Пием пластмаса, без да знаем

Рекламите представят бутилираната вода като чист продукт, който е полезен за здравето. А ние очевидно им вярваме - статистиката сочи, че пием все повече минерална вода: през 2017 година са били консумирани повече от 390 милиарда литра бутилирана вода, което е с над 100 милиарда повече, отколкото пет години по-рано. Бизнесът с водата носи огромни печалби - браншът прави годишен оборот в размер на близо 119 милиарда евро. Но едно съвсем ново изследване на Orb Media, публикувано съвместно с Дойче Веле, може и да сложи край на този бум.

Какво пием?

От изследването става ясно, че бутилираната вода очевидно не е съвсем безвредна - в цели 93% от взетите проби са били установени замърсявания с пластмасови микрочастици. Въпросът е колко вредни за здравето са тези миниатюрни частици. Науката все още не е дала еднозначен отговор на този въпрос. "Не знаем колко от тези частици успяват да преминат в човешкото кръвообращение. Но има съмнения, че те могат да проникнат в тъканите на човешкия организъм", казва Ролф Халден, ръководител на Центъра за здравно-екологични технологии към Аризонския университет.

Хедър Лесли от амстердамския университет Врейе от години изследва отровите в околната среда и тяхното въздействие върху човека. Експертката твърди, че ако проникнат в тъканта на човешкия организъм, миниатюрните пластмасови частици предизвикат т.нар. „оксидативен стрес", който на свой ред може да доведе до различни хронични възпаления. Въпросното влияние вече е било изпитано върху мишки.

Шери Мейсън от Държавния университет в Ню Йорк е сред учените, участвали в изследването на Orb Media. Тя и екипът й са подложили на тестове общо 250 бутилки с вода, като са инжектирали в тях оцветяващ пигмент, способен да се задържа по повърхността на материали с петролно съдържание - тоест, и по повърхността на пластмасовите микрочастици. След това водата била прекарана през изключително фини филтри, задържащи дори частици, които са по-малки от един еритроцит. При този експеримент учените открили средно 10,4 частици на литър, чиято големина била 100 микрона. Това отговаря на около 0,1 милиметър, колкото е например дебелината на човешкия косъм. Лазерният анализ на молекулярната структура на по-големите частици доказал, че действително става дума за пластмаси. Открити били и множество по-малки частици, които по всяка вероятност имат същия произход.
Заради бутилките?

Сред идентифицираните от учените частици били открити найлон, полиетилен-терефталат (ПЕТ), какъвто често се използва за направата на пластмасови бутилки, както и 54-процентово наличие на полипропилен - това е материалът, от който обикновено се правят капачките на бутилките.

До подобни изводи стига и изследването на Дарена Шимански, която е подложила на тестове бутилирана вода, продавана в Германия. В тази вода също са били открити полиетилен-терефталат и полипропилен - тоест, полимерите, които се съдържат в бутилките и в капачките.

Изследвания като цитираните показват съвсем еднозначно, че колкото и чудесен материал да са пластмасите, те трябва да се използват предпазливо. "Сега на ход е потребителят: той трябва ясно да покаже, че не желае повече да използва такива материали", казва в тази връзка токсикологът Ролф Халден от Аризонския университет.
(Целия доклад на Orb Media е публикуван на: www.orbmedia.org)