През последните дни темата за „Наглите” отново стана водеща. Двама от тях,  осъдени за 12 отвличания, съвсем скоро можеше да се окажат на свобода. Познатите като Ивайло Евтимов-Йожи и Любомир Димитров-Гребеца заявяват, че вече са се поправили. Има подозрения, че с парите, взети от откупи, които така и не са открити, се плащат рушвети, за да излязат по-рано от затвора. 

Вече е разпоредена проверка от министъра на правосъдието Цецка Цачева. За единия от бандитите – Йожи, администрацията от затвора е дала отрицателно становище. За Любо Гребеца  обаче има положителен отговор. Въпреки това Софийският апелативен съд отказа вчера да пусне предсрочно от затвора Любомир Димитров - Гребеца, осъден като част от групата за отвличания, станала известна като "Наглите". Само преди няколко дни първата инстанция - Софийски градски съд, реши обратното. Решението на Апелативен съд е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.  За обществото обаче е неизвестно защо съдът е преценил, че и Йожи може да бъде освободен предсрочно.

Гребеца има висящо дело за убийство, което не е приключило и въпреки всичко началникът на затвора дава съгласие той да излезе предсрочно, като се мотивират с това, че реално няма влязла в сила нова присъда. Правомощията на администрацията на затворите трябва да се прецизира, защото става дума за престъпления с голяма обществена опасност. Не мога да кажа каква е причината директорът на затвора да е дал такава преценка за Гребеца, коментира Десислава Ахладова, зам. правосъден министър.

Faktor.bg  потърси по горещата тема коментар на психолога и бивш шеф на Института по психология към МВР Росен Йорданов:

Темида трябва да дава отговори на обществото за решенията си

Трудно ми е да намеря меки форми и ефемизми, за да си кажа позицията по-благоприлично по тази тема.  Меко казано е, че ще бъде скандално, ако тези лица излязат на свобода преждевременно. Вече е време в нашата съдебна система да се избягват общите формулировки и да се дават по-ясни обяснения на обществото. Аз не искам да оспорвам автономността и независимостта на съдията – той трябва да взима решения по закон и по съвест, но е задължително всеки съдия, защото е ключова общества фигура, да дава отговори – как и на какво основание е мотивирал своето решение. Прикриването зад процедури никога не води до добър резултат, а създава усещането за институционална импотентност.  Същият въпрос го зададох наскоро и за назначението на висши служители – става дума за избора на главен секретар на МВР, на министър на МВР. Не може просто така, на общо основание да избираме някой, защото сме си го харесали. Такъв подход е инфантилен, незрял, дразни обществото.

Възможно ли е затворът да е превъзпитал Йожи и Гребеца? 

Големият въпрос е до колко Йожи и Гребеца са се поправили или не са се поправили? Аз съм категоричен, че това са хора, които са  напълно вменяеми и съзнателно повече от няколко години са си изхранвали семействата  от престъпна дейност. Вършили са садистични неща, трудно е да се превъзпитат само за няколко години. Такъв поврат няма как да се случи. На обществото е трудно да приеме подобна промяна, въпреки, че е свикнало на овчедушно поведение и е готово да приема реалността, такава каквато му е поднасят.
Работил съм по-периферно по случая с „Наглите“, но мои колеги от Института по психология на МВР бяха сериозно ангажирани, те познавам добре психологията на този тип хора. Това са индивиди, които години наред са се идентифицирали съзнателно с кариерата на престъпника. Това са хора, които напълно осъзнато и безкомпромисно не биха се поколебали да извършат тежки престъпления. Не виждам как един човек, дори и да е бил при по-строг режим може да се коригира и да се поправи. Важно е да се види - дали с тези затворници е работено от психолозите на затвора. С какво е аргументирано решението те да бъдат пуснати преждевременно на свобода. Просто крайно време е да се осъзнае, че някои институции, хора, експерти трябва да са наясно, че дължат директни отговори на обществото по значими за него теми. Като данъкоплатец аз искам такива отговори, знам как работят институциите и не съм доволен от това, което виждам – подобно решение на съда е подигравка с обществото.  Искаме сериозна аргументация.

Държането в плен може да доведе жертвата до лудост

Съвсем нормално е жертвите на „Наглите“ да изпитват страх от своите палачи, защото има вероятност да излязат на свобода. Аз съм работил като психолог с една от жертвите на отвличания. Става дума за момчето, отвлечено от Ботевград. Държането в плен е една от най-тежките травми, които остават отпечатък в съзнанието. На простичък език - тази травма може да доведе човек да лудост. На човек след отвличане и преживяния стрес му е трудно да се върне към  нормалния живот и да гледа на света със същите очи, с които го е виждал преди това. Здравото в човека е да гледа на света и живота с малко илюзия, оптимизъм и надежда. Но когато нашето чувство за контрол бъде тежко накърнено, както се случва в такива моменти, ние сме способни да загубим усещането за контрол върху живота си. За това подобни престъпления като отвличания са изключително тежки и трудно могат да бъдат опростени. Това още повече задължава хората, които взимат решения за рецидивисти, изключително много да внимават, а гражданите да изискват от тях аргументация за решенията им.

В отбора на „Наглите“ няма по-малко виновни

Усещането, че можеш да печелиш повече като престъпник в съвременна България -това е чалгата на нашето общество. В подобна престъпна група като „Наглите“ няма по-малко виновни, независимо дали става дума за мозъка, извършителите, помагачите или за тези, които са оказвали някаква периферна подкрепа. Щом са се съгласили, независимо на какво ниво, да участват в една престъпна схема, това означава, че не могат да бъдат оправдавани и оневинявани от някаква симулативни фактори.