"България се пазари сега за 8 самолета. В най-добрия случай ще имаме и още 8, за да се защитава срещу евентуална агресия. Станахме член на НАТО, та, ако някой ни нападне, съгласно чл. 5, нашите 8 самолета да станат 108, да дойдат натовските самолети, също F-16, от базите в Италия или Германия. Ето това е смисълът“,  каза  президентът Петър Стоянов (1997-2002 г.) пред „Панорама“ на БНТ.

„Аз си спомням прекрасно физиономията на президента Клинтън, когато му занесох молбата ни за членство в НАТО на срещата в Мадрид. Физиономията му говореше:  „А и вие ли? Чехия, Полша, Унгария, някакси, да. И вие българите ли също“, разказа  Петър Стоянов.

Решението което е най стратегическо за България беше взето при отсъствие на парламент. ..И да ви кажа честно, звучи малко еретично днес, ако имаше парламент нямаше да се вземе това решение. Това щеше да  мине през комисията по външните работи, комисията по вътрешните работи, по Национална сигурност... Щеше да има обструкции, щеше да има митинги срещу „антинародната“ политика на президента Стоянов И щяхме да изпуснем фаталния момент, в Мадрид срещата. Ето ви едно решение, което взехме наистина с чувството, че по този начин се прави история“, заяви той. 

"Смразяващо е като си помислим, че Европа не е родила нито една религия, Европа е родила само идеологии, които трудно правят сцепление“, заяви  Петър Стоянов 
По думите му европейските ценности все пак доминират света, а многократно, още от XVI в. насам предричат "края на Европа".
"България не е сбъркала с присъединяването си към ЕС, моделът на европейската демокрация не е сгрешен, ние някъде грешим, защото го побългаряваме", каза Стоянов.
Той изрази страховете си, че по света се е възприело буквалистично отношение към демокрацията, където мнозинствата решават, но те обаче често грешат.
"Липсва ни лидерът, който води обществото, но той плаща най-висока цена", каза още Стоянов.

"Лошите спомени е забравят сравнително лесно, а е хубаво да се напомнят от време на време, за да не се повтарят. Защото тогава за две седмици в България се случиха по-драматични и по-стратегически определящи събития, отколкото в целия 30-годишен български преход. Всичко това се случи в две седмици, спомняте си, на 10 януари беше щурмуван парламентът и това не беше спонтанен акт. Ставаше въпрос за повече от 20 дни протести, демонстрации. Не само в София, цялата българска интелигенция се беше включила. И аз, току що бях избран за президент, но не бях положил клетва, не бях встъпил в длъжност, трябваше да дам мандат на Българската социалистическа партия. Знаех, че ако го дам можеше да се стигне дори до гражданска война", каза в студиото на "Панорама" Петър Стоянов, президент на Република България (1997-2002 г.).

Той разказа, че е отказал мандатът на БСП и е свикал Консултативния съвет по национална сигурност, за да се откажат социалистите от мандата и да се отвори път за нови избори. Служебният кабинет, назначен от него, свършва две исторически неща, сред които въвеждането на валутен борд, който стабилизира икономиката на страната и е подал молба за членство в НАТО. Основният фактор за разбирателството на политиците тогава е бил страхът, според Стоянов.