Процесът на ваксинация и стабилизирането на икономиката са най-големите предизвикателства пред България до края на годината. Това заяви в интервю за БГНЕС Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика /ИПИ/.

„Служебното и следващото правителство на първо място трябва да държи макрокотвата - бюджетна стабилност, парична стабилност, по възможност, върховенство на закона. За да избягаме от извънредността на ситуацията трябва да напреднем много с ваксинацията, което към момента не се случва“, предупреди икономистът.

Той заяви, че броят на ваксинираните трябва да се удвои, ако искаме да достигнем нивата в Европейския съюз.

„Ако преди една година всяка сутрин гледах броя на заразените, сега гледам броя на ваксинирани. Тези числа трябва да се умножат по две, ако искаме в края на лятото да достигнем 70%. Европа върви в точния темп. Ако екстраполираме числата се вижда, че в края на август тя ще достигне тези 70%. Ние трябва да удвоим нашия темп, за да стигнем до там“, каза Петър Ганев.

„Ще има емисия дълг“

Той прогнозира, че през тази годината ще се наложи да бъде изтеглен заем, защото няма друг начин за финансиране на големия бюджетен дефицит, който се очертава около 4,9 млрд. лв.

„Разполагаме с фискален резерв, но в него няма свободни 4-5 млрд. лв., ако предположим, че дефицитът ще бъде в тези рамки. Нормално е да предположим, че ще бъде теглен заем. Тук обществото се фокусира върху дълга, а не върху причините, които са разходите и дефицитът. Ако имаш разходи и направиш дефицит, неизбежно е да търсиш инструменти за неговото финансиране. Ще има емисия на дълг“, отбеляза старши изследователят на ИПИ.

Петър Ганев не изключи още служебното правителство да предприеме ходове в тази посока.

След COVID-19 държавата трябва да направи крачка назад

Анализите на ИПИ показват, че ролята на държавата в икономиката нараства както от гледна точка на бюджета, така и генерално.

„Ситуацията, в която се намираме, не е точно военна, но пандемията направи държавата много силна. Тя може да каже кога да излезеш и кога – не можеш. При нас не се стигна чак до там, но в други страни го видяхме. Могат да се налагат доста ограничения и със специалните закони за извънредното положение, които изглеждаха немислими. Ролята на държавата не е само през бюджета, пандемията я увеличи и даде много повече възможности за действия на политиците“, заяви Ганев.

Той е категоричен, че когато тръгнем към разрешаване на пандемията, а ние вървим в тази посока с помощта на процеса на ваксинация, държавата трябва да направи няколко крачки назад.

„Здравната криза бе причината повече решения за нашия живот да се взимат от политиците. В момента, когато я разрешим, хората отново трябва да взимат решения за себе си“, посочи експертът.

Това се отнася и до бюджета. „Държавата трябва да започне да се оттегля от местата, в които е влязла заради пандемията. Например, мерките, които са насочени към бизнеса. Трябва да се прецени кой е най-точният момент, когато дадена мярка трябва да спре. Те не са вечни, макар че не е невъзможно някои от тях да останат вечни, както сме го виждали при други кризи“, каза Ганев.

Според него мярката 60 на 40, която подкрепя част от заплатите на работниците, няма как да е вечна, не можеш да плащаш половината заплата непрекъснато. Трябва да се вървим постепенно към приключване на тази мярка.

Социалните мерки могат да станат вечни.

„Покачването на пенсиите с 50 лв. може да има такава съдба. Много е трудно да ги даваш няколко месеца и след това да ги спреш. На практика, ако тази мярка бъде удължавана месец по месец до края на годината, тя става ефективна. Базата в последващия бюджет ще бъде по-висока“, заяви Петър Ганев и добави: „Много е трудно еднократни мерки било данъчни, било социални да бъдат взети, след като са възприети от обществото“.