Странна птица се оказа „новото лице“ в кандидат-депутатските листи на БСП Славчо Велков. От няколко години  старателно му лъскат имиджа като супер експерт по национална сигурност, антитероризъм, познавач на радикалния ислям и тайните на световния тероризъм, човек, който е ходил на секретни мисии в чужбина, поддържа лични контакти с лидери от Близкия изток, университетски преподавател,  полковник, заемал постове до главен секретар на МВР (каквото и да означава тази фантазия), гражданин на държавата Палестина, посланик на добра воля за ООН и т.н. Някои медии напоително го канеха да разтяга версии за кървави атентати във Франция, Турция, Сирия, на летището в Сарафово и къде ли не. И докато обществото наивно вярваше, като слушаше тезите на този независим топ професионалист, Велков - обявен и като агент на ДС 

„Пеев“, запя медено в предизборния хор на столетницата

Но и до днес не става ясно каква реална експертиза, научна подготовка и непосредствен опит в структурите на националната сигурност стоят зад загадъчния Велков. Трудно е да се направи реалното разграничение докъде е истината и реалността около образа на Пеев, и докъде стигат митовете и легендите, които кандидат- депутатът сам създава за себе си с помощта на лековерни и зависими медии, представяйки се за  родния Джеймс Бонд.
В агентурното и служебно досие на Пеев – Велков се крият поне част от безспорните истини и много от отговорите. Faktor.bg първи надникна в строго секретните до скоро архиви. Оказва се, че до началото на март тази година документите за Славчо Велков са били на разположение в МВР и не са предадени на Комисията по досиетата, въпреки, че човекът на ДС е обявен още преди години. В службите нямат логичен отговор, защо се е получило това разминаване.

Велков е роден във Велинград, а на 6 март 1974 г. –  24-годишен, е вербуван от ВКР за агент на ДС към Трето управление, с псевдоним „Пеев“. Мотивите за привличането му са „идейно-политически“. Ангел Стефанов и Иван Иванов са водещите му офицери, като основната задача на агента е била да донася сведения за опазването на военната тайна от работещите в граничното поделение на БНА в Крумовград, а по-късно и за поделенията в Хасково и Пазарджик, където е служил. Така става ясно, че изобщо не се е занимавал с разузнаване и оперативна работа. От агентурното му досие към ДС днес е запазено само картончето и протоколът  за движението на делото. Другите документи са унищожени с Протокол №1, от 12 февруари 1990 г., с мотив, че „срокът на съхранение им е изтекъл  и нямат научно, справочно и историческо значение“.

Доста любопитна информация обаче е съхранена в кадровото дело на представящия се за полковник от МВР Славчо Велков. Основният му стаж преминава в различни поделения на БНА. През 1968 година постъпва във ВНБУ „Васил Левски“ във Велико Търново, а през 1971 г. завършва тригодишния курс, специалност „Мотострелкова“, със среден успех 4,77 и добър 4 на държавния изпит. Присъдена му е военна квалификация „офицер“ от мотострелкови войски и му се признава гражданска квалификация „среден техник по ДВГ“. От дипломата му става ясно, че днешният супер експерт е бил тройкаджия по математика, сапромат, теория на ДВГ и други специалности, но отличник по история на БКП, основи на марксизма и ленинизма, Устав на БНА и др. В цялото му кадрово дело никъде не фигурира диплома за висше образование, въпреки, че в автобиографиите си сам изтъква това, но не прилага диплом за висшист. Справка показва, че реално е завършил последния тригодишен випуск на Военното училище, който няма статут на висше образование, а се води като курс за придобиване на военно звание. В армейските среди Велков става и член на БКП, а по-късно и секретар на ППО (Първична партийна организация на БКП, б.р.) в Крумовград и Хасково. Изключително любопитни са атестации, които са правени за  сержант Велков в системата на армията. В една от тях, от 1971 година майор Илчев директно  акцентира: „Отношението му към политиката на Партията и правителството е правилно. Към служебните си задължения се отнася с недостатъчна съзнателност. Склонен е към извършване на дребни дисциплинарни нарушения. Има склонност да умува по разпорежданията на командирите си и апострофира същите. При изпълнение на служебния си дълг е недостатъчно взискателен към себе си и своите подчинени. Проявява

