Най-голямата българка акция срещу разузнавачи на Кремъл е през март 2001, г. – трима са пропъдени, заради опит да създадат политически проект тип”Атака”

За последен път българските служби са изгонили руски шпионин, прикриващ се като дипломат в посолството им в София през есента на 2014 година. Това потвърдиха пред Faktor.bg източници от контраразузнаването. Главни действащи лица се оказват тогавашният външен министър в служебния кабинет на Георги Близнашки – Даниел Митов, и шефът на ДАНС Владимир Писанчев, който днес е български консул в  Солун. Сигналът постъпва от наш служител във Външно министерство, който разкрива, че от няколко месеца е обект на активни атаки от представител на руското посолство, да бъде вербуван като техен агент. ДАНС поема случая, документира руските амбиции към българския висш държавен служител. Така се стига до остра реакция на ДАНС и Външно пред тогавашния първи дипломат на Русия Юрий Исаков. Три дни по-късно разкритият руски разузнавач, представял се у нас като политически съветник, напуска България. Така реално не се стига до официална нота на Външно и обявяването му за персона нон грата.

Русия естествено не иска скандалът да остане без последствие и предприема като ответна акция натиск и дори заплаха за семейството към служител в българското посолство в Москва. Източници от контраразузнаването твърдят, че изгоненият от София руски шпионин бил засечен още по времето на правителството на Орешарски, когато Цветлин Йовчев ръководеше сектора за сигурност, но тогава е

имало чадър върху

него и група руски бизнесмени. При смяната на властта Владимир Писанчев се активира, за да отчете червени точки пред новите управляващи и евроатлантическите партньори. Даниел Митов е с ясни позиции по отношение на Кремъл и съвсем не му е трябвало да го убеждават за радикални действия срещу руския шпионин.

Предишната по-мащабна акция срещу руски разузнавачи, на дипломатическо прикритие е през  март 2001 г. Тогава Националната служба за сигурност, ръководена от ген. Атанас Атанасов изгонени трима шпиони на Кремъл от България. Сред нежеланите на наша територия се оказват капитан I-ви ранг Владимир Ломакин, неговият заместник полк. Сергей Власенко и третият секретар на руското посолство Борис Павлович Смирнов.  Основната подривна задача и на тримата е било създаването на нов политически проект, с патриотично родолюбив образ, но контролиран от Кремъл, какъвто по-късно се оказва партия „Атака”. За Ломакин контраразузнаването установява, че преди това е бил на дипломатическа работа в Полша, но  разкрит като разузнавач и изгонен, а след това скрит в София. В Полша Ломакин е обявен през 1993 г. за персона нон грата заради разкритата му връзка с Марек Желински – пенсиониран служител на МВР на Полша. Скандалът предизвика тогава правителствена криза и полският премиер Йозеф Олекси подаде оставка. Седем години по-късно от Полша бяха изгонени нови 9 руски дипломати за шпионаж. 

В България тримата руски дипломати са засечени повече от година от военното контраразузнаване

в дейност, напълно несъвместима с техния статут. Конкретният повод за изгонването им беше арестуването на 6 март 2001 г. на бившия служител на (не)българското военно разузнаване РУМНО Яни Янев, който по това време е главен секретар на Съюза на офицерите и сержантите от запаса. В 19 часа на 6 март той е опитал да предаде през оградата на посолството секретни документи на човек от руската резидентура в София. В същия ден е арестувана и неговата любовница Лиляна Гешева, която по това време работи във служба „Военна информация“. Яни Янев е в армията от 1956 г., а в РУМНО – от 1971 г. Работил е като анализатор. В края на кариерата си е бил зам.шеф на РУМНО по техническата част за три месеца – в периода октомври-декември 1991 г. През юни 1992 г. се е пенсионирал. 

Ето какво разказва политологът Антон Тодоров, който е изследвал шпионския скандал: „Първоначално уговорката е била Янев и Ломакин да се срещнат извън руската дипломатическа мисия. Но външното контраразузнаване в посолството на Москва усетило, че Янев има „опашка“ от външно наблюдение. Затова го поканили на среща в посолството. Разговорът обаче е подслушан и записан от военното ни контраразузнаване и пишман-шпионинът е арестуван до посолството. При довеждането му в съда точно в 14,05 ч. на 9 март, петък, панталоните на Яни Янев се смъкнаха и той остава по бели гащи. При арестуването на Яни Янев се установява, че той носи в чантата си два секретни документи, единият от които е 3-месечна разузнавателна сводка за оперативната обстановка на Балканите. Седмица преди да бъде арестуван Яни Янев, с него е имал среща бившият кадрови офицер от Първо главно управление на ДС Тодор Бояджиев. Двамата се срещат на 28 февруари, след което имат среща с румънския военен аташе в района на площад „Славейков“. Янев е от стар тракийски род, а Тодор Бояджиев по това време е член на ръководството на Съюза на тракийските дружества в България. Военното контраразузнаване и НСС успяват да добият солидна информация за връзки на ръководството на тази организация с един от изгонените руски дипломати – съветникът Борис Смирнов. Една от последните му срещи е в края на февруари тъкмо с Тодор Бояджиев, като формалният повод е подготовката за участие на московския кмет Юрий Лужков в мероприятие на Съюза на тракийските дружества за 3 март. Лужков обаче получава жлъчна криза и не успява да присъства, защото спешно си заминава за Москва. Няколко дни по-късно 

