Васил Василев

Кметските избори вече чукат на вратата на българския избирател, а вторият по големина град в страната, който е и културна столица на Европа за пореден път се очаква да бъде арена на подли договорки и задкулисни игри, но не в интерес на избирателите, а на корпоративни, лични и дори чужди на България интереси.

Кои са официално обявените и номинирани мераклии да управляват Пловдив през следващите четири години:

Славчо Атанасов

Той е бивш кмет на града, спечелил изборите от името на ВМРО, но  с подкрепата на ГЕРБ. По време на мандата си Атанасов изневери на партията на Бойко Борисов и започна открито да управлява Пловдив с БСП, представлявана в областта от Георги Гергов и „Кауза Пловдив” на Георги Титюков. Атанасов предаде и войводите на Красимир Каракачанов, които го издигнаха за кмет и учреди еднодневката ВМРО-НИЕ, заедно с бивш царски депутат. Сега Славчо Атанасов е народен представител от НФСБ, а вече е и официална номинация за градоначалник от партията на Валери Симеонов и ВМРО. В града обаче не е тайна, че войводите не го искат, обвинявайки го, че е разбил организацията им преди време. За напрежение между Атанасов и хората на  Каракачанов под тепетата говори и фактът, че местният им лидер Борислав Инчев демонстративно отсъства на пресконференцията, когато представяха кандидатурата му. Славчо има много кусури, но се знае, че не е корумпиран. Въпреки това пловдивската структура на ВМРО неофициално дава знак, че няма да работи за избирането му, а НФСБ няма силни позиции.  Независимо от негативните настроения сред войводите, Атанасов със сигурност има огромен шанс да стигне до втори тур, дори  да бъде победител. До сега на два пъти той събира подкрепа и се състезава на  втори тур с Иван Тотев. Евентуална победа на Атанасов през октомври  може да се окаже добър резервен вариант и за управляващите от ГЕРБ, защото кмет на втория по големина град в България ще бъде отново човек на коалицията, тоест, стабилността се запазва. Но проблемът с тази патриотична номинация остава за пловдивчани – те безспорно са наясно, че реално зад Атанасов стои и здравата му връзка с почетния консул на Русия и областен лидер на БСП Георги Гергов. Красноречив е фактът, че Атанасов, когато беше кмет на града не предприе никакви действия, за да върне на гражданите имотите в Стария град и Панаира, придобити чрез различни неизгодни за общината схеми от Гергов.

Здравко Димитров – популярен като Зико

Той вече е официалната кандидатура на ГЕРБ. Всъщност тази номинация е мечтата му от години, но все не успяваше да се пребори. Случаят със Зико обаче е доста интересен - това, че е посочен от най-голямата партия в страната, а той самият се хвали, че зад него стои  лично Борисов съвсем не го прави избираем и желан от членовете и структурите на ГЕРБ в Пловдив. Такива сигнали е показвала и предварителната социология за града под тепетата, незнайно защо обаче в ГЕРБ не са се съобразили с нея. Всъщност проблемите с бившия състезател по баскетбол с ГЕРБ са хронични. Още през 2008 година структурите на партията на Борисов в града отказват да работят с него, но проблемите са туширани и заглъхват. През 2015 година на местните избори Зико, който тогава е депутат от ГЕРБ, очакваше да бъде номиниран за кмет, но след като мераците му се оказаха неосъществими,  се обяви срещу партията си и кандидата й  Иван Тотев. Създаде свое движение, което получи подкрепата на Реформаторския блок и Радан Кънев, и така влезе в кметската надпревара. Тогава ГЕРБ спази партийния устав и изключи Здравко Димитров от парламентарната си група. Структурите още помнят изявлението на Менда Стоянова, която поиска да се събере и Изпълнителната комисия на партията, за да  разкарат  Зико и от редиците й. Въпреки големите амбиции тогава Димитров получи 

звучен шамар от избирателите

Пловдивчани показаха, че не го желаят за кмет - той се класира едва на четвърто място, въпреки че имаше подкрепата на десните, които претендират, че са традиционно силни в Пловдив. Независимо от предателството към ГЕРБ, Борисов помилва еднолично Зико и го назначи за областен управител на Пловдив, а поста заема и до сега. От структурите на партията твърдят, че Зико през този период не е плащал членски внос, което значи, че автоматично се е самоизключил. Тази важна подробност обаче не се  превърна в препъни камък за амбициите му да управлява града. 