немарливост към външния си вид

Липсва у него умението да поддържа добър ред и дисциплина сред своите подчинени“. И още: „Серж.  Велков има много добра памет, но не полага достатъчно усилия за усвояване на преподавания материал. Проявява се като волеви, но тогава когато реши“.
През началото на юни 1983 година Славчо Велков се разделя с народната армия и се преориентира към народната милиция, премествайки се да живее в София. В справките на МВР се отбелязва, че ракетата носител на агент Пеев е брат му, който заема различни началнически позиции в системата през този период и се ползва с изключително добър авторитет на професионалист. Престоят на Велков в МВР е изключително кратък - само три години и е свързан изцяло с  така наречения Пети отдел – за оперативна, бойна и мобилизационна готовност. В милиционерските среди тази служба се води нещо като след стотната дупка на системата. Никой не ги приема на сериозно -  чиновници писарушки, които скалъпват планове за бойна готовност и тактика, когато ни нападнат вражеските сили на капитализма и империализма. 

И в армията, и в МВР за Велков се правят няколко секретни проучвания, свързани със съпругата му. Справките сочат, че тя е от богато семейство от Саранбей (Септември, б.р.) – сговористи и цанковисти. Дядо й е бил управител на гарата в Саранбей и много близък приятел и „доверен човек на главореза Славейко Василев“. Именно той след Септемврийското въстание от 1923 година е заповядвал, кой в района да бъде убит и арестуван. Тъстът на Велков пък е бил търговски посредник, с буржоазни разбирания. Години по-късно, когато вече е на служба в МВР, семейството на Велков отново е проучвано щателно. Събрани са даже нови сведения от активни борци против фашизма и капитализма от района на Септември, които потвърждават, че съпругата му е от  вражеско семейство, а другарите от ДС питат - как Пеев, с тези „тъмни пета от миналото“ се е промъкнал в системата на армията и милицията. Впечатляващи са и констатациите в специално изготвена и изпратена до министъра на МВР Димитър Стоянов справка-характеристика за Велков. В нея ген. Майор Грозев пише: „Не винаги е бил взискателен. Склонен е да извършва дисциплинарни нарушения и да умува по разпореждания. Понякога не е бил достатъчно настойчив да довежда до край поставените му задачи. Проявявал е необузданост в характера си и словохотливост.  Защитавал е положения, без да има необходимата компетенция за това“.

През  1984 г. Велков получава разрешение да кандидатства за задочна аспирантура на тема: „Организация и водене на оперативно-бойни действия от оперативните поделения на Вътрешни войски“. Именно този му интерес провокира началниците му през края на 1985 година да преназначат Славчо Велков във Вътрешни войски. Но той обяснява, че не може да заеме поста, защото има здравословни причини. През годините се води с добро здравословно състояние, като началниците му отбелязват в атестациите, че не издържа на дълги преходи, страда от хемороиди и язва. Заради преназначението Велков влиза уж на лечение във Военна болница, но проверка установява, че има разминаване с болничните му. На 25 декември 1985 година ген. полковник М. Минков, зам. министър на МВР води остър разговор с Пеев и му нарежда незабавно да заеме длъжността във Вътрешни Войски.
„Майор Славчо Георгиев Велков – инспектор в Пети отдел – МВР, най-демонстративно отказа да заеме длъжността и изпълни заповедта. Това е прецедент на груба недисциплинираност, несъвместима със службата във въоръжените сили. ПРЕДЛАГАМ да подпишете заповедта за уволнението му, поради невъзможност да бъде използван в органите на МВР“, пише в рапорт ген. Минков до министър Димитър Стоянов. На 30  декември министърът уволнява Велков „поради невъзможност да бъде използван“. Так безславно и дори позорно завършва кратката кариера на настоящия кандидат за депутат от БСП в системата на комунистическото МВР. В цялото му кадрово дело обаче няма да срещнете и думичка, че този човек се е занимавал дори и теоретично с разузнаване, антитероризъм или каквато и да  е оперативна работа, няма и думичка да е ходил на специални мисии и да е участвал в спец операции, които да му дават право днес да претендира за някаква сериозна експертиза.

