Юрий Безменов е роден през 1939 година в семейството на висш съветски военен. Вербуван е от КГБ веднага след като завършва образованието си.
Безменов, известен по-късно като Toмас Д. Шуман, е експерт по пропаганда и методи на психологическа война в КГБ. 
През 1970 година бяга в Канада, заради несъгласие със заповед на КГБ.
Скоро след бягството започва да изнася лекции и да пише книги, в които обяснява тактиката на съветската психологическа война. 
След 1997 години Безменов/Шуман изчезва от общественото пространство. Остават слуховете, че се е „потопил“ от съображения за сигурност или че вече не е сред живите. 
Faktor.bg преведе специално една от най-впечатляващите му лекции. Приликите между това, за което той говори през 1985 година и хибридната война, която Русия води сега срещу западните демокрации са поразителни и показват, че нищо от уроците на КГБ не е забравено. В примирите на проговорилия агент ще откриете и впечатляващи прилики със случващото се днес в България.

Toмас Д. Шуман

Ако проверите в речника или наказателния кодекс какво означава терминът „подривна дейност“ ще видите, че определението е: дейност по разрушаването на политическата, религиозната и икономическата система на страната. Обикновено „подривната дейност“ е свързана с шпионаж взривяване на мостове, влакове и други холивудски спецефекти.
Това, което ще ви разкажа няма нищо общо с клишетата за шпионажа или методите на КГБ за събиране на информация. Най-голямата грешка или недоразбиране е, че на Запад, всички, започвайки от холивуски режисьори до най-мъдрите професори или експерти „кремлинолози“ смятат, че най-желаното от КГБ нещо е да откраднат  чертежите на нов свръхзвуков летателен апарат.
Това е вярно, но само отчасти.
Но всъщност през цялото време всички ресурси, които КГБ влага в работата си зад граница-средства и човешки капацитет, шпионажът заема 10 до 15% от тях, останалите 85% са посветени на 

подривна дейност

И за разлика от обяснението в Оксфордския речник, в съветското разбиране терминът винаги е означавал деструктивна, агресивна дейност насочена към разрушаването на страната, народа или територията на врага. 
Така че тук не става дума за никаква романтика, взривяване на мостове, микрофилми в кутийки Кока кола, нищо подобно и нищо общо с това, което виждате да прави Джеймс Бонд.
Голяма част от подривната дейност е законна и лесно забележима, ако си дадете труда да я забележите и разследвате.
Но, според законовата система на западната цивилизация, тази дейност  НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
Именно заради неразбирането, заради манипулацията с термини.
Западната цивилизация смята, че „подривник“ е човек, който взривява мостове. Не, подривник е студент по обмен, дипломат, актьор, художник, журналист, какъвто бях и аз преди 10 години.
Подривната дейност е двустранно движение, не можете да отслабите враг, който не желае да бъде отслабен. 
Подривната дейност може да бъде успешна само тогава, когато подривникът, инициаторът, агентът на подривната дейност има мишена, с която влиза в комуникация. САЩ е такава мишена. Това, както казах е двустранен процес и САЩ са възприемчиви към подривна дейност.
Вие не можете да „подривате“ Съветския съюз, защото границите му са затворени, държавата цензурира медиите, КГБ и вътрешната полиция контролират населението. САЩ не дава никакъв достоен отговор на Съветския съюз. 
Историята на подривната дейност е на 2 500 години. И първият човек, който формулира теорията на подривната дейност е китайският философ Сун Дзъ живял през 500 година пр. новата ера, съветник на няколко императора в древен Китай. Той пръв казва, че за постигането на целите на държавната политика битката на бойното поле е най-контрапродуктивният, нецивилизованият и неефективен метод.
Висшето изкуство на войната е  изобщо да не се биете, а вместо това да подкопаете всички ценности на страната на врага докато възприятието на реалността от негова страна не бъде изкривено до такава степен, че повече да не ви възприема като враг и вашата система, цивилизация и амбиции да му изглеждат като алтернатива на неговата собствена, ако не желана, то възможна, по-добра, отколкото изглежда.
Това е и крайната цел, последен етап на подривната дейност, след който вие можете 

