за балканските страни в РИСИ Никита Бондарев през 2016 година в прав текст говори за щурм на черногорския парламент като един от възможните сценарии за развитие на ситуацията там.
Въпреки това, не бива да мислим, че провалът на преврата означава, че Владимир Путин е недоволен от работата на РИСИ. Нещо повече, при пенсионирането си Решетников се обръща към Путин: 
„Искам да кажа, че през всички тези осем години ние работихме за осъществяването и реализацията на вашата линия във външната политика. Това беше нашият крайъгълен камък-линията на Русия, линията на нашия президент”.
Путин отговаря: 
„Надявам се, че РИСИ ще продължи да бъде опора и за президентската администрация, и за правителството, и за съответните структури”.

Отстрани това звучи като формална любезност. Но жителите на Източна Европа могат да чуят в тези думи откровена заплаха.