„Първата последица на Съединението е, че осъществяваме част от националния идеал. Защо е важно България да стане по-голяма – защото политическите елити във всички страни чакат с нетърпение преразпределението на „наследството“ от Османската империя. Това е първото голямо изпитание пред държавата ни и нашият национален елит се справя блестящо. Ако не бяхме победили при Сливница, Съединение нямаше да има. Националният елит живее с чувството, че има отговорности. Това не може да се изисква от останалите хора, които са с претенциите за права“. Това заяви президентът от 1997 до 2002 г. Петър Стоянов пред БНТ.

„Съединението обърква напълно създадената представа на българина за понятието „политика“. Дотогава всички са русофили. Смятаме само Османската империя за свой враг и вярваме на Гърция и Сърбия, която ни напада. От друга страна – Русия е против Съединението. Българският народ се чуди какво става. Противно на схващането, че сме били много обединени по това време, политическият елит е бил изключително разделен по отношение на Съединението. Когато то е факт, русофилите обявяват за чапкъни тези, които го осъществяват, защото не могат да приемат, че правим нещо без разрешението на Русия. Тези бурни времена раждат чувството за национален интерес, който е различен от руския. И днес стои въпросът – до къде трябва да стигна границите на благодарност към Русия. До там, където започва нашият национален интерес. Няма друга европейска държава, в която да има подобно разделение по отношение на трета страна. Национална кауза винаги съществува. Днешната не е толкова романтична. Днешният национален идеал е за по-висок стандарт, сигурен живот и справедливост. Ако постигнем този скучен наглед идеал, ще станем като онези държави, в които емигрират българите. Движението за Съединението е и за освобождението на Македония. Съвсем правилно и хладнокръвно се преценява, че няма да имаме сили и се оставя за по-късно. Съединението показва и на Цариград, и на Великите сили какво ще се случи с Македония, за която борбата става изключително тежка и именно това ѝ придава романтизъм. Трябва да имаме доверие на зрелостта на българския народ, който може да приеме историческата истина и да не вярва на патриотарски клишета. Всичко може да се навакса, но се изисква спокоен тон. Хората в Македония днес са много по-различни от своите прадядовци. Новото поколение живее съвършено нов живот и ние трябва да се отнесем с разбиране“, каза още Стоянов.