В годините на демокрация Велков се завръща през ноември 1994 година в системата на МВР в служба КИАД, но само осем месеца по-късно, през юли 1995 г. напуска отново безславно.

Като свободен елемент, но представящ се за експерт в сектор „Сигуност“, агент Пеев прави опити да се присламчи към различни организации. През 1999 г. се вклинява в Патриотичен съюз „Защита“, ръководен от доц. Йордан Величков, забърква интриги с отделни членове,  не крие, че се ползва с протекции на БСП и лично на Станишев.

В областта на сигурността и антитерозима Велков се явява обикновен самозванец, поне според работното му дело, който с неистинни твърдения гради несъществуващи легенди около личността си. „Експертизата“ му лъсна и при предизборния дебат по Нова ТВ за проблемите в сектора за сигурност с опонента от ГЕРБ Цветан Цветанов. Бившият министър на МВР представи програмата на партията си за разширяване на функциите на Специализирания съд и прокуратура по отношение на корупцията по висшите етажи на властта, а Велков направо изби рибата като опонира, че това не е закон за хората и е противоконституционно автоматично да се предпоставя, че висши управляващи са престъпници. Тезата му има логика единствено, ако допуснем, че БСП наистина са повярвали, че влизат във властта и са чисти и непокварени.

Част от легендите за себе си агент Пеев разказва напоително пред медии и пред граждани по време на срещи. Пред електронният сайт в родния му град velingrad.com. кандидат депутатът щедро се хвали, че е „посланик на добра воля на хората с увреждания към ООН с център Ню Йорк, за Балканите и Близкия изток“, а освен това е  и „градажданин на Палестина“. Тези фамозни твърдения  подхвърля и в някои от телевизионните си изяви. Екипът на Faktor.bg  направи опит да изясни истинността на тези любопитни твърдения.

Севда Димитрова от пресцентъра палестинското посолство в София бе категорична: 

Нямаме информация, че лицето Славчо Велков има палестинско гражданство

Той не може да има официално такова гражданство, след като в правния свят няма независима държава Палестина, уточнява Димитрова.

Ако все пак твърдението му беше вярно, щеше да е скандално, защото двойни граждани пък нямат право да участват в изборния процес, коментират политици.

Нашият сътрудник от Ню Йорк Константин Мишев направи запитване до българското представителство в ООН за статута на Велков като посланик на добра воля. От там бяха лаконични, че само двама българи имат такъв статут, но името на Велков не е сред тях. Изпратиха ни и линк, на който са обявени всички посланици на добра воля и всеки сам може да провери (виж ТУК). През април 2015 г пък Ню Йорк Таймс в материал за бежанците цитира авторитетно университетския преподавател Славчо Велков. Той казва, че през България преминават много повече джихадисти, отколкото знаят службите у нас. 

"Видях такива бойци със собствените си очи. Забелязах ги на централната автогара и ги заговорих. Когато ги попитах къде отиват, те казаха:“Отиваме на небесата“(виж ТУК), обяснява „експертът“ пред американските журналисти. И до сега обаче остава загадка – в кой университет преподава и какъв е статутът на  новото лице на БСП,  а и как само той единствен е разпознал отиващите към небесата джихадисти. Едно е сигурно обаче - бъдещият депутат демонстрира непочтено отношението към България, която е представена като територия на диваци, разграден двор, в който терористите се разхождат спокойно по централните зони на градовете.

Посочените дотук примери са просто потвърждение на оценката за Велков, която дават началниците му в армията и МВР: Защитава положения, без да има необходимата компетенция за това. Явно това му е хоби или го прави несъзнателно, но то няма нищо общо с експертизата на професионалист.
В БСП изглежда тепърва ще има да се дивят на уменията и неподозираните качества на Велков. Преди месец, когато прочел пред пленум на столетницата биографията си, някои от по-старите играчи се спогледали - какъв супер експерт е попаднал в листите им. Но вероятно лидерът Корнелия Нинова, която стана популярна като мадам Лъжа, има афинитет към личности, които представят мераците си за реалност. Славчо Велков наистина има опасен чар, но с нов Ястребовски левицата едва ли ще убеди хората, че се е променила.

Екип на Faktor.bg