По някаква странна символика драмата се разиграва пак през юли, но на 13 2004 г. Тогава българите бяха обезглавени уж от иракски терористи. Преди дни външният министър Николай Младенов призна в телевизионно изявление, че до атентата в Сарафова страната ни е била обект само на още два реализирани терористични акта – нападението на военната ни база в Кербала и екзекуцията на шофьорите от Пиринско. 

Макар и с осем години разлика между двата черни инцидента има поразително много сходни обстоятелства, повтарящи се герои и  причини. 

Всъщност трагедията „Кепов – Лазов” беше първият скандален предвестник, че службите ни за сигурност са пробити, използват се за уреждане на лични и политически сметки и не могат да защитят националните интереси. Но тогава прокуратурата не реагира и вместо светкавично разследване, което да разкрие истинските причини за отвличането и убийството на двамата българи, случаят бе проспан и заметен. Така много страшни въпроси за обвързаности между мафия,  висши представители на държавата и терористи останаха без отговор.

Официално пред обществото отвличането и

обезглавяването на Кепов и Лазов в Ирак бе представено като терористичен акт,

осъществен от Ал Кайда и по-точно от групировката на Ал Заркауи. Видимо на правителствено ниво нещата приключиха с изявлението на тогавашния външен министър Солом Паси: С терористи не преговаряме. Неофициално обаче в службите за сигурност, по висшите етажи на държавата и някои политици знаят, че всъщност е ставало дума за неуредени сметки от износ на синтетична дрога от България за Близкия Изток. Кепов и Лазов, неизвестно дали са били посветени, но в тайници на камионите си са изнасяли  за Ирак наркотик чрез благоевградска фирма. Следата от износ на амфетамини  от България бе лансирана и след взрива на аерогарата като възможна причина, ядосала ислямистите. 

Според екс шефа на НСС  ген. Атанас Атанасов МВР лови всякакви наркотици, но не закача производителите и търговците на синтетична дрога. През последните години няма разбита лаборатория или хваната такава пратка, а

премиерът рита футбол с производители на амфетамини,

предупреди политикът от ДСБ.

През 2004 г. обаче основни задкулисни играчи в драмата с българските шофьори са синовете на бившият иракски посланик в България Мохамед Амин – Бленд и Сиад, които живеят в Сандански и държат производството на амфетамини в цех край Кулата.

Партньори пък са им иракчаните д-р Хайрала Салех и Хасан Санджари, които гарантират дистрибуцията и продажбата на опасната стока. Естествено те имат и български покровителите на най-високо ниво в държавната пирамида. Типично в арабски стил братята Амин заради финансови сметки влизат в остър конфликт с Хасан Санджари. Д-р Салех застава на страната на братята. Бесен на съдружниците си Санджари отвлича камионите, превозващи поредната пратка от България, заедно с шофьорите. Естествено той знае графиците и местоположението им, нали е част от този бизнес. Иска откуп за тях от братята Амин, но след като не получава никакви пари ги пренася курбан на терористите на Ал Заркауи, които ги екзекутират. Така Кепов и Лазов се превръщат официално в

мъченици на ислямския тероризъм,

а страната ни лицемерно се нареди сред жертвите на новата световна война. Сега външният министър Младенов авторитетно обяснява, че убийството на шофьорите е целяло да принуди България да промени политиката си към този район и да преразгледа ангажиментите си към партньорите си от НАТО.

Според таен доклад  истинските причини, довели до обезглавяването на българите, може да е съвсем друга. През пролетта на 2005 г. скандалната разработка анонимно бе пусната в пощенските кутии на политици, държавници, медии, но надменно бе подмината като компромат. По-късно докладът е публикуван единствено от в-к „Седем” и сайтовете „Афера” и „Бивол”. Той вероятно е писан от агенти на тогавашната НСС, които са били наясно с престъпните схеми. Съществува обаче и друга близка до тази версия, която се лансира от някои спецове в разузнаването. Разликата в нея е минимална – намесват се имената на дупнишките герои Братя Галеви, които вместо да лежат в затвор, успяха да избягат от държавата и са в неизвестност. Синтетичният наркотик изнасян за Ирак е бил произведен в техен цех, край Ресилово. Екс баретите Ангел Христов и Пламен Галев завличат с огромна сума партньора си в Ирак Хасан Санджари и от там нататък историята се развива по описания вече сценарий. Интересното обаче е, че и при двете версии в интригата се заплита името на