Проблемът сега е в чисто морален аспект - преди три месеца премиерът Борисов обяви, че партията започва да слуша гласа на народа, но в Пловдив явно се разминават с този почин. Структурите не стоят твърдо зад Димитров, неодобрение на избирателите са показали и социологическите сондажи. Въпреки това той вече е избраникът на партията, а това създава усещането за планирана загуба. Проблемът е, че издигането му по волята на лидера съвсем не го прави победител. Съпартийците му гледат на него като на куц кон в това важно състезание. А съвсем не е тайна, че структурите в района са разединени и демотивирани, няма кой да поеме ролята на Цветанов за мобилизиране  и активиране на партийците и твърдото ядро от симпатизанти. Едва ли ще хванат дикиш пред избирателите твърденията на Зико, че освен ГЕРБ зад него ще бъде отново Радан Кънев и Демократична България. Но след като Димитров не е фаворит на структурите на ГЕРБ и симпатизантите им, на кого тогава е реално кандидат? Няма съмнение, че пловдивчани го възприемат и като поредния троянски кон на Георги Гергов. Двамата не крият близостта си от години, а освен това ги крепи и обща масонска клетва в ложата „Слънце Ориент”, командвана от руския консул.  Другият възможен сценарий е Зико да е кандидат на едрия бизнес в лицето на мощна алкохолна компания, но това съвсем не го прави неудобен за интересите и апетитите на Гергов. Здравко Димитров вече си е спечелил благословията и молитвите на владиката Николай, който му е личен приятел, но му трябва и чудо, а митрополитът до сега не е дал знак, че има и такива способности.

На стартовата линия за кметската надпревара вече загрява и друг интересен претендент

Георги Титюков

Билбордовете му вече са опънати на пловдивските кръстовища. Кариерата му започва като шеф на незаконното строителство на район „Централен” точно в периода когато  Георги Гергов получава имоти в Стария град от кмета на СДС Иван Чомаков. Политически пък кариерата му е свързана с младежкото СДС, на което е председател, но го напуска и прави  „Кауза Пловдив”. Въпреки, че е без нито един официален член, формацията успява вече трети мандат чрез задкулисни договорки и игри да заема управленски позиции, вкарвайки трима едни и същи съветници в местния парламент. Срещу гласовете им Титюков получава три пъти заместник-кметско място. Зад него и „Кауза Пловдив” не стоят никакви идеали и политически принципи, а близостта му с  Георги Гергов е безусловна. На предишните избори кампанията му бе направена от „Лафка”, като раздаваха безплатните му вестници за реклама в особено големи тиражи. Пловдивчани го определят като пробивен политически брокер. Два пъти се е пробвал директно за кмет на район „Централен” и един пъти за кмет на целия Пловдив, но хората категорично му показват червен картон. На кого тогава реално ще е  неофициален кандидат на тези избори г-н Титюков? Отговорът е предизвестен.

В битката за кмет напира и небезизвестната 

Дани Каназирева

Тя е твърде интересна месна фигура, политически номад, преминала през  почти всички формации – НДСВ, ГЕРБ, България на гражданите, Нова република на Радан Кънев, а сега е председател на местната партия „Съюз за Пловдив”. На предишните избори не й стигнаха малко гласове, за да отиде на втори тур с настоящия кмет Иван Тотев. Въпреки това успя да изтъргува заместник кметове в три районни кметства на Пловдив. Каназирева е сочена като ясен корпоративен играч, а адвокатската кантора, с която е свързана, е обслужвала много сделки на Георги Гергов, казват запознати. По време на избори винаги играе опозиционно и с големи обещания към хората, но от 12 години неизменно участва в управлението на града с всеки нов кмет.

За пловдивчани е истинска мистерия, как  формации като „Съюз за Пловдив” и „Кауза Пловдив”, без реални членове и явна финансова подкрепа демонстрират по време на избори харчене на огромен финансов ресурс, правейки дори кампании, по-скъпи и от тези на ГЕРБ.

