„Мнозинството наши сънародници виждат в 3 март въплъщение на българската свобода, началото на новата българска държавност. Струва си на този ден да се поздравим най-искрено”. Това коментира на връх Националния ни празник  в студиото на Нова ТВ Петър Стоянов, президент (1997-2002 г.).

Той сподели, че все още нямаме адекватен прочит на историята, но слава Богу че започна.

Учените дължат това на българското общество. Аз съм за един дебат, който обаче да не разделя българската нация, защото отдавна сме много разделени. 

Строянов направи кратка ретроспекция на това, което се е случило около 3-ти март и обясни, че договорът от Сан Стефано се подписва от дипломатите на Великите сили и неговото достойнство е в това, че очертава истинските граници на голямото българско землище. То обаче е очертана още по-добре във фермана, подписан от султана през 1870 година, с който се признава независимата българска екзархия, в чиито граници влиза и днешна Македония, нещо, което е нямало шанс да се случи със Санстефанския договор. 

Стоянов припомни и подписаното през 1876 година Райхщатско, от което става пределно ясно, че Великите сили е нямало да позволят създаването на  голяма и силна славянска държава на Балканите. Още повече, че руска амбиция винаги е била да стигнат до проливите. Защо тогава да очакваме от граф Игнатиев да защитава българските национални интереси, а не руските, риторично попита Стоянов.

Според него нашата обърканост е в лутането от крайност в крайност. 

Разделението на русофили и русофоби изглежда малко смешна. Нашата трайна ориентация е била към Запада, но тя е свързана с българското русофилство. Именно в Русия са се образовали будните  българските младежи. През Русия мина пътя на България към Запада. Ето и един куриоз - най-големият русофоб Стамболов е учил Русия, а Гешев – най-големият русофил, е учил в Лондон, аргументира тезата си Петър Стоянов.