да завладеете врага си без дори един единствен изстрел

 Ето това е същината на подривната дейност.
Основите на подривната дейност се изучават във всички школи на КГБ и във всички военни академии на СССР. Не съм сигурен, че американските офицери получават такива знания. Да не говорим за студентите по политически науки. 
И така-подривната дейност се състои от 4 етапа.
Първият стадий на подривната дейност е процесът, известен като деморализация. Терминът говори сам за себе си. Отнема 15 до 20 години да бъде деморализирано едно общество. Това е времето необходимо да бъде образовано едно поколение, отрязък от живота, посветен на образованието, формирането на възгледите му, идеологията, личността. Този етап включва влияние или различни методи, като внедряване, пропаганда и др. методи на пряк контакт на такива области, които формират общественото мнение: религия, образование, социален живот, правоохранителната система, армията, администрацията и, разбира се, икономиката.
Очевидно е, че във всяко общество има хора, които са против него. Те може да са обикновени престъпници, идеологически несъгласни с политиката на правителството или просто психопатични личности, които са против всичко и всички.
И накрая имаме малка група агенти на друга страна – внедрени, вербувани или купени. 
В момента, в който всички тези движения приемат едно и също направление, идва времето, както в джудото да използваме силата на това движение, да го грабнем и да го усилим чрез неговата инерция, докато не взриви цялото общество и не го запрати в криза. Приликата с бойните изкуства е в това, че ние не се опитваме да спрем движението на врага, ние му позволяваме да се движи, ние му „помагаме“ да се движи в посоката, в която ние искаме.
В стадия на деморализацията става ясно, че във всяка страна, всяко общество има тенденции, които противоречат на базовия морал и принципи. Да поемем контрол върху тях, да извлечем изгода за себе си е главна цел на инициатора на подривната дейност.
И така-имаме религия, образование, социален живот, силови структури, трудови отношения и правната система. Това са сферите на приложение на подривната дейност. Какво конкретно означава това? 
Религията-целта е тя да бъде разрушена, да бъде заменена от различни секти  и култове, които да навредят на вярата на хората, независимо от това колко наивни и примитивни са, това в действителност няма никакво значение. Ако базово възприетата религиозна догма бъде постепенно ерозирана и престане да служи на основната си задача на посредник между  човека и висшия разум – тогава задачата на подривната дейност е изпълнена. По този начин религиозните институции, загубили ролята и връзката си с хората се превръщат в празни черупки и лесно могат да бъдат подменени с други, които да служат на целите на подривниците.
Образование: Тук целта е да бъдат отвлечени хората от изучаването на конструктивни, прагматични и необходими неща. Вместо математика, физика, чужди езици научете ги за природната храна, домашната икономика, сексуалността,  всичко, което е далеч от същината на истинското образование. 
Социалният живот: Заменете традиционно установените институции с фиктивни. Отнемете  инициативата на народа, отнемете отговорността във възникналите по естествен начин връзки между хората, групите хора и обществото като цяло и я предайте на бюрократично контролирани институции. Вместо социален живот и приятелство между хората, съседите, колегите, създайте професионални съюзи, които са платени и контролирани от бюрокрацията. Главната цел на професионалните съюзи не сте вие, нито вашето семейство, нито вашите социални връзки. Тяхната цел е да си получат заплатите от държавата. А какво ще постигне тяхната „социална работа“ абсолютно не ги интересува. Те могат да разработят всякакви концепции, за да покажат на народа и държавата колко силно са необходими. Тоест в тази област имаме излизане от естествените връзки.
