Една от последните жертви, които са останали живи след преживения кошмар в митичния затвор в Белене - Йордан Алиев отново е на свобода. 34 години зад решетките са променили до неузнаваемост Бай Данчо, който не е бил съден, а директно е тикнат в трудово-възпитателния червен концлагер. Бившият пандизчия не попада в затвора заради подривна дейност срещу властта, както често преди 10-и ноември превръщаха дори хора от интелигенцията в роби. От 1979 г. Бай Данчо, който ни помоли да се обръщаме към него със затворническото му прозвище, мрази БКП и червената власт. „Няма БСП, има БКП. Същите лоши хора са останали там”, разгорещено обяснява вече бившият пандизчия на ЖП гарата във Варна. Бай Данчо е ром, който е роден в Априлци през 1961-ва година. Въпреки, че е само на 52 години, след тежкия живот в зандана е останал без зъби и изглежда с 20 години по-стар. На 18 години животът му се преобръща.

Алиев убива трима роми, които му дължат общо 160 лв. Опитва се да си ги поиска, но е заплашен да бъде убит от борчлиите. Така Бай Данчо решава още на същия ден от заканата, която му отправят, да изпревари събитията и грабва кирка, с която отива в циганския табор. „Изтрепах ги докато спяха, окото ми не мигна, никой не чу звук, но ме хванаха. Жената на един от мръсниците ме видяла. След като отишли милиционерите, тя им казала, че съм бил там същата нощ. Признах си, нямаше какво друго да направя”, разказва ромът, който днес, 34 години след ареста, съжалява за стореното. „Съжалявам за децата на тримата. Не трябваше да ги убивам, защото ги оставих сираци. Ако не го бях направил обаче, щяха моите деца да нямат баща”, споделя Бай Данчо. За добро поведение му спестяват едва година от първоначалната присъда. Бай Данчо обаче никога няма да забрави до края на живота си извращенията, на които е бил подложен в кошмара „Белене”. „Бях млад, когато изтрепах хората, а на всичкото отгоре и циганин. Както и сега, нас не ни харесват, и с право. Не се срамувам, но не сме стока, както и българите не можете да се оправите, така и ние сме зле. Все се караме за простотии и за глупости, а можем да живеем мирно и спокойно”, размишлява философски бившият затворник.

Бай Данчо потвърди, че хората, които са убити и изядени от прасетата в концлагерите не са мит. „Плашеха ни здраво, освен боя и избитите ми зъби, бях на косъм да ме убият и да ме дадат на свинете. През 1980 г. ме караха да събирам с ръце фасовете на милиционерите. Аз обаче отказах, бях млад и зелен, още не знаех какво ме чака, ако се изрепча на ченгетата. Един от по-старите започна да ме налага с дървен прът, не издържах, хванах го и го забих в главата му. След това ми се нахвърлиха, избиха ми предните зъби и искаха да ме убият. Тогава се намеси някакво по-младо момче, на около 30-35 години и ги спря. Вкараха ме в карцера, където бях като на курорт, не ме закачаха много, много. Искаха от нас какви ли не гадости. Изкопал съм сума ти гробове. Аз оцелях, само аз си знам как. След като падна бай Тошо, беше друго. Още преди това ме бяха преместили в Сливен. Като чухме новината, се радвахме заедно с пазачите. Не само Татарчев беше патрон там. Имаше и други, които бяха влезли за нещо друго, не бяха се провинили. Бяха шпиони и разпитваха останалите. Мен лично не са ме подпитвали, защото бях криминално проявен и не им бях особено интересен”, спомня си Бай Данчо. Ромът си спомня и за покойния вече главен прокурор Иван Татарчев, с когото е бил по едно и също време в Белене.

„Лежахме заедно с него. Само че той не беше репресиран като мен, дори се хранеше с охраната на затвора. Всички знаехме, че беше от „онези”. Не беше лошо момче, но беше един от тях. Когато говорехме в малкото време, в което ни оставяха да почиваме с останалите, гледахме да не е край нас, защото знаехме, че слуша какво си приказваме и че плюем Живков”, спомня си още Бай Данчо. След излежаното наказание бившият пандизчия с нетърпение чака да се види със съпругата си и с двете си деца, които, по думите му, все още го чакат след 34 години. В затвора е следял активно всички новини и се интересува от политика. Според него само Бойко Борисов може да оправи държавата. Надява се да си намери работа, въпреки миналото си и съветва младежите да не повтарят неговите грешки, тъй като връщане назад - няма.

*Иван Татарчев е внук на Михаил Татарчев, който е брат на Христо Татарчев, един от създателите на ВМРО, а чичо му е Асен Татарчев, деец на ММТРО. През 1952 г. завършва право в Софийски университет "Св. Климент Охридски". От 1956 до 1961 г. работи като адвокат в Малко Търново, Разлог и Разград. От 1958 г. до 1961 г. е лишен от право да упражнява професията си по политически причини. През това време работи като каменоделец 5 години, след което му се възстановяват правата да практикува. През периода от 1966 г. до 1990 г. е адвокат в София. Реабилитиран е като репресиран от комунистическата власт. С указ на президента от 19-и февруари 1992 г. до 19 февруари 1999 г. Иван Татарчев заема длъжността главен прокурор на България.