В червената мъгла са все още претендентите на БСП за тези кметски избори в Пловдив. Социалистите все още нямат категорична номинация,  но упорито се спрягат имената на 

Николай Радев,

директор на Английската гимназия и три мандата общински съветник от БСП с личната протекция на Георги Гергов.

Другият вероятен играч е 

Пламен Узунов

Преди време  беше шеф на СДВР -Пловдив, но напусна поста по съмнителни обстоятелства. По-късно се оказа част от екипа на президента Румен Радев. Неофициалната мълва в града под тепетата беше, че е пробил на „Дондуков” 2 с протекциите на руския гражданин Гергов. Двамата са изключително близки, включително и по масонска линия. Узунов стана и министър в служебното правителство, назначено от Румен Радев. Сега името му е номинация на червени структури, контролирани от областния  лидер Георги Гергов. Други слухове пък го спрягат отново за служебен министър на МВР във второ правителство на Румен Радев, което уж гласял през есента. Единственото неизвестно в тази схема е дали Корнелия Нинова ще застане зад един от двамата фаворити на врага си Гергов, или ще предприеме изненадващ ход с нов играч. 

С претенции за кмет на Пловдив вече официално е и 

Николай Иванов,

представящ се за регионален координатор на Съюз „Русофили-България”. Той се оказа водещата фигура, която се обяви за спасяването на паметника на съветския окупатор Альоша от посегателства и опити за събарянето му. Иванов ще играе ролята на притегателен център за русофилските и леви среди, а в тази ситуация няма как да не е в топли отношения с почетния руски консул Георги Гергов.

Интересен е и друг любопитен щрих от политическата му дейност - на предишните избори настоящият  русофил бе в листата на Здравко Димитров и Реформаторския блок за общински съветник. Сега явно е пуснат явно като мюре – да откъсва и разбива гласове на първия тур.

Самият политически гуру на Пловдив 

Георги Гергов

този път явно е решил да не играе директно за кметския стол. Той има твърде лош спомен от предишните избори. Тогава пловдивчани му дадоха едва около 5 хил. гласа и го оставиха снизходително на пета позиция в надпреварата. Сега почетният руски консул явно иска да избегне унижението и залага на опитомени свои троянски коне. С тях реално покрива почти целия политически спектър на града, показват поне заявените до сега мераклии. Така  естествено ще контролира не само бъдещия кмет, но и общинския съвет. Всъщност, независимо за коя партия ще дадат гласа си пловдивчани, вероятността бъдещият кмет да е троянец на Гергов е напълно реална. Остава да се види дали и Демократична Българи няма да попадне на мина и да се изкуши да заложи на личност от обкръжението на руския консул. 

Кой е лакмусът,

по който номинираните до сега партийци могат да бъдат разпознати като троянски кончета на руския консул?

Нито един от изброените кандидати за кмет на Пловдив няма да има смелостта в предизборната си кампания или след това да постави проблема да бъдат върнати на общината от фирми на Георги Гергов придобити по ощетяващи пловдивчани схеми имоти за над 150 млн. лева. Всъщност точно такъв сигнал беше един от първите заведен в Комисията по корупция от депутата от ГЕРБ Спас Гърневски. Той е изпратил уличаващите материали и до главния прокурор, но до сега мълчанието на институциите е тотално. Гърневски, който е бивш син кмет на Пловдив, твърди, че това е грабежът на века. Тези кандидати няма да имат и смелостта да пресекат и бъдещи амбиции на Гергов за облагодетелстване.

Извън партийните и корпоративни интереси пловдивчани са обречени да се сблъскат през есента с проблема, че не им се предлага ново лице реформатор, истински милеещ  за Пловдив, а ще трябва да избират по-малкото зло между стари и компромисни играчи.

Преди да се превърне в истинска културна столица на Европа, Пловдив вече е столица на един свръх порочен модел на овладяване и управляване на власт, който е обида за гражданите на античния град. Той е цинична демонстрация от страна на партиите за подмяна на честния политически сблъсък на идеи, ценности и морал. Няма значение кой ще стане кмет, после всички ще са в играта за лапкане.