Първото им искане на Кръглата маса към комунистическия лидер Андрей Луканов е да се осигури  подходящо помещение. А за да получат сградата на „Раковски” №134 няколко пъти заплашват, че ще напуснат Кръглата маса.

Петко Симеонов се подписва за триетажната сграда, която принадлежи на Българската инвестиционно-строителна асоциация, ръководена от секретаря на ЦК на БКП Огнян Дойнов, близък на Андрей Луканов.

Сините настояват Държавна сигурност да им гарантира, че не ги подслушва. Проверката показва, че бръмбари няма. Тъй като всички са убедени в противното, Симеонов кани висш офицер на ДС за министър:

„Рекох: Браво, като дойдем на власт, ще те направим министър! А той: „Тихо, бе!”, разказва Симеонов.

От хазяите СДС получава една каса в наследство. Като зам.-председател на СДС Симеонов не държи нито пари, нито секретни документи в нея, а нещо по-страшно – черепа на един поп, убит в масов гроб в Банско.

Идеята е по испански образец бившите комунисти да се покаят пред масовия гроб край Банско на избитите без съд и присъда след 9 септември 1944 г.
Акцията се проваля, покаянието и помирението също.

На бял свят обаче излиза листовка с картата на България, покрита с черепи. С този агитационнен материал СДС иска да изобличи БКП и лично зам.-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов, който ръководи лагерите на смъртта в Ловеч и Скравена. В трудововъзпитателните лагери от 1948 до 1962 г. намират смъртта си хиляди другомислещи българи.

Независимо че още през 1990 г. Спасов е разжалван и са му отнети всички държавни и партийни привилегии, картата с черепите не успява да изиграе решаваща роля в предизборната кампания през 1990 г., и после тя е отчетена като грешка.