Медиите: Естествените органи на властта, които традиционно или се избират от народа или лидери избрани от народа активно се заместват с изкуствени обекти, а именно хора и групи хора, които никой никога не е избирал. Нещо повече, народът изобщо не ги обича, но те съществуват. Една такава група са медиите. Кой ги е избирал тях? 
Как се случи така, че те имат такава неограничена власт? Почти монополна власт над вашето съзнание. Те могат да насилват съзнанието ви. Кой ги е избрал, как така имат наглостта да решават кое е добро и кое е лошо за избрания от вас президент и неговата администрация?  Кой им позволява това? Спило Агню, който ненавиждаше либералния ляв сектор, ги наричаше безгръбначни кукли/марионетки. И те са точно това. Те смятат, че знаят всичко, но всъщност не знаят НИЩО. Те са на посредствено ниво. В големите вестници, телевизии не е нужно да бъдеш блестящ журналист. Даже по-лесно ще оцелееш ако си посредствен журналист, там просто няма конкуренция. Вие си имате вашия годишен доход и това е всичко. Няма значение дали сте добър или посредствен докато се усмихвате на камерата и си вършите работата. Това е. Няма дрго.
Силовите структури:  Постепенно те се подменят/ерозират от стрктури и хора, които нямат нито квалификация, нито са получили волята на народа, за да бъдат във властта, но въпреки това те са във властта. Паралелно с този, протича още един процес – законодателната система също е подложена на ерозия. Ако вземем отрязък от 20-25 години и погледнем старите и новите филми ще видите, че полицаите, офицерите от армията са представени като тъпи, зли, психопати, параноици, а престъпниците са едни мили хора…да, пуши трева, убил е някого, но затова пък дълбоко в душата си е добър човек, творчески, но е непродуктивен, само защото обществото  подтиска неговия гений. Но генералът от Пентагона априори е тъп, откачен на тема война маниак, ченгето е свиня, груб, злаупотребяващ с властта си. Тези обобщнения са навсякъде.
Ненавист и недоверие към хората, които са призвани да ви защитават, а също така към закона и реда, морален релативизъм. Базовите морални принципи постепенно се разместват когато престъпникът вече не е престъпник, а просто се защитава, дори ако неговата вина е доказана.
Трудовите отношения: В продължение на 15-20 години разршаваме традиционните отношения работник-работодател. Профсъюзите са създадени преди сто години и тяхната задача е била да подобрят условията на работа на работниците и да защитят правата им.Обективно погледнато тогава профсъюзите са работили и заплатите на работниците са растели.  Сега, обаче, виждаме, че намесата в трудовите отношения вече не водят до компромис, който би довел до по-добри условия и по-високи заплати. Ние виждаме, че и след най-дългата стачка работниците губят – дори да им повишат заплатите с 10% те не могат да настигнат инфлацията. Нещо повече – милиони хора страдат от това, защото икономиката е вътрешно зависима, тя представлява единен организъм. Скапаните мотиви на профсъюзите, когато организират стачки са идеологически: „Да докажем на капиталистите силата си…“ и  послушните орди работници тръгват подире им. 
Всички тези неща, за които говорихме досега, те може да са се случили с намесата или без намесата на КГБ. Но това са процеси и действия, които успешно се ползват,