мистериозния посредник д-р Салех

По странни са връзките му с шеф в НСС,  за който се твърди, че отваря мощен чадър над арабина и го протежира даже на ниво президентство. Източници на  Faktor.bg предполагат, че скандалният зам. шеф на НСС, а по-късно издигнал се и до зам.директор на ДАНС, за който анонимно се говори в доклада е Николай Методие. В разследване преди година "Бивол" също вади името на Методиев като евентуалния покровител на Салех. Има съмнение, че Салех се е водел агент на службите и така необезпокоявано е можел да осъществява съмнителните си бизнес схеми в България. Методиев пък сред колегите си е приеман като протеже лично на президента Георги Първанов. Служители от ДАНС си спомнят как става издигането му за заместник в НСС, когато шеф е ген. Иван Чобанов. След среща при президента, тогавашният главен секретар Бойко Борисов дава изявление, че двамата се разбрали за назначението на Методиев на важния пост. В МВР са смутени, защото знаят, че това не е работа на главния секретар, а на тогавашния министър Петканов. Чрез Методиев пък Първанов успява да уреди с назначения в службите свои роднини и близки.

Преполагаемият шеф на НСС обаче е в дъното и на един от най-големите ни провали в службите за сигурност, коментират запознати. През юли 2004 г. именно той убеждава Борисов, че чрез неговият човек Хайрала Салех, който има позиции в Ирак, може да освободи отвлечените български шофьори Кепов и Лазов. Идеята е представена лично и на президента Първанов, който също се включва в

Рамбовското приключение

и прескачайки парламента одобрява екшън план за освобождаването на Кепов и Лазов. Осигурен е правителствен самолет, сак с 30 хил. долара за откуп, а тайната мисия се води лично от главния секретар Борисов и зам. шефа на НСС Методиев. Всички участници в екшъна предвкусват щастливия край и се виждат герои даже и по световните медии. Тайната им мисия в Ирак се проваля. Равносметката е ранен служител на СОБТ, а по случая в България е наложено пълно медийно затъмнение, се твърди в тайния доклад. От шефския пост в НСС е изритан ген. Чобанов. Източници от МВР твърдят, че Борисов тогава е подведен от Методиев и именно заради това през есента на 2009 г. покровителят на д-р Салех е сред първите освободени от ръководството на ДАНС от правителството на ГЕРБ. По предложение на Методиев обаче и с подкрепата на президентската институция Салех получава статут на български гражданин и даже е награден за заслуги от президента, коментират агенти от ДАНС. 

През 2004 г. агенти от НСС се опитват да провокират инспекторска проверка, която да разкрие истината за смъртта на българските шофьори и за тайните обвързаности на търговец на амфетамин с шеф от службата. Инициативата им обаче е парирана. Тогава се ражда идеята за написването на тайния доклад, а с публичното му огласяване да се вдигне шум и

да се разплете змийското кълбо

Предполага се, че зад доклада стои друг началник от службата Иван Драшков. В парламента обаче отказват да се води дебат за него, а по време на парламентарния контрол министър Георги Петканов дава половинчати отговори и се измъква, обяснявайки, че става дума за квалифицирана информация. Неволно обаче настоящият конституционен съдия допуска  (не)случаен теч. Признава, че заповедта за командироването на ген. Борисов и още четирима неназовани служители от 10 до 14 юли е подписана не от него, а от заместника му Румен Стоилов, и че откупа за похитителите на Лазов и Кепов “сумата от 30 000 долара е осигурена на място “от иракски бизнесмен, пред който екипът под ръководството на гл.секретар на МВР е поел ангажимент, че ще бъде възстановена след прибирането на заложниците.” Така реално МВР шефът потвърждава скандалните разкрития в анонимния доклад.

Името на Николай Методиев се свързва по-късно и с прикриването на разработката „Лиани”, която 3 години е отлежавала в касата му, вместо да бъдат осъдени политици за организиране на черна схема за събиране на пари от държавни поръчки. Запознати твърдят, че сега Методиев работи за строителен предприемач, но спряган преди години като контрабандист на стоки от съседна държава.

