Петър Стоянов: Русификацията е станала такава част от ежедневието ни, че вече не ѝ обръщаме внимание

„У нас русификацията е станала такава част от ежедневието ни, че вече не ѝ обръщаме внимание. Хора от чужбина ни питат български ли е светецът Александър Невски, след това вижда Руския паметник, минава по булевард руски, а президентството е на "Дондуков" 2. Ако се вглеждаме прекалено в историята, ще изгубим посока. Руско-турската война е приемана като освободителна. След това с Русия имаме големи проблеми при Съединението“. Това заяви пред Нова ТВ президентът 1997-2002 г. Петър Стоянов.

„Нашите русофили трябва да се замислят как да реагираме, когато интересите ни са коренно различни от тези на Русия. Седмица, след като се заклех като президент, подадохме молба за членство в НАТО, преди Мадридската среща, на която се решаваше кои да са кандидатите за членове. Нямаше да сме в ЕС, ако не бяхме влезли в НАТО. По онова време президент беше Борис Елцин и надеждите бяха, че Русия ще тръгне по демократичен път. Аз се срещнах с него и му обясних, че членството ни в НАТО не е насочена срещу Русия. Тогава излязохме с Елцин и той каза, че сме се разбрали много добре. В Русия тогава имаше финансова криза в стопанството и промишлеността. Поисках му съвет като млад президент. Той се засмя и ми каза само: „знам, че и вие сте адвокат“, спомня си Стоянов.  

„Аз правих президентска кампания повече от 10 месеца, обиколих два пъти страната и повтарях, че ако стана президент, ще влезем в НАТО. Членството ни е изключително важно, защото вижте какво се случва в Украйна и в Молдова. Всички в момента са изключително внимателни. През 2008 г. НАТО обяви на политическо равнище, че може да приеме Украйна и Грузия. Малко по-късно генералният секретар уточни, че не са давани срокове за подобно решение и подчерта, че продължаваме да държим диалог с Русия. Не изключвам възможността това да е една от пропагандните цели на Кремъл. Една журналистка, близка до Кремъл, спомена, че ще ни докарат до ядрена война, след която руснаците щели да отидат в рая. България категорично трябваше да окаже въоръжена помощ. Ние се набутахме в дебрите на това, самолети ли ще даваме. Не, ще предоставим, каквото имаме. Нашият национален интерес е да защитаваме малките като нас. Ако едно мнозинство реши да се отцепи в отделна държава, не трябва ли да се замислим за Кърджали?“, попита реторично Стоянов.