ген.Тодор Бояджиев е засечен на обяд с Борис Смирнов,

на който присъстват и съпругите им. Основните задачи на Борис Смирнов по това време са няколко. Първо, да поддържа връзки със Съюза на тракийските дружества в България, членове на ръководството на който трябвало да бъдат вкарани в парламента след парламентарните избори през юни 2001 г. Емисарите на „Дядо Иван“ са засечени в действия, свързани с готовност да инвестират солидни средства в организацията, за да подпомогнат нейното участие в политическия живот на страната. Крайната цел е ясна – създаването на силно проруско лоби в българския парламент. И наистина, Тодор Бояджиев стана депутат от бургаската листа на „Коалиция за България“, част от която беше Политически клуб „Тракия“. Стефан Данаилов също беше издигнат тогава от Съюза на тракийските дружества за кандидат-депутат и също стана депутат от тяхната квота. Бащата на Стефан Данаилов, Ламби Данаилов, е бил председател на Съюза на тракийските дружества в периода между 1961-1971 г. Това е формалната причина през 2001 г. той да бъде излъчен като кандидат-депутат от тях. Борис Смирнов даже е заснет по време на среща с ръководители на Съюза на тракийските дружества в местността Меден бук – между селата Свирачи и Жълти чал в община Ивайловград. 

Срещата е проведена на 29 юли 2000 г.", обяснява Антон Тодоров.

Шпионинът Смирнов на среща с тракийци в Ивайловградско

Смирнов е засечен и в действия, които целяха вкарване в парламента на лява циганска формация и проруски депутати от тази формация. Тук ракетата носител отново е БСП и „Коалиция за България“. Там един от коалиционните партньори е Гражданско обединение „Рома“, което е учредено на 4 март 2001 г. Председателят на обединението Тома Янков Томов става депутат в 39-то НС. През същата 2001 г. контраразузнавателните служби на Унгария и Чехия засичат контролирани и направлявани от руските резидентури в тези страни опити да се дескридитират двете държави като нарушаващи правата на циганския етнос в тях и така да се попречи на членството им в НАТО. Унгарските служби директно посочват случая с циганския клан в Замоли, 200 души от който напускат в началото на 2001 г. Унгария, за да искат политическо убежище в Страсбург, уж поради масова дискриминация в Унгария. Членове на циганската общност в Замоли са били директно поощрявани от руски оперативни работници да пледират преследване и нарушение на човешките им права пред институции на ЕС и да искат политическо убежище, за да навредят на репутацията на Унгария.

Ето това е готвил и Борис Смирнов тук, в България

Мотивите за това са изключително коварни, но в пълен синхрон с руското външнополитическо мислене. Московците винаги отлично са разбирали, че демократичното парламентарно управление дава големи възможности за вътрешното подкопаване на всяка държава чрез подкупване на отделни фракции в нея и създаване на планиран хаос.

НСС и Външно дават тридневен срок на разкритите руски шпиони да напуснат страната, в противен случай ще бъдат обявени официално за персони нон грата. С изгонването им в България  реално е стопиран процесът за създаването на  партия от типа на „Атака”, но през 2005 година проектът отново е реанимиран, а днес едва ли някой се съмнява в проруския характер на формацията на Волен Сидеров. Дори и ген. Решетников признава, че партията на  Сидеров им е по-полезна и вярна от БСП.

За последно името на България бе забъркано през миналата година с руски шпиони. През октомври 2017 г. Македонските специални служби разкриха в свой доклад, че руски разузнавачи и дипломати са били замесени в продължили почти десет години усилия за разпространение на пропаганда и провокиране на разделение в Македония. Това е било част от по-широко регионално усилие да бъде попречено на балканските страни да се присъединят към НАТО. Действията на руското разузнаване са били дирижирани от посолството в Скопие от трима агенти от Службата за външно разузнаване, които са били наблюдавани от център в Белград, както и от четирима агенти от военното Главно разузнавателно управление (ГРУ), координирани от София, пише още в доклада. От българска страна обаче не последва никаква официална реакция.