В събираната от службите информация по случая с българските шофьори неочаквано попада и името на една политическа централа. Става ясно, че български лекар, който през 1989 г. се изселва в Турция, по време на драмата с отвлечените Кепов и Лазов работи на турско иракската граница. Там получава информация, че нашите се пазят в база до границата и срещу откуп похитителите са готови да ги пуснат. Вероятно воден от съпричастност към съдбата на сънародниците си лекарят прави опит чрез свои роднини турци в България да влезне във връзка с лидери от ДПС, които да посредничат при освобождаването им. Има информация, че в централата на Доган са получени два факса, но сигурно заради юлските жеги никой не им обръща внимание и не им отговаря.

Извън тайните интриги в дипломацията, спец службите и държавните институции драмата с шофьорите и до днес остава

загадка и за семействата на жертвите,

които продължават да живеят в страх. Анелия, съпругата на Кепов казва, че знае тайни, които не може да изрече на глас. Няма отговор и до днес, защо Ивайло е положен в запечатан ковчег и не са и разрешили да види кокво има вътре, както и да разпознае трупа. Освен това тя имала информация, че обезглавен египтяниин ще бъде представен за Кепов. На показаните и снимки с отрязаната глава, мъжът имал сини очи, а съпругът й бил с кафяви. Майката на Лазов Мария също била притискана да не коментира пред медиите трагедията със сина й.

Зловещата история с Кепов и Лазов не само, че не трябва да бъде забравена, а сега е момента всички съмнения, мистерии и слухове около нея, прикривани 8 г. да се разсеят и изчистят. Обществото има право да знае истината, още повече след атентата на бургаското летище, заплахите от нови терористични атаки и спукания балон за национална сигурност. В архивите на ДАНС и другите служби има достатъчно нишки, които могат да отведат разследващите до истината. Освен това са живи и всички задкулисни играчи и търговци на влияние, забъркани в случая. И не на последно място интерес от истината има и самият премиер Борисов. На прага на амбициите му за втори управленски мандат не хвалебствията на слагачески медии и правителствена пропаганда, а истината за миналото му ще се окажат по-печелившия коз. 

Ето и тайния доклад, който още стряска службите и властта

"Причината за отвличането и убийството на българите са неуредени сметки от наркобизнес. Историята започва с показните убийства на няколко знакови фигури в търговията с наркотици в България. Официално поръчителите са неизвестни и едва ли някога ще станат публично достояние, но можем да се досетим, ако проследим кой зае мястото им.

Така се създаде и новата мафиотска организация, която стана причина двамата българи да загубят живота си в Ирак.

Тя се превърна в един от основните доставчици на синтетични наркотици в Близкия изток.

Дрогата се произвежда във фабрика в близост до Кулата. Съдружници в нея са собственикът на ресторант "Кошарите" – Константин Динев, (близък до покойния Мето Илиенски и Георги Илиев), синовете на бившият иракски посланик в България Мохамед Амин – Бленд и Сиад, и членовете на ВПС на БСП Тихомир Стойчев – бивш директор на НСБОП (освободен заради връзки с покойния Филип Найденов – Фатик).

Суровината за производство се доставя от ливанеца Адел Саркиз, а готовата продукция се транспортира за Ирак чрез автовози на фирма в Благоевград. Дрогата се укрива в тайници на превозваните автомобили и ремаркета. Безпрепятственото преминаване на границата е дело на Тихомир Стойчев, чрез мрежата от служители в Агенция "Митници" и МВР. Дистрибуцията и продажбата на наркотици се извършва от иракчаните д-р Хайрала Салех и Хасан Санджари. Парите получени от сделките се "изпират" в казино "Елит", което е собственост на същите лица, притежаващи фабриката, и на иракчанина Махер Хасан – съдружник на Мето Илиенски.

Разбира се, така действащата схема се ползва както с политически, така и също и с протекции от страна на МВР и лично на главния секретар Бойко Борисов.

Неговото протеже – директорът на РДВР – Благоевград Богомил Янев – не позволява разследване на цитираните по-горе араби, въпреки многобройните сигнали.

Живеещите в гр. Сандански Бленд и Саад Амин наред с наркобизнеса многократно демонстрират незачитане на законите – от хулигански прояви до криминални престъпления като открито заплашват полицейските служители.

Подобно е поведението на Хайрала Салех, зад когото стои зам-директорът на НСС, близък до Тихомир Стойчев и личен познат на покойният Фатик. (Няма да е изненада, ако отношенията със Салех са прикрити и той е записан като доносник и на службата). Възползвайки се от протекциите на службата за сигурност, той притиска свои конкуренти в бизнеса и ги заплашва открито, че могат да бъдат изгонени от България само ако се обади по телефон на ген. Чобанов. (Тогава шеф на НСС – бел. р.).