 капитализират се от пропагандата

  Как? 
Всеки път, когато има стачка или протест на работниците медиите се взривяват от информации, репортажи и коментари за правата и съдбата на работниците и ние, като папагали повтаряме: „ооо, правата на работниците“. Какви права? Единственото право на работника е да продаде своя труд според собственото му желание и интерес. И кой му пречи? От лидерите на профсъюза. Те разполагат с власт. И ако искам да продам своя труд за 2 долара, а не за 2.50 – нямам това право. На мен ми е забранено да използвам свободната си воля.
И не че КГБ е замесено във всичко това. Но какво правехме ние, когато работех там? Аз работех под прикритието на журналист:  ние наводнявахме аудиторията, студентските, религиозните групи с литература посветени на класовата борба и, макар и непряко, с марксистко-ленининска пропаганда, за правата на работниците и за РАВЕНСТВОТО. Помислете върху това. 
Президентът Кенеди веднъж беше казал: Ще накараме американците да повярват, че хората се раждат равни. А хората равни ли се раждат? Няма нито една, нито една религия, която да твърди това. Какво е казано в Библията? По делата ви ще бъдете съдени. Всичко зависи от вашите дела, достойнствата на вашата личност и вашите дела. Не можете да „узаконите“ равенството“.  Ако искате равенство трябва да го заслужите. Но ние продължаваме с това макар да знаем, че е лъжа. Някои хора са високи и тъпи, други ниски, плешиви и умни. Ако вие строите общество на принципа на равенството, то вие го изграждате върху пясък. Рано или късно такова общество ще се взриви. 
Именно това се случва сега. 
Помислете, съгласни ли сте с това? И вие и мързеливецът, който пристига от чужбина и веднага се нарежда на опашката за социални помощи, равни ли сте? Съгласни ли сте? Вие сте законопослушен гражданин. Но има такива, които идват тк, за да убиват и да грабят.  Съгласни ли сме да говорим за равенство с престъпниците? Но всички ние като папагали продължаваме: равенство, равенство, равенство…
Демокрацията, такава, каквато са я създали бащите-основатели на САЩ, не е била равенството, а система, която дава възможност и помага на различни грпи хора, съвършено различни да оцелеят и да си помагат един на друг в условията на постоянна конкуренция и постоянно усъвършенстване. 
Но съветската пропаганда ни помага да повярваме, че равенството е нещо желано.  
И така-на този етап, когато вече нищо в системата не работи, вие сте довели страната до почти пълна деморализация. Когато вече не се знае кое е добро и кое зло, когато дори църковните лидери казват: добре де, в името на справедливостта, особено социалната, насилието е допустимо…И ние повтаряме след тях: да, може би насилието е допустимо в името на определени цели.
Тогава идва следващата стъпка-дестабилизация.

Дестабилизирате всички отношения,

 всички възприети институции и организации в страната на своя враг  и няма нужда да изпращате батальони на война.  Той ще направи всичко сам.
Но ако на предишния етап действията на КГБ са напълно легитимни и забележими, на този етап действията се стесняват до икономиката, трудовите отношения, закона плюс военната сфера. И медиите, но по друг начин, ще се върнем по-късно към това.
Ако на предишния етап ние успявахме да достигнем до някакъв положителен компромис между страните, например в съда, тук се върви към радикализация. Никакви компромиси повече: битка, битка, битка… Традиционно приетите отношения се дестабилизират-в училищата, в университетите, между работодатели и работници се радикализират още повече. И колкото повече се борите, толкова повече заприличвате на герои, медиите ви възхваляват, заобикалят ги, героизират ги. Сблъсъците между различни групи се представят като нещо георично, нормално, а преди 15-20 години нямаше да е така, щяхме да се чудим откъде идва цялата тази ненавист. А сега ги възприемаме като нещо нормално.
 Сферата на закона и реда също се тласка към радикализация. Ако преди хората решаваха своите несъгласия мирно и легитимно, то сега те се сблъскват по най-малкия и несъществен повод. Ние вече не сме в състояние да решаваме собствените си проблеми.
Обществото като цяло става все повече и повече враждебно към самото себе си: между хората, групите хора и обществото като цяло.
Медиите противопоставят себе си на цялото общество. Отделят се, отчуждават себе си от обществото.
Тогава идва редъйт на така наречените „слипърс“ (буквално „спящи“). Това са студенти учили в Съветския съюз и именно на този етап ги изпращат обратно в САЩ или ако вече са се завърнали в странат обект-на подривна дейност, те започват да действат.

