informnapalm.org

През последните 10-15 години, въпреки надеждите на Запада, Русия се отказа от пътя на демократичните промени, обявени в постсъветския период. Тя отново се върна назад към тоталитаризма. В същото време, изпълненият с носталгия по геополитическото влияние на СССР режим на Владимир Путин, пое курс към идеологическо противопоставяне на западните демократични ценности. Той реши да 

гони своеобразен реванш

 За тази цел криминалните руски елити съживиха старите съветски методи за „диктат на световната революция“ и ги изпълниха с нови съвременни възможности: свободата на словото се превърна във вратичка за тровеща пропаганда и дезинформация по цял свят; руски граждани, завербувани от специалните служби и кадрови „отпускници“ станаха силово крило за започване на граждански войни в съседни държави; корупцията и шантажът се превърнаха в основен инструмент за дестабилизиране на ръководствата на страните – жертви на руските интереси. Но най-интересен е примерът  за хибридната стратегия на Русия по оказването на особени услуги на диктатори в различни точки на света. Разбира се, не безвъзмездно.

Диктаторът иска да се чувства защитен

Алгоритъмът за постигане на руските планове за геополитическо влияние е съвсем прост – да се създаде управляем хаос, да се възбуди конфликт или да се разпали затихваща гореща точка в страна, управлявана от диктатор. Идеално е ако лидерът е попаднал под санкциите на Запада за многобройни военни престъпления или за нарушаване на правата на човека. Тоест, той не очаква помощ от демократичните държави, а в случай на вълнения в обществото и клатене на „трона“, той охотно ще приеме предложение от страна на Русия, от което после няма да може да се откаже.

Да се въведе войска, да се изпратят самолети, кадрови военни или ЧВК, обединени с ГРУ или ССО на РФ — това вече е въпрос на техника. «Договорът е подписан с кръв», на практика в буквален смисъл, тъй като руското оръжие и армия помага на диктатора да подави жестоко протестите, а за защитата, след това идва ред да се разплаща със земя и гласове.

Земя, под окупацията на военни бази и даване на глас с лобиране за интересите на Русия на международната сцена. Така диктаторът се превръща в 

послушна марионетка на Кремъл

 Той вече е готов на всичко. Готов е да отстъпва на руснаците територии за дългосрочно безплатно ползване. Готов е да гласува в ООН срещу резолюции, осъждащи агресията на РФ в Донбас и превземането на Крим. Готов е да лобира за интересите на Русия във всички сфери на дейност.

Ако САЩ и ЕС се осланят на демократичните общества, то Русия – точно обратното, залага на диктатори и знае от какви предложения и от какви условия те няма да могат да се откажат.

Забавянето и слабостта хранят тираните

РФ вече прокара посочените методи в Сирия, частично ги реализира в други съседни държави, окупирайки част от тяхната територия. За това Русия отдавна трябваше да е лишена от правото си на вето в Съвета за сигурност към ООН, да бъдат приети съответните резолюции, да се усилят санкциите, да бъде изключената от системата SWIFT и да се действа по-твърдо спрямо агресора.

Радикално? Путин ще нападне? Но докато световната общност се стреми да избере начини за меко въздействие върху Кремъл, самият Кремъл не се притеснява от никакви методи и продължава пълзящата окупация, нарушавайки всички възможни договори.
Войната на Русия не е само срещу Украйна, това е война срещу целия демократичен свят.

Превод: Faktor.bg