Същите покровители осигуряват контакти на Салех с оръжейни търговци, с които той преговаря от името на НСС.(Собствениците на няколко държавни оръжейни фирми се чувстват доста объркани).

Чрез лично предани служители на МВР главният секретар Б. Борисов притиска конкурентните групировки в наркобизнеса.

Информацията за това кой и как да бъде ударен се подава от Тихомир Стойчев и от един бивш шеф на Отряда за борба с тероризма, който ръководи и престъпна група за "мокри поръчки". (Кой ли застреля толкова професионално Фатик и защо ли имаше толкова противоречия между първоначалните показания на свидетелите и официално обявеното от главния секретар на МВР?).

Всичко действаше като добре смазана машина, докато типично по арабски братята Амин не се скараха за пари с Хасан Санджари. Хайрала Салех застана на страната на братята Бленд и Саад. Между другото, по времето, когато отношенията им бяха добри, покровителите от НСС и Бойко Борисов уредиха Санджари да бъде приет в президентството и МВнР. След като се наложило да почака във Външно министерство повече от час, разяреният иракчанин се е разкрещял: "Какво си въобразявате? Само да реша и ще избия войниците ви в Ирак!". (Може пък да се опитал впоследствие?)

След възникналия скандал с неуредените бизнесотношения Санджари неколкократно отправя заплахи, като иска да му бъде изплатена значителна сума. Тъй като няма резултат, той отвлича камионите, превозващи поредната пратка, заедно с шофьорите, работещи за Бленд и Саад с искане за откуп.

Похитителите са търсели точно тези българи. Защо ли информацията бе укрита?

Водят се неколкодневни преговори без резултат. (Собственикът на камионите и автокъщата в Благоевград е имал информация за отвличането няколко дни преди официалното съобщение. Два дни след това той прекрати дейността си.)

Разгневеният Салех решава да включи "тежката артилерия" – Борисов и Чобанов. (Последният не е изцяло "в час". През цялото време е воден за носа от заместника си.) Под ръководството на Бойко Борисов е разработен план за действие. (Интересно защо министър Петканов не е запознат?). Пред президента Първанов е изложена версията, че НСС разполага с информация къде похитителите държат българските заложници. (Естествено, Хайрала Салех познава добре съдружниците си и е в състояние да уреди освобождаването им срещу откуп.) Държавният глава е убеден от Борисов и Чобанов да одобри план за освобождаването на шофьорите като предоставя правителствения самолет и съдейства за отпускане средства от БНБ.

Комична ситуация?!

Едната страна в мафиотския сблъсък взема пари от държавата, за да уреди отношенията си с другата. (Не трябваше ли Парламентът да одобри това?). Разбира се, участниците от българска страна Първанов, Борисов и Чобанов са си направили и друга сметка – да станат национални герои. Между другото, преди заминаването са подготвяни ордени като дори Борисов е организирал бляскаво посрещане с пресконференция.

За Ирак потегля българска група, ръководена от Бойко Борисов, в която е и покровителят на Хайрала Салех от НСС. В нея са включени служители на СОБТ. (Има ли заповед на министър Петканов?) Не е ясно точно кога и на кого е хрумнала идеята да нападнем Санджари, да освободим шофьорите и да си разделим парите за откупа. Доста тъп екшън сценарий, изцяло в стила на главния секретар.

Атаката се проваля. Равносметката е ранен служител на СОБТ. (Пълно медийно затъмнение).

Вбесеният Санджари продава заложниците на групировката на Ал Заркауи, а нататък е известно. След това по заповед на Бойко Борисов е отправено силно внушение към всички, които имат отношение по случая да мълчат. (Така де, нали го очаква политическа кариера. Не може да я рискува заради някакви си шофьори). Дори и съпругите на убитите шофьори престанаха да питат. (Заплашени са, че нещо ще се случи с децата им).

Хайрала Салех на всеослушание обявява, че е награден с държавно отличие от президента Първанов. Може би заради убийството на българите?

Братята Амин строят нова фабрика за каптагон. Двамата са толкова нагли, че отправят открити заплахи срещу лидери на СИК и ВИС. Назрява нов конфликт и възниква въпросът, кой ще е жертвата сега. Може би отговорът е в това, на чия страна ще застанат Борисов и марионетките му в МВР".