„Спящите“ се събуждат

 Те са „спали“ 15-20 години и сега стават лидери на различни групи и общества, проповедници, публични фигри, влизат в политиката, активно се намесват в политическия процес. И те създават конфликти, довеждат до агресивни сблъсъци на черни срещу бели, жълти срещу зелени, хетеро срещ хомосексалисти. Не е важно какви са различията им докато тези групи са в антагонистичен сблъсък. Понякога дори въоръжен. 
Ето това е процесът на дестабилизация.
„Слипърите“, много от които са просто агенти на КГБ, стават лидерите на процеса на дестабилизацията. И няма никакво значение дали другарят Андропов е изпратил в САЩ другаря Иванов, хората, които контролират този процес са вече тук. Те са уважавани граждани на САЩ, понякога получават финансиране от различни фондове за своята законна борба в името на правата на човека, жените, децата, затворниците-каквото и да е.
Има достатъчно споделящи тези ценности хора, които даряват за каузата.
Като правило, процесът на дестабилизацията води директно към процеса на кризата.
Процесът на кризата в развиващите се страни, където действах като офицер от КГБ, започва тогава, когато законната структура на властта се руши и не може повече нормално да фнкционира. Вместо тях в обществото се изкуствени, неизбрани от никого образвания и структури, като, например, някакви комитети, профсъюзи, медии, някакви странни грпи, които твърдят, че знаят как трябва да живее обществото, самопровъзгласени лидери, които се опитват да съберат повече хора и да им продадат своята идеология.
И всички тези грпи започват да искат властта. Ако им бъде отказдано, те я вземат със сила. Така, например, се случи в Иран, където някакви „революционни камитети“ заявиха, че са извършили революция. Те превзеха властта над съда, над хазната, над законодателството. Те имаха властта на съда, при това в ръцете на един единствен човек, обикновено, това е някакъв незрял интелектуалец, завършил някой престижен университет и завръщайки се в своята страна смята, че знае отговорите на всички социално икономически проблеми.
Криза имаме когато обществото вече не може продуктивно да функционира, то се взривява. Работниците казват-ние имаме да храним семейства. Дайте ни силно правителство, може би социалистическо, централизирано, което ще постави капиталистите на мястото им. Нужен ни е силен човек, силно правителство, лидер, спасител. На 

обществото вече му е омръзнало всичко, уморено е и иска спасител

И „спасителят“ се появява.
Може да стане чрез чужда сила, отвън, може да е местна група. Но в този момен има две алтернативи-гражданска война или външна инвазия. Това например се е случил с всяка от Източно Европейските страни, които за били завладяни от съветската армия. 
Но резултатът е един и следващата стъпка е нормализация. Разбира се, това звчи много иронично.
Този термин се използва от „КГБ“ по този начин от 1968 година след окупацията на Чехословакия, когато първо съветската пропаганда, а след нея и „Ню Йорк Таймс“ обяви, че „страната се нормализира“.
Танковете влязаха в Прага, смазаха Чешката пролет – нормализация?!
Нормализацията се извършва принудително, със сила. На този етап самопровъзлгасилите се лидери вече нямат нужда от революци и от радикализация. И те започват физически да унищожават всички „слипъри“, внедрени агенти на КГБ, активисти, либерали и профсъюзни лидери. Те вече не са им нужни. И точно това се е случвало в много страни. Например, в Бангладеш, където имаше криза, в която аз взех участие. В Афганистан това се случи три пъти. Същото се случи и в Гренада.
Но, за да се обърне този процес, който описвам са необходими невероятни, изключителни усилия. Когато САЩ влезе в Гренада, за да спрат процеса на подривна дейност мнозина бяха тези, които казаха, че това не е редно. Но защо тогава не се намесиха да спрат този процес, когато левият сектор само се доближаваше до Гренада? САЩ допуснаха процесът да се развива до момента, в който над страната надвисна опасността от „нормализация“ и САЩ разбраха, че по същество Гренада се е превърнала във военна база на Съветския съюз. 
Защото интелектуалците нямаше да допуснат американското правителство да се намеси във вътрешните работи на чужда страна. Те много внимателно следят САЩ да не се намесва във вътрешните работи на страните от Латинска Америка, но не възразяват, когато това прави Съветският съюз.
И затова да се обърне този процес на „нормализация“, за съжаление е възможно само с военна сила. Никаква друга сила не е в състояние да направи това.
Това е възможно на стадия на кризата, но въпреки това трябва да се действа много твърдо, както в Чили по време на студената война, когато ЦРУ спомогна да бъде предотвратена гражданската война и намесата на „външен спасител“. Тогава беше подкрепено дясното, консервативно крило с пари, с всякакви методи-няма значение. Важното е да се постигне стабилизация и да бъде предотвратена гражданския война или намеса на външна сила.